петък, 28 декември 2007 г.
Косово и Сърбия или кога Балканите ще са успели
Ако има и най-малка възможност Косово да запази някаква връзка със Сърбия, то сърбите ми изглеждат напълно неспособни да се възползват от нея. Също така изглежда, че и сърбите, и албанците са готови да се бият, т.е. да пожертват стабилността - своята и на региона, за да постигнат всеки своята цел. Все пак изглежда очакват някаква награда за себе си в бъдеще в замяна на жертване на стабилността сега. Наистина, малко се съмнявам в искреността на сърбите да се бият за Косово така, както направиха това при предишния разпад на Югославия - те са наясно, че почти са го загубили, а освен това вижда се и по нежеланието им да оттеглят "влиянието" си в, всъщност контрола си над Македония (вероятно по логиката на "да не изпуснеш питомното и да гониш дивото"). В Македония според мен те продължават да застъпват тази абсурдна позиция - да задържат републиката в орбитата си чрез известните македонски интерпретации на историята. Те биха могли да направят това и без този абсурд, защото македонците отдавна са престанали да бъдат българи или само българи, след като са преживели толкова дълго почти като сърби, а освен това зависейки географски и имайки толкова много обща история с гърците и включвайки почти наполовина население от албанския етнос. От друга страна, макар тези интерпретации да са толкова абсурдни, че биха били очевидно смешни за всеки, ако нямаха поддръжка отвън - македонската държава на древните македонци, респективно тяхната история си е отишла с тях, също както и тези на траките -, все пак българската нация се е формирала през възраждането, както и българското национално съзнание и аз намирам, че и редица тези на българските истоици и политикани няма да се верни. Например макар и да са били дълго време в границите на българската държава, наистина е възможно мнозина славяни да се чувствали най-вече славяни, а не българи. Възможно е по подобни въпроси да са оправдани научните спорове на историците, но иначе по македонските интерпретации на историята според мен няма какво да се спори научно - те са толкова абсурдни и толкова политически, че просто не може да се говори за никаква наука. Доколкото ми е известно никой освен заинтересованите политици и техните марионетки не поставя под съмнение, че след древните македонци не е имало македонска държава и македонци поне до появата на Югославската република Македония и между двете няма никаква друга приемственост освен географска.
В личен план трябва да кажа, че сантиментите и трепета, с които в началото приемах отварянето на границата и сякаш падането на тази по-висока от Берлинската стена отдавна отшумяха и сега определено не харесвам това, което виждам от нашите съседи на запад, дори абстрахирайки се от техните интерпретации на историята. В смисъл, че не харесвам особено начина, по който се държат и по който изглеждат - напомнят ми по нещо на самовлюбени и грандомански джуджета от приказките. В скоби казано, някога най-големият български проблем е бил, че сънародниците не са свободни някъде там, а сега - че техните потомци ни отричат по толкова враждебен начин, разбира се дължащо се пак на чужд контрол, което може би е по-големият проблем. Но всеки наоколо си има подобен проблем, повече или по-малко.
Но да се върна на темата: македонците имат общо с всеки от своите преки съседи, а и с непреките си съседи на Балканите, и всички тук сме взаимозависими. Поддържането на този абсурд обслужва според мен интересите не на сърбите, а на тези, които искат да държат Балканите разделени и да имат заложена мина, която могат да използват винаги, когато решат. Всъщност аз смятам, че това не отговаря на интересите на сърбите, но последните изглежда търсят своя интерес в това да доминират и това е големият проблем за тях, който тежи на всеки наоколо: че не могат да видят изгодни за тях взаимоотношения с околните страни, в които да не са доминантни. Типично за техния национализъм, защото има и други национализми на Балканите.
