piccolo.dir.bg >> Предизвикателството Старосел
събота, 16 май 2009 г.
петък, 15 май 2009 г.
Най-доброто място за бягство от кризата
Автор: Елица Елефтерова
Въвеждането на единен ISO стандарт за СПА услугите, който ще бъде валиден за всички европейски държави, ще помогне на работещите у нас в този сектор да уеднаквят както нивото си, така и ще доведе до изключването на онези, които предлагат менте услуга, съобщава "Монитор".
Това каза Стефан Шарлопов, председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм по време на годишната среща на съюза.
Сериозни интереси към нашите професионално разработени центрове е проявил кметът на Москва Юрий Лужков, който публично оповести, че руснаците ще се отправят към България за рехабилитация, водни и разкрасяващи процедури.
От съюза обявиха, че в края на септември страната ни е домакин на европейската среща за изготвяне на стандарта за здравни услуги. Шарлопов допълни, че за 15 г. у нас са инвестирани 40 млрд. евро в туризма, а приходът е едва 2,5 млрд. евро.
Целта ни е да разработим план как тези приходи да станат 10 млрд. евро, поясниха от съюза. Работещите в този сектор настояват таксите, които се събират от ползването на минерални води, да се реинвестират в тяхното разработване и поддръжка.
Елена Ковачева, председател на Съюза на кинезитерапевтите в България, заяви пред Money.bg, че базово образование по кинезитерапия и рехабилитация има.
В страната има специализация по СПА на ниво бакалавър и магистър, но трябва допълнителна специализация за всички новости, които непрекъснато се появяват в СПА индустрията и това става със следдипломна квалификация и не е нужно да се започва ново обучение, както имаше идея за спа-терапевти и т.н., обясни Ковачева.
Ако един хотел със СПА предназначение си назначи специалисти със стандарт, там трябва да бъдат точно тези специалисти и тогава можем да бъдем конкурентноспособни. Като българка не бих казала, че в Гърция или Турция условията са по-добри от нас, коментира специалистът.
Според Ковачева става въпрос за подход към клиента и точно каква професионална услуга ще се предостави. Това е конкурентоспособност, ако ние не знаем как да глезим туристите си и това, което знаем го продадем точно по тази начин ще сме на много по-високо ниво от съседните страни.
Терапевтите гърци се обучават в България, но те са живели в друг строй и знаят как да си предложат услугите, докато тук точно това липсва - липсва мениджмънт, начина на продаване на услугата. Това, според мен, е на първо място.
В България има шест училища по рехабилитация и три висши учебни заведения по кинезитерапия, като на година излизат поне по 20-30 специалиста.
Тези специалисти обаче нямат добра реализация, защото няма стандарт, т.е. инвеститорът или собственик на СПА-центъра или хотел, щом няма специфични изисквания за СПА-частта на хотела, както има стандарти за ресторантьорската част или хотелиерската, ще назначи, който се яви, смята Ковачева.
Според нея е важно да се създаде регистър на специалистите, които излизат и по този начин информацията да е на едно място - дали това ще е в Държавната агенция по туризъм или Министерство на здравеопазването, откъдето собствениците да си търсят специалистите по СПА.
Държавната агенция по туризъм и Министерство на здравеопазването са двете институции, които трябва за изготвят законовата уредба за СПА. Трети вариант е професионално - съсловната организация, твърди Ковачева.
Наличието в България на планина и море ни прави богати. Трябва ни още малко организация и всичко ще си дойде на местото. За да усвоява страната ни напълно потенциала, с който разполага, са нужни много инвестиции, както и много добри мениджъри на СПА и т.нар. лечебен туризъм, обобщава експертът.
От кризата, която е неизбежна и за нашия сектор, ще успее да се измъкне този, който много добре усети нишата за правилното развитие на туризма. Всичко трябва да бъде преосмислено. Качеството на услугите трябва многократно да бъде подобрявано, за да станем конкурентноспособни.
По време на криза или си стесняваш и преустройваш нещата, с които се занимаваш, или ставаш много добър и единствен, обобщава Ковачева.
Не толкова оптимистична е прогнозата на председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин.
20-30 % спад на оборота и фалит на заведения очаква ако парламентът реши да наложи тотална забрана на тютюнопушенето на обществени места от следващия месец.
Пред агенция "Фокус" Рагин заяви, че от асоциацията са предложили по-либералния вариант. Освен това - да не се прави веднага, защото сме във финансова криза и изведнъж пазарът няма да може да поеме този срив.
Рагин обясни, че по-добрият вариант е с обособени помещения за пушене за заведения за обществено хранене и ресторанти и забрана на обществени места.
