Не знам кой е Алексей Петров, освен че е (бивш) служител на тайните служби. Не знам дали наистина е мъченик и опозиция на властимащите или му се изгражда такъв имидж. Не бих казала, че ми е все едно дали е жертва или не - не би трябвало да се допуска въобще системата да прави от хората жертви. Не знам също подробности за проекта му за партия и вероятно никога няма да се заинтересувам достатъчно, за да разбера.
Обаче смятам, че в политическия живот вече има твърде много шпионщина и полицейщина. Това е една друга болест на нашето време, както и всесилността на медийната известност. Не говоря само за България, макар че явно тук бе мястото, където тази глобална "болест" изби и стана явна, вероятно заради ключовото ни местоположение и роля (като част от Балканите) и поради спецификата на проблемите тук, включително новомакедонския.
Ако той иска и наистина е необходимо да стане явна фигура в политиката (каквато всъщност вече е) би могъл според мен да избере по-подходящ начин.
Иначе вече стигнах до положение, когато бих се зарадвала много на искреността на когото и да е, бил той политик или не. Дори да не споделяме дадено виждане (а хората обичат да контактуват със съмишленици), бих се зарадвала, ако мога да вярвам, че той действително мисли това, което говори.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар