събота, 4 септември 2010 г.
Къде? v. Какво?
Прочетох някъде във връзка с доброволчеството извлечена от практиката поука, че по-важно е човек да избере не къде, а какво да прави. Но това не се отнася само до доброволчеството. Макар, разбира се, понякога "къде" да се оказва решаващо, например при определени политически условия.
Що се отнася до изборите, в живота си непрекъснато избираме между различни неща. И може би, за съжаление, в немалко случаи не осъзнаваме, че сме в ситуация на избор и възможностите, между които трябва да изберем. Фактически правим избор, а после се оказваме изненадани от развитието и резултатите.
От друга страна, избирайки несъзнателно може би означава, че избираме интуитивно, т.е. следвайки вътрешния си глас и импулс. Невинаги това е по-лошо и всъщност животът би бил безкрайно труден, ако не невъзможен, ако отделяхме толкова много внимание върху изборите си.
Може би осъзнатостта, заедно с целеполагането и планирането, прави от избора решение?
Що се отнася до изборите, в живота си непрекъснато избираме между различни неща. И може би, за съжаление, в немалко случаи не осъзнаваме, че сме в ситуация на избор и възможностите, между които трябва да изберем. Фактически правим избор, а после се оказваме изненадани от развитието и резултатите.
От друга страна, избирайки несъзнателно може би означава, че избираме интуитивно, т.е. следвайки вътрешния си глас и импулс. Невинаги това е по-лошо и всъщност животът би бил безкрайно труден, ако не невъзможен, ако отделяхме толкова много внимание върху изборите си.
Може би осъзнатостта, заедно с целеполагането и планирането, прави от избора решение?
вторник, 31 август 2010 г.
Гигантски тролове в Норвегия?
operationkino.net - Гигантски тролове в Норвегия?
Става дума за тийзър трейлър на предстоящ норвежки псевдо-документален филм „The Trollhunter”, в който група студенти се опитват да разкрият правителствена конспирация, имаща за цел да прикрие съществуването на гигантски тролове.
Става дума за тийзър трейлър на предстоящ норвежки псевдо-документален филм „The Trollhunter”, в който група студенти се опитват да разкрият правителствена конспирация, имаща за цел да прикрие съществуването на гигантски тролове.
понеделник, 30 август 2010 г.
"Ти ли си това?" " Is that you?" oil technic / Художник: Мирослав Йотов
http://www.facebook.com/#!/photo.php?pid=4482444&id=76787152301&fbid=420272872301
В днешно време всичко може да бъде използвано от съвременните инквизитори, за да разпнат онова и тези, които искат да подчинят и манипулират.
В днешно време всичко може да бъде използвано от съвременните инквизитори, за да разпнат онова и тези, които искат да подчинят и манипулират.
"Работещо момиче" след 20 години
Когато го гледах първия път, съм била в началото на 20-те си години.
Вчера, при повторното гледане след толкова време и преживяното междувременно, се питах защо толкова харесвахме тогава него и други американски филми, защо ги приемахме като откровение и самата истина...
От една страна, тогава имаше един период на по-хуманистично и човешко американско кино, или може би този аспект на американското кино, този тип холивудски филми тогава се търсеха и бяха станали популярни.
От друга страна, нашият свят се бе провалил, нашето виждане за света се бе оказало погрешно и бързахме да приемем неговото отрицание. Искахме да вярваме, че въпреки че нашето се е провалило, все пак светът си е наред и върви напред...
Сега, когато и отрицанието изглежда грешно и се проваля пред очите ни (на тези, които разбират), дали само аз изпитвам усещането за безпътица? Изглежда няма друго достатъчно силно и надеждно отрицание на сега гостодстващия англо-саксонски модел освен екологията и надвисналата екологична катастрофа. Природата, поне за мен, е най-мощния, непозволяващ пренебрежение и отлагане показател за неговите фундаментални слабости.
И отново и отново си задавам въпроса: а сега накъде? За себе си, в практически план, и за обществото - в познавателен.
Вчера, при повторното гледане след толкова време и преживяното междувременно, се питах защо толкова харесвахме тогава него и други американски филми, защо ги приемахме като откровение и самата истина...
От една страна, тогава имаше един период на по-хуманистично и човешко американско кино, или може би този аспект на американското кино, този тип холивудски филми тогава се търсеха и бяха станали популярни.
От друга страна, нашият свят се бе провалил, нашето виждане за света се бе оказало погрешно и бързахме да приемем неговото отрицание. Искахме да вярваме, че въпреки че нашето се е провалило, все пак светът си е наред и върви напред...
Сега, когато и отрицанието изглежда грешно и се проваля пред очите ни (на тези, които разбират), дали само аз изпитвам усещането за безпътица? Изглежда няма друго достатъчно силно и надеждно отрицание на сега гостодстващия англо-саксонски модел освен екологията и надвисналата екологична катастрофа. Природата, поне за мен, е най-мощния, непозволяващ пренебрежение и отлагане показател за неговите фундаментални слабости.
И отново и отново си задавам въпроса: а сега накъде? За себе си, в практически план, и за обществото - в познавателен.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