четвъртък, 14 май 2009 г.
Спортът и заболяванията
rfi.bg >> Спортът и заболяванията
Във Франция са се спрели на интересен и оригинален начин за борба с рака. Идеята да се използва каратето срещу коварната болест е лансирана пред девет години от асоциацията CAMI, което е съкращение от от карате, бойни изкуства и информация. Целта на асоциацията е да се помогне на хората страдащи от рак. В основата стоят онкологът Тиери Буйе и бивият спортист Жан-Марк Декот, които работят заедно в паржкия квартал Ньои сюр Сен: “ Не казваме, че каратето е най-добрата физическа активност. Известно е само, че то задейства цял един процес, който оказва благотворно влияние върху работа на четирите крайници, върху координацията, върху запаметяването. Знаем, че химиотерапията създава проблеми, които могат да са доста тежки.” А каратето предлага упражнения, които могат да помогнат за преодоляването на тези проблеми. “Живея втора младост... Няма повече стрес, няма нищо такова... Съзнанието ми е чудесно”, споделя 50-годишен мъж, претърпял химиотерапия.
Ето какво споделя 48-годишната Брижит: “Дойдох на каратето след лечението и това много ми помогна. След като си преминал през толкова много лечения, малко губиш представа за тялото си, а каратето помага да възвърнеш представата за тялото си.”
Ето какво споделя и Жан-Марк Декот: “През последните години бяха публикувани много научни изследвания, които показват, че за да има положителен ефект върху метаболизма е нужна физическа активност с известа доза натоварване... Ние обаче не се намесваме в лечение на патологията. Каратето само по себе си не лекува рака. Ние се намесваме в подобряването качеството на живота, в намаляването на умората.” Известно е, че с помощта на физическата активност могат да бъдат ограничени вторичните ефекти, може да се създадат условия за по-добри резултати от лечението. Физическата активност ограничава вероятността от разсейване на раковите клетки с до 25 %, особено при заболяване на кръвта. Физическата активност увеличава шансовете на болните да оцелеят.
Всички, които се движат по-интензивно и спортуват могат да си спестят ходенето при лекаря. За съжаление у нас още няма болници, които да са специализирани в областта на спорта за болни. Много ефикасен е аква-джогингът. Групи от хора с различни заболявания на опорно-двигателния апарат могат да бъдат видяни да тренират аква-джогинг в някои от рехабилитационните центрове. При тренировките се щадят ставите и ставните връзки, както и гръбначния стълб, защото водата заменя силата на гравитацията със съпротивление. Затова някои от модерните български лекари препоръчват акваеробика за онези свои пациенти, които имат артрит, болки в кръста и са прекарали сърдечен удар. Тренировките са много предпочитани от чужденците, които пристигат със свой собствен треньор.
При деца, болни от детска церебрална парализа, аутизъм и други психофизични заболявания, ездата е един от методите, чрез които тяхното състояние може да се подобри. Заедно с процедури по кинезитерапия и психолог, лечебната езда става все по-популярна у нас. От 1993 година насам на Националната конна база "Хан Аспарух" двама специалисти, треньорът Камен Генчев и кинезитерапевтът Незабравка Генчева провеждат първите организирани занимания по лечебна езда в България с деца с церебрална парализа. Терапията не гарантира стопроцентово възстановяване на малчуганите, но те значително подобряват своите двигателни и психически умения. Деца, които страдат от парализа в тежко състояние, и могат само да преглъщат след няколко занимания с езда, започват да движат краката и ръцете си. При децата с аутизъм се наблюдава повишена общителност, казват специалистите, които занимават с хипотерапия.
Има теория, че хора, които тренират често, по принцип се възстановяват по-добре като продължат де тренират леко докато са болни, отколкото като лежат, обяснява фитнес инструкторката Инес Георгиева. Една кардиотренировка на настинал човек в съчетание с поемане на повече вода може да помогне да се изхвърлят отделените от организма вредни вещества, както и тази част от приетите медикаменти, която иначе се застоява в черния дроб. Изпотяването пък може да помогне да се свали малко нежеланата температура.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
Във Франция са се спрели на интересен и оригинален начин за борба с рака. Идеята да се използва каратето срещу коварната болест е лансирана пред девет години от асоциацията CAMI, което е съкращение от от карате, бойни изкуства и информация. Целта на асоциацията е да се помогне на хората страдащи от рак. В основата стоят онкологът Тиери Буйе и бивият спортист Жан-Марк Декот, които работят заедно в паржкия квартал Ньои сюр Сен: “ Не казваме, че каратето е най-добрата физическа активност. Известно е само, че то задейства цял един процес, който оказва благотворно влияние върху работа на четирите крайници, върху координацията, върху запаметяването. Знаем, че химиотерапията създава проблеми, които могат да са доста тежки.” А каратето предлага упражнения, които могат да помогнат за преодоляването на тези проблеми. “Живея втора младост... Няма повече стрес, няма нищо такова... Съзнанието ми е чудесно”, споделя 50-годишен мъж, претърпял химиотерапия.
