събота, 10 октомври 2009 г.
Мода по гладуването
rfi.bg >> Мода по гладуването
До скоро постенето и гладуването се свързваха най-вече с религиозните традиции, а понякога и с медицински основания. Напоследък и все по-често се говори за гладуването като елемент на здравословния начин на живот. Прибягването да гладуването е доста разпространено в Германия, откъде се пренася и във Франция, с отделните си течения. Има активно практикуващи гладуването, които изминават пеша по няколкостотин километра годишно без да ядат, за да демонстрират благотворното влияние на гладуването. Тези хора са нарекли похода си „Кръстоносен поход за здравето”. Има и по-малко радикални любители на гладуването, които спират да се хранят в продължение на седмица или две всяка година. Мартин Дестен е водачка на група от гладуващи пешеходци и разказва за смисъла на тази инициатива:
"Ако разместим буквите на думата глад (jeûne) и на залог (enjeu) виждаме, че двете думи си приличат. Истинският залог е в това да отделиш време за тялото си, да се възползваш от това време и да оставиш всички органи в покой, включително и мисленето. Самото ходене активизира движението на кръвта и позволява да не мислим за глада."
Въпреки че не е водеща цел, загубата на тегло все пак става осезаема в рамките на сеансите. Седмичното меню на тази програма включва сеанси с релаксация, разтягане и дори джакузи, приемане на бульони и чайове, но никога повече от 250 кал дневно. Разбира се, до този режим не трябва да прибягват болни хора. Едноседмичната програма с гладуване е ходене пеша струва 535 евро.
Не само в Германия, откъдето тръгва модата по гладуването и ходенето пеша, а и навсякъде другаде, където се практикува, това течение предизвиква притеснения сред медицинските среди. Ксавие Льоверв, научен директор в Националния институт за земеделски изследвания, INRA:
"Сегашното човечество на Земята е преживяло много периоди на глад, така че ние хората сме напълно пригодени, от метаболична гледна точка да не се храним. Ако например прескочим едно ядене – нещо, което специалистите не съветват да правим, организмът ни ще компенсира пропуснатото, без да си даваме сметка и то още на следващото ядене. Обратното – ако гладуването продължи достатъчно дълго време, така че да стигнете до момент, в който да изразходвате само енергията от натрупаните мазнини, тогава чувството за глад намалява и няма да има наваксване на изгубеното вече тегло."
У нас гладуването се превръща в мода, по която се увличат, не само млади жени, но и мъже.
Поведението на гладуващите няма нищо общо с лечебното гладуване, популяризирано от известната българска гладолечителка Лидия Ковачева и нейните последователи. Системата на лечебното гладуване лекува всичко с изключение на глупостта. Увлечени по модната тенденция за гладуване, по-умерените гладуват периодично като използват дългите пости, два пъти в година – преди Коледа и преди Великден. Периодът на постите е идеалната възможност за мъжете, които не искат да си признаят, че гладуват, за да се вталяват. Така тяхната суетност се приемат като склонност да пречистят организма си, а това не прави впечатление на никого. Според Мартин, който прилага тази стратегия, увличането по гладуването у нас е в резултат на разпространението на заниманията с йога. Близо 90 на сто от младите момичета постоянно се подлагат на строги диети, споделя наблюденията си Ина Георгиева, управител на фитнес. Най-вманячени по гладуването са младите момичета на възраст между 15 и 30 години. При повечето от тях гладуването е средство за постигане на манекенски стандарти 90-60-90 см. От Н-образно по природа телосложение стремежът е да се “източат” в осморка или при крушовидно телосложение се опитват да изравнят обема на гърдите и бедрата. Към групата на гладуващите се причисляват и много млади майки, които след раждането на детето си забелязват, че не изглеждат както преди и започват гладуват без правила. Подобно произволно гладуване предизвиква ефекта на “йо-йо”, посочва Ина Георгиева. След неконтролирана диета организмът започва да се запасява. Резултатът е отрицателен. Килограмите и обемите не намаляват, напротив, растат. Преминала през какви ли не драстични режими на гладуване младата майка Милена Гаджанова най-накрая е намерила решение. Нейното открие за ефектна диета я прави една от многобройните български привърженици на американския диетолог Дюкан. Той предлага рецепта за отслабване завинаги. Неговата диета твърдят почитателите му, се състои от четири режима: ударен / ядат се чисти протеини/, смесен режим, преходен/ по-малко от всичко/ и режим на окончателната консолидация / един диетичен четвъртък до края на живота/.
