ProntoSofia >> „Вечно зелените“ дрехи според италианските експерти
Малката черна рокличка, която стои върху женското тяло като изваяна, е дреха, която всяка дама трябва да има в гардероба си, тъй като няма да излезе от мода и през следващите години. Така твърдят италиански експерти по стил пред списание „Sei di moda“.
Сред „вечно зелените“ всеки сезон дрехи е и дългата и обемиста рокля. Не е важен какъв цвят е. По-важното е да е от жарсе или коприна, за да може да се плъзга красиво по тялото, стигайки до земята.
Запасете се и с луксозна и ценна риза, която е украсена с театрални и странни детайли. През лятото можете да я носете дори с дънки и с високи токове. През зимата пък можете да я слагате със сако и пола до коляното.
Черното палто с неподгънати ръбове, които изглеждат като „живи“ и недоушити, наподобява домашен халат, но също е ценно за женския гардероб.
Въпреки че е труден за носене, „телесният“ цвят също е осъден да бъде вечно на мода. Най-подходящи за комбиниране с него са бялото и черното. Единственият съвет в случая е кожата ви да е със загар.
Водопадът от позлатени верижки и гердани, подобно на този, който носи Мадона, също е вечно на мода.
Бодито само с едно рамо, подобно на това на Бионс в клипа й „All the single ladies“, е истинска тенденция, която обаче ще остане във времето. То обаче трябва да е много семпло.
четвъртък, 15 януари 2009 г.
сряда, 14 януари 2009 г.
понеделник, 12 януари 2009 г.
АЛТЕРНАТИВАТА. Какво ще е продължението на историята
Във връзка с моите въпроси за това какво се случва с индивидуализма, човешките права и свободи и демокраицята се замислих върху споменатата преди алтернатива. Ако демокрацията не е "края на историята", то накъде продължаваме тогава?
Сетих се за часовете по обществознание, когато учихме трите закони на диалектиката: за прерастване на количествените натрупвания в качествени изменения; за отрицание на отрицанието и за единство и борба на противоположностите. Не си спомням точно дали наистина беше в час по този предмет, кой точно ни го беше преподавал - вероятно е била учителката по предмета, и нямам никакви други визуални спомени освен смисъла на урока и как ни нарисува на дъската пшеничния клас като илюстрация на отрицание на отрицанието, както и ДНК-подобна спирала за илюстрация на единство и борба на противоположностите.
Аз си избирам единство и борба на противоположностите като обяснение. Ясно е, че алчността и агресивността са присъщи на човека, част са от човешката природа и винаги ще ги има. И едва ли може да се говори за балансирано общество като за идеалното общество, при което всичко ще е наред, както са правили философи и мислители в миналото. В един период едно нещо е по-важно и определя характера на обществото, респективно развитието, друг път - друго, може би негово противоположно. А видимата част на алтернативата винаги е в съответствие с хуманизма и изглежда атрактивна за голямото мнозинство от хората.
Някога "социализмът" дойде като противопоставяне на империализма и "капиталистическата експлоатация", т.е. на прекалената алчност и концентриране на благата в ръцете на малцина и потискането на мнозинството от тяхна страна. Това беше двойката противоположности или нека да ги наречем алтернативи за определен период. Обаче това можа да стане с пределна мобилизация и военизация, при което общото имаше абсолютно предимство пред индивидуалното и това доведе до крайности на авторитаризъм и тоталитаризъм. На това "капитализмът" се противопостави и предложи алтернатива чрез концепциите за индивидуализма и човешките права. Това беше една алтернатива на "скритата програма" на социализма, а не на официалните идеологически акценти, свързани с експлоатацията - напипана беше голямата слабост на социалистическата идеология, свързана с лоши психологически познания, с нереалистична концепция за човека (че човек за човека е брат, че когато бедните дойдат на власт, респективно получат средствата за производство ще управляват по по-добър и хуманен начин, че представителите на работническата класа са едва ли не изначално са по-добри и др.под.). "Социалистическият" противник беше силен в отричането и противопоставянето на реални проблеми, но слаб в предложената алтернатива. Според мен фашизмът беше роден от крайностите в борбата на двете доминиращи противоположности, респективно на лагерите на капитализма и социализма.
"Капитализмът" победи "социализма" и има известно връщане назад. Но наистина спиралата не може само с една лента. Или може за определено време? Или може за известно време с някаква изфабрикувана лента, виртуална или въображаема, такава, която е измислена в средите на първата лента, за да удължи собственото й едновластие? Както и да е. Коя ли ще е следващата противоположност или алтернатива?