Ето какво споделя 48-годишната Брижит: “Дойдох на каратето след лечението и това много ми помогна. След като си преминал през толкова много лечения, малко губиш представа за тялото си, а каратето помага да възвърнеш представата за тялото си.”
Ето какво споделя и Жан-Марк Декот: “През последните години бяха публикувани много научни изследвания, които показват, че за да има положителен ефект върху метаболизма е нужна физическа активност с известа доза натоварване... Ние обаче не се намесваме в лечение на патологията. Каратето само по себе си не лекува рака. Ние се намесваме в подобряването качеството на живота, в намаляването на умората.” Известно е, че с помощта на физическата активност могат да бъдат ограничени вторичните ефекти, може да се създадат условия за по-добри резултати от лечението. Физическата активност ограничава вероятността от разсейване на раковите клетки с до 25 %, особено при заболяване на кръвта. Физическата активност увеличава шансовете на болните да оцелеят.
Всички, които се движат по-интензивно и спортуват могат да си спестят ходенето при лекаря. За съжаление у нас още няма болници, които да са специализирани в областта на спорта за болни. Много ефикасен е аква-джогингът. Групи от хора с различни заболявания на опорно-двигателния апарат могат да бъдат видяни да тренират аква-джогинг в някои от рехабилитационните центрове. При тренировките се щадят ставите и ставните връзки, както и гръбначния стълб, защото водата заменя силата на гравитацията със съпротивление. Затова някои от модерните български лекари препоръчват акваеробика за онези свои пациенти, които имат артрит, болки в кръста и са прекарали сърдечен удар. Тренировките са много предпочитани от чужденците, които пристигат със свой собствен треньор.
При деца, болни от детска церебрална парализа, аутизъм и други психофизични заболявания, ездата е един от методите, чрез които тяхното състояние може да се подобри. Заедно с процедури по кинезитерапия и психолог, лечебната езда става все по-популярна у нас. От 1993 година насам на Националната конна база "Хан Аспарух" двама специалисти, треньорът Камен Генчев и кинезитерапевтът Незабравка Генчева провеждат първите организирани занимания по лечебна езда в България с деца с церебрална парализа. Терапията не гарантира стопроцентово възстановяване на малчуганите, но те значително подобряват своите двигателни и психически умения. Деца, които страдат от парализа в тежко състояние, и могат само да преглъщат след няколко занимания с езда, започват да движат краката и ръцете си. При децата с аутизъм се наблюдава повишена общителност, казват специалистите, които занимават с хипотерапия.
Има теория, че хора, които тренират често, по принцип се възстановяват по-добре като продължат де тренират леко докато са болни, отколкото като лежат, обяснява фитнес инструкторката Инес Георгиева. Една кардиотренировка на настинал човек в съчетание с поемане на повече вода може да помогне да се изхвърлят отделените от организма вредни вещества, както и тази част от приетите медикаменти, която иначе се застоява в черния дроб. Изпотяването пък може да помогне да се свали малко нежеланата температура.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
Коментар: Аман от PR и антиPR >> Красимир Аврамов не уцелил нито един верен тон
mediapool.bg >> Красимир Аврамов не уцелил нито един верен тон ("Франкфуртер Алгемайне Цайтунг")
Разбира се, че не е вярно. Началото на изпълнението беше добре, ако се абстрахираме от визията, но после се поддаде на напрежението и психологическия натиск. Освен това и на първата репетиция, която гледах по Интернет, беше оставил изненадващо добро впечатление, както можах да видя от коментарите. Но тогава не бяха с тези безвкусни костюми, макар че танцьорите с кокили си бяха там. После нещата пак му тръгнаха надолу.
Досега бяхме жертва на PR про-"Илюжън" от страна на самия изпълнител. Сега ни атакуват с поредната порция антибългаризъм. Има ли истина на този свят, която да може да бъде разбрана по обективен начин?
Иначе всяка песен има добри и недобри страни и зависи как се погледне. По време на представянето Красимир Аврамов вече беше в позицията на аутсайдер сред останалите ангажирани в събитието, включително участниците. Така че едва ли можехме да очакваме много повече.
