Днес случайно чух в един магазин част от едно изказване по някаква ТВ на политик, който каза, че народът гласувал за промяна и избрал най-радикалните партии начело, а именно ГЕРБ и Атака.
Значи ли това, че народът изведнъж станал радикален, крайно десен, загубил етническата си толерантност, заложил на агресивността, респективно на силовостта?
Замислих се така ли може да се тълкува колективното подсъзнание, чийто продукт видяхме в резултатите от "изборите". Макар че до голяма степен то беше манипулирано от майстори-манипулатори, без да бъде предупредено, подготвено, образовано за това от своите "лидери".
Пиша "лидери" в кавички, защото съм много разочарована от българските политици, които не бяха марионетки - от марионетките няма как да се разочаровам, защото просто не искам да ги знам. Но за това после.
Възможно е силовите партии да имаха толкова високи резултати и заради това, че колективното подсъзнание усеща агресията срещу държавата. А как се реагира срещу агресия? - силово. "Искай мир, готви се за война". Мекиците са за мирно време, на война вървят сухарите. Народът може би беше готов и чакаше смели и решителни, силови лидери, защото ситуацията го изискваше и защото усеща подсъзнателно нещо ненаред. Наистина, от ЕС и другите международни организации го облъчваха с анти- и про-. Където не беше от тях, облъчването беше от "родните" медии. Последното се отнася за "Атака" и РЗС, защото международните организации естествено не биха пропагандирали открито в тяхна полза. Промяната я поискаха БигБрадър/с и изманипулираха общественото мнение, за да постигнат каквото желаят.
Държавните "лидери" се проявиха като политикани, но не и като лидери. Бяха бюрократи, администратори, чиновници, но не и лидери. "Мекици", а не "сухари", сиреч неадекватни на ситуацията. Играха си на политика, с някакви сложни тактики, които дали сами знаеха какво точно целят да постигнат. Включиха се в заиграването и надлъгването с Биг Брадър. Понякога оцеляването на народите и държавите и техните перспективи зависят от появата на точните хора в нужното време, а при нас не се появиха.
Имаше нужда от искреност, от решитеност. Народът избра погрешните субекти, защото никой не му обясни, че всъщност точно откъм "силовите структури", призвани да защитават националната сигурност, отдавна сме завладени и че не може да вярва на медиите. Не се появи решителният, силов лидер-немарионетка.
Аз не следях "изборите", не следя в детайли развитието и не смятам да го правя в бъдеще. И все пак надявам се, че поне някой от немарионетките се е прежалил (защото вече е въпрос на прежалване) и е казал истината, така че някъде да се регистрира, да остане запис. Поне за някаква съпротива. С игрички не се печелят такива големи и важни битки, а искреността е едно от първите "необходими, но недостатъчни условия". Дори в бизнеса се знае, че хората в организацията трябва да се държат информирани за ситуацията.
Боя се обаче, че най-вероятно никой не го е направил и сега продължават с игричките и със "замазването".
Радикално ли е това, което написах? Опитвам се да си обясня нещата. Не вярвам хората да са били 100% подведени и поддали се на манипулациите и пропагандата. Та към авторитаризма и силовостта (силовите структури) се прибягва за защита - няма война без дисциплина и без силово налагане в името на интересите на общността... или може би на лидерите, чийто смисъл е да водят групи от хора през трудности и препятствия, така че да се адаптират към средата по-добре, да оцеляват, да живеят по-добре...
Ако все пак допусна и се опитам да развия другата хипотеза - че народът е бил изцяло подведен, манипулиран и заблуден, то ми се появяват асоциации като от фентъзи роман на ужасите. На мен тази хипотеза ми изглежда по-страшна и по-тъжна. В скоби казано, това съвсем не е малко вероятно, защото национализмът често е предпочитано и ефективно средство за манипулация - четкаш и подхранваш суетата и желанието за сила и могъщество, докато в същото време и по този начин правиш някого слаб.
Какви са асоциациите? Подменя се нормалната комуникация в едно общество с внушения, живата реалност се заменя с "медийната" реалност... Което в наше време може би не е чак толкова трудно, защото хората живеят скупчени в големите градове и са загубили досега си с природата и естественото, а освен това като слънчогледи винаги са се стремели към силата. И се получава общество-идиот, наистина склонно да върви накъдето го насочиш. Светът - лудница от общества-идиоти, едно голямо общество идиот. Само дето за разлика от лудницата и биологичните единици обществата не са неизменни, могат да се преформират и моделират в желани форми и идентичност. И другата много съществена разлика е, че "персоналът" не се състои от болногледачи, а по-скоро от надзиратели, които третират обитатеите по-скоро като зомбита. Нормалността на надзирателите също е много съмнителна, сиреч способността им да преценяват реално ситуацията в по-широк контекст, включително и екологичен, и да се адаптират към тази среда. За тях е важна парата, печалбата.
