Гледам запис на едно неделно предаване на БНТ, посветено на Македония, и там водещият постави въпроса дали и защо македонците продължават да искат БГ гражданство заради безвизовото движение в ЕС, след като вече и като македонски граждани могат да пътуват без визи.
И се сетих, че всъщност ако БГ бъде приета в Шенген, тогава пак ще има предимство и нещо, заради което македонците да са мотивирани към повече близост... или по-малко враждебност. Да не говорим и за по-имагинерни неща като имиджа на БГ, който също би пораснал сред нашите съседи.
Вероятно и ромите са причина, но по-скоро геостратегическите интереси, които, ако се съди по случващото се с нас и около нас, може и да са мотивирани от нефта, но далеч не само.
В по-общ план, какво ли още ще измислят Биг Брадърс, за да държат границите на Балканите затворени и народите - скарани?
понеделник, 7 февруари 2011 г.
неделя, 6 февруари 2011 г.
Науката не се е развивала в полза на "народоуправлението"
Как да се попречи на елита да симулира демокрация и да пречи на реалното участие на "народа" във вземането на решения чрез манипулации, промиване на мозъци, внушения, хипноза и пр.?
Не може да се очаква, че елитът ще отстъпи от някакви позиции доброволно - нужна е ефективна противосила, ако искаме възстановяване на баланса. Допреди малко повече от 20 години такава противосила в "развитите западни демокрации" бе съветската заплаха.
В същото време считаните за гаранти на демокрацията гражданско общество, неправителствени организации, свободни медии и пр. явно се оказаха слаби и лесна плячка, след като съветският съперник рухна.
Но нека най-после се насоча към въпроса за науките и тяхната роля за реална демокрация. Очевидно сме в нова ситуация, която излиза от теориите на релевантните науки и тепърва ще бъде изучавана и обяснявана..., когато специалистите я забележат или им бъде позволено да се заемат с нея.
Все пак имам впечатлението, че науките, свързани с политиката, досега са се развивали едностранчиво в полза само на едната страна на управлението - управляващите. Липсва базата знания в услуга на управляваните и техните отношения с властта. Психологията и нейните дялове, политологията, социологията, журналистиката, историята и другите релевантни науки са в дълг към хората извън властта.
За да бъда още по-конкретна, дали има нещо, което да дава практически насочени познания за това как да попречим на политическия елит да ни манипулира, хипнотизира и промива мозъците ни? С голяма доза увереност мога да предположа, че няма, защото очевидно в настоящия момент не се справяме успешно с тези предизвикателства, т.е. няма ефективно познание за това.
Между другото, в тази връзка си спомням, че някога четох две статии с приблизителното заглавие "Как да управляваме своя шеф на работа". За съжаление в цялото море от научни и научно-приложни разработки по организационен мениджмънт, поставени в услуга на мениджърите, тези с подобна контранасоченост - в услуга на управляваните -, май все още са капка.
Заедно с това, макар и детайлно разработено, техническото осъществяване на избори и гласуване не е еквивалент на и не гарантира реално участие на "народа" във вземането на решения, както погрешно се представя и възприема. Пък и изборите са само един от начините за това.
Дали законът, че на всяка сила има противосила, е пренебрегнат тук поради това, че елитът разпределя парите и следователно привлича интереса на учените и специалистите? Със сигурност има куп причини.
Вероятно, когато се акумулира знание и опит за това как да бъдем демократично управлявани, то едва ли може да бъде част от ежедневието и отношението с властта на всеки, така както не е такъв случаят и с елитарно насоченото. Хората дори не познават законите чак толкова добре. За елита обикновено работят професионалисти с нужните компетенции и може би така би било и с другата страна на управленското уравнение.
Както вече стана дума по-горе, неправителствените организации с политическа насоченост, които биха могли да бъдат основно място за, агенти и носители на такава властова контракомпетентност, изглежда най-малкото са под влиянието на масовата пропаганда, дори без да говоря за българските. Аз лично не вярвам на тяхната независимост, защото често ми се е случвало да попадам из медиите (случайно, напоследък не че ги чета целенасочено) на техни доклади и виждания, които са копие на официални бигбрадърски становища и според мен обслужват интересите на последните.
Мисля, че има голяма празнота и не е отговорено на обществената нужда от съвременно познание за отношение с управляващите, особено за контриране на манипулациите и симулирането на демокрация.
Не може да се очаква, че елитът ще отстъпи от някакви позиции доброволно - нужна е ефективна противосила, ако искаме възстановяване на баланса. Допреди малко повече от 20 години такава противосила в "развитите западни демокрации" бе съветската заплаха.
В същото време считаните за гаранти на демокрацията гражданско общество, неправителствени организации, свободни медии и пр. явно се оказаха слаби и лесна плячка, след като съветският съперник рухна.
Но нека най-после се насоча към въпроса за науките и тяхната роля за реална демокрация. Очевидно сме в нова ситуация, която излиза от теориите на релевантните науки и тепърва ще бъде изучавана и обяснявана..., когато специалистите я забележат или им бъде позволено да се заемат с нея.
Все пак имам впечатлението, че науките, свързани с политиката, досега са се развивали едностранчиво в полза само на едната страна на управлението - управляващите. Липсва базата знания в услуга на управляваните и техните отношения с властта. Психологията и нейните дялове, политологията, социологията, журналистиката, историята и другите релевантни науки са в дълг към хората извън властта.
За да бъда още по-конкретна, дали има нещо, което да дава практически насочени познания за това как да попречим на политическия елит да ни манипулира, хипнотизира и промива мозъците ни? С голяма доза увереност мога да предположа, че няма, защото очевидно в настоящия момент не се справяме успешно с тези предизвикателства, т.е. няма ефективно познание за това.
Между другото, в тази връзка си спомням, че някога четох две статии с приблизителното заглавие "Как да управляваме своя шеф на работа". За съжаление в цялото море от научни и научно-приложни разработки по организационен мениджмънт, поставени в услуга на мениджърите, тези с подобна контранасоченост - в услуга на управляваните -, май все още са капка.
Заедно с това, макар и детайлно разработено, техническото осъществяване на избори и гласуване не е еквивалент на и не гарантира реално участие на "народа" във вземането на решения, както погрешно се представя и възприема. Пък и изборите са само един от начините за това.
Дали законът, че на всяка сила има противосила, е пренебрегнат тук поради това, че елитът разпределя парите и следователно привлича интереса на учените и специалистите? Със сигурност има куп причини.
Вероятно, когато се акумулира знание и опит за това как да бъдем демократично управлявани, то едва ли може да бъде част от ежедневието и отношението с властта на всеки, така както не е такъв случаят и с елитарно насоченото. Хората дори не познават законите чак толкова добре. За елита обикновено работят професионалисти с нужните компетенции и може би така би било и с другата страна на управленското уравнение.
Както вече стана дума по-горе, неправителствените организации с политическа насоченост, които биха могли да бъдат основно място за, агенти и носители на такава властова контракомпетентност, изглежда най-малкото са под влиянието на масовата пропаганда, дори без да говоря за българските. Аз лично не вярвам на тяхната независимост, защото често ми се е случвало да попадам из медиите (случайно, напоследък не че ги чета целенасочено) на техни доклади и виждания, които са копие на официални бигбрадърски становища и според мен обслужват интересите на последните.
Мисля, че има голяма празнота и не е отговорено на обществената нужда от съвременно познание за отношение с управляващите, особено за контриране на манипулациите и симулирането на демокрация.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