Още повече като се вземе предвид отрицателния имидж на България, който се поддържа отвън и на чиито внушения се поддаваме и пригласяме и самите ние, българите. Англичаните рядко казват "не" и търсят всячески начини да уталожат вътрешните противоречия - като се почне от началото на колонизацията от империята, когато вътрените врагове са били изпращани с мисия навън и войнственият им и индивидуалистичен темперамент е служел на кралицата и държавата. Англичаните в държавата си са много консервативни, макар да подкрепят (демократични) революции и преврати навън. Дали на нас тази нагласа да се противопоставяме остро помежду си и да обругаваме държавата си не ни е останала от турското робство, когато държавата е била чужда? Това в добавка към факта, че сме малка държава в географска точка, където се пресичат много големи интереси.
Дори Елица и Стунджи преди две години не успяха да спечелят първото място поради психологическия натиск, свързан с българската им национална принадлежност и имидж и произтичащите от това комплекси, които българите обикновено имаме навън. Елица и Стунджи бяха с най-добрата и оригинална песен и проправиха пътя за по-автентичната етномузика в Евровизия, която наблюдаваме сега от Португалия и Молдова например. Пробемът беше, че трябваше да я изпълнят по-уверено, с повече самочувствие и по-малко нерви.
Наистина все някой отвън ни пречи на българите - явно в България има нещо, което Големите искат за себе си или пък сме на пътя към него, и затова ни мачкат, за могат да си го вземат по-лесно и по-евтино.
Аз се надявах, че десетте години извън България може и да се окажат плюс за по-доброто представяне на тазгодишния представител на България, дори да не се класира за финал: това, че е живял в мултикултурна среда вероятно и че е човек, свикнал да си проправя път с борба и да постига успех благодарение на собствените си сили. Виждаше се, че е научил полезни за днешно време неща от живота си зад океана, като например да си прави PR и да привлича полезни хора, както и да преодолява отричане и други пречки. Макар да се виждаше, че въпреки "организирането на гласуването" е по-скоро интуитивен тип (артист) и не е чак толкова силен в мениджмънта и детайлите.
И при по-добри други обстоятелства с тази проява на лош вкус и стил, каквато видяхме в сценографията и тоалетите, Красимир Аврамов нямаше шанс да спечели симпатии. Но може би все пак, ако бе успял да не се поддаде на тази "антиБГ" прокоба можеше да направи промяна в стайлинга, както направиха други изпълнители (за кокилите не знам - може би ги смята за талисмани). От негови интервюта останах с впечатление, че той разбира, че тоалетите не се харесаха. Аз мисля, че още след първата репетиция със сценични облекла отношението към него от колебание и чудене как да го приемат уверено се измести към отрицателно...
Но някой ден отново ще представим на "Евровизия" топ песен като "Вода", превъзхождаща всички останали, и ще имаме среда с по-малко антибългаризъм, така че нашите представители ще я изпълнят уверено, ще бъдат оценени по достойнство и ще бъдат на върха.
Разбира се, че не е вярно. Началото на изпълнението беше добре, ако се абстрахираме от визията, но после се поддаде на напрежението и психологическия натиск. Освен това и на първата репетиция, която гледах по Интернет, беше оставил изненадващо добро впечатление, както можах да видя от коментарите. Но тогава не бяха с тези безвкусни костюми, макар че танцьорите с кокили си бяха там. После нещата пак му тръгнаха надолу.
Досега бяхме жертва на PR про-"Илюжън" от страна на самия изпълнител. Сега ни атакуват с поредната порция антибългаризъм. Има ли истина на този свят, която да може да бъде разбрана по обективен начин?
Иначе всяка песен има добри и недобри страни и зависи как се погледне. По време на представянето Красимир Аврамов вече беше в позицията на аутсайдер сред останалите ангажирани в събитието, включително участниците. Така че едва ли можехме да очакваме много повече.
Още повече като се вземе предвид отрицателния имидж на България, който се поддържа отвън и на чиито внушения се поддаваме и пригласяме и самите ние, българите. Англичаните рядко казват "не" и търсят всячески начини да уталожат вътрешните противоречия - като се почне от началото на колонизацията от империята, когато вътрените врагове са били изпращани с мисия навън и войнственият им и индивидуалистичен темперамент е служел на кралицата и държавата. Англичаните в държавата си са много консервативни, макар да подкрепят (демократични) революции и преврати навън. Дали на нас тази нагласа да се противопоставяме остро помежду си и да обругаваме държавата си не ни е останала от турското робство, когато държавата е била чужда? Това в добавка към факта, че сме малка държава в географска точка, където се пресичат много големи интереси.
