rfi.bg >> Градските птици
Колкото и невероятно да звучи врабчетата са на път да изчезнат от големи градове като Лондон, Амстердам и Париж. През последните 30 години в първите два града са изчезнали 95 % от врабчетата. От 2003 година насам, доброволци от лигата за защита на птиците правят преброяване в различни квартали на Париж през пролетта и през есента и са установили, че за последните пет години броят на врабчетата значително е намалял в два парижки района. В ХІ те са намалели с 74 %, а в ХV – с 92 %. Общо за Париж, врабчетата са намалели с 20 % за последните пет години, което е доста по-добре от градове като Лондон и Амстердам. Там врабчета са вече почти изчезнали. В Хамбург и Прага броят им е намалял с 60 % за 20 години.
Установено е, че градските птици намаляват заради намаляването на насекомите. Те от своя страна изчезват заради нарастващото използване на пестициди и хербициди. В първите дни, родителите хранят малките си с насекоми и когато техния брой намалява, оцеляването за врабчетата става трудно. Заради използването на хербициди врабчетата не могат да намират вече зърната на много растения. В Лондон, една от хипотезите за изчезването на врабчета е свързана с използването на безоловния бензин. Според учените, съставките на бензина умъртвят голяма част от насекомите, нужни за малките птички. Лигата за защита на птиците и орнитоложкият център в района около Париж поискаха от властите да предприемат спешни действия за спасяването на птичите популации в градовете. Сандрин Мор от лигата за защита на птиците: “Може да прекратим използването на хербициди, за да имат възможност да се изхранват със зрънца, можем да спрем и инсектицидите, за да могат родителите да хранят малките си. Може и просто да се поставям къщички-гнезда, където врабчетата да се чувстват по-защитени, ще могат да се хранят. Това е един начин да се помогне на природата най-общо. В Амстердам също имат проблеми с врабчетата и сега архитектите са задължени да използват керемиди с гнезда, които са предназначени за малки птички, а не за гълъби. “ Специалистите се тревожат от изчезването на врабчетата, не само защото изчезването на всеки вид е лош знак, но и защото става дума за птички, които живеят с хората и ако околната среда е опасна за тях, същото може да стане валидно и за самите хора.
В град като София, където замърсяването на въздуха е значително, а шумът от трафика понякога нетърпим, се срещат доста разнообразни видове птици. За мнозина е странно да виждат как летят бели чайки над златните куполи на катедралния храм “Св. Алексадър Невски” . София е далече от морето, където е тяхното обичайно местообитание. Няма съмнение, според орнитолозите това са жълтоноги чайки, известни като гларуси. Едни от орнитолозите твърдят, че чайките са долетели от Черноморското крайбрежие, други смятат, че са от района на Беломорието. Всъщност, София е по-близо до Бяло, отколкото до Черно море. Гларусите гнездят от повече от 10 години в София като удобно са се настанили на сградата на Министерски съвет. За тях градът, в който се изхвърлят голямо количество хранителни отпадъци, е източник на храна. Около София има достатъчно водоеми, така че не им липсва и водата. И докато популацията на белите чайки е малка, то популацията на черните гарвани се увеличава непрекъснато. Гарваните, подобно на гълъбите, са едни от най-разпространените градски птици. Гарваните си харесват за своите гнезда дори билбордовете. Те също са привлечени от многото остатъци развалена храна, които намират по кошчетата за боклук. Някои от екзеплярите са се социализирали и се опитват да използват урбанистичния град. Не се притесняват от автомобилите, от хората, дори търсят контакти. Една възрастна жена разказва как на нейния балкон всеки ден кацат една сврака и две гарги. Тя им оставя ядки, а те се отнасят приятелски към нея, като я оставят да ги погали по перата. Тези птици са по-плашливи от гарваните. Има и софияци, които са били свидетели на агресивно поведение от страна на птиците, но според орнитолозите, става дума за случаи, в които някое тяхно малко е паднало от гнездото. Видовото разнообразие сред гаргите е голямо. Срещат се сиви, черни видове. Не необичайна гледка някоя зелена поляна в градски парк да е почерняла от накацалите по нея черни птици. Същото вече не може да се каже за врабчетата. Дългогодишните обитатели на градската среда са на път да изчезнат. Това е тенденция в цяла Европа. Все още не може да се посочат конкретните причини за това. У нас се смята, че врабчетата намаляват пропорционално с увеличаване на популацията на градските котки, които са на път да имат количествено надмощие над бездомните кучета. За разлика от гарваните и свраките врабчетата са по-деликатни създания и не могат да се борят с другите видове, както и не могат да издържат на силно замърсения въздух.
