петък, 11 септември 2009 г.
Пестенето на вода
rfi.bg >> Пестенето на вода
Préserver les ressources en eau est une urgence. Les besoins en eau de l’humanité augmentent deux fois plus vite que la population mondiale : ils ont été multipliés par plus de 7 entre 1900 et 1995.
В някои региони по света пестенето на водата е нещо съвсем обичайно по простата причина, че тя представлява рядкост. Не така стоят нещата в повечето европейски страни, поне засега, но идеята, че водата не е неизчерпаема започва лека по лека да си проправя път. Опазването на околната среда и водата се превръща все повече в приоритет за потребителите и Германия е сред водещите в това отношение. Германците имат навика да си мият колите поне веднъж седмично, а тази дейност се нуждае от сериозни количества вода. Загрижени за бъдещето на ценната течност, много автомивки започват да се оборудват със системи за рециклиране на използваната вода. Това важи особено за мивките предназначени за камиони, тъй като за измиването на един тежкотоварен камион се изразходват 1000 л вода. Марко Шпет е директор веригата от автомивки за камиони, Cologne Truck Wash: “Нашите инсталации са снабдени със системи, които събират използваната вода и я насочват към голям резервоар, където водате се рециклира. Използваме биологически процес, за да запазим по-голямата част от използваната вода. Водеща при нас е не само цената, но и грижата за опазването на околната среда. Това е много важен въпрос, който не можем да подминем.”
Марко Шпет споделя, че в неговата автомивка успява да използва повторно 75 % от водата. В Германия е забранено миенето на автомобили на обществено място, а още по-малко пък да се използват препарати. Миенете с течаща вода е позволено за тези, които разполагат с частен паркинг и пак при условие, че водата не се промусква в земята. Федералната служба по околната среда смята все пак, че всяка година средно по 25 тона перилни препарати от автомивки се събират в пречиствателните станции.
Друга една област, където се използва много вода е пивоварната индустрия. За производството на един литър бира са необходими 40 л вода. В началото на ХХ век, когато човечеството започва да се замисля за пестене на водата пивоварните също не изостават. Такъв пример е белгийско-бразилският пивоварен гигант InBev и световен производител № 1. Благодарение на предприетите мерки за пестене на водата само в една от пивоварните на InBev, в белгийското селище Жюпий, количеството на използваната вода е намалено с 20 % за последните 15 години. На това място е монтирана пречиствателна станция, където се обработват използваните води. Заявените цели за 2010 са още по-амбициозни и от InBev, която присъства в 19 държави по света, смятат да намалят изразходваното количество с още 10 %.
Всяка страна има т.нар. “воден отпечатък”, който показва общия обем вода, използван за производството на стоки и услуги, консумирани от жителите на страната.
Организацията за водни отпетъци е изследователски институт, базиран в Холандия. Институтът изготвя карта, според която България попада в групата на 30-те страни с най-лош воден отпечатък. Страната ни е бедна на водна ресурси, а за проблема с недостига на вода до голяма степен вина има отношението у нас към консумацията на вода, което е направо прахосническо. Не в цялата страна водопреносната мрежа е подменена и продължават да възникват аварии. Само в София от течове се губят около 65 на сто от първоначално подадената вода. В опит да се спре разхищението се правят кърпежи. Рационални мерки за справяне със загубите и постигане на реална икономия не се забелязват. А на битово ниво повишеното потребление на вода в много от случаите е свързано с културата на хората и с техните нужди. Не са редки случаите, при които колите се мият с питейна вода. Случва се да се пълнят басейни с вода от чешмата. в някои от ромските квартали няма водомери. А напоителните водоспестяващи системи са рядкост. Една такава система е от порядъка на 5000 евро. Тя събира дъждовната вода, а инвестицията се възвръща за година-две. Така, докато в едни райони на страната пилеят водата, в други райони все още са на воден режим. В същото време цената на водата скача непрекъснато. И тъй като най-много вода изтича в банята и в тоалетната, еколозите съветват да се търсят и да се използват спестяващи вода тоалетна, пералня, съдомиялна. Най-много харчи тоалетната, но у нас малко хора ползват рециклирана вода. Тя включва отпадните води от мивките, ваните, душовете, които ако се използват за тоалетната се спестява до 50 литра месечно в едно домакинство. Освен това внимание трябва да се обърне на затопляването на водата. Когато се пести топла вода, се постига двоен ефект -пести се вода и енергия. Дори монтирането на спрей-кранове е една проста ефективна мярка, защото така се спестява до половината вода, която се черпи от чешмата. Спрей -крановете имат малки дупчици и разпръскват водата като позволяват добро измиване. Към съвсем несъзнателните мерките за пестене можем да отнесем пиенето на минерална вода. Известно е, че по-голяма част от хората избягват да пият чешмяна вода заради качеството на водата.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
Préserver les ressources en eau est une urgence. Les besoins en eau de l’humanité augmentent deux fois plus vite que la population mondiale : ils ont été multipliés par plus de 7 entre 1900 et 1995.
