Ограничение на алкохола

rfi.bg >> Ограничение на алкохола


Когато Швеция пое председателството на Европейския съюз мнозина се запитаха дали Стокхолм ще се опита да наложи своя модел на контрол над търговията с алкохол. Засега това не е факт, но шведското правителство даде да се разбере, че би искало да прокара прословутия модел, известен с името Systembolaget. Алкохол в Швеция се продава на много високи цени и то само в държавните магазини на монополиста Systembolaget. Именно благодарение на тази си стратегия Швеция успя да задържи в продължение на дълги години консумацията на алкохол на едно от най-ниските нива в Европа. С присъединяването на страната към Европейския съюз, шведите започнаха да купуват алкохол в съседните държави, но все пак държавните магазини си остават много посещавани. Всеки път, в края на седмицата се наблюдава едно и също явление: шведите се насочват към най-близкия Systembolaget, за да се заредят с достатъчно количество бира и вино за предстоящия уикенд. На територията на Швеция има 400 магазина на държавния монополист, а право да пазаруват там имат само лица навършили 20 години, които могат да удостоверят това с представяне на лична карта. Основното оръжие на шведските власти за борба с алкохола е именно монополът. Той позволява на държавата да задържа цените на достатъчно високо ниво, за да отказва хората, решили да си купят нещо за пиене. За сравнение, алкохолът в Швеция струва 60 % по-скъпо отколкото във Франция и 75 % повече отколкото в Германия. Тази политика бе ефикасна поне до влизането на страната в ЕС. През 1994 г., Брюксел даде срок от десет година на Стокхолм да премахне съществуващите квоти за внос на алкохол. По-рано шведите имаха право да внасят в страната си само 1 л. концентрат, 5 л. вино и 15 л. бира. В момента е разрешено да се внася 10 л. концентрат 80 л. вино и 110 л. бира. Така шведите пазаруват масово в чужбина и се завръщат с препълнени багажници. За последните десет години консумацията на алкохол се е увеличила с 30 %. В съседна Финландия представиха наскоро доклад за времето след намаляването на таксите върху алкохола с 40 %. Равносметката е: бум на алкохолизма, на шофьорите, които карат в нетрезво състояние, на домашното насилие, както и на смъртните случаи, свързани с алкохола. Швеция реши да не предприема нищо в посока на облекчаване на мерките срещу алкохола и дори поиска от съседите си да затегнат режима на продажба. Това е и един от приоритетите на шведското председателство на ЕС.

Трудно и дори невъзможно ще е да се прокара шведския модел в останалите европейски страни, като например в Германия, където наскоро приключи прочутия Октоберфест. Организаторите му изразиха съжалението, че през тази година е имало по-малко посетители, но все пак количеството изпита бира не се е променило – гостите на Октоберфест са успели да погълнат 6 млн литра бира!

Недалеч от Октоберфест се намира офиса на Лотар Ебертс, директор на професионалната асоциация на баварските пивовори, които представляват голямата част от общо 628-те пивоварни в Бавария. Без да изтъква факта, че пивоварните осигуряват работа на 2 млн души в Европа, той смята, че въвеждането на шведския модел няма да допринесе за борбата със злоупотребата с алкохол:
“Политиците говорят общо за алкохола, но не различават дегустацията от злоупотребяването. Повишаването на таксите и забраната на рекламата имат за цел да намалят продажбите с фалшивата надежда, че може да се пребори злоупотребата с алкохол. Дори и с увеличението на цените ще бъде възможно за човек да се напие с евтин алкохол. Трябва по-скоро да се насочим към причините, които карат младите да се напиват. Когато разберем кои са, ще можем да действаме по-ефективно. “


Според статистиката България се нарежда сред страните с най-ниски цени на алкохола в Европа.
Това е една от причините злоупотребата с алкохол да е широко разпространена. Проблемът засяга най-вече тинейджърите. Те са най-ревностните почитатели на спиртните напитки. Съществува забрана за продажбата на алкохол на малолетни и непълнолетни, но заведенията продължават да бъдат пълни с пияни млади хора. Забранява се освен продажбата и сервирането на алкохолни напитки на лица под 18 годишна възраст. Забранява се продажбата на алкохол на хора в нетрезво състоояние. При нарушения санкциите се отнасят до родителите и настойниците. На практика забраната за продажба на алкохол не се спазва, с малки изключения. Не е намерен и начин за ефикасен контрол, за да се следи тази забрана. Но пък не липсват куриозни случаи, когато на семейства с малки деца, които посещават някое заведение по семеен повод, отказват да сервират алкохол под претекст, че на масата седят деца. Не дава резултат и забраната за пряка реклама на твърдите алкохолни напитки. Законът за здравето ограничава тяхната непряка реклама в електронните медии до 22 часа. Развитието на нещата обаче показва, че проблемът с рекламата на алкохол не може да се реши със забрани. Както е малко вероятно да влязат в сила строги ограничения при продажба на алкохолни напитки. Според огласена преди година в медиите информация строгите ограничения предвиждат концентрати, вино, бира да се продават на хора над 21 години срещу лична карта. Драстичните мерки се оказаха само слух. Мярката, на която най-много се разчита у нас, за ограничаване на злоупотребата с алкохола, е ежегодно увеличаване на акциза и на цените на алкохолните питиета. И в ситуация на криза, се оказва, че българите намаляват консумацията на луксозни алкохолни продукти, но за сметка на това се увеличава потреблението на по-обикновените. От Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки са категорични, че консумацията на алкохол като цяло не се ограничава, а само се трансформира. А вече е известно, че поне до края на 2009 година цените на алкохолните напитки няма да бъдат увеличавани.

Мануела Манлихерова, Любомир Бояджиев"