И така, имаме провалена екологично, а значи и провалена като цяло система (защото хората все още не са намерили начин да живеят независимо от планетата и нейните ресурси) в лицето на англо-саксонския/консуматорския капитализъм. Тази система прибягва към тоталитаризъм, дали защото поначало агресивността и империализмът/експлоатацията са й присъщи или защото вижда (подсъзнателон търси) в това възможност да обърне или избегне провала си. И в тази ситуация нашият народ е поредната жертва, която изглежда "падна" мълчаливо и не вдигна поне малко шум, поне за да подпомогне другите и да ги улесни в борбата. Каква борба? Ами на тези, които все още не са "паднали" или искат да се освободят отново.
събота, 18 юли 2009 г.
петък, 17 юли 2009 г.
Имам идея, търся инвеститор
Money.bg >> Имам идея, търся инвеститор
Нова платформа за предприемачи пусна Българската мрежа на бизнес ангелите (БМБА). Чрез новата система бизнесмените или хората с идея и усет за правене на бизнесн могат да открият своите бъдещи ментори и дялови инвеститори за проектите, съобщават от неправителствената организация.
Нова платформа за предприемачи пусна Българската мрежа на бизнес ангелите (БМБА). Чрез новата система бизнесмените или хората с идея и усет за правене на бизнесн могат да открият своите бъдещи ментори и дялови инвеститори за проектите, съобщават от неправителствената организация.Всичко е събрано на едно място. На сайта на БМБА са представени накратко най-важните стъпки, които трябва да познават собствениците на малък бизнес, за да открият своя инвеститор сред кръга на членуващите бизнес ангели в българската мрежа. След като се появи конкретна бизнес идея, предприемачът трябва да реши дали ангелите-инвеститори са подходяща алтернатива за финансиране на проекта.
Това са състоятелни физически лица, които осигуряват финансиране и менторство, срещу дял в перспективни компании, дори в идейна фаза. За да открие инвеститор, предприемачът трябва да потърси съдействието на БМБА, която ще разпространи проекта му сред нейните инвеститори. Когато е налице интерес, се преминава към втори етап - срещи, презентации и преговори, като се обсъждат конкретните параметри на сделката между бъдещите партньори.
На практика е достатъчно всеки, който има подходяща идея, първо да представи своето предложение пред мрежата, за да открие своя бъдещ партньор в бизнеса. Именно за да улесни обработката и подаването на проекти, БМБА създаде специална Платформа на предприемача. Чрез тази нова система всеки, който търси капитал за създаване на нова фирма или развитие на съществуващ бизнес, може да представи онлайн своя проект до всички инвеститори в мрежата на близнес ангелите. Регистрацията отнема до час, а одобрение се получава в рамките на 48 часа.
В Европа няма друга межа, която разполага с подобно интегрирано локализирано решение, въпреки че броят на организациите надвишава 300, а бизнес ангелите на континента се оценяват на около 75 хил. души.
„Предприемачите и инвеститорите в България получават възможности, каквито не се предоставят дори в най-развитите пазари на неформален рисков капитал. Бизнес ангелите са неформални инвеститори, които взимат решение след като се запознаят лично с предприемача. Предизвикателството бе да се възползваме от възможностите на технологиите без да нарушаваме този принцип. Сега началното представяне на проектите е значително по-лесно", заяви Борислав Бориславов, управляващ партньор в БМБА.
По данни на Европейската асоциация на мрежите от ангели (EBAN), от 100 подадени към тях предложения, едва 20 достигат до бизнес ангелите, като 20% от тях получават финансиране. Благодарение на новата технология, броят на представените проекти, както и качеството им, реално се увеличават, като така нараства и шансът всеки проект да открие своя инвеститор.
Платформата предоставя значителни нови възможности за предприемачите в България и чужбина. Всеки предприемач може да въведе толкова информация, колкото сам счете за необходимо относно своя проект, като не се изисква предварително представяне на бизнес планове, анализи и документи. Заедно с това, системата позволява пряк контакт със заинтересованите инвеститори, при това без да се разкрива тяхната идентичност, освен ако те не пожелаят това. Всеки проект може да бъде представен на български и английски език, което позволява достигането до чуждестранни инвеститори и осъществяването на международни сделки.
По данни на английската агенция за иновации NESTA, близо 25% от инвеститорите във Великобритания например са склонни да инвестират и зад граница. Достъпът до тях вече е възможен.