Мануела Манлихерова, Любомир Бояджиев
До скоро постенето и гладуването се свързваха най-вече с религиозните традиции, а понякога и с медицински основания. Напоследък и все по-често се говори за гладуването като елемент на здравословния начин на живот. Прибягването да гладуването е доста разпространено в Германия, откъде се пренася и във Франция, с отделните си течения. Има активно практикуващи гладуването, които изминават пеша по няколкостотин километра годишно без да ядат, за да демонстрират благотворното влияние на гладуването. Тези хора са нарекли похода си „Кръстоносен поход за здравето”. Има и по-малко радикални любители на гладуването, които спират да се хранят в продължение на седмица или две всяка година. Мартин Дестен е водачка на група от гладуващи пешеходци и разказва за смисъла на тази инициатива:
"Ако разместим буквите на думата глад (jeûne) и на залог (enjeu) виждаме, че двете думи си приличат. Истинският залог е в това да отделиш време за тялото си, да се възползваш от това време и да оставиш всички органи в покой, включително и мисленето. Самото ходене активизира движението на кръвта и позволява да не мислим за глада."
Въпреки че не е водеща цел, загубата на тегло все пак става осезаема в рамките на сеансите. Седмичното меню на тази програма включва сеанси с релаксация, разтягане и дори джакузи, приемане на бульони и чайове, но никога повече от 250 кал дневно. Разбира се, до този режим не трябва да прибягват болни хора. Едноседмичната програма с гладуване е ходене пеша струва 535 евро.
Не само в Германия, откъдето тръгва модата по гладуването и ходенето пеша, а и навсякъде другаде, където се практикува, това течение предизвиква притеснения сред медицинските среди. Ксавие Льоверв, научен директор в Националния институт за земеделски изследвания, INRA:
"Сегашното човечество на Земята е преживяло много периоди на глад, така че ние хората сме напълно пригодени, от метаболична гледна точка да не се храним. Ако например прескочим едно ядене – нещо, което специалистите не съветват да правим, организмът ни ще компенсира пропуснатото, без да си даваме сметка и то още на следващото ядене. Обратното – ако гладуването продължи достатъчно дълго време, така че да стигнете до момент, в който да изразходвате само енергията от натрупаните мазнини, тогава чувството за глад намалява и няма да има наваксване на изгубеното вече тегло."
У нас гладуването се превръща в мода, по която се увличат, не само млади жени, но и мъже.
Поведението на гладуващите няма нищо общо с лечебното гладуване, популяризирано от известната българска гладолечителка Лидия Ковачева и нейните последователи. Системата на лечебното гладуване лекува всичко с изключение на глупостта. Увлечени по модната тенденция за гладуване, по-умерените гладуват периодично като използват дългите пости, два пъти в година – преди Коледа и преди Великден. Периодът на постите е идеалната възможност за мъжете, които не искат да си признаят, че гладуват, за да се вталяват. Така тяхната суетност се приемат като склонност да пречистят организма си, а това не прави впечатление на никого. Според Мартин, който прилага тази стратегия, увличането по гладуването у нас е в резултат на разпространението на заниманията с йога. Близо 90 на сто от младите момичета постоянно се подлагат на строги диети, споделя наблюденията си Ина Георгиева, управител на фитнес. Най-вманячени по гладуването са младите момичета на възраст между 15 и 30 години. При повечето от тях гладуването е средство за постигане на манекенски стандарти 90-60-90 см. От Н-образно по природа телосложение стремежът е да се “източат” в осморка или при крушовидно телосложение се опитват да изравнят обема на гърдите и бедрата. Към групата на гладуващите се причисляват и много млади майки, които след раждането на детето си забелязват, че не изглеждат както преди и започват гладуват без правила. Подобно произволно гладуване предизвиква ефекта на “йо-йо”, посочва Ина Георгиева. След неконтролирана диета организмът започва да се запасява. Резултатът е отрицателен. Килограмите и обемите не намаляват, напротив, растат. Преминала през какви ли не драстични режими на гладуване младата майка Милена Гаджанова най-накрая е намерила решение. Нейното открие за ефектна диета я прави една от многобройните български привърженици на американския диетолог Дюкан. Той предлага рецепта за отслабване завинаги. Неговата диета твърдят почитателите му, се състои от четири режима: ударен / ядат се чисти протеини/, смесен режим, преходен/ по-малко от всичко/ и режим на окончателната консолидация / един диетичен четвъртък до края на живота/.
