Допреди няколко години, може би 4-5, се смятах най-вече за жертва и търсех начини да се спася. И по ирония дотогава ги търсех от и се надявах на англосаксонските държави и "развити демокрации". Тогава разбирах донякъде ситуацията, но неизвестността откъде и от кого идва всичко това тогава беше много по-голяма.
Сега мисля, че всъщност може би съм донякъде привилигирована, защото разбирам неща, за които повечето хора по света са в неведение, а правителствата са безпомощни и не знаят как да ги преодолеят... В скоби казано, и освен това съм жива, макар над кариерата ми, респективно оцеляването ми, да тегнат куп въпросителни. Може би трябва да благодаря също на Бог или на Това, Което Наричаме Бог - и за възможността да разбирам, и за разбирането, и за това, че не съм преминала в отвъдното...
Поне досега не сме видели много случаи на ефективно и дълготрайно преодоляване от страна на отделни правителства - немарионетните правителства продължават да губят избори, победени чрез по-изтънчени или по-средновековни похвати. Според мен те губят до голяма степен поради това, че се опитват да правят това, за което у нас се казва "на краставичар краставици продава". От една страна те се борят не срещу вътрешните си политически опоненти, а всъщност срещу стоящите зад тях и контролиращи ги Биг Брадърс. От друга страна те опитват да преборят Биг Брадърс със средствата, в които последните са се специализирали десетилетия и които всъщност са създали.
Смятам, че не само не мога да разчитам на спасение по начина, по който Биг Брадърската пропаганда внушава, например политическо убежище (наистина ли българите убиха Георги Марков, а руснаците - Литвиненко?) или помощ от неправителствени организации като Амнести интернешънъл или други организации за защита правата на човека. Може би самата аз съм една от първите лястовици на новото, което може да се окаже спасение за всички. Тъй като съм един от свободните, самостоятелно мислещи умове и почтен човек, способен да преодолее (в някаква степен) манипулациите, натиска и да прояви здрав идеализъм - също толкова важен, колкото и здравия реализъм и прагматизма при тези обстоятелства... Защото парите са важни, но не са всичко на този свят. А властта е възможна, защото хората я позволяват и докато вярват, че тя е в тяхна полза, а не вреда.
Що се отнася до Amnesty International:
Би било подценяване на Биг Брадърс да се вярва, че те биха оставили наистина независими от тяхното влияние неправителствени организации от този тип, особено толкова влиятелни. Това - логически. А фактически, последните доклади и анализи точно на Амнести Интернешънъл по отношение на България, а и на света, показват съвсем друга картина от тази, която аз смятам, че съм разбрала през изминалите години. И тяхната картина е много близка до вижданията и официалните политики на англосаксонските правителства.
Освен това в днешно време всичко е виртуално и е много трудно да се представят доказателства, които да свършат работа за пред съд или за пред неспециализирана публика. Ако бе възможно да се представят такива доказателства, досега с властта на Биг Брадърс щеше да е свършено. Специалистите, например тези от тайните служби на различни страни, могат да проследят нещата (буквално) и да ги разберат, могат да проверят разбраното (например дали въз основа на него могат да прогнозират какво реално ще се случи). Но те вероятно нямат нещо "черно на бяло", което да представлява убедително доказателство срещу суперсила. Как например ще се разбере какво или кой причини катастрофите на самолетите на македонския президент Борис Трайковски и на полския президент Лех Качински заедно с почти целия патриотичен елит на страната? Кой всъщност уби Джон Кенеди? А финансовата криза напоследък в някои страни, които са неудобни за Биг Брадърс? При това имаме налице толкова веществени неща.
Не, тези неправителствени организации не са и не могат да бъдат реална опозиция на всесилните Биг Брадърс. А точно от такава има нужда.
петък, 15 октомври 2010 г.
Алексей Петров и проекта му за нова политическа партия
Не знам кой е Алексей Петров, освен че е (бивш) служител на тайните служби. Не знам дали наистина е мъченик и опозиция на властимащите или му се изгражда такъв имидж. Не бих казала, че ми е все едно дали е жертва или не - не би трябвало да се допуска въобще системата да прави от хората жертви. Не знам също подробности за проекта му за партия и вероятно никога няма да се заинтересувам достатъчно, за да разбера.
Обаче смятам, че в политическия живот вече има твърде много шпионщина и полицейщина. Това е една друга болест на нашето време, както и всесилността на медийната известност. Не говоря само за България, макар че явно тук бе мястото, където тази глобална "болест" изби и стана явна, вероятно заради ключовото ни местоположение и роля (като част от Балканите) и поради спецификата на проблемите тук, включително новомакедонския.
Ако той иска и наистина е необходимо да стане явна фигура в политиката (каквато всъщност вече е) би могъл според мен да избере по-подходящ начин.
Иначе вече стигнах до положение, когато бих се зарадвала много на искреността на когото и да е, бил той политик или не. Дори да не споделяме дадено виждане (а хората обичат да контактуват със съмишленици), бих се зарадвала, ако мога да вярвам, че той действително мисли това, което говори.