За бизнес ангелите, членуващи в мрежата, БМБА разработва и отделна платформа, която ще позволи обмяна на коментари между регистрираните инвеститори, общо рейтингуване, оценка и синдикиране по проекти, като това цялостно ще улесни процеса по подбор и осъществяване на сделки.
Брад Пит отказва да прави секси снимки на Анджелина
dir.bg >> Брад Пит отказва да прави секси снимки на Анджелина
Коментар:
Това прилича на PR и заслужава внимание, доколкото можем да очакваме и други такива, респективно да гледаме някога семейството като "първо" или "второ" семейство. Съответно да продължаваме да виждаме на снимките, че съпругът не е особено щастлив...
Коментар:
Това прилича на PR и заслужава внимание, доколкото можем да очакваме и други такива, респективно да гледаме някога семейството като "първо" или "второ" семейство. Съответно да продължаваме да виждаме на снимките, че съпругът не е особено щастлив...
Летните супи
rfi.bg >> Летните супи
garlic.hemuz.org
В Испания лятото е немислимо без известното “гаспачо”, което се предлага навсякъде, а начините за приготвянето му са стотици… Най-популярно обаче остава андалуското гаспачо. В Андалусия се познава, че лятото е настъпило, когато в менюто на ресторантите се появи гаспачо. В южна Испания тази супа представлява много повече от обикновено ястие, това е истински символ на средиземноморската култура и начин на живот… За приготвянето на гаспачо е необходимо да смесите чесън, домати, краставици, чушки, хляб, лук, малко оцет, сол и студена вода, без да се забравя и малко зехтин. Неслучайно, в разоговорния език гаспачо означава смес, объркване… В някои области доматите се заместват с бадеми като се добавят стафиди, яйца и дори заешки дроб… Както и да се приготвя обаче гаспачото представлява незаменим източник на витамини и хранителни вещества.
В страна като Германия, където се консумира супа през цялата година няма нищо странно в това, че интересите на течното ястие се представляват и защитават от… официална институция, носеща името Германски институт за супата, чиято цел е да събира цялата информация за този тип ястие. Ако се съберат домашно приготвените и готовите супи се оказва, че германците изяждат средно по около сто супи годишно. В отделните провинции се срещат най-разнообразни типично местни супи. В Хамбург например, супата от говежда опашка се е превърнала в истински култ; най-автентичните рецепти за супа обаче се пазят в Бавария, където се усеща силното влияние на италианската и австрийската кухня. В същото време, класическа за цялата страна си остава световноизвестната картофена супа. Наскоро публикуван научен труд върху тази тема показва, че супата доставя чувството за майчина нежност…
Най-типичното ирландско ястие се нарича “стю” и се приготвя традиционно от овче месо, картофи, магданоз, сол и пипер. Често се добавят и моркови, но именно лекотата, с която се приготвя е превърнала стю в най-популярното ирландско блюдо. През последните години, тази супа преживява истинска еволюция, а по заведенията и в домашна обстановка се предлагат стю с всички видове месо, дори и с риба. Трудно е да се обясни внезапния бум в популярността на тази супа, но тъй като страната се модернизира с бързи темпове, същото става и с традиционната кухня.
Тараторът е класическата българска лятна супа. Има невероятно освежаващо действие, когато се консумира студен. Освен това утолява жаждата в лятната жега. Тараторът понякога замества салатата. Някои обаче обичат да го консумират редом с основното ястие. Името на ястието за първи път се споменава в речника на Найден Геров. Самата дума "таратор" е заемка от персийски и турски и означава студено ядене от мляко и краставици. Тараторът и днес се прави от кисело мляко, но може да се приготви и без мляко. Съществува вариант само с оцет и вода, както и т.нар сух таратор, който се прави без вода, само с кисело мляко, добре изцедено. Такъв таратор много прилича на гръцката салата “Дзандзики” или на популярната салата “Снежанка”. Вместо краставици мнозина експериментират с моркови, маруля, коприва. Така, тараторът вече е студена супа от кисело мляко с различни зеленчуци.
Майсторите готвачи също проявяват своето въображение по отношение на таратора...
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
garlic.hemuz.org
В Испания лятото е немислимо без известното “гаспачо”, което се предлага навсякъде, а начините за приготвянето му са стотици… Най-популярно обаче остава андалуското гаспачо. В Андалусия се познава, че лятото е настъпило, когато в менюто на ресторантите се появи гаспачо. В южна Испания тази супа представлява много повече от обикновено ястие, това е истински символ на средиземноморската култура и начин на живот… За приготвянето на гаспачо е необходимо да смесите чесън, домати, краставици, чушки, хляб, лук, малко оцет, сол и студена вода, без да се забравя и малко зехтин. Неслучайно, в разоговорния език гаспачо означава смес, объркване… В някои области доматите се заместват с бадеми като се добавят стафиди, яйца и дори заешки дроб… Както и да се приготвя обаче гаспачото представлява незаменим източник на витамини и хранителни вещества.
