Dir.bg >> Капаните на дебитните карти
събота, 2 май 2009 г.
петък, 1 май 2009 г.
четвъртък, 30 април 2009 г.
сряда, 29 април 2009 г.
вторник, 28 април 2009 г.
Историята на водещия, може би обърнал съдбата на Сюзан Бойл
Линк към историята на един водещ,...
http://en.wikipedia.org/wiki/Michael_Barrymore
в чието шоу талантливата жена е потърсила поле за изява през 1995 г. и е била осмяна:
http://www.youtube.com/watch?v=sXXDF2bwdFs
http://en.wikipedia.org/wiki/Michael_Barrymore
в чието шоу талантливата жена е потърсила поле за изява през 1995 г. и е била осмяна:
http://www.youtube.com/watch?v=sXXDF2bwdFs
SUSAN BOYLE - Killing Me Softly
youtube.com >> SUSAN BOYLE - Killing Me Softly (HQ)
(http://www.youtube.com/watch?v=mRr9KxO_nRc&feature=related)
http://www.telegraph.co.uk/news/newst...
The 48-year-old recorded two songs ten years ago and distributed them to only a handful of her closest friends in the village of Blackburn, West Lothian, where she lives alone with her cat.
The recording, which was unearthed by Telegraph.co.uk, features two songs - an early version of the blues ballad Cry Me a River and Killing Me Softly with His Song, the track immortalised by Roberta Flack in 1973.
Last week the Daily Record newspaper in Scotland uncovered Miss Boyle's first CD recording - a version of Cry Me a River recorded for a millenium charity compilation CD at Whitburn Academy.
The recording unearthed by Telegraph.co.uk is an earlier demo tape that Ms Boyle had produced to send to record companies, and to local and national TV and radio talent competitions including Michael Barrymore's My Kind of People, for which she later auditioned but was rejected.
The recording was made at her own expense with Miss Boyle telling friends at the time that she had "spent all her savings" on it.
It is the earliest example of Miss Boyle's attempts to gain recognition of her talents as a singer. By the time the tape was made she had already built a reputation among the pubs and clubs of West Lothian.
A friend of Ms Boyle, who gave the recording to Telegraph.co.uk, said she had forgotten about the tape until her friend shot to global fame.
The friend, who did not want to be named, said: "I had heard lots of stories of what a great singer Susan was but I had never heard her sing.
"So she came past one day and told me she had made this tape of a couple of songs she said to take care of it as it had cost her all her savings to get it made.
"She said she hadn't had many made and had only given a few out to her closest friends in the village.
"I forgot about it then when I watched Britain's Got Talent I suddenly remembered I had it. I listened to it again and thought it was incredible that she had not been discovered until now.
"Now millions of people all over the world have fallen in love with her voice and I hope they get to hear this tape. It's an incredible story."
Miss Boyle has been watched by millions of internet viewers since she stunned judges and the audience on the ITV1 talent show last Saturday.
Her rendition of I Dreamed A Dream from the musical Les Miserables has turned her into a global phenomenon with celebrity fans including the actress Demi Moore.
She has appeared on several US TV programmes including Larry King Live, the veteran interviewer's CNN show, and has been invited to sing on the queen of US daytime TV's programme The Oprah Winfrey Show.
Footage of her singing on Britain's Got Talent has been viewed by more than 35 million people worldwide on video-sharing website YouTube.
(http://www.youtube.com/watch?v=mRr9KxO_nRc&feature=related)
http://www.telegraph.co.uk/news/newst...
The 48-year-old recorded two songs ten years ago and distributed them to only a handful of her closest friends in the village of Blackburn, West Lothian, where she lives alone with her cat.
The recording, which was unearthed by Telegraph.co.uk, features two songs - an early version of the blues ballad Cry Me a River and Killing Me Softly with His Song, the track immortalised by Roberta Flack in 1973.
Last week the Daily Record newspaper in Scotland uncovered Miss Boyle's first CD recording - a version of Cry Me a River recorded for a millenium charity compilation CD at Whitburn Academy.
The recording unearthed by Telegraph.co.uk is an earlier demo tape that Ms Boyle had produced to send to record companies, and to local and national TV and radio talent competitions including Michael Barrymore's My Kind of People, for which she later auditioned but was rejected.
The recording was made at her own expense with Miss Boyle telling friends at the time that she had "spent all her savings" on it.