Любомир Бояджиев
Мануела Манлихерова
събота, 21 юни 2008 г.
OECD proposes roadmap for the future of the Internet economy
OECD proposes roadmap for the future of the Internet economy
About the meeting (download a leaflet / watch the video / download Policy Brief)
The Internet is a key infrastructure for global economic growth and social development. Three major trends – Convergence, Creativity and Confidence – are influencing the policy environment for the Internet Economy. Each of these trends reflects significant shifts in the use and functionality of the Internet. Collectively, they represent a major transition in the evolution of the Internet and the economic system that has developed around it. Therefore, it has become increasingly necessary that policies supporting the Internet Economy be carefully crafted and co-ordinated across policy domains, borders and multiple stakeholder communities.
Ministers and stakeholders who met on 17-18 June 2008 in Seoul considered social, economic and technological trends shaping the development of the Internet Economy. They forged broad principles that can provide an enabling policy environment for the Internet Economy.
петък, 20 юни 2008 г.
четвъртък, 19 юни 2008 г.
Не инвестирайте през лятото
Dir.bg >> Не инвестирайте през лятото
Royal Bank of Scotland препоръча на клиентите си да се въздържат от инвестиции на кредитните пазари и въобще на световните капиталови пазари, през следващите три месеца, защото високите нива на инфлацията са парализирали политиката на централните банки.
..."Ако трябва да вземате кредит наблегнете на качеството, краткотрайността и сигурността. Парите в кеш, са единственото сигурно нещо, в тази ситуация на забавяне на икономиката и ръст на инфлацията."
Royal Bank of Scotland препоръча на клиентите си да се въздържат от инвестиции на кредитните пазари и въобще на световните капиталови пазари, през следващите три месеца, защото високите нива на инфлацията са парализирали политиката на централните банки.
..."Ако трябва да вземате кредит наблегнете на качеството, краткотрайността и сигурността. Парите в кеш, са единственото сигурно нещо, в тази ситуация на забавяне на икономиката и ръст на инфлацията."
сряда, 18 юни 2008 г.
вторник, 17 юни 2008 г.
Фолклорни празници и обичаи в Испания, Унгария и България
rfi >> "Фолклорни празници и обичаи"
Съвсем не е случайно, че Испания е известна с най-шумните и най-оригинални фолклорни празници. Обикновено зад повечето от тях прозира езическият и средновековен произход. Общото между тези обичаи е, че тяхната цел е да се извикат добрите сили или небесната благодат. За да се получи желаното идеи съвсем не липсват. Така например през януари на о-в Майорка най-яките мъже трябва да се катерят по дърво на площада пред църквата. По-интересното е, че те се катерят намазани със сапун и яйца. На много места се провеждат битки между християните и смъртта. През месец юни, в известната винарска област Риоха се провеждат битки с вино, по време на които се изливат над 100 000 литра вино. Подобна е картината и през август в Буньол, край Валенсия, където се провеждат известните битки с домати. По време на тези народни битки се използват над 150 000 кг домати. Един от най-колоритните фолклорни празници се провеждат в Пиренеите, в Берга и се казва ла патума. Главни герои на празника са великани, дяволи, джуджета, мъже с ужасяващи маски, които минават по улиците сред фойерверки и бенгалски огньове Целта на този обичай е да градът да се освободи от феодалната власт. Колкото по-голям е шумът, толкова по-доволни са хората. Общият брой на фолклорните празници в Испания е над 3000.