И така, може би най-доброто, на което да се надяваме е да запазим стабилността и ако има разпад, то той да предизвика най-малко поражения за стабилността. Да тлее, а не да гори, с надеждата с времето да се намери начин да угасне, а не да избухне, или поне да избухне в момент, когато може по-добре да бъде овладян. Не знам дали отлагането във времето би помогнало за това, но има някаква надежда. Всъщност всеки разпад на държава в ЕС също би предизвикал нестабилност и криза вероятно. Има ли примери на мирен и стабилен такъв? Всяка държава наистина би се съпротивлявала на разпад. Но как може да се подкрепят сърбите, като виждаме какво правят с Македония. Аз не виждам основание, дори въпреки че национализмът им е подкрепян и напомпван отвън не от днес и от вчера. А освен това може би е твърде късно и не би било коректно спрямо албанците.
Някакъв "компромис" тогава би могъл да бъде все пък отлагането във времето, при което всички са относително недоволни: стабилност, каквато май най-много искат съседите на двете страни на Балканите, но недостътачна и негарантирана; обещание за независимост, каквато толкова искат косоварите, но не веднага; и отлагане във времето на независимостта, на което се надяват сърбите. За този компромис обаче трудно би се постигнал консенсус. Ако все пак това може да се направи, то би си струвало само ако може да се намери начин да се минимизира влиянието на онези велики сили, които изглежда имат интерес да се намесят в полза на нестабилността на Балканите, може би раздухвайки конфликти и след това изпращайки войски-омиротворители и получавайки по-силен контрол тук и може би пропагандни дивиденти у дома си. Освен това съществува и този проблем с икономическото оцеляване и възстановяване на Косово. Ако няма такъв начин, тогава всички може да се подготвят психически и всякак да преминат през познати пътища и регионът и по-широкото обкръжение да продължим да изоставаме и да изостанем още повече.
Може би ако конфликтът се поддържа известно време тлеещ, докато се разбере как се преразпределят позициите глобално? Защото сега нещата в света наистина не са много ясни: някои (морални) авторитети май рухнаха, има криза на доверие и нужда от нови механизми и стожери на стабилност и организация. Може би има нужда от нова визия, нова идеология или както и да се нарича това, което помага на хората да разбират света и случващото се. Струва ми се, че мнозина вече не се доверяват на англосаксонската гледна точка и тя не дава достоверно обяснение и насока. Поне аз се питам: ако не е така, както те казват, как е тогава?
С други думи, който смята, че е по-добре да си реши проблема сега, когато не е ясно кой какво е и къде е, може би си прави криви сметки, защото е най-вероятно други отново да си решават проблемите за негова сметка и да се окаже много повече губещ. Имам предвид, че не може да се очаква разцвет на Косово и Албания в бедни и разбунени Балкани, зависещи от волята, парите и войските на кой знае кого. Същото се отнася и за сърбите, независимо дали ще успеят да продължат да се вклиняват във важни артерии на Балканите. Но засега не виждам кой и какво може да спре косоварите, а за сърбите не знам изобщо дали си струва да се говори.
Всеки развод е болезнен и кризисен вероятно, но някои се развеждат по-цивилизовано в днешно време. Ако може тук, на Балканите, проблемите да се решават като при цивилизован развод по взаимно съгласие и без намесата на "органите на реда/силата" значи сме успели.
В личен план трябва да кажа, че сантиментите и трепета, с които в началото приемах отварянето на границата и сякаш падането на тази по-висока от Берлинската стена отдавна отшумяха и сега определено не харесвам това, което виждам от нашите съседи на запад, дори абстрахирайки се от техните интерпретации на историята. В смисъл, че не харесвам особено начина, по който се държат и по който изглеждат - напомнят ми по нещо на самовлюбени и грандомански джуджета от приказките. В скоби казано, някога най-големият български проблем е бил, че сънародниците не са свободни някъде там, а сега - че техните потомци ни отричат по толкова враждебен начин, разбира се дължащо се пак на чужд контрол, което може би е по-големият проблем. Но всеки наоколо си има подобен проблем, повече или по-малко.
Но да се върна на темата: македонците имат общо с всеки от своите преки съседи, а и с непреките си съседи на Балканите, и всички тук сме взаимозависими. Поддържането на този абсурд обслужва според мен интересите не на сърбите, а на тези, които искат да държат Балканите разделени и да имат заложена мина, която могат да използват винаги, когато решат. Всъщност аз смятам, че това не отговаря на интересите на сърбите, но последните изглежда търсят своя интерес в това да доминират и това е големият проблем за тях, който тежи на всеки наоколо: че не могат да видят изгодни за тях взаимоотношения с околните страни, в които да не са доминантни. Типично за техния национализъм, защото има и други национализми на Балканите.