Дори Елица и Стунджи преди две години не успяха да спечелят първото място поради психологическия натиск, свързан с българската им национална принадлежност и имидж и произтичащите от това комплекси, които българите обикновено имаме навън. Елица и Стунджи бяха с най-добрата и оригинална песен и проправиха пътя за по-автентичната етномузика в Евровизия, която наблюдаваме сега от Португалия и Молдова например. Пробемът беше, че трябваше да я изпълнят по-уверено, с повече самочувствие и по-малко нерви.
Наистина все някой отвън ни пречи на българите - явно в България има нещо, което Големите искат за себе си или пък сме на пътя към него, и затова ни мачкат, за могат да си го вземат по-лесно и по-евтино.
Аз се надявах, че десетте години извън България може и да се окажат плюс за по-доброто представяне на тазгодишния представител на България, дори да не се класира за финал: това, че е живял в мултикултурна среда вероятно и че е човек, свикнал да си проправя път с борба и да постига успех благодарение на собствените си сили. Виждаше се, че е научил полезни за днешно време неща от живота си зад океана, като например да си прави PR и да привлича полезни хора, както и да преодолява отричане и други пречки. Макар да се виждаше, че въпреки "организирането на гласуването" е по-скоро интуитивен тип (артист) и не е чак толкова силен в мениджмънта и детайлите.
И при по-добри други обстоятелства с тази проява на лош вкус и стил, каквато видяхме в сценографията и тоалетите, Красимир Аврамов нямаше шанс да спечели симпатии. Но може би все пак, ако бе успял да не се поддаде на тази "антиБГ" прокоба можеше да направи промяна в стайлинга, както направиха други изпълнители (за кокилите не знам - може би ги смята за талисмани). От негови интервюта останах с впечатление, че той разбира, че тоалетите не се харесаха. Аз мисля, че още след първата репетиция със сценични облекла отношението към него от колебание и чудене как да го приемат уверено се измести към отрицателно...
Но някой ден отново ще представим на "Евровизия" топ песен като "Вода", превъзхождаща всички останали, и ще имаме среда с по-малко антибългаризъм, така че нашите представители ще я изпълнят уверено, ще бъдат оценени по достойнство и ще бъдат на върха.
сряда, 13 май 2009 г.
Професионалните заболявания
rfi.bg >> Професионалните заболявания
Равни ли са европейците в областта на здравето на работното място? Съвсем не, показва ново изследване на професионалните заболявания. Съществуват сериозни различия между страни като Франция и Швеция от една страна, които признават най-много болести като професионални и Италия, Германия и Австрия, които признават най-малко. Във Франция броят на признатите за професионални заболявания се увеличава, тъй като в списъка бяха включени мускулно-скелетните смущения. Известните със съкращението TMS смущения представляват 80 % от случаите на професионални заболявания във Франция. Този вид заболявания засягат особено служителите в болниците, които трябва да повдигат трудноподвижните пациенти и затова е изключително наложително да се провежда превенция. Център за изследване на професионалните рискове в Париж провежда курсове за обучение на медицински сестри и санитари в новите техники за работа с пациентите. Ергономът Жан-Филип Сабате прави безапелационно заключение: “Ако една медицинска сестра не промени нищо в практиката си на работа, можем да й гарантираме, че ще последва необратимо увреждане на здравето й, а с него и степен на нетрудоспособност.” Жан-Филип Сабате добавя още, че за първи път през 2007, здравеопазването в парижката област е причинило повече професионални заболявания отколкото строителството.
В Италия, броят на официално обявяваните професионални заболявания остава относителен нисък. Това е така по простата причина, че в повечето случаи хората, жертви на заболяванията работят на черно и се страхуват да не загубят препитанието си. Между 2002 г. и 2006 г.са били обявени 130 000 случая на заболявания, свързани с работното място. От тях обаче едва 40 000 са официално признати, което е смешно малко на фона реалното състояние на нещата. Все пак статистиката показва, че през 2008 г. има увеличение на обявените и признати професионални заболявания. Трябва да се има предвид, че само през миналата година в Италия е имало 800 000 инцидента на работното място, от които 1175 с фатален край. Жертвите са основно нелегални имигранти, които работят по строежите.
Голяма част от професионалната заболяемост остава скрита, защото работниците се страхуват за работните си места.