В страна като Германия, където се консумира супа през цялата година няма нищо странно в това, че интересите на течното ястие се представляват и защитават от… официална институция, носеща името Германски институт за супата, чиято цел е да събира цялата информация за този тип ястие. Ако се съберат домашно приготвените и готовите супи се оказва, че германците изяждат средно по около сто супи годишно. В отделните провинции се срещат най-разнообразни типично местни супи. В Хамбург например, супата от говежда опашка се е превърнала в истински култ; най-автентичните рецепти за супа обаче се пазят в Бавария, където се усеща силното влияние на италианската и австрийската кухня. В същото време, класическа за цялата страна си остава световноизвестната картофена супа. Наскоро публикуван научен труд върху тази тема показва, че супата доставя чувството за майчина нежност…
Най-типичното ирландско ястие се нарича “стю” и се приготвя традиционно от овче месо, картофи, магданоз, сол и пипер. Често се добавят и моркови, но именно лекотата, с която се приготвя е превърнала стю в най-популярното ирландско блюдо. През последните години, тази супа преживява истинска еволюция, а по заведенията и в домашна обстановка се предлагат стю с всички видове месо, дори и с риба. Трудно е да се обясни внезапния бум в популярността на тази супа, но тъй като страната се модернизира с бързи темпове, същото става и с традиционната кухня.
Тараторът е класическата българска лятна супа. Има невероятно освежаващо действие, когато се консумира студен. Освен това утолява жаждата в лятната жега. Тараторът понякога замества салатата. Някои обаче обичат да го консумират редом с основното ястие. Името на ястието за първи път се споменава в речника на Найден Геров. Самата дума "таратор" е заемка от персийски и турски и означава студено ядене от мляко и краставици. Тараторът и днес се прави от кисело мляко, но може да се приготви и без мляко. Съществува вариант само с оцет и вода, както и т.нар сух таратор, който се прави без вода, само с кисело мляко, добре изцедено. Такъв таратор много прилича на гръцката салата “Дзандзики” или на популярната салата “Снежанка”. Вместо краставици мнозина експериментират с моркови, маруля, коприва. Така, тараторът вече е студена супа от кисело мляко с различни зеленчуци.
Майсторите готвачи също проявяват своето въображение по отношение на таратора...
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
четвъртък, 16 юли 2009 г.
Щастливи ли са европейците
rfu.bg >> Щастливи ли са европейците?
threethousandversts.blogspot.com
Трудно е да се измери понятие като щастието, но именно тази цел си е поставила престижната Европейска фондация за подобряване условията на живот и работа със свое проучване проведено в трийсетина страни.
Общият извод, който може да се направи от резултатите е, че европейците по-скоро не се чувстват нещастни. Средното ниво на щастие за Европа е 7,5 от 10. Трябва обаче да се уточни, че между отделните страни има големи различия, особено между Изтока и Запада. Ако се вземе предвид само имотния показател, хората с най-големи доходи в страни като Турция, Македония и България се оказват с по-малки възможности от тези, които имат най-ниските заплати в Швеция или Люксембург. Латвия е сред европейските страни, чийто граждани се оказват най-недоволни от живота. Тази констатация звучи доста странно на фона на отличните икономически резултати през последните години. Какво може да е обяснението на този феномен, мнение на Талис Тизенкопф, преподавател по социология в латвийския университет и автор на две проучвания за качеството на живота:
«След като толкова дълго време сме живели в Съветския съюз, с всичките икономически трудности, очакваме по-добър живот и ако това не стане веднага се оказваме раздразнени»...
В опит да достигнат така очаквания просперитет, латвийците работят много и често пъти на няколко работни места. Средната продължителност на работната седмица за хората в Латвия е 43 часа, а в същото време разликата между най-ниските и най-високите заплати остава огромна - цели осем пъти!
Мнозинството латвийци, които са емигрирали на запад, са го направили не само заради по-високото заплащане, а и заради желанието да живеят в по-добро общество. Латвийците се оплакват и от недостатъчния достъп до различните видове услуги в страната си. Проучването за щастието сред европейците е направено преди началото на икономическата криза, а в момента Латвия е на ръба на фалита и съществува огромната вероятност латвийците да останат още дълго време недоволни от живота си.