It is the earliest example of Miss Boyle's attempts to gain recognition of her talents as a singer. By the time the tape was made she had already built a reputation among the pubs and clubs of West Lothian.
A friend of Ms Boyle, who gave the recording to Telegraph.co.uk, said she had forgotten about the tape until her friend shot to global fame.
The friend, who did not want to be named, said: "I had heard lots of stories of what a great singer Susan was but I had never heard her sing.
"So she came past one day and told me she had made this tape of a couple of songs she said to take care of it as it had cost her all her savings to get it made.
"She said she hadn't had many made and had only given a few out to her closest friends in the village.
"I forgot about it then when I watched Britain's Got Talent I suddenly remembered I had it. I listened to it again and thought it was incredible that she had not been discovered until now.
"Now millions of people all over the world have fallen in love with her voice and I hope they get to hear this tape. It's an incredible story."
Miss Boyle has been watched by millions of internet viewers since she stunned judges and the audience on the ITV1 talent show last Saturday.
Her rendition of I Dreamed A Dream from the musical Les Miserables has turned her into a global phenomenon with celebrity fans including the actress Demi Moore.
She has appeared on several US TV programmes including Larry King Live, the veteran interviewer's CNN show, and has been invited to sing on the queen of US daytime TV's programme The Oprah Winfrey Show.
Footage of her singing on Britain's Got Talent has been viewed by more than 35 million people worldwide on video-sharing website YouTube.
Бай Ганьо не е български патент
Преди няколко дни по подобен повод писах, че дебелащина има навсякъде, не само в България. Но не очаквах да попадна точно на това - записан от случаен зрител клип на изпълнение на Сюзън Бойл в британското шоу "My Kind Of People" от 1995 г.:
http://www.youtube.com/watch?v=sXXDF2bwdFs
http://www.youtube.com/watch?v=sXXDF2bwdFs
понеделник, 27 април 2009 г.
неделя, 26 април 2009 г.
По повод статия на Георги Лозанов
Vesti.bg >> Георги Лозанов: Защо пускаме бариери пред добрите каузи
Ако полицаят беше спрял навреме Максим Стависки и го беше санкционирал, нямаше да се стигне до последвалата трагедия за жертвите и за самия Стависки. Наистина ли полицаят не е забелязал, че спортистът е пиян? Ако беше някой друг зад волана, най-вероятно щеше да бъде проверен, глобен и спрян да пътува. Ако беше третиран като равен с останалите смъртни, сега Стависки щеше да продължава да се състезава и да печели с таланта си състезания, пари и награди, а нас да ни радва и да му се възхищаваме.
Макар обществото така драстично да промени отношението си към фигуриста от Осанна към Разпни го след трагедията, то също е виновно. Обществото, а не само полицаят, защото последният демонстрира неписаните обществени нагласи, които струва ми се и господин Лозанов застъпва тук.
Много е просто: има правила - етични и законови -, и когато някой ги нарушава или покаже намерение да ги наруши това трябва да се отбележи навреме. Това ще помогне и на обществото, и на (потенциалния) нарушител, защото няма да му позволи да стигне до крайности.
Понякога компромисите и дори игнорирането на някои правила може да е уместно. Някои граници вероятно може да бъдат прекрачвани (културни), но има други основополагащи правила за социума, които не бива да се нарушават, а нарушаването им има бумерангов ефект за нарушителите и за съжаление за цялото общество. Здравите организации могат да направят разлика между двете и имат свои вътрешни правила, така че да избегнат фаловете.
Сигурно съм, че ако понякога хората-звезди се самозабравят и главозамайват от успеха и няма кой да им насочи вниманието, че преминават червената линия, се стига до трагедии по-рано или по-късно. Най-малкото до лични трагедии за самите звезди, които се самоунищожават чрез начина си на живот. Близките им и другите около тях може да проявяват един вид мазохизъм и да търпят това, което при други обстоятелства не биха търпели, защото също имат облага от успеха. Но в един момент вероятно се стига до срив и разрив на отношенията.
"Не съм се ограничавал в нищо и съм си много добре" - каза един от гостите в предаването Мюзик Айдъл наскоро. Сигурна съм, че не си дава сметка колко греши, защото все пак спазва куп обществени норми и забрани. Все още вероятно никого не е набил/убил (поне публично), дори може би да му се е искало в моменти на гняв; или един по-просташки пример - не е почнал да пикае на сцената.