Преди около десет години във всички унгарски градове започнаха да се появяват така наречените танцхаас или танцови къщи. В Будапеща танцови къщи има във всеки район. Става дума да за нещо като клубове, където унгарците идват да танцуват и да се учат на фолклорни танци. Таксата за тези клубове е минимална и те са отворени за всички желаещи. Прави впечатление, че посетителите на танцовите къщи съвсем не са възрастни хора, а ученици и студенти. Все по-модерна става и примесената със съвременен ритъм унгарска фолклорна музика. Някои търсят в тази нова вълна израз на стремежа към “голяма и велика Унгария”, но специалистите са категорични, че става дума за носталгия по корените на унгарските традиции. Разбира се, тук се вписва и носталгията по унгарците, живеещи в румънската област Трансилвания. Действително съществува силна тенденция за завръщане към фолклорните традиции и това се възприема като средство за обединение на всички унгарци.
Българският фолклорен календар е много пъстър. В последните години в България се наблюдава своеобразно обръщане на хората към фолклорните обичаи и обреди.
Дори някои от туроператори започнаха да включват в програмите си посещения на местата с колоритни фолклорни изяви. Наред с кукерските игри, конните надбягвания у нас има тенденция да се празнуват все повече народни празници. Повечето от празниците са смесица от християнски и езически ритуали. Един от уникалните народни празници е „Калиница”, който се празнува в Асеновград. Празникът е възстановен след дълго прекъсване. С този празник се отбелязва началото на лятото, но всъщност празникът почита Богородица. Според местната легенда образът на Калиница е свързан с образа на малката Богородица, заобиколена от нейните родители и приятелки, когато за първи път я въвеждат в храма. На 24 юни, Еньовден, когато според поверието се сбъдват най-добрите пожелания, в града се избира Калиница. Тя е малко момиче на възраст между 3 и 6 години, която обличат в специална бяла рокля, наподобяваща булчинската. Калица и нейните приятелки обикалят града и изпълняват стар сватбен ритуал - носят златни монети /нишани/ и пеят обредни песни. Заради този обичай градът си е спечели прозвището „градът на булките”. Празникът е свързан и с дългогодишните традиции на Асеновград в производството на булчинско облекло. В града има над 50 ателиета и 100 специализирани магазина. Фестивалът привлича хора не само страната, но и много чужденци. Булченският фестивал е така популярен в региона, че в едно от съседните села Три могили малките момиченца от мюсюлмански семейства също правят шествие, но там малките булки са облечени в червено, а лица им са покрити с воал. Фолклорният пътеводител през лятото отвеждат ценителите на фолклора в първата неделя на август в известното родопско село Гела, където става надсвирване с гайди. В надсвирването участват най-добрите майстори на родопската каба-гайда. В дните на събора могат да се чуят много родопски песни. През август се провеждат и прочутите народни събори в Рожен и в Копривщица. Специално край Копривщица ежегодно се събират повече от 18 000 почитатели на български народни песни и танци от цял свят.
Любомир Бояджиев
Мануела Манлихерова
Съвсем не е случайно, че Испания е известна с най-шумните и най-оригинални фолклорни празници. Обикновено зад повечето от тях прозира езическият и средновековен произход. Общото между тези обичаи е, че тяхната цел е да се извикат добрите сили или небесната благодат. За да се получи желаното идеи съвсем не липсват. Така например през януари на о-в Майорка най-яките мъже трябва да се катерят по дърво на площада пред църквата. По-интересното е, че те се катерят намазани със сапун и яйца. На много места се провеждат битки между християните и смъртта. През месец юни, в известната винарска област Риоха се провеждат битки с вино, по време на които се изливат над 100 000 литра вино. Подобна е картината и през август в Буньол, край Валенсия, където се провеждат известните битки с домати. По време на тези народни битки се използват над 150 000 кг домати. Един от най-колоритните фолклорни празници се провеждат в Пиренеите, в Берга и се казва ла патума. Главни герои на празника са великани, дяволи, джуджета, мъже с ужасяващи маски, които минават по улиците сред фойерверки и бенгалски огньове Целта на този обичай е да градът да се освободи от феодалната власт. Колкото по-голям е шумът, толкова по-доволни са хората. Общият брой на фолклорните празници в Испания е над 3000.