Обаче смятам, че в политическия живот вече има твърде много шпионщина и полицейщина. Това е една друга болест на нашето време, както и всесилността на медийната известност. Не говоря само за България, макар че явно тук бе мястото, където тази глобална "болест" изби и стана явна, вероятно заради ключовото ни местоположение и роля (като част от Балканите) и поради спецификата на проблемите тук, включително новомакедонския.
Ако той иска и наистина е необходимо да стане явна фигура в политиката (каквато всъщност вече е) би могъл според мен да избере по-подходящ начин.
Иначе вече стигнах до положение, когато бих се зарадвала много на искреността на когото и да е, бил той политик или не. Дори да не споделяме дадено виждане (а хората обичат да контактуват със съмишленици), бих се зарадвала, ако мога да вярвам, че той действително мисли това, което говори.
сряда, 13 октомври 2010 г.
Психо атаките на Биг Брадърс в интимния ми живот
Едно влюбване и - яростна и масирана психологическа атака от страна на Биг Брадърс, така че се оказвам дезориентирана, объркана и изнервена. Искат да ме манипулират чрез първичните ми потребности, без значение какви - не се гнусят от нищо и се хващат за всичко, което забележат.
Използват всякакви канали, които имат място в живота ми, и особено медийни. За съжаление не мога да намеря обективни източници на информация за света и за БГ в медиите и прибягвам най-вече към българските, като се опитвам да бъда селективна и да отделям зърното от плявата. А всички те са известно под чий контрол. Но и чуждестранните са под контрол, а ми е по-трудно да ги проверя по някакъв начин, както мога с българските - тук мога да наблюдавам и сравнявам, а също и да отида да видя на място понякога.
Към какво се стремят?
Преди всичко струва ми се, че искат да бъда изолирана, да съм в нещо като психологически затвор. Да държат неудобните за тях хора далеч от мен.
На второ място, мисля, че искат да имат свои хора възможно по-близо до мен (макар и вероятно не прекалено близо, не в ежедневието ми), така че да могат да ме манипулират чрез тях. Или да направят от хората, които вече са ми близки, "свои хора".
Мисля, че е много вероятно да са приобщили по някакъв начин мой приятел от студентските години. Доста време той бе единствения мъж в живота ми (особено след смъртта на баща ми), а изглежда и аз бях нещо подобно за него. Той ми споменаваше преди години на 2-3 пъти за свои познати от службите, които започнали да му ходят на гости. За него знам, че е иначе добряк и лоялен, но податлив на всякакви внушения, било то рекламни или политически. Не е имало случай да бъде изложен на облъчване с някакво такова внушение и да не се поддаде. Виждала съм нееднократно ефекта на търговските реклами върху него. Винаги следва линията на поведение при избори и има политически пристрастия и отрицания, каквито медиите внушават. Така че за съжаление в един момент осъзнах, че лоялността му, която ценя, е към тях, а не към мен. Лоялност без достатъчно (социална) интелигентност не струва много. Това е причината никога да не сме били двойка с него: не съм човек, който ще ръчка и ще контролира някой друг.
В резултат на последната психо атака от такъв тип отново се оказвам много объркана и изнервена, с над нормалния дистрес и въпросителни. Знам, че винаги ще е налице или първият, или вторият случай от горепосочените. Предполагам, че атакуват не само мен, а и хората, които съм срещнала. Ако за мен е трудно и объркващо, вероятно за тях е още повече. И то без те дори да подозират (обикновено нямам време да предупредя и да ми повярват) и без да се усетят, че са обект на такава психо атака.
Какво правя аз? Опитвам се да се затворя още по-дълбоко и по-плътно в черупката си, доколкото е възможно. Дали това ме удовлетворява? Риторичен въпрос.
Пропуснах да напиша, че гореспоменатото е май част от стремежа да ме смажат, т.е. да ме подчинят или компрометират, или и двете.
Знам, че звучи налудничаво, но за мен е факт.
Използват всякакви канали, които имат място в живота ми, и особено медийни. За съжаление не мога да намеря обективни източници на информация за света и за БГ в медиите и прибягвам най-вече към българските, като се опитвам да бъда селективна и да отделям зърното от плявата. А всички те са известно под чий контрол. Но и чуждестранните са под контрол, а ми е по-трудно да ги проверя по някакъв начин, както мога с българските - тук мога да наблюдавам и сравнявам, а също и да отида да видя на място понякога.
Към какво се стремят?
Преди всичко струва ми се, че искат да бъда изолирана, да съм в нещо като психологически затвор. Да държат неудобните за тях хора далеч от мен.
На второ място, мисля, че искат да имат свои хора възможно по-близо до мен (макар и вероятно не прекалено близо, не в ежедневието ми), така че да могат да ме манипулират чрез тях. Или да направят от хората, които вече са ми близки, "свои хора".