Заболелите крият заболяването си, защото при задължителното трудоустрояване заболелите или губят работата си, или ги преназначават на друга длъжност с 3-4 пъти по-малка заплата. Понякога постъпват по-драстично с тях - уволняват ги. В последно време се среща нова професионална патология. Тя засяга работещите с компютър. Оплакванията са отслабване в зрението, повишена умора, сълзене или сухота в очите и късогледство, обясняват от Националния регистър на професионалната заболяемост. Известно е, че очите се уморяват най-много, когато седим пред компютъра. Професионалното заболяване, свързано с работата на компютър, обаче още няма в регистъра. За него се говори по-скоро като офисно заболяване. Но не са малко хората, които прекарват цялото си работно време пред компютъра, и страдат от болки в китките и лактите от продължителната работа с мишката и клавиатурата. Най-честите оплаквания на пациенти, работещите с компютър, са болки в дясното рамо в областта на трапецовидния мускул, обяснява д-р Славчева. Масово личните лекари препоръчват физиотерапия като при тендовагинит /възпаление на сухожилията на ръката/. От него са застрашени не само работещите с компютър, но и музикантите. Но вредното въздействие на периодично повтарящите се действия се подсилва и от неправилната поза на тялото пред компютъра и неподходящото осветление на много места. По отношение на професионалните заболявания у нас всеки лекар, който се съмнява за дадено професионално заболяване при някой от своите пациенти, може да сигнализира до НОИ. След сигнала се създава комисия, която трябва да проучи условията на труд. Накрая се търси експертното решение от ТЕЛК. Обезщетения за професионални заболявания се плащат от работодателя, а размерите се определят от съда. Изследванията не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса. Направления за безплатни изследвания за професионални болести могат да се получат от териториалните експертно-лекарски комисии.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
Равни ли са европейците в областта на здравето на работното място? Съвсем не, показва ново изследване на професионалните заболявания. Съществуват сериозни различия между страни като Франция и Швеция от една страна, които признават най-много болести като професионални и Италия, Германия и Австрия, които признават най-малко. Във Франция броят на признатите за професионални заболявания се увеличава, тъй като в списъка бяха включени мускулно-скелетните смущения. Известните със съкращението TMS смущения представляват 80 % от случаите на професионални заболявания във Франция. Този вид заболявания засягат особено служителите в болниците, които трябва да повдигат трудноподвижните пациенти и затова е изключително наложително да се провежда превенция. Център за изследване на професионалните рискове в Париж провежда курсове за обучение на медицински сестри и санитари в новите техники за работа с пациентите. Ергономът Жан-Филип Сабате прави безапелационно заключение: “Ако една медицинска сестра не промени нищо в практиката си на работа, можем да й гарантираме, че ще последва необратимо увреждане на здравето й, а с него и степен на нетрудоспособност.” Жан-Филип Сабате добавя още, че за първи път през 2007, здравеопазването в парижката област е причинило повече професионални заболявания отколкото строителството.
В Италия, броят на официално обявяваните професионални заболявания остава относителен нисък. Това е така по простата причина, че в повечето случаи хората, жертви на заболяванията работят на черно и се страхуват да не загубят препитанието си. Между 2002 г. и 2006 г.са били обявени 130 000 случая на заболявания, свързани с работното място. От тях обаче едва 40 000 са официално признати, което е смешно малко на фона реалното състояние на нещата. Все пак статистиката показва, че през 2008 г. има увеличение на обявените и признати професионални заболявания. Трябва да се има предвид, че само през миналата година в Италия е имало 800 000 инцидента на работното място, от които 1175 с фатален край. Жертвите са основно нелегални имигранти, които работят по строежите.
Голяма част от професионалната заболяемост остава скрита, защото работниците се страхуват за работните си места.
Заболелите крият заболяването си, защото при задължителното трудоустрояване заболелите или губят работата си, или ги преназначават на друга длъжност с 3-4 пъти по-малка заплата. Понякога постъпват по-драстично с тях - уволняват ги. В последно време се среща нова професионална патология. Тя засяга работещите с компютър. Оплакванията са отслабване в зрението, повишена умора, сълзене или сухота в очите и късогледство, обясняват от Националния регистър на професионалната заболяемост. Известно е, че очите се уморяват най-много, когато седим пред компютъра. Професионалното заболяване, свързано с работата на компютър, обаче още няма в регистъра. За него се говори по-скоро като офисно заболяване. Но не са малко хората, които прекарват цялото си работно време пред компютъра, и страдат от болки в китките и лактите от продължителната работа с мишката и клавиатурата. Най-честите оплаквания на пациенти, работещите с компютър, са болки в дясното рамо в областта на трапецовидния мускул, обяснява д-р Славчева. Масово личните лекари препоръчват физиотерапия като при тендовагинит /възпаление на сухожилията на ръката/. От него са застрашени не само работещите с компютър, но и музикантите. Но вредното въздействие на периодично повтарящите се действия се подсилва и от неправилната поза на тялото пред компютъра и неподходящото осветление на много места. По отношение на професионалните заболявания у нас всеки лекар, който се съмнява за дадено професионално заболяване при някой от своите пациенти, може да сигнализира до НОИ. След сигнала се създава комисия, която трябва да проучи условията на труд. Накрая се търси експертното решение от ТЕЛК. Обезщетения за професионални заболявания се плащат от работодателя, а размерите се определят от съда. Изследванията не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса. Направления за безплатни изследвания за професионални болести могат да се получат от териториалните експертно-лекарски комисии.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
10-те ключови способности, необходими на успешни
greentech-bg.net >> 10-те ключови способности, необходими на успешни
Спомняте ли си популярния рефрен «Утре започва от днес»? Точно така разсъждават от Калифорнийския Institute for the Future. От 2007 година те правят ежегодни прогнози за това как ще се променят изискванията към работещите в рамките на следващите 10 години.