Свободата е осъзната необходимост и забраните са неизбежни. Някои забрани в нашето общество са приети за толкова аксиоматични, че не ги осъзнаваме като такива, а други все още са като спуснати с парашут. Например забраната за домашно насилие или сексуално насилие на работното място, особено от великите шефове, които "дават хляба" на служителките си.
Всъщност що се отнася до последното, не ми допада нито прекалената разпуснатост, която виждаме най-вече в американския модел, нито прекаленото ограничаване на жените, което се случва в ислямския свят. Според мен двете са страни на едно и също нещо. Ако мъжете престанат да ограничават нагона си, тогава в един момент ще пожелаят да крият собствените си жени от другите мъже (за да не ги изкушават), като ги карат да носят шамии и други дрехи както в ислямските страни, а също и да излизат по-малко от къщи... По законите на джунглата физически по-силният пол би могъл да наложи със сила правилата си така, както това е било в миналото на човечеството и да разшири правата си за сметка на тези на жените. Обаче виждаме в ислямските страни, че все пак мъжете не постигат чак такава сексуална свобода и за съжаление потърпевши от цялата работа са жените - мъжете не са чак толкова по-свободни, но жените губят свободата си. Обществото също е потърпевшо, защото като заробва жените губи много потенциал, много човешки ресурс със специфични достойнства и се развива едностранчиво.
Но това е хипотетично - надявам се да не стигнем дотам. Макар да живеем в мъжко общество и да не съм съвсем сигурна дали сме на границата с Ориента в това отношение или сме я прекрачили, все пак през столетията жените са придобили права и просто е необходимо да държим на тях.
Между другото, проблеми от такъв сорт не са основание за национален нихилизъм и за твърдения, че държавата ни не е държава или че е не знам каква си, "българска работа", политиците ни виновни и т.н., защото всяко общество си има проблеми и си ги решава. Не е само работа на политиците, а на всеки един от нас. Просто трябва да се реагира, а политиците нека си управляват.
В този контекст, що се отнася до "простотията" или дебелащината, или липсата на изтънчени обноски, някога и аз харесвах "Бай Ганьо", но сега си мисля че е жалко, че Алеко Константинов е описал толкова гротескно един представител на българския бизнес от онова време. Той не е бил изтънчен и с добри европейски маниери (сякаш днешните ни бизнесмени са такива), не е израснал в изискана среда, а в условията на турско робство, може би не е осъзнавал изостаналостта си по отношение на добрите европейски маниери така както неговия автор... Но пък е бил предприемчив човек, търговец и е вършел добра работа. Макар че щеше да ми е по-симпатичен, ако беше стоял настрана от политиката. При по-благоприятни обстоятелства вероятно след няколко поколения наследниците му щяха да вдъхват респект и у каймака на английското общество със своите обноски...
Това е едно от лицата на българската дебелащина. Но и английската дебелащина, и белгийската си имат свои лица - виждала съм ги -, макар и да са по-различни и да са се развили в по-богати общества, непретърпели чак такива катаклизми (пример: мимиките сред публиката в клипа със Сюзън Бойл в "Britain's Got Talent")...
Но с това вече много се отклоних от темата.
Ако полицаят беше спрял навреме Максим Стависки и го беше санкционирал, нямаше да се стигне до последвалата трагедия за жертвите и за самия Стависки. Наистина ли полицаят не е забелязал, че спортистът е пиян? Ако беше някой друг зад волана, най-вероятно щеше да бъде проверен, глобен и спрян да пътува. Ако беше третиран като равен с останалите смъртни, сега Стависки щеше да продължава да се състезава и да печели с таланта си състезания, пари и награди, а нас да ни радва и да му се възхищаваме.
Макар обществото така драстично да промени отношението си към фигуриста от Осанна към Разпни го след трагедията, то също е виновно. Обществото, а не само полицаят, защото последният демонстрира неписаните обществени нагласи, които струва ми се и господин Лозанов застъпва тук.
Много е просто: има правила - етични и законови -, и когато някой ги нарушава или покаже намерение да ги наруши това трябва да се отбележи навреме. Това ще помогне и на обществото, и на (потенциалния) нарушител, защото няма да му позволи да стигне до крайности.