Обратно на Латвия, жителите на Дания са сред най-щастливите и доволни от живота хора, не само в Европа, а в света. И всичко това въпреки традиционно лошото време в тази част на континента, снега или дъжда, които се изливат средно всеки втори ден, ниските температури, най-ниската продължителност на живота и най-високите данъци в Западна Европа. Сред най-забавните обяснения на това щастие е фактът, че датчаните пият огромно количество бира и впоследствие те гледат с по-розови очила на живота. Друго подобно обяснение е свързано с ефекта на захарта, тъй като жителите на малкото кралство обожават сладките неща. Социолозите обаче са категорични, че заради не особено благоприятното географско положение на Дания, жителите й са се научили от поколения насам да се задоволяват с това, което имат на разположение и така очакванията им от живота са доста реалистични. Трябва да се знае още, че държавното управление на Дания допринася много гражданите на страната да са с максимално изравнени възможности.
Българите правят компания на латвийците като се нареждат сред най-нещастните европейци, сочат последните проучвания на Евробарометър. Докато средно европейците оценяват щастието си в скалата от 7 до 10, за българите оценката е съответно 5,8. Хората у нас се чувстват нещастни, защото не могат да сбъднат мечтите си. Мнозина не искат да разберат, че успехите са мимолетни и че колкото по-интензивно желаеш успеха, толкова по-нещастен си, казва писателят Явор Гърдев. От психологична гледна точка щастието е лично и индивидуално усещане, обяснява психоложката Венета Димитрова. Хората, които са си поставили цели, насочени към себеосъществяването си, а не толкова към външни аспекти като социален престиж или материални облаги, са по-щастливи, допълва тя. От гледна точка на самите изследователи - социолози и икономисти, субективните очаквания на хората се отнасят до вижданията им за възможностите, които искат да имат, до ония възможности, които са успели да реализират и до възможностите им да получат необходимото от социалното им обкръжение. Повечето хора у нас обаче се вълнуват от материалното си благополучие и неудовлетвореността им от качеството на живот ги прави нещастни. Българите обаче не са нещастни само защото "нямат". Вижда се, че и онези от българите, които "имат", не са особено щастливи. В сравнение със средните европейски граждани 80% от българите имат собствено жилище, но още по-голям процент не могат да си позволят едноседмична годишна почивка. София е столицата с най-ниското качество на живот в целия Европейски съюз. Решаващ фактор за качеството на живот е и медицинското обслужване, а у нас то получава слаба оценка. Изследване на "Галъп" показва, че само 7% от хората у нас са щастливи, но в тълкуването на данните се отбелязва, че това се дължи повече на традиционния песимизъм, отколкото на притеснения, свързани със стандарта на живот. По отношение на споделяните човешки ценности изследване на БАН сочи, че повечето българи свържат представата си за щастие с женитба или със сериозна връзка. В същото време статистиката в страната регистрира рекордно увеличаване на разводите.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
threethousandversts.blogspot.com
Трудно е да се измери понятие като щастието, но именно тази цел си е поставила престижната Европейска фондация за подобряване условията на живот и работа със свое проучване проведено в трийсетина страни.
Общият извод, който може да се направи от резултатите е, че европейците по-скоро не се чувстват нещастни. Средното ниво на щастие за Европа е 7,5 от 10. Трябва обаче да се уточни, че между отделните страни има големи различия, особено между Изтока и Запада. Ако се вземе предвид само имотния показател, хората с най-големи доходи в страни като Турция, Македония и България се оказват с по-малки възможности от тези, които имат най-ниските заплати в Швеция или Люксембург. Латвия е сред европейските страни, чийто граждани се оказват най-недоволни от живота. Тази констатация звучи доста странно на фона на отличните икономически резултати през последните години. Какво може да е обяснението на този феномен, мнение на Талис Тизенкопф, преподавател по социология в латвийския университет и автор на две проучвания за качеството на живота:
«След като толкова дълго време сме живели в Съветския съюз, с всичките икономически трудности, очакваме по-добър живот и ако това не стане веднага се оказваме раздразнени»...
В опит да достигнат така очаквания просперитет, латвийците работят много и често пъти на няколко работни места. Средната продължителност на работната седмица за хората в Латвия е 43 часа, а в същото време разликата между най-ниските и най-високите заплати остава огромна - цели осем пъти!
Мнозинството латвийци, които са емигрирали на запад, са го направили не само заради по-високото заплащане, а и заради желанието да живеят в по-добро общество. Латвийците се оплакват и от недостатъчния достъп до различните видове услуги в страната си. Проучването за щастието сред европейците е направено преди началото на икономическата криза, а в момента Латвия е на ръба на фалита и съществува огромната вероятност латвийците да останат още дълго време недоволни от живота си.