Мануела Манлихерова, Любомир Бояджиев
петък, 9 октомври 2009 г.
Лекторите на Webit: Рекламните бюджети ще прелеят трайно към интернет | Ключът към успешната дигитална реклама е атрактивното съдържание за потребител
четвъртък, 8 октомври 2009 г.
РЕПОРТАЖ: Студентите в затруднено финансово положение във Франция се отказват от следването
rfi.bg >> РЕПОРТАЖ: Студентите в затруднено финансово положение във Франция се отказват от следването
Всяка година 80 хиляди студенти не успяват да завършат висшето си образование. Причината за част от тях е липсата на достатъчно финансови средства. На помощ именно на тези студенти идва неправителствената организация “Secours populaire”, която отвори врати в студентския кампус на Университета за наука и технологии в Лил.
Веднъж в седмицата организацията приема студентите в затруднено финансово положение. Университетът в Лил е предоставил помещение, в което дейността вече тече усилено.
Сандрин Русо отговаря за студентската дейност в университета:
Тенденцията е студентите в затруднено финансово положение да прекратяват следването си. Затова ни дойде идеята да им помогнем, за да не прекратяват образованието си и да получат диплома.
НПО “Secours populaire” помага на студентите в търсенето на жилище и понякога и с купони за храна. Срещу това студентите се задължават да вършат дребни услуги. 300 студенти се възползват от финансовата помощ, споделя Емили Лафгал от “Secours Populaire”:
При нас идват студенти с различни проблеми, или с жилището или с храната. Често има такива, които се хранят само веднъж на ден, няма къде да се подслонят и не получават стипендия. Необходими са няколко месеца, за да задвижим административните процедури и през това време тези студенти изпадат в катастрофално положение.
Трудностите около намирането на жилище не са преувеличени. 150 хиляди са местата в студентските общежития, а 2,2 милиона са желаещите за тях. Разбира се, от тях близо 14% живеят с родителите си. Ренан Вурш е на мнение, че профилът на студентите много се е променил през последните години:
От началото на 90 години до наши дни сме свидетели на тази тенденция и тя ще продължи. Забелязваме, че се удължава времето, което студентите посвещават на учене. От което следва, че те са мобилни и имат нужда от самостоятелност. А в сегашната ситуация на стагнация на жилищния пазар задоволяването на техните потребности е станало още по-трудно.
Въпреки че някои студенти наистина се намират в затруднено финансово положение, това не за отнася за всички. Данни от проучване на студентския живот показват, че между 1,5-2% от студентите изпитват сериозни финансови трудности, а 20% от тях разполагат със собствени източници на доходи, тъй като съчетават работа и учене, като това често е за сметка на успеха в следването
Всяка година 80 хиляди студенти не успяват да завършат висшето си образование. Причината за част от тях е липсата на достатъчно финансови средства. На помощ именно на тези студенти идва неправителствената организация “Secours populaire”, която отвори врати в студентския кампус на Университета за наука и технологии в Лил.
Веднъж в седмицата организацията приема студентите в затруднено финансово положение. Университетът в Лил е предоставил помещение, в което дейността вече тече усилено.
Сандрин Русо отговаря за студентската дейност в университета:
Тенденцията е студентите в затруднено финансово положение да прекратяват следването си. Затова ни дойде идеята да им помогнем, за да не прекратяват образованието си и да получат диплома.
НПО “Secours populaire” помага на студентите в търсенето на жилище и понякога и с купони за храна. Срещу това студентите се задължават да вършат дребни услуги. 300 студенти се възползват от финансовата помощ, споделя Емили Лафгал от “Secours Populaire”:
При нас идват студенти с различни проблеми, или с жилището или с храната. Често има такива, които се хранят само веднъж на ден, няма къде да се подслонят и не получават стипендия. Необходими са няколко месеца, за да задвижим административните процедури и през това време тези студенти изпадат в катастрофално положение.
