dir.bg >> Второ поколение неграмотни извън училище
събота, 27 юни 2009 г.
петък, 26 юни 2009 г.
Здравният туризъм
rfi.bg >> Здравният туризъм
Свободният пазар на медицинските услуги в ЕС все още не е факт, но затова пък медицинският туризъм е факт и то не от вчера. ЕК работи над проекта за директива, която да улеснява заплащането на медицинските услуги чрез здравното осигуряване в съседна или по-далечна страна, но европейците отдавна са усетили къде им е по-изгодно. Такъв е случаят с Чехия, която от година е известна сред западноевропейците с по-ниските цени на стоматологичните услуги и естетическата хирургия. Днес обаче има друга мода – британци с наднормено тегло се отправят към Чехия, за да отслабнат по-бързо. Елизабет е на 41 години и е дошла от Брайтън в Прага специално, за да й бъде поставен балон за ограничаване на апетита. Тя обяснява: “Това е гастро-балон, голям горе-долу колкото портокал. Поставя се през устата, без хирургическа намеса и след това се напълва с течност. Целта му е да намали апетита, тъй като този балон заема 75 % от мястото на стомаха. Намерих тази възможност в Интернет и никога не бях чувал преди това за нея, затова ми се стори интересно. Исках да го направя в Англия, но там струва два пъти по-скъпо – 4000 лири там, а тук – 2000, включително и с пътуването. И така, реших да дойда в Прага. “
Агенция, създадена от двама британци осъществява връзката между английските клиенти и чешката клиника, където хора с наднормено тегло като Елизабет си поставят специалните балони в стомаха. Компанията “New You” очаква над 200 клиенти през 2009 и със сигурност собствениците й са сред малкото доволни от затлъстяването на британците.
Въпреки че ЕК все още не е одобрила директивата за общоевропейска здравна система Франция и Белгия са отишли доста напред и предлагат уеднаквени медицински услуги за граждани от двете страни на вече виртуалната граница. Един от примерите за улеснение е, че за живеещите граничните райони французи най-близката център за диализа се намира чак в Лил, а в белгийското градче Мукроа е много по-близо. Много са французите, които предпочитат да се лекуват в болницата на Мукроа. Още по-хубавото е, че всичко се покрива от френското здравно осигуряване независимо, че здравното обслужване се извършва в Белгия. Това е възможно благодарение на споразумение от април 2008, което позволява на французите и белгийци, живеещи от двете страни на границата да се лекуват без да искат предварително разрешение от здравноосигурителните служби на съответната страна.
Предложението за Директива на ЕК, която да улесни прилагането на правата на пациентите в целия ЕС, е по инициатива на бившата евродепутатка Антония Първанова. Предложението бе прието през юли тази година. Съгласно еврорегламента здравната каса е задължена да плаща за лечение в чужбина, когато болен се нуждае от услуга, която е включена в пакета на касата, но не може да бъде извършена у нас. Сумата за лечението е предвидена според това, колко струва то в държавата, в която живее пациентът. Общата сума на българската национална здравна каса за медицински услуги в чужбина е за около 20 млн лева. Ако лечението на пациента в избраната от него страна е по-скъпо, то той лично покрива разликата. Повечето българи, които имат нужда от медицинска помощ, не могат да си позволят да се лекуват извън страната. Те трябва да почакат, докато европейски стандарт на доходите и осигуровките си. Засега националния праг в покриваната сума е вид крепостна стена, която се изправя пред българските граждани, които имат здравословни проблеми. А съществува и едно парадоксално положение, което засяга пациентите с право на безплатни лекарства. На тях не им е позволено да ги изнасят в чужбина и този начин те остават "закрепостени" в България. Не липсват молби за лечение в чужбина. Една от тези молби е на пациентка, която има нужда от втора операция на колянната става и поставяне на протеза. Тази протеза може да се постави само в Италия. Мнозина коментира директива на ЕК като узаконяване на имуществения ценз. Защото за гражданите на богатите европейски страни транграничното здравеопазване не е проблем. Медицинският туризъм се развива. Гърците идват, за да си направят зъбите, защото една пломба в южната ни съседка е равна на три български. Специално денталният туризъм се е съсредоточил в трите най-близо до границата градове - Сандански, Петрич и Благоевград. Наред с гърците от медицинските услуги у нас се възползват пациенти от Великобритания, от Турция, от Русия. Румънците все по-често пресичат границата до Русе, за да оправят зъбите си, защото цените там са с 3 до 5 пъти по-високи. Страната ни е предпочитана и за пациентите, които търсят услугите на пластичната хирургия. Те са облагодетелствани от факта, че застрахователите в техните страни, покриват цените на някои стоматологични и медицински процедури, които се извършват в страни членки на ЕС.