И така, може би най-доброто, на което да се надяваме е да запазим стабилността и ако има разпад, то той да предизвика най-малко поражения за стабилността. Да тлее, а не да гори, с надеждата с времето да се намери начин да угасне, а не да избухне, или поне да избухне в момент, когато може по-добре да бъде овладян. Не знам дали отлагането във времето би помогнало за това, но има някаква надежда. Всъщност всеки разпад на държава в ЕС също би предизвикал нестабилност и криза вероятно. Има ли примери на мирен и стабилен такъв? Всяка държава наистина би се съпротивлявала на разпад. Но как може да се подкрепят сърбите, като виждаме какво правят с Македония. Аз не виждам основание, дори въпреки че национализмът им е подкрепян и напомпван отвън не от днес и от вчера. А освен това може би е твърде късно и не би било коректно спрямо албанците.
Някакъв "компромис" тогава би могъл да бъде все пък отлагането във времето, при което всички са относително недоволни: стабилност, каквато май най-много искат съседите на двете страни на Балканите, но недостътачна и негарантирана; обещание за независимост, каквато толкова искат косоварите, но не веднага; и отлагане във времето на независимостта, на което се надяват сърбите. За този компромис обаче трудно би се постигнал консенсус. Ако все пак това може да се направи, то би си струвало само ако може да се намери начин да се минимизира влиянието на онези велики сили, които изглежда имат интерес да се намесят в полза на нестабилността на Балканите, може би раздухвайки конфликти и след това изпращайки войски-омиротворители и получавайки по-силен контрол тук и може би пропагандни дивиденти у дома си. Освен това съществува и този проблем с икономическото оцеляване и възстановяване на Косово. Ако няма такъв начин, тогава всички може да се подготвят психически и всякак да преминат през познати пътища и регионът и по-широкото обкръжение да продължим да изоставаме и да изостанем още повече.
Може би ако конфликтът се поддържа известно време тлеещ, докато се разбере как се преразпределят позициите глобално? Защото сега нещата в света наистина не са много ясни: някои (морални) авторитети май рухнаха, има криза на доверие и нужда от нови механизми и стожери на стабилност и организация. Може би има нужда от нова визия, нова идеология или както и да се нарича това, което помага на хората да разбират света и случващото се. Струва ми се, че мнозина вече не се доверяват на англосаксонската гледна точка и тя не дава достоверно обяснение и насока. Поне аз се питам: ако не е така, както те казват, как е тогава?
С други думи, който смята, че е по-добре да си реши проблема сега, когато не е ясно кой какво е и къде е, може би си прави криви сметки, защото е най-вероятно други отново да си решават проблемите за негова сметка и да се окаже много повече губещ. Имам предвид, че не може да се очаква разцвет на Косово и Албания в бедни и разбунени Балкани, зависещи от волята, парите и войските на кой знае кого. Същото се отнася и за сърбите, независимо дали ще успеят да продължат да се вклиняват във важни артерии на Балканите. Но засега не виждам кой и какво може да спре косоварите, а за сърбите не знам изобщо дали си струва да се говори.
Всеки развод е болезнен и кризисен вероятно, но някои се развеждат по-цивилизовано в днешно време. Ако може тук, на Балканите, проблемите да се решават като при цивилизован развод по взаимно съгласие и без намесата на "органите на реда/силата" значи сме успели.
BNT-News
Отчет на Националния иновационен фонд за 2007 г. >> BNT-News
Фирмите да залагат на иновациите и развитието на технологиите
Фирмите да залагат на иновациите и развитието на технологиите
News.bg - Търговски трикове по празниците
News.bg >> Търговски трикове по празниците
С телефон на потребителите
С телефон на потребителите
Абонамент за:
Публикации (Atom)