Трудностите около намирането на жилище не са преувеличени. 150 хиляди са местата в студентските общежития, а 2,2 милиона са желаещите за тях. Разбира се, от тях близо 14% живеят с родителите си. Ренан Вурш е на мнение, че профилът на студентите много се е променил през последните години:
От началото на 90 години до наши дни сме свидетели на тази тенденция и тя ще продължи. Забелязваме, че се удължава времето, което студентите посвещават на учене. От което следва, че те са мобилни и имат нужда от самостоятелност. А в сегашната ситуация на стагнация на жилищния пазар задоволяването на техните потребности е станало още по-трудно.
Въпреки че някои студенти наистина се намират в затруднено финансово положение, това не за отнася за всички. Данни от проучване на студентския живот показват, че между 1,5-2% от студентите изпитват сериозни финансови трудности, а 20% от тях разполагат със собствени източници на доходи, тъй като съчетават работа и учене, като това често е за сметка на успеха в следването
сряда, 7 октомври 2009 г.
Ограничение на алкохола
rfi.bg >> Ограничение на алкохола
Когато Швеция пое председателството на Европейския съюз мнозина се запитаха дали Стокхолм ще се опита да наложи своя модел на контрол над търговията с алкохол. Засега това не е факт, но шведското правителство даде да се разбере, че би искало да прокара прословутия модел, известен с името Systembolaget. Алкохол в Швеция се продава на много високи цени и то само в държавните магазини на монополиста Systembolaget. Именно благодарение на тази си стратегия Швеция успя да задържи в продължение на дълги години консумацията на алкохол на едно от най-ниските нива в Европа. С присъединяването на страната към Европейския съюз, шведите започнаха да купуват алкохол в съседните държави, но все пак държавните магазини си остават много посещавани. Всеки път, в края на седмицата се наблюдава едно и също явление: шведите се насочват към най-близкия Systembolaget, за да се заредят с достатъчно количество бира и вино за предстоящия уикенд. На територията на Швеция има 400 магазина на държавния монополист, а право да пазаруват там имат само лица навършили 20 години, които могат да удостоверят това с представяне на лична карта. Основното оръжие на шведските власти за борба с алкохола е именно монополът. Той позволява на държавата да задържа цените на достатъчно високо ниво, за да отказва хората, решили да си купят нещо за пиене. За сравнение, алкохолът в Швеция струва 60 % по-скъпо отколкото във Франция и 75 % повече отколкото в Германия. Тази политика бе ефикасна поне до влизането на страната в ЕС. През 1994 г., Брюксел даде срок от десет година на Стокхолм да премахне съществуващите квоти за внос на алкохол. По-рано шведите имаха право да внасят в страната си само 1 л. концентрат, 5 л. вино и 15 л. бира. В момента е разрешено да се внася 10 л. концентрат 80 л. вино и 110 л. бира. Така шведите пазаруват масово в чужбина и се завръщат с препълнени багажници. За последните десет години консумацията на алкохол се е увеличила с 30 %. В съседна Финландия представиха наскоро доклад за времето след намаляването на таксите върху алкохола с 40 %. Равносметката е: бум на алкохолизма, на шофьорите, които карат в нетрезво състояние, на домашното насилие, както и на смъртните случаи, свързани с алкохола. Швеция реши да не предприема нищо в посока на облекчаване на мерките срещу алкохола и дори поиска от съседите си да затегнат режима на продажба. Това е и един от приоритетите на шведското председателство на ЕС.
Трудно и дори невъзможно ще е да се прокара шведския модел в останалите европейски страни, като например в Германия, където наскоро приключи прочутия Октоберфест. Организаторите му изразиха съжалението, че през тази година е имало по-малко посетители, но все пак количеството изпита бира не се е променило – гостите на Октоберфест са успели да погълнат 6 млн литра бира!
Недалеч от Октоберфест се намира офиса на Лотар Ебертс, директор на професионалната асоциация на баварските пивовори, които представляват голямата част от общо 628-те пивоварни в Бавария. Без да изтъква факта, че пивоварните осигуряват работа на 2 млн души в Европа, той смята, че въвеждането на шведския модел няма да допринесе за борбата със злоупотребата с алкохол:
“Политиците говорят общо за алкохола, но не различават дегустацията от злоупотребяването. Повишаването на таксите и забраната на рекламата имат за цел да намалят продажбите с фалшивата надежда, че може да се пребори злоупотребата с алкохол. Дори и с увеличението на цените ще бъде възможно за човек да се напие с евтин алкохол. Трябва по-скоро да се насочим към причините, които карат младите да се напиват. Когато разберем кои са, ще можем да действаме по-ефективно. “
Според статистиката България се нарежда сред страните с най-ниски цени на алкохола в Европа.