Понякога компромисите и дори игнорирането на някои правила може да е уместно. Някои граници вероятно може да бъдат прекрачвани (културни), но има други основополагащи правила за социума, които не бива да се нарушават, а нарушаването им има бумерангов ефект за нарушителите и за съжаление за цялото общество. Здравите организации могат да направят разлика между двете и имат свои вътрешни правила, така че да избегнат фаловете.
Сигурно съм, че ако понякога хората-звезди се самозабравят и главозамайват от успеха и няма кой да им насочи вниманието, че преминават червената линия, се стига до трагедии по-рано или по-късно. Най-малкото до лични трагедии за самите звезди, които се самоунищожават чрез начина си на живот. Близките им и другите около тях може да проявяват един вид мазохизъм и да търпят това, което при други обстоятелства не биха търпели, защото също имат облага от успеха. Но в един момент вероятно се стига до срив и разрив на отношенията.
"Не съм се ограничавал в нищо и съм си много добре" - каза един от гостите в предаването Мюзик Айдъл наскоро. Сигурна съм, че не си дава сметка колко греши, защото все пак спазва куп обществени норми и забрани. Все още вероятно никого не е набил/убил (поне публично), дори може би да му се е искало в моменти на гняв; или един по-просташки пример - не е почнал да пикае на сцената.
Свободата е осъзната необходимост и забраните са неизбежни. Някои забрани в нашето общество са приети за толкова аксиоматични, че не ги осъзнаваме като такива, а други все още са като спуснати с парашут. Например забраната за домашно насилие или сексуално насилие на работното място, особено от великите шефове, които "дават хляба" на служителките си.
Всъщност що се отнася до последното, не ми допада нито прекалената разпуснатост, която виждаме най-вече в американския модел, нито прекаленото ограничаване на жените, което се случва в ислямския свят. Според мен двете са страни на едно и също нещо. Ако мъжете престанат да ограничават нагона си, тогава в един момент ще пожелаят да крият собствените си жени от другите мъже (за да не ги изкушават), като ги карат да носят шамии и други дрехи както в ислямските страни, а също и да излизат по-малко от къщи... По законите на джунглата физически по-силният пол би могъл да наложи със сила правилата си така, както това е било в миналото на човечеството и да разшири правата си за сметка на тези на жените. Обаче виждаме в ислямските страни, че все пак мъжете не постигат чак такава сексуална свобода и за съжаление потърпевши от цялата работа са жените - мъжете не са чак толкова по-свободни, но жените губят свободата си. Обществото също е потърпевшо, защото като заробва жените губи много потенциал, много човешки ресурс със специфични достойнства и се развива едностранчиво.
Но това е хипотетично - надявам се да не стигнем дотам. Макар да живеем в мъжко общество и да не съм съвсем сигурна дали сме на границата с Ориента в това отношение или сме я прекрачили, все пак през столетията жените са придобили права и просто е необходимо да държим на тях.
Между другото, проблеми от такъв сорт не са основание за национален нихилизъм и за твърдения, че държавата ни не е държава или че е не знам каква си, "българска работа", политиците ни виновни и т.н., защото всяко общество си има проблеми и си ги решава. Не е само работа на политиците, а на всеки един от нас. Просто трябва да се реагира, а политиците нека си управляват.
В този контекст, що се отнася до "простотията" или дебелащината, или липсата на изтънчени обноски, някога и аз харесвах "Бай Ганьо", но сега си мисля че е жалко, че Алеко Константинов е описал толкова гротескно един представител на българския бизнес от онова време. Той не е бил изтънчен и с добри европейски маниери (сякаш днешните ни бизнесмени са такива), не е израснал в изискана среда, а в условията на турско робство, може би не е осъзнавал изостаналостта си по отношение на добрите европейски маниери така както неговия автор... Но пък е бил предприемчив човек, търговец и е вършел добра работа. Макар че щеше да ми е по-симпатичен, ако беше стоял настрана от политиката. При по-благоприятни обстоятелства вероятно след няколко поколения наследниците му щяха да вдъхват респект и у каймака на английското общество със своите обноски...
Това е едно от лицата на българската дебелащина. Но и английската дебелащина, и белгийската си имат свои лица - виждала съм ги -, макар и да са по-различни и да са се развили в по-богати общества, непретърпели чак такива катаклизми (пример: мимиките сред публиката в клипа със Сюзън Бойл в "Britain's Got Talent")...
Но с това вече много се отклоних от темата.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