Аз се сещам за две важни характеристики на съвременния капитализъм:
1) глобална алчност (на група хора), стигаща до самоубийствено безумие предвид екологичните ограничения и проблеми;
2) манипулиране на умовете на хората, на масите, чрез новите технологии и медиите.
Идва ми наум също измама и лъжи, но това е също нещо, което е типична черта на човека, винаги е била и ще бъде и е много възможно в преходни периоди, когато са отслабнали факторите за контрол и сдържане. Имам предвид липсата на ясна и силна противоположност/алтернатива, както и нарушаването на установени баланс или статукво, което може да се дължи също и на развитието на технологиите.
Не знам дали можем да очакваме алтернативата да бъде свързана с първата характеристика. Не е изключено да е свързана с глобалността, например да се отнася до местното самоуправление и социална отговорност на местно равнище. Също така с повече индивидуализъм (от който Западът според мен отстъпва) и многообразие. Това бяха някои от идеите, които ЕС се опитваше да осъществи в най-добрите си времена. Не вярвам алтернативата да е свързана с противопоставяне на алчността, но може би на екологичното безумие?
Не мисля, че можем да очакваме алтернативата или поредната "противоположност" да е свързана с втората характеристика. От една страна, всяка власт изглежда се стреми да владее и насочва съзнанието на масите и част от подбудите й са оправдани - тук няма вакуум и вероятно противниците й така или иначе се стремят да направят точно това. От друга страна, тази характеристика се отнася до информацията и знанието, а те, въпреки възможни застои или временни връщания назад имат според мен историческа тенденция към достъпност и масовизиране. Дори развитието на техноогиите в един момент да се оказва благоприятно за монополизирането на информацията и манипулирането чрез поднасянето й, в следващия момент то може да доведе точно до обратното. Все пак информацията е налице и винаги ще се намери някой или групи, които ще погледнат на нея по друг начин от този, който им е внушавано и ще имат различно разбиране на нещата. Това е също нещо присъщо по природа на хората. Освен това според мен най-сигурният начин да се избегнат крайностите е наличието на съперничеща алтернатива.
Така че не реших за себе си каква и кой ще е алтернативата. Аз се сещам за две периодизации на историята - познатата ни от социализма според "обществения строй" и познатата ни от "капитализма" според развитието на технологиите. Обаче възможно е вероятно да се направи периодизация с много повече периоди, защото основните "противоположности", които са ни познати си имат нюанси и подпериоди. Иначе във всеки един период или "линия" на спиралата на развитието (ако можем да ги разделим на линии и завои) има много тенденции и възможности, но две са основните и определящите. Така е и сега. Според мен би било догматично да се опитваме както редица идеолози да твърдим, че ще следва един или друг строй или пък че даден строй е върха и края на развитието, че повече от това не може. Мисля, че и случайността играе роля в определянето на това какво ще следва. Засега главната опора, която имаме за прогнозиране на развитието е тази съществуваща лента от спиралата, която чака своята противоположност. Или може би противоположността вече е налице и предстои само да видим по-ясно очертанията й?
Сетих се за часовете по обществознание, когато учихме трите закони на диалектиката: за прерастване на количествените натрупвания в качествени изменения; за отрицание на отрицанието и за единство и борба на противоположностите. Не си спомням точно дали наистина беше в час по този предмет, кой точно ни го беше преподавал - вероятно е била учителката по предмета, и нямам никакви други визуални спомени освен смисъла на урока и как ни нарисува на дъската пшеничния клас като илюстрация на отрицание на отрицанието, както и ДНК-подобна спирала за илюстрация на единство и борба на противоположностите.
Аз си избирам единство и борба на противоположностите като обяснение. Ясно е, че алчността и агресивността са присъщи на човека, част са от човешката природа и винаги ще ги има. И едва ли може да се говори за балансирано общество като за идеалното общество, при което всичко ще е наред, както са правили философи и мислители в миналото. В един период едно нещо е по-важно и определя характера на обществото, респективно развитието, друг път - друго, може би негово противоположно. А видимата част на алтернативата винаги е в съответствие с хуманизма и изглежда атрактивна за голямото мнозинство от хората.