Обратно на Латвия, жителите на Дания са сред най-щастливите и доволни от живота хора, не само в Европа, а в света. И всичко това въпреки традиционно лошото време в тази част на континента, снега или дъжда, които се изливат средно всеки втори ден, ниските температури, най-ниската продължителност на живота и най-високите данъци в Западна Европа. Сред най-забавните обяснения на това щастие е фактът, че датчаните пият огромно количество бира и впоследствие те гледат с по-розови очила на живота. Друго подобно обяснение е свързано с ефекта на захарта, тъй като жителите на малкото кралство обожават сладките неща. Социолозите обаче са категорични, че заради не особено благоприятното географско положение на Дания, жителите й са се научили от поколения насам да се задоволяват с това, което имат на разположение и така очакванията им от живота са доста реалистични. Трябва да се знае още, че държавното управление на Дания допринася много гражданите на страната да са с максимално изравнени възможности.
Българите правят компания на латвийците като се нареждат сред най-нещастните европейци, сочат последните проучвания на Евробарометър. Докато средно европейците оценяват щастието си в скалата от 7 до 10, за българите оценката е съответно 5,8. Хората у нас се чувстват нещастни, защото не могат да сбъднат мечтите си. Мнозина не искат да разберат, че успехите са мимолетни и че колкото по-интензивно желаеш успеха, толкова по-нещастен си, казва писателят Явор Гърдев. От психологична гледна точка щастието е лично и индивидуално усещане, обяснява психоложката Венета Димитрова. Хората, които са си поставили цели, насочени към себеосъществяването си, а не толкова към външни аспекти като социален престиж или материални облаги, са по-щастливи, допълва тя. От гледна точка на самите изследователи - социолози и икономисти, субективните очаквания на хората се отнасят до вижданията им за възможностите, които искат да имат, до ония възможности, които са успели да реализират и до възможностите им да получат необходимото от социалното им обкръжение. Повечето хора у нас обаче се вълнуват от материалното си благополучие и неудовлетвореността им от качеството на живот ги прави нещастни. Българите обаче не са нещастни само защото "нямат". Вижда се, че и онези от българите, които "имат", не са особено щастливи. В сравнение със средните европейски граждани 80% от българите имат собствено жилище, но още по-голям процент не могат да си позволят едноседмична годишна почивка. София е столицата с най-ниското качество на живот в целия Европейски съюз. Решаващ фактор за качеството на живот е и медицинското обслужване, а у нас то получава слаба оценка. Изследване на "Галъп" показва, че само 7% от хората у нас са щастливи, но в тълкуването на данните се отбелязва, че това се дължи повече на традиционния песимизъм, отколкото на притеснения, свързани със стандарта на живот. По отношение на споделяните човешки ценности изследване на БАН сочи, че повечето българи свържат представата си за щастие с женитба или със сериозна връзка. В същото време статистиката в страната регистрира рекордно увеличаване на разводите.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
сряда, 15 юли 2009 г.
Майсторите на музикални инструменти
rfi.bg >> Майсторите на музикални инструменти
members.virtualtourist.com
Германия е известна с прочутите си майстори, които изработват музикални органи. Между Рейн и Одер има 170 ателиета за изработване на тези изключително сложни инструменти, а броят на служителите достига 2500 души като 430 от тях се учат в момента. Изработката на органите се прави изцяло ръчно като единствената намеса на машини е тази на компютрите, с които се изобразяват хилядите части на органите. Майсторите на органи споделят, че всеки инструмент е различен и си има своя индивидуалност. Невъзможно е един орган да се разглежда отделно от мястото, за което се изработва, тъй като трябва да се има предвид архитектурата, вътрешната подредба и разбира се, акустиката на помещението. За създаването на един орган е нужна най-малко половин година, а за цялостната му изработка – една година.
Всички големи класически и фламенко-китаристи в Испания са категорични, че марката Рамирез представлява Страдивариуса на китарите. Когато Ерик Клептън идва в Испания непременно се отбива в малкия бутик Рамирез в Мадрид – място, което се счита за най-святото сред китаристите. Умението за изработване на китари на фамилията Рамирез датира горе-долу от 1870-а година, когато братята Мануел и Хосе Рамирез научават тайните на занаята от учителя си Франсиско Гонсалез. Така умението се предава от поколение на поколение и в момента китарите Рамирез представляват истинско произведение на изкуството. За изработването на една китара са необходими около 4 месеца, а от ателието годишно излизат едва около 130 инструмента. Китара Рамирез, изработена през 1917 и използвана от Андре Сеговия е изложена в Метрополитън мюзеум в Ню Йорк. Поръчките идват от цял свят, но за да са сдобие човек с такава китара е нужно дълго чакане в още по-дългите списъци. Цената на китарите варира между 5 500 и 12 000 евро. По-достъпни са учебните китари, които също се изработват от ателието Рамирез и струват от 500 евро нагоре.