Мисля, че е много вероятно да са приобщили по някакъв начин мой приятел от студентските години. Доста време той бе единствения мъж в живота ми (особено след смъртта на баща ми), а изглежда и аз бях нещо подобно за него. Той ми споменаваше преди години на 2-3 пъти за свои познати от службите, които започнали да му ходят на гости. За него знам, че е иначе добряк и лоялен, но податлив на всякакви внушения, било то рекламни или политически. Не е имало случай да бъде изложен на облъчване с някакво такова внушение и да не се поддаде. Виждала съм нееднократно ефекта на търговските реклами върху него. Винаги следва линията на поведение при избори и има политически пристрастия и отрицания, каквито медиите внушават. Така че за съжаление в един момент осъзнах, че лоялността му, която ценя, е към тях, а не към мен. Лоялност без достатъчно (социална) интелигентност не струва много. Това е причината никога да не сме били двойка с него: не съм човек, който ще ръчка и ще контролира някой друг.
В резултат на последната психо атака от такъв тип отново се оказвам много объркана и изнервена, с над нормалния дистрес и въпросителни. Знам, че винаги ще е налице или първият, или вторият случай от горепосочените. Предполагам, че атакуват не само мен, а и хората, които съм срещнала. Ако за мен е трудно и объркващо, вероятно за тях е още повече. И то без те дори да подозират (обикновено нямам време да предупредя и да ми повярват) и без да се усетят, че са обект на такава психо атака.
Какво правя аз? Опитвам се да се затворя още по-дълбоко и по-плътно в черупката си, доколкото е възможно. Дали това ме удовлетворява? Риторичен въпрос.
Пропуснах да напиша, че гореспоменатото е май част от стремежа да ме смажат, т.е. да ме подчинят или компрометират, или и двете.
Знам, че звучи налудничаво, но за мен е факт.
Алтернативата на англосаксонския модел
Може да звучи парадоксално, но дали алтернативата на англосаксонския модел не би могло да бъде точно в обратна на традиционната посока? Т.е. не в колективизъм и в друг монолитен срещуположен полюс, а в повече индивидуализъм, респективно автономност на индивидите.
Горното може да напомня на идеите на анархизма, но има разлика. И тя е, че аз не отричам държавата. Държава или друго социално формирование (организирана форма на общност), и то различни видове едновременно, вероятно винаги ще има.
Смятам, че в човешката природа е заложена и агресивност, освен алтруизъм и други социални инстинкти. Тестостеронът едва ли някога ще изчезне, макар вероятно да може да бъде по-овладян.
Докато има хора, които имат потребност да властват (дори лидерстват) и такива, които да се подчиняват и следват, ще има и йерархии. Все пак се надявам обаче нещо да се променя, може би първо количествено.
Аз по-скоро имам предвид социално формирование от силни, ярки и автономни индивиди, свързани помежду си по-скоро чрез координация...
Горното може да напомня на идеите на анархизма, но има разлика. И тя е, че аз не отричам държавата. Държава или друго социално формирование (организирана форма на общност), и то различни видове едновременно, вероятно винаги ще има.
Смятам, че в човешката природа е заложена и агресивност, освен алтруизъм и други социални инстинкти. Тестостеронът едва ли някога ще изчезне, макар вероятно да може да бъде по-овладян.
Докато има хора, които имат потребност да властват (дори лидерстват) и такива, които да се подчиняват и следват, ще има и йерархии. Все пак се надявам обаче нещо да се променя, може би първо количествено.
Аз по-скоро имам предвид социално формирование от силни, ярки и автономни индивиди, свързани помежду си по-скоро чрез координация...
Музикални стилове и бунтарство
В България някога слушането на западни (англосаксонски) стилове и изпълнители на забавна музика означаваше бунтарство и прогресивност. Днес по-скоро я слушат поради носталгия (по-възрастните) или защото "всички слушат такава".
Всъщност днес бунтарство е ДА НЕ СЛУШАШ или да слушаш НЕ САМО такава.
Всъщност днес бунтарство е ДА НЕ СЛУШАШ или да слушаш НЕ САМО такава.
вторник, 12 октомври 2010 г.
Идва ли краят на разследващата журналистика - Vesti.bg
Идва ли краят на разследващата журналистика - Vesti.bg
Цитат: "...Какво е специфичното за редакционната политика, ценностите и културата на вашия вестник?
- Ние носим двойна отговорност, защото, от една страна, трябва да сме честни с хората, а от друга - да сме коректни към нашето правителство. И в същото време от нас се изисква да бъдем неотменен коректив на властта.
"...
Цитат: "...Какво е специфичното за редакционната политика, ценностите и културата на вашия вестник?
- Ние носим двойна отговорност, защото, от една страна, трябва да сме честни с хората, а от друга - да сме коректни към нашето правителство. И в същото време от нас се изисква да бъдем неотменен коректив на властта.
"...
Абонамент за:
Публикации (Atom)
