събота, 29 август 2009 г.
петък, 28 август 2009 г.
четвъртък, 27 август 2009 г.
сряда, 26 август 2009 г.
вторник, 25 август 2009 г.
Нараства зависимостта на младежите от електронните игри
rfi.bg >> Нараства зависимостта на младежите от електронните игри
Отличните резултати, представени от Нинтендо преди няколко дни, откриха вечния дебат за зависимостта на младежите от електронните игри. Производителите на игри бяха обвинени, че спомагат за пристрастяването на тийнейджърите, които все повече губят представата си за реалния свят, заменяйки го с виртуален.
Какафонията в интернет клубовете, където младежите прекарват голяма част от времето си в игри, никак не ги обезкуражава. Дори напротив. Адриан е първият пристигнал тази сутрин, без знанието на родителите му: “Трябва да играя скришно от родителите ми, тъй като имам известни проблеми с тях по отношение на електронните игри.”
Всеки ден този парижки клуб за електронни игри се посещава от минимум 500 души. Абсолютно невъзможно е да се осъществява какъвто и да било контрол над прекараните пред монитора часове, признава един от собствениците на клуба:
“Записваме броя на хората, които минават през клуба, но не и часовете, които прекарват в игри. Ако някой родител обаче дойде и ни помоли да контролираме времето, пред което неговото дете седи пред монитора и да го ограничим на три часа например, няма проблем да го направим.”
Някои психиатри говорят за зависимост у младежите от електронните игри. Издателите на World of Warcraft например, която се играе от повече от 11 милиона потребителя, въведоха родителски контрол, чрез който да лимитират времето, прекарано в играта. Стефан Арел е председател на френската асоциация за електронни игри в мрежата:
“Идеята е добра, но в същото време се измества отговорността. Не е работа на издателите на електронни игри да въвеждат способи за контрол и лимитиране на прекараното пред компютъра време. Самият играч трябва е достатъчно отговорен, за да се ограничава, а ако не може тогава на помощ трябва да дойдат родителите. Те трябва да се намесят и да му кажат: “Слушай, играеш вече 2 часа. Хайде стига толкова, защото утре си на училище.”
Родителите да станат съпричастни със забавленията на децата им – това е съветът на Серж Тисрон. Според този психиатър електронните игри помагат на децата да преминат в юношеска възраст, а зависимостта чисто и просто не съществува:
“Когато аз бях юноша имах приятели, които прекарваха десетки часове в игра на флипер в кварталните кафенета. Други пък прекарваха десетки часове с електрическата китара в ръка в мазето на своите родители. Юношеството е период, в който всеки тийнейджър иска да се разграничи от останалите, развивайки някаква специфична само за него дейност, в която се старае да даде най-доброто от себе си. За повечето от младежите днес това са електронните игри. В повечето случаи те се превръщат в зрели хора, които спират да играят или пък играят умерено. Голямата грешка на родителите е да смятат, че тийнейджъра, който играе много никога няма да може да се социализира достатъчно добре в обществото ли пък няма да се справя добре в работата си защото ще продължава да играе. Тези родители бъркат кризата на юношеството с пристрастяване. Не е така. Още повече, че юношеската криза не се лекува, тя просто преминава.”
За пристрастяване към електронните игри може да се говори при зрелите хора, като не забравяме, че една мания често води към друга.
Отличните резултати, представени от Нинтендо преди няколко дни, откриха вечния дебат за зависимостта на младежите от електронните игри. Производителите на игри бяха обвинени, че спомагат за пристрастяването на тийнейджърите, които все повече губят представата си за реалния свят, заменяйки го с виртуален.
Какафонията в интернет клубовете, където младежите прекарват голяма част от времето си в игри, никак не ги обезкуражава. Дори напротив. Адриан е първият пристигнал тази сутрин, без знанието на родителите му: “Трябва да играя скришно от родителите ми, тъй като имам известни проблеми с тях по отношение на електронните игри.”
Всеки ден този парижки клуб за електронни игри се посещава от минимум 500 души. Абсолютно невъзможно е да се осъществява какъвто и да било контрол над прекараните пред монитора часове, признава един от собствениците на клуба:
“Записваме броя на хората, които минават през клуба, но не и часовете, които прекарват в игри. Ако някой родител обаче дойде и ни помоли да контролираме времето, пред което неговото дете седи пред монитора и да го ограничим на три часа например, няма проблем да го направим.”
Някои психиатри говорят за зависимост у младежите от електронните игри. Издателите на World of Warcraft например, която се играе от повече от 11 милиона потребителя, въведоха родителски контрол, чрез който да лимитират времето, прекарано в играта. Стефан Арел е председател на френската асоциация за електронни игри в мрежата:
“Идеята е добра, но в същото време се измества отговорността. Не е работа на издателите на електронни игри да въвеждат способи за контрол и лимитиране на прекараното пред компютъра време. Самият играч трябва е достатъчно отговорен, за да се ограничава, а ако не може тогава на помощ трябва да дойдат родителите. Те трябва да се намесят и да му кажат: “Слушай, играеш вече 2 часа. Хайде стига толкова, защото утре си на училище.”
Родителите да станат съпричастни със забавленията на децата им – това е съветът на Серж Тисрон. Според този психиатър електронните игри помагат на децата да преминат в юношеска възраст, а зависимостта чисто и просто не съществува:
“Когато аз бях юноша имах приятели, които прекарваха десетки часове в игра на флипер в кварталните кафенета. Други пък прекарваха десетки часове с електрическата китара в ръка в мазето на своите родители. Юношеството е период, в който всеки тийнейджър иска да се разграничи от останалите, развивайки някаква специфична само за него дейност, в която се старае да даде най-доброто от себе си. За повечето от младежите днес това са електронните игри. В повечето случаи те се превръщат в зрели хора, които спират да играят или пък играят умерено. Голямата грешка на родителите е да смятат, че тийнейджъра, който играе много никога няма да може да се социализира достатъчно добре в обществото ли пък няма да се справя добре в работата си защото ще продължава да играе. Тези родители бъркат кризата на юношеството с пристрастяване. Не е така. Още повече, че юношеската криза не се лекува, тя просто преминава.”
За пристрастяване към електронните игри може да се говори при зрелите хора, като не забравяме, че една мания често води към друга.
понеделник, 24 август 2009 г.
неделя, 23 август 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