Като се заговори за цигулка веднага в съзнанието изниква името Страдивариус, а то от своя страна е свързано с градчето Кремона, който от втората половина на ХVІ век наброява повече от 100 майстори на струнните инструменти. Оттогава насам Кремона се е превърнала в безспорната световна столица на този занаят. Тази си репутацията градчето дължи, както на имена като братята Амати, Джузепе Гуарниери и разбира се на самия Страдивариус, така и на световно известната школа за изработване на струнни инструменти. В момента в търговската камара на Кремона има регистрирани около 120 майстори на струнни инструменти, а това се вижда от пръв поглед, тъй като в красивия исторически център на града има много ателиета на майстори на цигулката. Най-важното умение, което трябва да притежава един такъв майстор е да избере най-подходящото дърво за изработка на цигулката. За изработването на една цигулка са необходими около 2 месеца. Международното училище в Кремона, в което се изучава изработването на цигулки предлага 5-годишно обучение, но истинските майстори казват, че този занаят се учи цял живот.
"Кремона" - първата работилница за музикални инструменти в България носи името на родното място на известните италиански майстори на цигулки и виоли. Нейният основател Димитър Георгиев дълго време е бил в плен на мечтата си да изработи картечница по собствена конструкция, но Първата световна война променя плановете му. По време на войната среща един германски войник, който сам изработва музикални инструменти и Димитър Георгиев се увлича по новата идея. През 1922 г. той представя мостри за цигулка, китара и мандолина пред Пловдивската търговско-индустриална камара. Става неин стипендиант и специализира в Маркнойкирхен, Германия, известен с добрите си майстори на музикални инструменти. През 1924 г. Георгиев открива в Казанлък работилница с името "Кремона", която днес е частна фирма и продължава да изработват инструменти за широко потребление. Възпитаници на италианската школа в Кремона, българските лютиери като Едрю Едрев имат желание да прочуят града си с инструментите, които изработват. Тази година, през юни, казанлъшките лютиери празнуват 90-те годишнина от създаването на лютиерството в България с голяма ретроспективна изложба. Майсторските инструменти се правят от хора вещи в занаяти. Такива не са останали много. Най-големият лютиер на България Найден Ганчев вече го няма. В Плевен, Кюстендил, Пловдив и София работят по един-двама. Общо майсторите на струнни инструменти в България са около 40. Те изработват инструменти главно за лютиерски конкурси. Един майсторски инструмент помага на младия талант за правилното развитие на слуха. Изработката продължава поне шест месеца и изисква добра физическа кондиция и умствена концентрация на майстора. Яворовата или смърчовата дървесина трябва да престоят минимум 20 години, за да получат необходимите акустични качества. Българските лютиери броят за "щрайховата" дървесина доста пари, цената на изработения инструмент рязко се покачва и той става трудно продаваем, ако не е специална поръчка. Сред най-добрите в лютиерското изкуство е Васил Божков. Той работи в Мюнхен. Работилницата му познава световноизвестни имена. Посещавана е от хора от целия свят. Божков поправя уникални инструменти, но световното му признание е заради най-добро тоново съвършенство и най-добра ръчна изработка. Българинът печели доверие в Лиеж още през 1957 г. с изработения от него квартет от две цигулки, виола и виолончело.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
members.virtualtourist.com
Германия е известна с прочутите си майстори, които изработват музикални органи. Между Рейн и Одер има 170 ателиета за изработване на тези изключително сложни инструменти, а броят на служителите достига 2500 души като 430 от тях се учат в момента. Изработката на органите се прави изцяло ръчно като единствената намеса на машини е тази на компютрите, с които се изобразяват хилядите части на органите. Майсторите на органи споделят, че всеки инструмент е различен и си има своя индивидуалност. Невъзможно е един орган да се разглежда отделно от мястото, за което се изработва, тъй като трябва да се има предвид архитектурата, вътрешната подредба и разбира се, акустиката на помещението. За създаването на един орган е нужна най-малко половин година, а за цялостната му изработка – една година.