Това е една от причините злоупотребата с алкохол да е широко разпространена. Проблемът засяга най-вече тинейджърите. Те са най-ревностните почитатели на спиртните напитки. Съществува забрана за продажбата на алкохол на малолетни и непълнолетни, но заведенията продължават да бъдат пълни с пияни млади хора. Забранява се освен продажбата и сервирането на алкохолни напитки на лица под 18 годишна възраст. Забранява се продажбата на алкохол на хора в нетрезво състоояние. При нарушения санкциите се отнасят до родителите и настойниците. На практика забраната за продажба на алкохол не се спазва, с малки изключения. Не е намерен и начин за ефикасен контрол, за да се следи тази забрана. Но пък не липсват куриозни случаи, когато на семейства с малки деца, които посещават някое заведение по семеен повод, отказват да сервират алкохол под претекст, че на масата седят деца. Не дава резултат и забраната за пряка реклама на твърдите алкохолни напитки. Законът за здравето ограничава тяхната непряка реклама в електронните медии до 22 часа. Развитието на нещата обаче показва, че проблемът с рекламата на алкохол не може да се реши със забрани. Както е малко вероятно да влязат в сила строги ограничения при продажба на алкохолни напитки. Според огласена преди година в медиите информация строгите ограничения предвиждат концентрати, вино, бира да се продават на хора над 21 години срещу лична карта. Драстичните мерки се оказаха само слух. Мярката, на която най-много се разчита у нас, за ограничаване на злоупотребата с алкохола, е ежегодно увеличаване на акциза и на цените на алкохолните питиета. И в ситуация на криза, се оказва, че българите намаляват консумацията на луксозни алкохолни продукти, но за сметка на това се увеличава потреблението на по-обикновените. От Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки са категорични, че консумацията на алкохол като цяло не се ограничава, а само се трансформира. А вече е известно, че поне до края на 2009 година цените на алкохолните напитки няма да бъдат увеличавани.
Мануела Манлихерова, Любомир Бояджиев"
Когато Швеция пое председателството на Европейския съюз мнозина се запитаха дали Стокхолм ще се опита да наложи своя модел на контрол над търговията с алкохол. Засега това не е факт, но шведското правителство даде да се разбере, че би искало да прокара прословутия модел, известен с името Systembolaget. Алкохол в Швеция се продава на много високи цени и то само в държавните магазини на монополиста Systembolaget. Именно благодарение на тази си стратегия Швеция успя да задържи в продължение на дълги години консумацията на алкохол на едно от най-ниските нива в Европа. С присъединяването на страната към Европейския съюз, шведите започнаха да купуват алкохол в съседните държави, но все пак държавните магазини си остават много посещавани. Всеки път, в края на седмицата се наблюдава едно и също явление: шведите се насочват към най-близкия Systembolaget, за да се заредят с достатъчно количество бира и вино за предстоящия уикенд. На територията на Швеция има 400 магазина на държавния монополист, а право да пазаруват там имат само лица навършили 20 години, които могат да удостоверят това с представяне на лична карта. Основното оръжие на шведските власти за борба с алкохола е именно монополът. Той позволява на държавата да задържа цените на достатъчно високо ниво, за да отказва хората, решили да си купят нещо за пиене. За сравнение, алкохолът в Швеция струва 60 % по-скъпо отколкото във Франция и 75 % повече отколкото в Германия. Тази политика бе ефикасна поне до влизането на страната в ЕС. През 1994 г., Брюксел даде срок от десет година на Стокхолм да премахне съществуващите квоти за внос на алкохол. По-рано шведите имаха право да внасят в страната си само 1 л. концентрат, 5 л. вино и 15 л. бира. В момента е разрешено да се внася 10 л. концентрат 80 л. вино и 110 л. бира. Така шведите пазаруват масово в чужбина и се завръщат с препълнени багажници. За последните десет години консумацията на алкохол се е увеличила с 30 %. В съседна Финландия представиха наскоро доклад за времето след намаляването на таксите върху алкохола с 40 %. Равносметката е: бум на алкохолизма, на шофьорите, които карат в нетрезво състояние, на домашното насилие, както и на смъртните случаи, свързани с алкохола. Швеция реши да не предприема нищо в посока на облекчаване на мерките срещу алкохола и дори поиска от съседите си да затегнат режима на продажба. Това е и един от приоритетите на шведското председателство на ЕС.
