Здравният туризъм

rfi.bg >> Здравният туризъм

Свободният пазар на медицинските услуги в ЕС все още не е факт, но затова пък медицинският туризъм е факт и то не от вчера. ЕК работи над проекта за директива, която да улеснява заплащането на медицинските услуги чрез здравното осигуряване в съседна или по-далечна страна, но европейците отдавна са усетили къде им е по-изгодно. Такъв е случаят с Чехия, която от година е известна сред западноевропейците с по-ниските цени на стоматологичните услуги и естетическата хирургия. Днес обаче има друга мода – британци с наднормено тегло се отправят към Чехия, за да отслабнат по-бързо. Елизабет е на 41 години и е дошла от Брайтън в Прага специално, за да й бъде поставен балон за ограничаване на апетита. Тя обяснява: “Това е гастро-балон, голям горе-долу колкото портокал. Поставя се през устата, без хирургическа намеса и след това се напълва с течност. Целта му е да намали апетита, тъй като този балон заема 75 % от мястото на стомаха. Намерих тази възможност в Интернет и никога не бях чувал преди това за нея, затова ми се стори интересно. Исках да го направя в Англия, но там струва два пъти по-скъпо – 4000 лири там, а тук – 2000, включително и с пътуването. И така, реших да дойда в Прага. “

Агенция, създадена от двама британци осъществява връзката между английските клиенти и чешката клиника, където хора с наднормено тегло като Елизабет си поставят специалните балони в стомаха. Компанията “New You” очаква над 200 клиенти през 2009 и със сигурност собствениците й са сред малкото доволни от затлъстяването на британците.

Въпреки че ЕК все още не е одобрила директивата за общоевропейска здравна система Франция и Белгия са отишли доста напред и предлагат уеднаквени медицински услуги за граждани от двете страни на вече виртуалната граница. Един от примерите за улеснение е, че за живеещите граничните райони французи най-близката център за диализа се намира чак в Лил, а в белгийското градче Мукроа е много по-близо. Много са французите, които предпочитат да се лекуват в болницата на Мукроа. Още по-хубавото е, че всичко се покрива от френското здравно осигуряване независимо, че здравното обслужване се извършва в Белгия. Това е възможно благодарение на споразумение от април 2008, което позволява на французите и белгийци, живеещи от двете страни на границата да се лекуват без да искат предварително разрешение от здравноосигурителните служби на съответната страна.

Предложението за Директива на ЕК, която да улесни прилагането на правата на пациентите в целия ЕС, е по инициатива на бившата евродепутатка Антония Първанова. Предложението бе прието през юли тази година. Съгласно еврорегламента здравната каса е задължена да плаща за лечение в чужбина, когато болен се нуждае от услуга, която е включена в пакета на касата, но не може да бъде извършена у нас. Сумата за лечението е предвидена според това, колко струва то в държавата, в която живее пациентът. Общата сума на българската национална здравна каса за медицински услуги в чужбина е за около 20 млн лева. Ако лечението на пациента в избраната от него страна е по-скъпо, то той лично покрива разликата. Повечето българи, които имат нужда от медицинска помощ, не могат да си позволят да се лекуват извън страната. Те трябва да почакат, докато европейски стандарт на доходите и осигуровките си. Засега националния праг в покриваната сума е вид крепостна стена, която се изправя пред българските граждани, които имат здравословни проблеми. А съществува и едно парадоксално положение, което засяга пациентите с право на безплатни лекарства. На тях не им е позволено да ги изнасят в чужбина и този начин те остават "закрепостени" в България. Не липсват молби за лечение в чужбина. Една от тези молби е на пациентка, която има нужда от втора операция на колянната става и поставяне на протеза. Тази протеза може да се постави само в Италия. Мнозина коментира директива на ЕК като узаконяване на имуществения ценз. Защото за гражданите на богатите европейски страни транграничното здравеопазване не е проблем. Медицинският туризъм се развива. Гърците идват, за да си направят зъбите, защото една пломба в южната ни съседка е равна на три български. Специално денталният туризъм се е съсредоточил в трите най-близо до границата градове - Сандански, Петрич и Благоевград. Наред с гърците от медицинските услуги у нас се възползват пациенти от Великобритания, от Турция, от Русия. Румънците все по-често пресичат границата до Русе, за да оправят зъбите си, защото цените там са с 3 до 5 пъти по-високи. Страната ни е предпочитана и за пациентите, които търсят услугите на пластичната хирургия. Те са облагодетелствани от факта, че застрахователите в техните страни, покриват цените на някои стоматологични и медицински процедури, които се извършват в страни членки на ЕС.

Любомир Бояджиев, Мануела Манлихерова