Преди около десет години във всички унгарски градове започнаха да се появяват така наречените танцхаас или танцови къщи. В Будапеща танцови къщи има във всеки район. Става дума да за нещо като клубове, където унгарците идват да танцуват и да се учат на фолклорни танци. Таксата за тези клубове е минимална и те са отворени за всички желаещи. Прави впечатление, че посетителите на танцовите къщи съвсем не са възрастни хора, а ученици и студенти. Все по-модерна става и примесената със съвременен ритъм унгарска фолклорна музика. Някои търсят в тази нова вълна израз на стремежа към “голяма и велика Унгария”, но специалистите са категорични, че става дума за носталгия по корените на унгарските традиции. Разбира се, тук се вписва и носталгията по унгарците, живеещи в румънската област Трансилвания. Действително съществува силна тенденция за завръщане към фолклорните традиции и това се възприема като средство за обединение на всички унгарци.
Българският фолклорен календар е много пъстър. В последните години в България се наблюдава своеобразно обръщане на хората към фолклорните обичаи и обреди.
Дори някои от туроператори започнаха да включват в програмите си посещения на местата с колоритни фолклорни изяви. Наред с кукерските игри, конните надбягвания у нас има тенденция да се празнуват все повече народни празници. Повечето от празниците са смесица от християнски и езически ритуали. Един от уникалните народни празници е „Калиница”, който се празнува в Асеновград. Празникът е възстановен след дълго прекъсване. С този празник се отбелязва началото на лятото, но всъщност празникът почита Богородица. Според местната легенда образът на Калиница е свързан с образа на малката Богородица, заобиколена от нейните родители и приятелки, когато за първи път я въвеждат в храма. На 24 юни, Еньовден, когато според поверието се сбъдват най-добрите пожелания, в града се избира Калиница. Тя е малко момиче на възраст между 3 и 6 години, която обличат в специална бяла рокля, наподобяваща булчинската. Калица и нейните приятелки обикалят града и изпълняват стар сватбен ритуал - носят златни монети /нишани/ и пеят обредни песни. Заради този обичай градът си е спечели прозвището „градът на булките”. Празникът е свързан и с дългогодишните традиции на Асеновград в производството на булчинско облекло. В града има над 50 ателиета и 100 специализирани магазина. Фестивалът привлича хора не само страната, но и много чужденци. Булченският фестивал е така популярен в региона, че в едно от съседните села Три могили малките момиченца от мюсюлмански семейства също правят шествие, но там малките булки са облечени в червено, а лица им са покрити с воал. Фолклорният пътеводител през лятото отвеждат ценителите на фолклора в първата неделя на август в известното родопско село Гела, където става надсвирване с гайди. В надсвирването участват най-добрите майстори на родопската каба-гайда. В дните на събора могат да се чуят много родопски песни. През август се провеждат и прочутите народни събори в Рожен и в Копривщица. Специално край Копривщица ежегодно се събират повече от 18 000 почитатели на български народни песни и танци от цял свят.
Любомир Бояджиев
Мануела Манлихерова
неделя, 15 юни 2008 г.
По повод на ирландския референдум за ЕС-договора
Ясно е според мен, че ЕС има проблем с моралната легитимност, освен вероятната борба между Големите в и извън съюза.
Борбата на Големите е ясна. И преди Великобритания е била някак настрани и контра на по-тясното сближаване на Европа, макар несъмнено да има полза от Съюза в много отношения. Те винаги са стоели настрани и са били остров и в преносния смисъл. Излишно е, като споменавам за нея, да говоря и за многото общо, които имат с Щатите и какво би могло да е тяхното отношение към евроинтеграцията. Може би въпреки съвместните усилия по някои въпроси, като например България и Балканите, между най-силните в ЕС има съперничество по други въпроси, касаещи тяхната тежест в Съюза и по-широко, и оттук какво да представлява той.
Наистина, не съм сигурна дали Германия е по-близо до ситуацията на Русия и Франция или до тази на Великобритания по отношение на Щатите. Така че би могло англосаксонците да не искат чак толкова да засилват позициите на Германия в една разширена Европа, съставена от не съвсем суверенни на практика държави. Според мен за англичаните не е необичайно да вършат неща, с чиито последствия не могат да се справят: например това, което се случи с мен, или може би възхода на и борбата с хитлеристка Германия. Т.е. не е изключено те първо да са подкрепяли засилване на влиянието, а впоследствие да се борят с последното.
По отношение на легитимността, балансът ми се струва поизгубен в ЕС. Франция и Германия май бяха стълбовете на ЕС, а Франция преди явлението "Саркози" бе и противовес, и гарант срещу прекалено разсрастване на германското влияние и срещу повторение на отрицателни развития, известни ни от историята. Тя бе главен носител на идеалите, вкл. идеализма, и на това, което наричаме европейски ценности. Сега този балансьор има вътрешен проблем.