Трудно и дори невъзможно ще е да се прокара шведския модел в останалите европейски страни, като например в Германия, където наскоро приключи прочутия Октоберфест. Организаторите му изразиха съжалението, че през тази година е имало по-малко посетители, но все пак количеството изпита бира не се е променило – гостите на Октоберфест са успели да погълнат 6 млн литра бира!
Недалеч от Октоберфест се намира офиса на Лотар Ебертс, директор на професионалната асоциация на баварските пивовори, които представляват голямата част от общо 628-те пивоварни в Бавария. Без да изтъква факта, че пивоварните осигуряват работа на 2 млн души в Европа, той смята, че въвеждането на шведския модел няма да допринесе за борбата със злоупотребата с алкохол:
“Политиците говорят общо за алкохола, но не различават дегустацията от злоупотребяването. Повишаването на таксите и забраната на рекламата имат за цел да намалят продажбите с фалшивата надежда, че може да се пребори злоупотребата с алкохол. Дори и с увеличението на цените ще бъде възможно за човек да се напие с евтин алкохол. Трябва по-скоро да се насочим към причините, които карат младите да се напиват. Когато разберем кои са, ще можем да действаме по-ефективно. “
Според статистиката България се нарежда сред страните с най-ниски цени на алкохола в Европа.
Това е една от причините злоупотребата с алкохол да е широко разпространена. Проблемът засяга най-вече тинейджърите. Те са най-ревностните почитатели на спиртните напитки. Съществува забрана за продажбата на алкохол на малолетни и непълнолетни, но заведенията продължават да бъдат пълни с пияни млади хора. Забранява се освен продажбата и сервирането на алкохолни напитки на лица под 18 годишна възраст. Забранява се продажбата на алкохол на хора в нетрезво състоояние. При нарушения санкциите се отнасят до родителите и настойниците. На практика забраната за продажба на алкохол не се спазва, с малки изключения. Не е намерен и начин за ефикасен контрол, за да се следи тази забрана. Но пък не липсват куриозни случаи, когато на семейства с малки деца, които посещават някое заведение по семеен повод, отказват да сервират алкохол под претекст, че на масата седят деца. Не дава резултат и забраната за пряка реклама на твърдите алкохолни напитки. Законът за здравето ограничава тяхната непряка реклама в електронните медии до 22 часа. Развитието на нещата обаче показва, че проблемът с рекламата на алкохол не може да се реши със забрани. Както е малко вероятно да влязат в сила строги ограничения при продажба на алкохолни напитки. Според огласена преди година в медиите информация строгите ограничения предвиждат концентрати, вино, бира да се продават на хора над 21 години срещу лична карта. Драстичните мерки се оказаха само слух. Мярката, на която най-много се разчита у нас, за ограничаване на злоупотребата с алкохола, е ежегодно увеличаване на акциза и на цените на алкохолните питиета. И в ситуация на криза, се оказва, че българите намаляват консумацията на луксозни алкохолни продукти, но за сметка на това се увеличава потреблението на по-обикновените. От Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки са категорични, че консумацията на алкохол като цяло не се ограничава, а само се трансформира. А вече е известно, че поне до края на 2009 година цените на алкохолните напитки няма да бъдат увеличавани.
Мануела Манлихерова, Любомир Бояджиев"
вторник, 6 октомври 2009 г.
понеделник, 5 октомври 2009 г.
