Стратегии за оцеляване или за успех - може да бъдат наречени по различен начин.
Всъщност имам предвид само две стратегии:
Първа стратегия: Разбиране на реалността на обкръжаващата среда и оттук - приспособяване. Разбира се това са две страни, успехът на всяка от които има значение за крайния резултат.
Втора стратегия: Поддържане вътрешното единство на общността и изковаването на това единство/единомислие включително и чрез митове, съзнателно основани на неистини и измислици. Предполагам, че към последното хората може да прибягнат или ако обстоятелствата го изискват, или по инерция от минали времена, когато обстоятелствата са го изисквали (това звучи като понамирисващо на мухъл), или поради психически отклонения.
Моята лична житейска стратегия и верую и всъщност това, което най-много съответства на личността ми е разбирането на реалността и познанието, макар в личен план често да стигам дотук и да ми се губи следващата компонента - действието. Мисля, че това е стратегия на едно отворено към промените и иновациите (да не каже социалните мутации) общество, което наистина може да се придвижва по-бавно и да има залитания и трудности, но в края на краищата ще е по-приспособено.
В новата история вече са известни много експерименти с втората стратегия, които са били неуспешни в дългосрочен план - например по-глобалните експерименти, свързани с тоталитарните общества на "реалния социализъм" и фашизма. Може би в голяма степен и днес - това скрито изтънчено-тоталитарно общество, което се гради от Щатите с безумната цел да бъдат световен лидер (и свързаните с това материални облаги) на всяка цена, като сякаш им се губи смисълът на лидерството за обществата и каква е ролята на лидера и факторите за лидерство освен този да искаш да си лидер... Има и редица по-маломащабни премери като например с религиозни общности, респективно религиозни гуру, които са успявали да поведат много хора след себе си и включително да ги докарат до колективно самоубийство. Знае се още, че гурутата с психически отклонения може да бъдат много убедителни, защото нямат съмнения и интелектуални колебания, а също нямат особени задръжки в отклоняването от реалността.
Като стана дума за психически отклонения, какво всъщност е това: отклоняване от нормата за мнозинството от хората и нещо, което е в разрез с реалността. Понякога колективната норма е в разрез с реалността и това е колективна лудост. Но що се отнася до лъжите, те са нещо нормално за децата до определена възраст, ако не и от всяка възраст. Вероятно и за възрастните хора, които в редица случаи в интелектуално отношение започват да се връщат към детството. Но и в двата случая има хора в зряла възраст, които се грижат за тях, така че това не е страшно. Ако става дума за общества с такива отклонения, те може да се задържат на повърхността благодарение на други общества, които биха могли да поемат грижата за тях по една или друга користна причина, макар психическото здраве и респективно оцеляване на последните също да може да бъде поставено под съмнение в такъв случай.
Както е ясно, не мисля, че вторият тип стратегия е полезна като стратегия, макар да не съм сигурна дали това е така, ако се прилага като тактика. В смисъл че винаги има моменти, когато е необходима защита и единство и то все пак може би трябва да се постигне бързо по някакъв начин.
Но има и едно друго "но", свързано с това, че приспособяването към социалната среда чрез по-доброто й разбиране има друг смисъл от приспособяването към природната среда, макар да не може социумът да се разглежда отделно от природата. Дори човечешкото общество като цяло да върви към самоубийство, нямат шанс да оцелеят тези общности, които не се впишат в него, дори да са по-реалистични с оглед приспособяване към природната среда. Има не един и два случая на загинали високоразвити цивилизации, на чиито следи и до днес се възхищаваме. С какво те са били по-неприспособени или по-нереалистични от варварите или агресорите, които са ги унищожили и са процъфтели след тях?
И последното "но", което трябва да спомена е, че тези две стратегии със сигурност не изчерпват всички възможни стратегии и следователно от последните зависи доколко казаното по-горе е близо до истината.
Между другото не мисля, че усъвършенстването на уменията да лъжеш и да имитираш (fake) е печеливша социална мутация.