Любомир Бояджиев, Мануела Манлихерова
Свободният пазар на медицинските услуги в ЕС все още не е факт, но затова пък медицинският туризъм е факт и то не от вчера. ЕК работи над проекта за директива, която да улеснява заплащането на медицинските услуги чрез здравното осигуряване в съседна или по-далечна страна, но европейците отдавна са усетили къде им е по-изгодно. Такъв е случаят с Чехия, която от година е известна сред западноевропейците с по-ниските цени на стоматологичните услуги и естетическата хирургия. Днес обаче има друга мода – британци с наднормено тегло се отправят към Чехия, за да отслабнат по-бързо. Елизабет е на 41 години и е дошла от Брайтън в Прага специално, за да й бъде поставен балон за ограничаване на апетита. Тя обяснява: “Това е гастро-балон, голям горе-долу колкото портокал. Поставя се през устата, без хирургическа намеса и след това се напълва с течност. Целта му е да намали апетита, тъй като този балон заема 75 % от мястото на стомаха. Намерих тази възможност в Интернет и никога не бях чувал преди това за нея, затова ми се стори интересно. Исках да го направя в Англия, но там струва два пъти по-скъпо – 4000 лири там, а тук – 2000, включително и с пътуването. И така, реших да дойда в Прага. “
Агенция, създадена от двама британци осъществява връзката между английските клиенти и чешката клиника, където хора с наднормено тегло като Елизабет си поставят специалните балони в стомаха. Компанията “New You” очаква над 200 клиенти през 2009 и със сигурност собствениците й са сред малкото доволни от затлъстяването на британците.
Въпреки че ЕК все още не е одобрила директивата за общоевропейска здравна система Франция и Белгия са отишли доста напред и предлагат уеднаквени медицински услуги за граждани от двете страни на вече виртуалната граница. Един от примерите за улеснение е, че за живеещите граничните райони французи най-близката център за диализа се намира чак в Лил, а в белгийското градче Мукроа е много по-близо. Много са французите, които предпочитат да се лекуват в болницата на Мукроа. Още по-хубавото е, че всичко се покрива от френското здравно осигуряване независимо, че здравното обслужване се извършва в Белгия. Това е възможно благодарение на споразумение от април 2008, което позволява на французите и белгийци, живеещи от двете страни на границата да се лекуват без да искат предварително разрешение от здравноосигурителните служби на съответната страна.
Предложението за Директива на ЕК, която да улесни прилагането на правата на пациентите в целия ЕС, е по инициатива на бившата евродепутатка Антония Първанова. Предложението бе прието през юли тази година. Съгласно еврорегламента здравната каса е задължена да плаща за лечение в чужбина, когато болен се нуждае от услуга, която е включена в пакета на касата, но не може да бъде извършена у нас. Сумата за лечението е предвидена според това, колко струва то в държавата, в която живее пациентът. Общата сума на българската национална здравна каса за медицински услуги в чужбина е за около 20 млн лева. Ако лечението на пациента в избраната от него страна е по-скъпо, то той лично покрива разликата. Повечето българи, които имат нужда от медицинска помощ, не могат да си позволят да се лекуват извън страната. Те трябва да почакат, докато европейски стандарт на доходите и осигуровките си. Засега националния праг в покриваната сума е вид крепостна стена, която се изправя пред българските граждани, които имат здравословни проблеми. А съществува и едно парадоксално положение, което засяга пациентите с право на безплатни лекарства. На тях не им е позволено да ги изнасят в чужбина и този начин те остават "закрепостени" в България. Не липсват молби за лечение в чужбина. Една от тези молби е на пациентка, която има нужда от втора операция на колянната става и поставяне на протеза. Тази протеза може да се постави само в Италия. Мнозина коментира директива на ЕК като узаконяване на имуществения ценз. Защото за гражданите на богатите европейски страни транграничното здравеопазване не е проблем. Медицинският туризъм се развива. Гърците идват, за да си направят зъбите, защото една пломба в южната ни съседка е равна на три български. Специално денталният туризъм се е съсредоточил в трите най-близо до границата градове - Сандански, Петрич и Благоевград. Наред с гърците от медицинските услуги у нас се възползват пациенти от Великобритания, от Турция, от Русия. Румънците все по-често пресичат границата до Русе, за да оправят зъбите си, защото цените там са с 3 до 5 пъти по-високи. Страната ни е предпочитана и за пациентите, които търсят услугите на пластичната хирургия. Те са облагодетелствани от факта, че застрахователите в техните страни, покриват цените на някои стоматологични и медицински процедури, които се извършват в страни членки на ЕС.