Някога "социализмът" дойде като противопоставяне на империализма и "капиталистическата експлоатация", т.е. на прекалената алчност и концентриране на благата в ръцете на малцина и потискането на мнозинството от тяхна страна. Това беше двойката противоположности или нека да ги наречем алтернативи за определен период. Обаче това можа да стане с пределна мобилизация и военизация, при което общото имаше абсолютно предимство пред индивидуалното и това доведе до крайности на авторитаризъм и тоталитаризъм. На това "капитализмът" се противопостави и предложи алтернатива чрез концепциите за индивидуализма и човешките права. Това беше една алтернатива на "скритата програма" на социализма, а не на официалните идеологически акценти, свързани с експлоатацията - напипана беше голямата слабост на социалистическата идеология, свързана с лоши психологически познания, с нереалистична концепция за човека (че човек за човека е брат, че когато бедните дойдат на власт, респективно получат средствата за производство ще управляват по по-добър и хуманен начин, че представителите на работническата класа са едва ли не изначално са по-добри и др.под.). "Социалистическият" противник беше силен в отричането и противопоставянето на реални проблеми, но слаб в предложената алтернатива. Според мен фашизмът беше роден от крайностите в борбата на двете доминиращи противоположности, респективно на лагерите на капитализма и социализма.
"Капитализмът" победи "социализма" и има известно връщане назад. Но наистина спиралата не може само с една лента. Или може за определено време? Или може за известно време с някаква изфабрикувана лента, виртуална или въображаема, такава, която е измислена в средите на първата лента, за да удължи собственото й едновластие? Както и да е. Коя ли ще е следващата противоположност или алтернатива?
Аз се сещам за две важни характеристики на съвременния капитализъм:
1) глобална алчност (на група хора), стигаща до самоубийствено безумие предвид екологичните ограничения и проблеми;
2) манипулиране на умовете на хората, на масите, чрез новите технологии и медиите.
Идва ми наум също измама и лъжи, но това е също нещо, което е типична черта на човека, винаги е била и ще бъде и е много възможно в преходни периоди, когато са отслабнали факторите за контрол и сдържане. Имам предвид липсата на ясна и силна противоположност/алтернатива, както и нарушаването на установени баланс или статукво, което може да се дължи също и на развитието на технологиите.
Не знам дали можем да очакваме алтернативата да бъде свързана с първата характеристика. Не е изключено да е свързана с глобалността, например да се отнася до местното самоуправление и социална отговорност на местно равнище. Също така с повече индивидуализъм (от който Западът според мен отстъпва) и многообразие. Това бяха някои от идеите, които ЕС се опитваше да осъществи в най-добрите си времена. Не вярвам алтернативата да е свързана с противопоставяне на алчността, но може би на екологичното безумие?
Не мисля, че можем да очакваме алтернативата или поредната "противоположност" да е свързана с втората характеристика. От една страна, всяка власт изглежда се стреми да владее и насочва съзнанието на масите и част от подбудите й са оправдани - тук няма вакуум и вероятно противниците й така или иначе се стремят да направят точно това. От друга страна, тази характеристика се отнася до информацията и знанието, а те, въпреки възможни застои или временни връщания назад имат според мен историческа тенденция към достъпност и масовизиране. Дори развитието на техноогиите в един момент да се оказва благоприятно за монополизирането на информацията и манипулирането чрез поднасянето й, в следващия момент то може да доведе точно до обратното. Все пак информацията е налице и винаги ще се намери някой или групи, които ще погледнат на нея по друг начин от този, който им е внушавано и ще имат различно разбиране на нещата. Това е също нещо присъщо по природа на хората. Освен това според мен най-сигурният начин да се избегнат крайностите е наличието на съперничеща алтернатива.
Така че не реших за себе си каква и кой ще е алтернативата. Аз се сещам за две периодизации на историята - познатата ни от социализма според "обществения строй" и познатата ни от "капитализма" според развитието на технологиите. Обаче възможно е вероятно да се направи периодизация с много повече периоди, защото основните "противоположности", които са ни познати си имат нюанси и подпериоди. Иначе във всеки един период или "линия" на спиралата на развитието (ако можем да ги разделим на линии и завои) има много тенденции и възможности, но две са основните и определящите. Така е и сега. Според мен би било догматично да се опитваме както редица идеолози да твърдим, че ще следва един или друг строй или пък че даден строй е върха и края на развитието, че повече от това не може. Мисля, че и случайността играе роля в определянето на това какво ще следва. Засега главната опора, която имаме за прогнозиране на развитието е тази съществуваща лента от спиралата, която чака своята противоположност. Или може би противоположността вече е налице и предстои само да видим по-ясно очертанията й?
Абонамент за:
Публикации (Atom)