Всъщност имам предвид само две стратегии:
Първа стратегия: Разбиране на реалността на обкръжаващата среда и оттук - приспособяване. Разбира се това са две страни, успехът на всяка от които има значение за крайния резултат.
Втора стратегия: Поддържане вътрешното единство на общността и изковаването на това единство/единомислие включително и чрез митове, съзнателно основани на неистини и измислици. Предполагам, че към последното хората може да прибягнат или ако обстоятелствата го изискват, или по инерция от минали времена, когато обстоятелствата са го изисквали (това звучи като понамирисващо на мухъл), или поради психически отклонения.
Моята лична житейска стратегия и верую и всъщност това, което най-много съответства на личността ми е разбирането на реалността и познанието, макар в личен план често да стигам дотук и да ми се губи следващата компонента - действието. Мисля, че това е стратегия на едно отворено към промените и иновациите (да не каже социалните мутации) общество, което наистина може да се придвижва по-бавно и да има залитания и трудности, но в края на краищата ще е по-приспособено.
В новата история вече са известни много експерименти с втората стратегия, които са били неуспешни в дългосрочен план - например по-глобалните експерименти, свързани с тоталитарните общества на "реалния социализъм" и фашизма. Може би в голяма степен и днес - това скрито изтънчено-тоталитарно общество, което се гради от Щатите с безумната цел да бъдат световен лидер (и свързаните с това материални облаги) на всяка цена, като сякаш им се губи смисълът на лидерството за обществата и каква е ролята на лидера и факторите за лидерство освен този да искаш да си лидер... Има и редица по-маломащабни премери като например с религиозни общности, респективно религиозни гуру, които са успявали да поведат много хора след себе си и включително да ги докарат до колективно самоубийство. Знае се още, че гурутата с психически отклонения може да бъдат много убедителни, защото нямат съмнения и интелектуални колебания, а също нямат особени задръжки в отклоняването от реалността.
Като стана дума за психически отклонения, какво всъщност е това: отклоняване от нормата за мнозинството от хората и нещо, което е в разрез с реалността. Понякога колективната норма е в разрез с реалността и това е колективна лудост. Но що се отнася до лъжите, те са нещо нормално за децата до определена възраст, ако не и от всяка възраст. Вероятно и за възрастните хора, които в редица случаи в интелектуално отношение започват да се връщат към детството. Но и в двата случая има хора в зряла възраст, които се грижат за тях, така че това не е страшно. Ако става дума за общества с такива отклонения, те може да се задържат на повърхността благодарение на други общества, които биха могли да поемат грижата за тях по една или друга користна причина, макар психическото здраве и респективно оцеляване на последните също да може да бъде поставено под съмнение в такъв случай.
Както е ясно, не мисля, че вторият тип стратегия е полезна като стратегия, макар да не съм сигурна дали това е така, ако се прилага като тактика. В смисъл че винаги има моменти, когато е необходима защита и единство и то все пак може би трябва да се постигне бързо по някакъв начин.
Но има и едно друго "но", свързано с това, че приспособяването към социалната среда чрез по-доброто й разбиране има друг смисъл от приспособяването към природната среда, макар да не може социумът да се разглежда отделно от природата. Дори човечешкото общество като цяло да върви към самоубийство, нямат шанс да оцелеят тези общности, които не се впишат в него, дори да са по-реалистични с оглед приспособяване към природната среда. Има не един и два случая на загинали високоразвити цивилизации, на чиито следи и до днес се възхищаваме. С какво те са били по-неприспособени или по-нереалистични от варварите или агресорите, които са ги унищожили и са процъфтели след тях?
И последното "но", което трябва да спомена е, че тези две стратегии със сигурност не изчерпват всички възможни стратегии и следователно от последните зависи доколко казаното по-горе е близо до истината.
Между другото не мисля, че усъвършенстването на уменията да лъжеш и да имитираш (fake) е печеливша социална мутация.