В някои региони по света пестенето на водата е нещо съвсем обичайно по простата причина, че тя представлява рядкост. Не така стоят нещата в повечето европейски страни, поне засега, но идеята, че водата не е неизчерпаема започва лека по лека да си проправя път. Опазването на околната среда и водата се превръща все повече в приоритет за потребителите и Германия е сред водещите в това отношение. Германците имат навика да си мият колите поне веднъж седмично, а тази дейност се нуждае от сериозни количества вода. Загрижени за бъдещето на ценната течност, много автомивки започват да се оборудват със системи за рециклиране на използваната вода. Това важи особено за мивките предназначени за камиони, тъй като за измиването на един тежкотоварен камион се изразходват 1000 л вода. Марко Шпет е директор веригата от автомивки за камиони, Cologne Truck Wash: “Нашите инсталации са снабдени със системи, които събират използваната вода и я насочват към голям резервоар, където водате се рециклира. Използваме биологически процес, за да запазим по-голямата част от използваната вода. Водеща при нас е не само цената, но и грижата за опазването на околната среда. Това е много важен въпрос, който не можем да подминем.”
Марко Шпет споделя, че в неговата автомивка успява да използва повторно 75 % от водата. В Германия е забранено миенето на автомобили на обществено място, а още по-малко пък да се използват препарати. Миенете с течаща вода е позволено за тези, които разполагат с частен паркинг и пак при условие, че водата не се промусква в земята. Федералната служба по околната среда смята все пак, че всяка година средно по 25 тона перилни препарати от автомивки се събират в пречиствателните станции.
Друга една област, където се използва много вода е пивоварната индустрия. За производството на един литър бира са необходими 40 л вода. В началото на ХХ век, когато човечеството започва да се замисля за пестене на водата пивоварните също не изостават. Такъв пример е белгийско-бразилският пивоварен гигант InBev и световен производител № 1. Благодарение на предприетите мерки за пестене на водата само в една от пивоварните на InBev, в белгийското селище Жюпий, количеството на използваната вода е намалено с 20 % за последните 15 години. На това място е монтирана пречиствателна станция, където се обработват използваните води. Заявените цели за 2010 са още по-амбициозни и от InBev, която присъства в 19 държави по света, смятат да намалят изразходваното количество с още 10 %.
Всяка страна има т.нар. “воден отпечатък”, който показва общия обем вода, използван за производството на стоки и услуги, консумирани от жителите на страната.
Организацията за водни отпетъци е изследователски институт, базиран в Холандия. Институтът изготвя карта, според която България попада в групата на 30-те страни с най-лош воден отпечатък. Страната ни е бедна на водна ресурси, а за проблема с недостига на вода до голяма степен вина има отношението у нас към консумацията на вода, което е направо прахосническо. Не в цялата страна водопреносната мрежа е подменена и продължават да възникват аварии. Само в София от течове се губят около 65 на сто от първоначално подадената вода. В опит да се спре разхищението се правят кърпежи. Рационални мерки за справяне със загубите и постигане на реална икономия не се забелязват. А на битово ниво повишеното потребление на вода в много от случаите е свързано с културата на хората и с техните нужди. Не са редки случаите, при които колите се мият с питейна вода. Случва се да се пълнят басейни с вода от чешмата. в някои от ромските квартали няма водомери. А напоителните водоспестяващи системи са рядкост. Една такава система е от порядъка на 5000 евро. Тя събира дъждовната вода, а инвестицията се възвръща за година-две. Така, докато в едни райони на страната пилеят водата, в други райони все още са на воден режим. В същото време цената на водата скача непрекъснато. И тъй като най-много вода изтича в банята и в тоалетната, еколозите съветват да се търсят и да се използват спестяващи вода тоалетна, пералня, съдомиялна. Най-много харчи тоалетната, но у нас малко хора ползват рециклирана вода. Тя включва отпадните води от мивките, ваните, душовете, които ако се използват за тоалетната се спестява до 50 литра месечно в едно домакинство. Освен това внимание трябва да се обърне на затопляването на водата. Когато се пести топла вода, се постига двоен ефект -пести се вода и енергия. Дори монтирането на спрей-кранове е една проста ефективна мярка, защото така се спестява до половината вода, която се черпи от чешмата. Спрей -крановете имат малки дупчици и разпръскват водата като позволяват добро измиване. Към съвсем несъзнателните мерките за пестене можем да отнесем пиенето на минерална вода. Известно е, че по-голяма част от хората избягват да пият чешмяна вода заради качеството на водата.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
сряда, 9 септември 2009 г.
понеделник, 7 септември 2009 г.
неделя, 6 септември 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
