Алтернатива

Защо ще избират Карлово, след като Къкринското ханче им подхожда повече?

Част от Фейсбук разговор с една много интелигентна приятелка-майка на първокласник за вредите от ходенето на училище за детето й

Г.: "Писна ми някой да ме командва какво да правя с децата си! Откъде-накъде държавните бюрократи и идеолози да са по-добри родители от мен? Това дете аз съм си го родила, не те!"

Й. Интересен въпрос поставяш: чии са децата - на семейството и родителите (биологични или не) или на държавата. И кой на кого помага в отглеждането им - семействата на държавата или обратно. Макар че нали един древен мъдрец бе казал, че нашите деца не са наши...

Между другото, поразтърсих се из Интернет и открих тези мисли, които ми бяха попаднали за първи път преди повече от 20 години:
"Твоите деца не са твои деца.
Те са синове и дъщери
на копнежа към живот за себе си.
Те идват чрез теб,
но не от теб,
и макар, че са при теб,
не ти принадлежат.
Ти можеш да ги дариш с твоята Любов,
но не и с твоите мисли,
тъй като те имат собствени мисли.
Ти можеш да дадеш дом на тяхното тяло,
но не и на тяхната душа,
тъй като тяхната душа живее
в дома на утрешния ден,
който ти не можеш да посетиш дори и в своите сънища.
Ти можеш да опиташ
да бъдеш равен на тях,
но не опитвай да правиш тях
равни на себе си,
тъй като животът не върви назад
и не остава в миналото.
Ти си лъкът, от който
твоите деца се изстрелват
като живи стрели.
Остави лъка в ръцете на Стрелеца,
нека носи радост!
(Халил Джубран из "Пророкът")
 ...

Колко жалко наистина, че синът ти е принуден да тъпче на едно място или най-малкото да пълзи в математиката, вместо да лети, както може - за да бъде в рамките на стандарта. Мисля, че разбирам гнева и огорчението ти, и може би чувството ти за безсилие. И аз се опитвам да си спомня някое от възможните решения, които съм учила в университета или съм чела по книгите, но нищо не ми идва наум. Ти си го знаеш - индивидуално обучение, обаче май няма такова в нашата страна. Можеш да продължиш да го занимаваш извън училище, обаче остава проблемът с това, че от една страна, в клас ще му е скучно, тъй като е много по-напред от останалите, а от друга, че естествена мотивация и любознателност се подменят от инструментална (т.е. награди и наказания).
  ...

 Горните коментари ми припомнят концепцията на Алвин Тофлър за "електронна къщичка" или къща-офис, в която цялото семейство работи или/и учи, без да пътува ежедневно за работа или училище. Аз смятам, че това може би ще се случи (ако избегнем екокатастрофа), и тогава родителите с повече интелектуален капацитет ще имат възможността - а техните деца щастието -, да повлияят върху ученето на децата си. А за децата с по-малък късмет по отношение на родителите си вероятно ще бъде намерен някакъв друг начин да наваксат неравнопоставеността си.
...

Дали няма някакъв начин да се намали тази вреда все пак? Да успееш да поддържаш вътрешната мотивация, т.е. естествената любознателност и желание?
...

"Изсмукан" е точно казано. Да ти кажа, по едно време работих като възпитател в занималня на интернат и се чувствах точно така, като се прибирах. Училището действа така на всички въвлечени... Изглежда оттук нататък ти се пада основната задача да помагаш за релаксацията и възстановяването и за намаляване и компенсиране на вредите, доколкото е възможно. Особено когато ентусиазмът и на самото дете се поохлади... Това май се случва с повечето деца още във втори клас.
..

Предполагам, че можеш да намериш изход и решение на проблема, ако наистина искаш и ги търсиш. Дори да не е веднага. Със сигурност има някакво решение...
...

‎"Обществото" според мен включва много неща и субекти, включително семействата и индивидите, както и, в идеалния вариант, множество различни идеи, практики и модели. Дори мотото на ЕС е "Единство в многообразието".

Освен това обществото не е еквивалентно на държавата и институциите (включително училището), както и на властимащите.

Обществото само печели от многообразието и предлагането на алтернативи, тъй като може да избира и евентуално да приеме най-успешните... Следователно, ако някой търси и намери алтернативна и по-добра форма за обучение и образование на децата си, това не значи, че бяга от обществото. Още повече, че образователната система неизбежно ще се промени, защото май няма някой в днешно време, който да е доволен от нея.

Всъщност промяната чрез допускането на алтернативни модели и отсяването на най-сполучливите ми се струва далеч по-добра, отколкото силовото налагане на "реформи" отгоре.