Любомир Бояджиев, Мануела Манлихерова
четвъртък, 25 юни 2009 г.
Откриха сърцето на Волжка България
News.bg >> Откриха сърцето на Волжка България, тръби "Стандарт"
Откриха сърцето на Волжка България, тръби „Стандарт"
Спътник откри двореца на волжките ханове, съобщи вчера ИТАР-ТАСС. Ако разкопките потвърдят снимките от космоса, ще съберем пъзела от Велика България, коментираха новината наши учени.
Данните са получени от сателит за дистанционно сондиране на Земята "Ресурс-ДК1". Мястото на двореца оставаше загадка за археолозите много години. Руски учени успяха да го засекат в археологическия резерват "Древен Булгар" с помощта на специални методи на дешифриране на данните от спътника. Територията на древния град Булгар в Средното Поволжие и басейна на р. Кама е обявена за държавен резерват.
При разкопките са открити жилища, занаятчийски работилници, хидротехнически съоръжения, бани, мавзолей, християнски храм, ханско съдилище и други сгради.
Градът е основан през VIII век и е столица на Волжка България до XV век. По-късно по времето на руското нашествие столицата е преместена в Биляр, но след разрушаването му от монголските орди на хан Бату тя отново е върната в Булгар.
сряда, 24 юни 2009 г.
вторник, 23 юни 2009 г.
неделя, 21 юни 2009 г.
Първия електромобил изцяло българско производство в Стара Загора
rfi.bg >> Първия електромобил изцяло българско производство в Стара Загора
Първият електромобил изцяло българско производство е вече готов –това пък научаваме от страниците на «Труд» с днешна дата. До няколко месеца ще се появи на пазара. Цената му е само 10 000 лева, съобщи създателят на екологичното чудо на 4 колела - старозагорецът Цветомил Белчев. Първият модел от марка “XCAR” е едноместен и носи името “Шерп”. Цената на горивото по изчисление на създателя му е 1 стотинка на километър.
Според Белчев то е особено подходящо за пощи, фирми, занимаващи се с разнасяне на стоки и доставки, и дори за общинска полиция.
Над него са работили в продължение на девет месеца петима души в автомобилния комплекс на Белчев в Стара Загора. Там можело да се произвеждат до 10 коли месечно, стига да има поръчки.
Предстояло единствено лицензирането. То обаче можело и да се забави, защото в Министерство на транспорта регистрирането на нов модел кола било все още непозната процедура. Вече се подготвяли обаче документите за сертифициране по европейските стандарти.
Днес малкият “Шерп” ще бъде показан пред старозагорци. Създателите му ще посадят символично дръвче в Градската градина, като обещаха да правят това при всеки продаден автомобил.
Предстои родната електрическа кола да бъде показана в София и по Черноморието. “През следващата година предвиждаме екообиколка из Европа, с която ще демонстрираме надеждността на нашия продукт”, заяви Белчев.
Първият електромобил изцяло българско производство е вече готов –това пък научаваме от страниците на «Труд» с днешна дата. До няколко месеца ще се появи на пазара. Цената му е само 10 000 лева, съобщи създателят на екологичното чудо на 4 колела - старозагорецът Цветомил Белчев. Първият модел от марка “XCAR” е едноместен и носи името “Шерп”. Цената на горивото по изчисление на създателя му е 1 стотинка на километър.
Според Белчев то е особено подходящо за пощи, фирми, занимаващи се с разнасяне на стоки и доставки, и дори за общинска полиция.
Над него са работили в продължение на девет месеца петима души в автомобилния комплекс на Белчев в Стара Загора. Там можело да се произвеждат до 10 коли месечно, стига да има поръчки.
Предстояло единствено лицензирането. То обаче можело и да се забави, защото в Министерство на транспорта регистрирането на нов модел кола било все още непозната процедура. Вече се подготвяли обаче документите за сертифициране по европейските стандарти.
Днес малкият “Шерп” ще бъде показан пред старозагорци. Създателите му ще посадят символично дръвче в Градската градина, като обещаха да правят това при всеки продаден автомобил.
Предстои родната електрическа кола да бъде показана в София и по Черноморието. “През следващата година предвиждаме екообиколка из Европа, с която ще демонстрираме надеждността на нашия продукт”, заяви Белчев.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