Френският език и преводаческата дейност в европейските институции
rfi.bg >> Френският език и преводаческата дейност в европейските институции
Дали френският език не става все по-рядко използван в Европа и по-специално в Брюксел? Европейските институции се оплакват, че срещат все повече трудности да намерят преводачи от френски език. Употребата на английски език се засилва. Тази тенденция запомна още през 1995 г. след присъединяването към Европесйкия съюз на Австрия и скандинавските страни. За да говорим за това сме поканили Марко Бендети, главен директор на преводаческата служба в Европейската комисия. Той е нашият европейски гост тази сутрин:
По улиците на Брюксел се говори много френски – това е вярно. Но е вярно и че английският се налага като предпочитан език в повечето институции. След разширяването на Европейския съюз през 2004 г. и 2007 г., когато част от европейското семейство станаха и страните от Централна и Източна Европа, употребата на английски език се увеличи значително, и дори по улиците на Брюксел той е най-често чувания език. Причината е проста: английският е езикът, който чужденците говорят по-добре и смятат за по-лесен от френския. Аз съм директор на преводите в Европейската комисия, но се занимавам единствено с устния превод, не с писмения. Въпреки това съм добре започнат и с двете области и мога да ви кажа, че съществува недостиг на преводачи и по отношение на устния и по отношение на писмения превод. За недостига има две основни обяснения: първо, чуждите езици вече не се учат толкова усърдно колкото в миналото. Сега като че ли всички се концентрират върху английския, а това е абсолютно недостатъчно. Английсият е важен безспорно, но наистина не е достатъчен. Втората причина е, че преводът е много специфична и много трудна професия, която не се познава достатъчно добре от повечето хора. Те се впускат в изучаването на чужди езици, но защо? За да станат професионални преводачи – едва ли! Повечето не са особено заинтересувани от подобна възможност. Затова е важно да отбележа, че в сферата на превода може да има много интересни предложения и че професионалните преводачи могат да получат работа веднага след като се сдобият с диплома, а условията на заплащане са много добри. Колкото до това как виждам Европа в бъдеще: ами мисля че ще се говори много англиски. Не задължително добър английски, по-скоро основен... Но искрено се надявам, че инициативата на Европейската комисия да окуражава изучаването на най-малко два чужди езика ще даде плодотворни резулатти. Надявам се също европейците да се съсредоточат върху изучаването на един основен език, било то английски, било френски или пък езика на държавата в съседство...Само така отношенията между европейците и най-вече между съседните европейски страни биха станали по-спонтанни и по-задълбочени.
Дали френският език не става все по-рядко използван в Европа и по-специално в Брюксел? Европейските институции се оплакват, че срещат все повече трудности да намерят преводачи от френски език. Употребата на английски език се засилва. Тази тенденция запомна още през 1995 г. след присъединяването към Европесйкия съюз на Австрия и скандинавските страни. За да говорим за това сме поканили Марко Бендети, главен директор на преводаческата служба в Европейската комисия. Той е нашият европейски гост тази сутрин:
По улиците на Брюксел се говори много френски – това е вярно. Но е вярно и че английският се налага като предпочитан език в повечето институции. След разширяването на Европейския съюз през 2004 г. и 2007 г., когато част от европейското семейство станаха и страните от Централна и Източна Европа, употребата на английски език се увеличи значително, и дори по улиците на Брюксел той е най-често чувания език. Причината е проста: английският е езикът, който чужденците говорят по-добре и смятат за по-лесен от френския. Аз съм директор на преводите в Европейската комисия, но се занимавам единствено с устния превод, не с писмения. Въпреки това съм добре започнат и с двете области и мога да ви кажа, че съществува недостиг на преводачи и по отношение на устния и по отношение на писмения превод. За недостига има две основни обяснения: първо, чуждите езици вече не се учат толкова усърдно колкото в миналото. Сега като че ли всички се концентрират върху английския, а това е абсолютно недостатъчно. Английсият е важен безспорно, но наистина не е достатъчен. Втората причина е, че преводът е много специфична и много трудна професия, която не се познава достатъчно добре от повечето хора. Те се впускат в изучаването на чужди езици, но защо? За да станат професионални преводачи – едва ли! Повечето не са особено заинтересувани от подобна възможност. Затова е важно да отбележа, че в сферата на превода може да има много интересни предложения и че професионалните преводачи могат да получат работа веднага след като се сдобият с диплома, а условията на заплащане са много добри. Колкото до това как виждам Европа в бъдеще: ами мисля че ще се говори много англиски. Не задължително добър английски, по-скоро основен... Но искрено се надявам, че инициативата на Европейската комисия да окуражава изучаването на най-малко два чужди езика ще даде плодотворни резулатти. Надявам се също европейците да се съсредоточат върху изучаването на един основен език, било то английски, било френски или пък езика на държавата в съседство...Само така отношенията между европейците и най-вече между съседните европейски страни биха станали по-спонтанни и по-задълбочени.
неделя, 4 октомври 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