Възможно е хората и народите на подсъзнателно ниво да не приемат моралната легитимност на ЕС. Защото Съюзът разбира се не е замислен от основателите си, за да бъде поставен в и подчинен на бигбрадърски сценарии. Сега островитяните действително имат основание да са опозиция на по-тясно сближаване, оспорвайки моралната легитимност, независимо от тяхната роля във възникването на проблема.
Вероятно има също и липса на достатъчно информация за ЕС, за ползите от неговото разширяване и вътрешното сближаване. Може би политическите лидери не обясняват достатъчно добре на народите си защо въпреки всичко ЕС и интеграцията им е от полза и е нещо хубаво. Но питам се, как биха могли да го обяснят при наличието на това "въпреки всичко" и кой би се наел да обяснява какво и защо е това "въпреки всичко". А кой би се наел в момента да обяснява с чиста съвест ползите, премълчавайки го? Освен това едва ли някой е съвсем наясно доколко ползите надхвърлят проблемите.
Разбира се, може да играят важна роля и други причини, които на мен, от позицията на българка, не ми се струват рационални и оправдани - такива, свързани с присъединяването на България, Румъния и другите нови страни преди нас. Както и куп други причини или смесица от тях.
Борбата на Големите е ясна. И преди Великобритания е била някак настрани и контра на по-тясното сближаване на Европа, макар несъмнено да има полза от Съюза в много отношения. Те винаги са стоели настрани и са били остров и в преносния смисъл. Излишно е, като споменавам за нея, да говоря и за многото общо, които имат с Щатите и какво би могло да е тяхното отношение към евроинтеграцията. Може би въпреки съвместните усилия по някои въпроси, като например България и Балканите, между най-силните в ЕС има съперничество по други въпроси, касаещи тяхната тежест в Съюза и по-широко, и оттук какво да представлява той.
Наистина, не съм сигурна дали Германия е по-близо до ситуацията на Русия и Франция или до тази на Великобритания по отношение на Щатите. Така че би могло англосаксонците да не искат чак толкова да засилват позициите на Германия в една разширена Европа, съставена от не съвсем суверенни на практика държави. Според мен за англичаните не е необичайно да вършат неща, с чиито последствия не могат да се справят: например това, което се случи с мен, или може би възхода на и борбата с хитлеристка Германия. Т.е. не е изключено те първо да са подкрепяли засилване на влиянието, а впоследствие да се борят с последното.
По отношение на легитимността, балансът ми се струва поизгубен в ЕС. Франция и Германия май бяха стълбовете на ЕС, а Франция преди явлението "Саркози" бе и противовес, и гарант срещу прекалено разсрастване на германското влияние и срещу повторение на отрицателни развития, известни ни от историята. Тя бе главен носител на идеалите, вкл. идеализма, и на това, което наричаме европейски ценности. Сега този балансьор има вътрешен проблем.
Възможно е хората и народите на подсъзнателно ниво да не приемат моралната легитимност на ЕС. Защото Съюзът разбира се не е замислен от основателите си, за да бъде поставен в и подчинен на бигбрадърски сценарии. Сега островитяните действително имат основание да са опозиция на по-тясно сближаване, оспорвайки моралната легитимност, независимо от тяхната роля във възникването на проблема.
Вероятно има също и липса на достатъчно информация за ЕС, за ползите от неговото разширяване и вътрешното сближаване. Може би политическите лидери не обясняват достатъчно добре на народите си защо въпреки всичко ЕС и интеграцията им е от полза и е нещо хубаво. Но питам се, как биха могли да го обяснят при наличието на това "въпреки всичко" и кой би се наел да обяснява какво и защо е това "въпреки всичко". А кой би се наел в момента да обяснява с чиста съвест ползите, премълчавайки го? Освен това едва ли някой е съвсем наясно доколко ползите надхвърлят проблемите.
Разбира се, може да играят важна роля и други причини, които на мен, от позицията на българка, не ми се струват рационални и оправдани - такива, свързани с присъединяването на България, Румъния и другите нови страни преди нас. Както и куп други причини или смесица от тях.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
