members.virtualtourist.com
Германия е известна с прочутите си майстори, които изработват музикални органи. Между Рейн и Одер има 170 ателиета за изработване на тези изключително сложни инструменти, а броят на служителите достига 2500 души като 430 от тях се учат в момента. Изработката на органите се прави изцяло ръчно като единствената намеса на машини е тази на компютрите, с които се изобразяват хилядите части на органите. Майсторите на органи споделят, че всеки инструмент е различен и си има своя индивидуалност. Невъзможно е един орган да се разглежда отделно от мястото, за което се изработва, тъй като трябва да се има предвид архитектурата, вътрешната подредба и разбира се, акустиката на помещението. За създаването на един орган е нужна най-малко половин година, а за цялостната му изработка – една година.
Всички големи класически и фламенко-китаристи в Испания са категорични, че марката Рамирез представлява Страдивариуса на китарите. Когато Ерик Клептън идва в Испания непременно се отбива в малкия бутик Рамирез в Мадрид – място, което се счита за най-святото сред китаристите. Умението за изработване на китари на фамилията Рамирез датира горе-долу от 1870-а година, когато братята Мануел и Хосе Рамирез научават тайните на занаята от учителя си Франсиско Гонсалез. Така умението се предава от поколение на поколение и в момента китарите Рамирез представляват истинско произведение на изкуството. За изработването на една китара са необходими около 4 месеца, а от ателието годишно излизат едва около 130 инструмента. Китара Рамирез, изработена през 1917 и използвана от Андре Сеговия е изложена в Метрополитън мюзеум в Ню Йорк. Поръчките идват от цял свят, но за да са сдобие човек с такава китара е нужно дълго чакане в още по-дългите списъци. Цената на китарите варира между 5 500 и 12 000 евро. По-достъпни са учебните китари, които също се изработват от ателието Рамирез и струват от 500 евро нагоре.
Като се заговори за цигулка веднага в съзнанието изниква името Страдивариус, а то от своя страна е свързано с градчето Кремона, който от втората половина на ХVІ век наброява повече от 100 майстори на струнните инструменти. Оттогава насам Кремона се е превърнала в безспорната световна столица на този занаят. Тази си репутацията градчето дължи, както на имена като братята Амати, Джузепе Гуарниери и разбира се на самия Страдивариус, така и на световно известната школа за изработване на струнни инструменти. В момента в търговската камара на Кремона има регистрирани около 120 майстори на струнни инструменти, а това се вижда от пръв поглед, тъй като в красивия исторически център на града има много ателиета на майстори на цигулката. Най-важното умение, което трябва да притежава един такъв майстор е да избере най-подходящото дърво за изработка на цигулката. За изработването на една цигулка са необходими около 2 месеца. Международното училище в Кремона, в което се изучава изработването на цигулки предлага 5-годишно обучение, но истинските майстори казват, че този занаят се учи цял живот.
"Кремона" - първата работилница за музикални инструменти в България носи името на родното място на известните италиански майстори на цигулки и виоли. Нейният основател Димитър Георгиев дълго време е бил в плен на мечтата си да изработи картечница по собствена конструкция, но Първата световна война променя плановете му. По време на войната среща един германски войник, който сам изработва музикални инструменти и Димитър Георгиев се увлича по новата идея. През 1922 г. той представя мостри за цигулка, китара и мандолина пред Пловдивската търговско-индустриална камара. Става неин стипендиант и специализира в Маркнойкирхен, Германия, известен с добрите си майстори на музикални инструменти. През 1924 г. Георгиев открива в Казанлък работилница с името "Кремона", която днес е частна фирма и продължава да изработват инструменти за широко потребление. Възпитаници на италианската школа в Кремона, българските лютиери като Едрю Едрев имат желание да прочуят града си с инструментите, които изработват. Тази година, през юни, казанлъшките лютиери празнуват 90-те годишнина от създаването на лютиерството в България с голяма ретроспективна изложба. Майсторските инструменти се правят от хора вещи в занаяти. Такива не са останали много. Най-големият лютиер на България Найден Ганчев вече го няма. В Плевен, Кюстендил, Пловдив и София работят по един-двама. Общо майсторите на струнни инструменти в България са около 40. Те изработват инструменти главно за лютиерски конкурси. Един майсторски инструмент помага на младия талант за правилното развитие на слуха. Изработката продължава поне шест месеца и изисква добра физическа кондиция и умствена концентрация на майстора. Яворовата или смърчовата дървесина трябва да престоят минимум 20 години, за да получат необходимите акустични качества. Българските лютиери броят за "щрайховата" дървесина доста пари, цената на изработения инструмент рязко се покачва и той става трудно продаваем, ако не е специална поръчка. Сред най-добрите в лютиерското изкуство е Васил Божков. Той работи в Мюнхен. Работилницата му познава световноизвестни имена. Посещавана е от хора от целия свят. Божков поправя уникални инструменти, но световното му признание е заради най-добро тоново съвършенство и най-добра ръчна изработка. Българинът печели доверие в Лиеж още през 1957 г. с изработения от него квартет от две цигулки, виола и виолончело.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
Няма коментари:
Публикуване на коментар