Всички големи класически и фламенко-китаристи в Испания са категорични, че марката Рамирез представлява Страдивариуса на китарите. Когато Ерик Клептън идва в Испания непременно се отбива в малкия бутик Рамирез в Мадрид – място, което се счита за най-святото сред китаристите. Умението за изработване на китари на фамилията Рамирез датира горе-долу от 1870-а година, когато братята Мануел и Хосе Рамирез научават тайните на занаята от учителя си Франсиско Гонсалез. Така умението се предава от поколение на поколение и в момента китарите Рамирез представляват истинско произведение на изкуството. За изработването на една китара са необходими около 4 месеца, а от ателието годишно излизат едва около 130 инструмента. Китара Рамирез, изработена през 1917 и използвана от Андре Сеговия е изложена в Метрополитън мюзеум в Ню Йорк. Поръчките идват от цял свят, но за да са сдобие човек с такава китара е нужно дълго чакане в още по-дългите списъци. Цената на китарите варира между 5 500 и 12 000 евро. По-достъпни са учебните китари, които също се изработват от ателието Рамирез и струват от 500 евро нагоре.
Като се заговори за цигулка веднага в съзнанието изниква името Страдивариус, а то от своя страна е свързано с градчето Кремона, който от втората половина на ХVІ век наброява повече от 100 майстори на струнните инструменти. Оттогава насам Кремона се е превърнала в безспорната световна столица на този занаят. Тази си репутацията градчето дължи, както на имена като братята Амати, Джузепе Гуарниери и разбира се на самия Страдивариус, така и на световно известната школа за изработване на струнни инструменти. В момента в търговската камара на Кремона има регистрирани около 120 майстори на струнни инструменти, а това се вижда от пръв поглед, тъй като в красивия исторически център на града има много ателиета на майстори на цигулката. Най-важното умение, което трябва да притежава един такъв майстор е да избере най-подходящото дърво за изработка на цигулката. За изработването на една цигулка са необходими около 2 месеца. Международното училище в Кремона, в което се изучава изработването на цигулки предлага 5-годишно обучение, но истинските майстори казват, че този занаят се учи цял живот.
"Кремона" - първата работилница за музикални инструменти в България носи името на родното място на известните италиански майстори на цигулки и виоли. Нейният основател Димитър Георгиев дълго време е бил в плен на мечтата си да изработи картечница по собствена конструкция, но Първата световна война променя плановете му. По време на войната среща един германски войник, който сам изработва музикални инструменти и Димитър Георгиев се увлича по новата идея. През 1922 г. той представя мостри за цигулка, китара и мандолина пред Пловдивската търговско-индустриална камара. Става неин стипендиант и специализира в Маркнойкирхен, Германия, известен с добрите си майстори на музикални инструменти. През 1924 г. Георгиев открива в Казанлък работилница с името "Кремона", която днес е частна фирма и продължава да изработват инструменти за широко потребление. Възпитаници на италианската школа в Кремона, българските лютиери като Едрю Едрев имат желание да прочуят града си с инструментите, които изработват. Тази година, през юни, казанлъшките лютиери празнуват 90-те годишнина от създаването на лютиерството в България с голяма ретроспективна изложба. Майсторските инструменти се правят от хора вещи в занаяти. Такива не са останали много. Най-големият лютиер на България Найден Ганчев вече го няма. В Плевен, Кюстендил, Пловдив и София работят по един-двама. Общо майсторите на струнни инструменти в България са около 40. Те изработват инструменти главно за лютиерски конкурси. Един майсторски инструмент помага на младия талант за правилното развитие на слуха. Изработката продължава поне шест месеца и изисква добра физическа кондиция и умствена концентрация на майстора. Яворовата или смърчовата дървесина трябва да престоят минимум 20 години, за да получат необходимите акустични качества. Българските лютиери броят за "щрайховата" дървесина доста пари, цената на изработения инструмент рязко се покачва и той става трудно продаваем, ако не е специална поръчка. Сред най-добрите в лютиерското изкуство е Васил Божков. Той работи в Мюнхен. Работилницата му познава световноизвестни имена. Посещавана е от хора от целия свят. Божков поправя уникални инструменти, но световното му признание е заради най-добро тоново съвършенство и най-добра ръчна изработка. Българинът печели доверие в Лиеж още през 1957 г. с изработения от него квартет от две цигулки, виола и виолончело.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
вторник, 14 юли 2009 г.
понеделник, 13 юли 2009 г.
неделя, 12 юли 2009 г.
Как да ни върнат загубено портмоне
Vesti.bg >> Как да ни върнат загубено портмоне
Ако не сте женени, нямате бебе и сте млад,
снимка на четириногия ви приятел
също ще свърши много добра работа.
Ако не сте женени, нямате бебе и сте млад,
снимка на четириногия ви приятел
също ще свърши много добра работа.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
