Градските врабчета са на изчезване

rfi.bg >> Градските птици



Колкото и невероятно да звучи врабчетата са на път да изчезнат от големи градове като Лондон, Амстердам и Париж. През последните 30 години в първите два града са изчезнали 95 % от врабчетата. От 2003 година насам, доброволци от лигата за защита на птиците правят преброяване в различни квартали на Париж през пролетта и през есента и са установили, че за последните пет години броят на врабчетата значително е намалял в два парижки района. В ХІ те са намалели с 74 %, а в ХV – с 92 %. Общо за Париж, врабчетата са намалели с 20 % за последните пет години, което е доста по-добре от градове като Лондон и Амстердам. Там врабчета са вече почти изчезнали. В Хамбург и Прага броят им е намалял с 60 % за 20 години.
Установено е, че градските птици намаляват заради намаляването на насекомите. Те от своя страна изчезват заради нарастващото използване на пестициди и хербициди. В първите дни, родителите хранят малките си с насекоми и когато техния брой намалява, оцеляването за врабчетата става трудно. Заради използването на хербициди врабчетата не могат да намират вече зърната на много растения. В Лондон, една от хипотезите за изчезването на врабчета е свързана с използването на безоловния бензин. Според учените, съставките на бензина умъртвят голяма част от насекомите, нужни за малките птички. Лигата за защита на птиците и орнитоложкият център в района около Париж поискаха от властите да предприемат спешни действия за спасяването на птичите популации в градовете. Сандрин Мор от лигата за защита на птиците: “Може да прекратим използването на хербициди, за да имат възможност да се изхранват със зрънца, можем да спрем и инсектицидите, за да могат родителите да хранят малките си. Може и просто да се поставям къщички-гнезда, където врабчетата да се чувстват по-защитени, ще могат да се хранят. Това е един начин да се помогне на природата най-общо. В Амстердам също имат проблеми с врабчетата и сега архитектите са задължени да използват керемиди с гнезда, които са предназначени за малки птички, а не за гълъби. “ Специалистите се тревожат от изчезването на врабчетата, не само защото изчезването на всеки вид е лош знак, но и защото става дума за птички, които живеят с хората и ако околната среда е опасна за тях, същото може да стане валидно и за самите хора.

В град като София, където замърсяването на въздуха е значително, а шумът от трафика понякога нетърпим, се срещат доста разнообразни видове птици. За мнозина е странно да виждат как летят бели чайки над златните куполи на катедралния храм “Св. Алексадър Невски” . София е далече от морето, където е тяхното обичайно местообитание. Няма съмнение, според орнитолозите това са жълтоноги чайки, известни като гларуси. Едни от орнитолозите твърдят, че чайките са долетели от Черноморското крайбрежие, други смятат, че са от района на Беломорието. Всъщност, София е по-близо до Бяло, отколкото до Черно море. Гларусите гнездят от повече от 10 години в София като удобно са се настанили на сградата на Министерски съвет. За тях градът, в който се изхвърлят голямо количество хранителни отпадъци, е източник на храна. Около София има достатъчно водоеми, така че не им липсва и водата. И докато популацията на белите чайки е малка, то популацията на черните гарвани се увеличава непрекъснато. Гарваните, подобно на гълъбите, са едни от най-разпространените градски птици. Гарваните си харесват за своите гнезда дори билбордовете. Те също са привлечени от многото остатъци развалена храна, които намират по кошчетата за боклук. Някои от екзеплярите са се социализирали и се опитват да използват урбанистичния град. Не се притесняват от автомобилите, от хората, дори търсят контакти. Една възрастна жена разказва как на нейния балкон всеки ден кацат една сврака и две гарги. Тя им оставя ядки, а те се отнасят приятелски към нея, като я оставят да ги погали по перата. Тези птици са по-плашливи от гарваните. Има и софияци, които са били свидетели на агресивно поведение от страна на птиците, но според орнитолозите, става дума за случаи, в които някое тяхно малко е паднало от гнездото. Видовото разнообразие сред гаргите е голямо. Срещат се сиви, черни видове. Не необичайна гледка някоя зелена поляна в градски парк да е почерняла от накацалите по нея черни птици. Същото вече не може да се каже за врабчетата. Дългогодишните обитатели на градската среда са на път да изчезнат. Това е тенденция в цяла Европа. Все още не може да се посочат конкретните причини за това. У нас се смята, че врабчетата намаляват пропорционално с увеличаване на популацията на градските котки, които са на път да имат количествено надмощие над бездомните кучета. За разлика от гарваните и свраките врабчетата са по-деликатни създания и не могат да се борят с другите видове, както и не могат да издържат на силно замърсения въздух.

Любомир Бояджиев
Мануела Манлихерова