Народът поискал промяна?

Днес случайно чух в един магазин част от едно изказване по някаква ТВ на политик, който каза, че народът гласувал за промяна и избрал най-радикалните партии начело, а именно ГЕРБ и Атака.

Значи ли това, че народът изведнъж станал радикален, крайно десен, загубил етническата си толерантност, заложил на агресивността, респективно на силовостта?

Замислих се така ли може да се тълкува колективното подсъзнание, чийто продукт видяхме в резултатите от "изборите". Макар че до голяма степен то беше манипулирано от майстори-манипулатори, без да бъде предупредено, подготвено, образовано за това от своите "лидери".

Пиша "лидери" в кавички, защото съм много разочарована от българските политици, които не бяха марионетки - от марионетките няма как да се разочаровам, защото просто не искам да ги знам. Но за това после.

Възможно е силовите партии да имаха толкова високи резултати и заради това, че колективното подсъзнание усеща агресията срещу държавата. А как се реагира срещу агресия? - силово. "Искай мир, готви се за война". Мекиците са за мирно време, на война вървят сухарите. Народът може би беше готов и чакаше смели и решителни, силови лидери, защото ситуацията го изискваше и защото усеща подсъзнателно нещо ненаред. Наистина, от ЕС и другите международни организации го облъчваха с анти- и про-. Където не беше от тях, облъчването беше от "родните" медии. Последното се отнася за "Атака" и РЗС, защото международните организации естествено не биха пропагандирали открито в тяхна полза. Промяната я поискаха БигБрадър/с и изманипулираха общественото мнение, за да постигнат каквото желаят.

Държавните "лидери" се проявиха като политикани, но не и като лидери. Бяха бюрократи, администратори, чиновници, но не и лидери. "Мекици", а не "сухари", сиреч неадекватни на ситуацията. Играха си на политика, с някакви сложни тактики, които дали сами знаеха какво точно целят да постигнат. Включиха се в заиграването и надлъгването с Биг Брадър. Понякога оцеляването на народите и държавите и техните перспективи зависят от появата на точните хора в нужното време, а при нас не се появиха.

Имаше нужда от искреност, от решитеност. Народът избра погрешните субекти, защото никой не му обясни, че всъщност точно откъм "силовите структури", призвани да защитават националната сигурност, отдавна сме завладени и че не може да вярва на медиите. Не се появи решителният, силов лидер-немарионетка.

Аз не следях "изборите", не следя в детайли развитието и не смятам да го правя в бъдеще. И все пак надявам се, че поне някой от немарионетките се е прежалил (защото вече е въпрос на прежалване) и е казал истината, така че някъде да се регистрира, да остане запис. Поне за някаква съпротива. С игрички не се печелят такива големи и важни битки, а искреността е едно от първите "необходими, но недостатъчни условия". Дори в бизнеса се знае, че хората в организацията трябва да се държат информирани за ситуацията.

Боя се обаче, че най-вероятно никой не го е направил и сега продължават с игричките и със "замазването".

Радикално ли е това, което написах? Опитвам се да си обясня нещата. Не вярвам хората да са били 100% подведени и поддали се на манипулациите и пропагандата. Та към авторитаризма и силовостта (силовите структури) се прибягва за защита - няма война без дисциплина и без силово налагане в името на интересите на общността... или може би на лидерите, чийто смисъл е да водят групи от хора през трудности и препятствия, така че да се адаптират към средата по-добре, да оцеляват, да живеят по-добре...

Ако все пак допусна и се опитам да развия другата хипотеза - че народът е бил изцяло подведен, манипулиран и заблуден, то ми се появяват асоциации като от фентъзи роман на ужасите. На мен тази хипотеза ми изглежда по-страшна и по-тъжна. В скоби казано, това съвсем не е малко вероятно, защото национализмът често е предпочитано и ефективно средство за манипулация - четкаш и подхранваш суетата и желанието за сила и могъщество, докато в същото време и по този начин правиш някого слаб.

Какви са асоциациите? Подменя се нормалната комуникация в едно общество с внушения, живата реалност се заменя с "медийната" реалност... Което в наше време може би не е чак толкова трудно, защото хората живеят скупчени в големите градове и са загубили досега си с природата и естественото, а освен това като слънчогледи винаги са се стремели към силата. И се получава общество-идиот, наистина склонно да върви накъдето го насочиш. Светът - лудница от общества-идиоти, едно голямо общество идиот. Само дето за разлика от лудницата и биологичните единици обществата не са неизменни, могат да се преформират и моделират в желани форми и идентичност. И другата много съществена разлика е, че "персоналът" не се състои от болногледачи, а по-скоро от надзиратели, които третират обитатеите по-скоро като зомбита. Нормалността на надзирателите също е много съмнителна, сиреч способността им да преценяват реално ситуацията в по-широк контекст, включително и екологичен, и да се адаптират към тази среда. За тях е важна парата, печалбата.

И така, имаме провалена екологично, а значи и провалена като цяло система (защото хората все още не са намерили начин да живеят независимо от планетата и нейните ресурси) в лицето на англо-саксонския/консуматорския капитализъм. Тази система прибягва към тоталитаризъм, дали защото поначало агресивността и империализмът/експлоатацията са й присъщи или защото вижда (подсъзнателон търси) в това възможност да обърне или избегне провала си. И в тази ситуация нашият народ е поредната жертва, която изглежда "падна" мълчаливо и не вдигна поне малко шум, поне за да подпомогне другите и да ги улесни в борбата. Каква борба? Ами на тези, които все още не са "паднали" или искат да се освободят отново.