Сега, когато много хора са принудени да търсят ново поприще, според нас е изключително уместно да ви представим накратко техните предвиждания за това кои качества и способности са тези, които ще ви помогнат да развиете кариерата си успешно през следващите години.
1. Степен на реакция – способност да се откликва на желанията на хората за поемане на ангажимент, силно изразена склонност и умение да се достига до другите в рамките на различни мрежи
2. Далновидност—способност да се вижда по-широка картина, мислене в рамките на по-големи системи, по-широки мрежи, по-дълги цикли
3. Открито лидерство – създаване на продукт, който може да се доразвива от другите, способност да се работи с голям брой и различни сътрудници
4. Интуиция за коопериране – способност да се усети кои хора биха били най-подходящи за съвместна работа за постигане на определена цел или изпълнение на определена задача
5. Мулти-капитализъм – свободно и едновременно боравене с различни видове ресурси – природни, интелектуални, социални, финансови, виртуални
6. Социална приспособимост – способността да се извършва работа в рамките на изключително големи групи в реално време; талант за едновременно коопериране с много хора; изключителни способности за взаимно сътрудничество
7. Новаторски подход—способност да се намаляват щетите при провал и да се търси ново решение, като се подхожда отново и отново иновативно
8. Влиятелност – умение да бъдеш убедителен, да комуникираш ефективно в рамките на различни социални мрежи и групи, като ползваш подходяща за всяка от тях стратегия и техника на комуникация
9. Управление на информацията/шума – умело филтриране на необходимата информация,умение за верен анализ на събитията и процесите на база на данни от различни изобилни потоци от данни и препоръки
10. Бърза реакция – Подготвеност и умение да се действа при настъпване на неочаквани резултати и изключително умение за коопериране при извънредни обстоятелства
По материали от:www.iftf.org
За Institute for the Future (IFTF) – това е независим некомерсиален изследователски център, който работи с различни организации – граждански, правителствени или търговски, търсещи начини да оформят дългосрочната си визия и политика. Институтът се намира в Силиконовата долина – уникален кръстопът на технологични иновации, социални експерименти и глобален обмен. Основан е през 1968 година от група бивши сътрудници на корпорацията RAND с финансиране на фондация Ford.
вторник, 12 май 2009 г.
Формулата "плащате толкова, колкото пожелаете" не може да трае дълго
rfi.bg >> Формулата "плащате толкова, колкото пожелаете" не може да трае дълго
“Плащате толкова, колкото пожелаете”. Това послание има с какво да ви съблазни, особено по време на криза. Ето защо все повече търговци прилагат въпросната формула: магазини за дрехи, както и ресторанти се поддадоха на тази мода. Идеята, разбира се, е да се увеличат продажбите.
Можете да си купите кожено сако, което струва 250 евро, давайки само няколко евро като в добавка ще получите и талон за безплатна вечеря в ресторант. Целта на търговците е не да правят подаръци, а да върнат покупателната способност на французите. Анри Кофман, директор маркетинг в голяма парижка компания, обяснява:
“За мен всичко това не е свързано толкова с кризата. Разбира се, съществуват най-различни маркетингови решения от този тип, но не бива да забравяне, че безплатен обяд няма. Ако търговецът предоставя на клиентите си някакво предимство това означава, че и той би извлякъл изгода от него. Във всеки случай няма такова нещо като “криза е, нека да облекчим нашите клиенти”.”
Въпреки това, именно такъв изглежда мотивът на един френски сайт за електронна търговия, който миналата седмица продаде 10 000 свои артикула на цена от 1 евро. Инициативата помогна на компанията най-напред да продаде застоялите си стоки и аксесоари, но и накара хората да заговорят за нея. Свен Лунг е директорът на въпросната компания:
“Целта ни бе да спечелим нови клиенти, да накараме хората да говорят за нас и не на последно място да проверим търговската етика на клиентите си. Дали ще се оправдаят със скъпия живот и ще се възползват от възможността за платят толкова, колкото искат, или пък ще уважат търговците и ще се опитат да платят цена, близка до реалната.”
