УНИВЕРСАЛНИ КЪЩИ

rfi.bg >> УНИВЕРСАЛНИ КЪЩИ

Възможно ли е в близко бъдеще бездомните в големите европейски градове да бъде подслонявани в картонени къщи? Идеята може да шокира мнозина, но германска компания вече предлага къщи за социално слабите. Става дума за постройка от рециклирани вестници и картон, наречена с многозначителното Universal World House. Идеята за тези жилища принадлежи на швейцарец, но те се произвеждат в германското градче Алтенхолц, на 40 км от границата с Дания. На пръв поглед няма нищо необикновено в тези жилища от 36 кв.м., с легла за 8 души разположени едно над друго. Не липсва и кухня, баня и тоалетна. При по-внимателно вглеждане може да се открие липсата на основния за строителството материал – цимента, който в много страни струва скъпо или просто липсва. От какво точно е построена тази къща, разказва инженерът Мартин Шройдер: “Стените на къщата са изградени от целулоза, импрегнирана със смола, а вътрешността има структура на пчелни кошери. Стените са напълно устойчиви.”

Въпреки че мнозина биха нарекли тези жилища “хартиени”, всъщност става дума за постройки със солидни основи, със стени, в които спокойно може да се забие пирон и с много добра изолация срещу студа или горещината. Общото тегло на този дом е само 800 кг, а за базовия модел трябва да се предвидят 5000 евро и няколко дни за изграждането му. Продължителността на живот за тези жилища от целулоза е 50 години. Освен за бездомните хора в европейските градове, този тип жилища могат да се използват в страни от третия свят, където милиони хора са прогонени от военни конфликти или опасни епидемии.


70 % от живеещите в Африка на юг от Сахара нямат достъп до прилични и трайни жилища. Тръгвайки от тази тревожна констатация французинът Тома Грание решава да възроди един античен метод на строителство, в буквалния смисъл на думата. Става дума за метод създаден преди 3500 години в Горен Египет, за който не са нужни нито тухли, нито дървесина, а просто кал. Стените са изградени изцяло от пръст, а основите са каменни. Покривът представлява свод, също изграден от пръст. Предимствата на тези жилища, са изключително ниската им себестойност и добрите условия за живот, които предлагат. За изграждането на тези постройки са необходими двайсетина дни.

У нас отдавна е позната земната архитектура. Някои от образците на тази архитектура са на повече от 300 години. Къщите, известни като плетарки, могат да се видят в Лещен, в Трявна, в Боженци и на много други места в страната. Основните материали, от които са изградени, са глина, слама и дърво. Така, тези къщи са екологични далеч преди да се заговори за екология. Те са и много устойчиви особено като се имат предвид атмсферните условия, на които са били подложени във времето. Преди време тези къщи се продаваха за около 2000 лева. В последно време офертите на реставрираните глинени къщи надхвърлят 20 000 лева. Днес в много от столетните постройки има вода, ток и телефон. На голяма част от къщите основите са от дялан камък. Уникалните качествата на къщите плетарки ги правят благоприятни за човека - влажност (50-54%), приятен вътрешен климат и тишина, която създава ненатрапчив вътрешен комфорт. Къща от глина приема много лесно адаптирането на различни системи за алтернативна топлинна енергия. Тя много лесно изпълнява условията на “енергийнопасивна сграда”. Семейство художници от София са се заселили в такава къща край Търново и след добрата реставрационна работа са доволни, че не използват електричество за отопление. Самият градивен материал, от който е направена къщата, е изолация, която задържа топлината през зимата, а през лятото държи хладно. Глината се оказва и много добър материал за звукоизолация. Къщи от този тип могат да бъдат изпълнени днес в архитектурен стил, типичен за Българското възраждане, но могат и да изглеждат много съвременни. Проблемът на кирпиченото строителство е, че е трудоемко. Използва се предимно ръчен труд и процесът е три пъти по-дълъг, отколкото при бетона и тухлите. Този тип строителство се оказва много удачен за еднофамилни къщи и за къщи, използвани за селски туризъм. Архитектът Георги Георгиев се прочу с амбицията да възкреси технологията на строителство на старите майстори. Той построи една глинена къща в Самоков, в която живее ромско семейство. Къщата е изградена по социалния проект "Да помогнем на бедните да си помогнат сами". Преди началото на проекта бяха сформирани две бригади от социално слаби хора, които преминаваха през специален курс на обучение. Планът на арх. Георгиев да бъдат изградени още глинени къщи за социално слаби се препъна в липсата на нормативната уредба за стандартизиране на подобно строителство. С непечена глина архитектът сега гради своя къща в село Чифлиците. Иначе технологията се използва основно за реставриване на вече съществуващи кирпичени къщи.

Любомир Бояджиев, Мануела Манлихерова