Формулата “Плащаш толкова, колкото решиш”, обаче трудно може да бъде поддържана дълго време. Въпреки придобитата известност, от сайта за електронна търговия споменават, че инициативата им е била на загуба. Има обаче един ресторант, който работи по този начин в продължение на месец. Пиер Бержен, неговият собственик, казва че за въпросния месец той е достигнал същата печалба, каквато е имал през юни миналата година:
“Формулата работеше, защото ставаше въпрос за нещо невиждано до момента. Все пак не можеше да продължава прекалено дълго. Първо, защото така се губи моментът на изненадата и второ, защото с течение на времето привличаш една не особено деликатна клиентела. В края на месеца клиентите, които си тръгваха без да оставят пари за храната, ставаха все повече и повече.”
Има ли тази система бъдеще? Ето отговорът на Паскал Ебел от Центъра за наблюдение и анализ на условията на живот:
“Мисля, че тази формула би могла да бъде доразвита и да се прилага предимно в секторите, в които се предлага забавление или пък са свързани с креативност. Що се отнася до продажбата на основни стоки – малко съм скептична по този въпрос. Особено пък при разпродажбата на дрехи. Не съм много сигурна, че клиентите ще се втурнат да купуват продукти, които не са им съвсем по вкуса, нито са си мечтали да притежават нещо подобно, само заради ниската цена. Така че, инициативата е по-скоро “маркетингов удар”, а не феномен, който има бъдеще.
Така е. Повечето хора свързват ниската цена с ниско качество. Ето защо няма да е лошо формулата “Плащате толкова, колкото пожелаете”, да бъде променена на “Плащате толкова, колкото смятате, че струва пожелания от вас продукт”.
“Плащате толкова, колкото пожелаете”. Това послание има с какво да ви съблазни, особено по време на криза. Ето защо все повече търговци прилагат въпросната формула: магазини за дрехи, както и ресторанти се поддадоха на тази мода. Идеята, разбира се, е да се увеличат продажбите.
Можете да си купите кожено сако, което струва 250 евро, давайки само няколко евро като в добавка ще получите и талон за безплатна вечеря в ресторант. Целта на търговците е не да правят подаръци, а да върнат покупателната способност на французите. Анри Кофман, директор маркетинг в голяма парижка компания, обяснява:
“За мен всичко това не е свързано толкова с кризата. Разбира се, съществуват най-различни маркетингови решения от този тип, но не бива да забравяне, че безплатен обяд няма. Ако търговецът предоставя на клиентите си някакво предимство това означава, че и той би извлякъл изгода от него. Във всеки случай няма такова нещо като “криза е, нека да облекчим нашите клиенти”.”
Въпреки това, именно такъв изглежда мотивът на един френски сайт за електронна търговия, който миналата седмица продаде 10 000 свои артикула на цена от 1 евро. Инициативата помогна на компанията най-напред да продаде застоялите си стоки и аксесоари, но и накара хората да заговорят за нея. Свен Лунг е директорът на въпросната компания:
“Целта ни бе да спечелим нови клиенти, да накараме хората да говорят за нас и не на последно място да проверим търговската етика на клиентите си. Дали ще се оправдаят със скъпия живот и ще се възползват от възможността за платят толкова, колкото искат, или пък ще уважат търговците и ще се опитат да платят цена, близка до реалната.”
Формулата “Плащаш толкова, колкото решиш”, обаче трудно може да бъде поддържана дълго време. Въпреки придобитата известност, от сайта за електронна търговия споменават, че инициативата им е била на загуба. Има обаче един ресторант, който работи по този начин в продължение на месец. Пиер Бержен, неговият собственик, казва че за въпросния месец той е достигнал същата печалба, каквато е имал през юни миналата година:
“Формулата работеше, защото ставаше въпрос за нещо невиждано до момента. Все пак не можеше да продължава прекалено дълго. Първо, защото така се губи моментът на изненадата и второ, защото с течение на времето привличаш една не особено деликатна клиентела. В края на месеца клиентите, които си тръгваха без да оставят пари за храната, ставаха все повече и повече.”
Има ли тази система бъдеще? Ето отговорът на Паскал Ебел от Центъра за наблюдение и анализ на условията на живот:
“Мисля, че тази формула би могла да бъде доразвита и да се прилага предимно в секторите, в които се предлага забавление или пък са свързани с креативност. Що се отнася до продажбата на основни стоки – малко съм скептична по този въпрос. Особено пък при разпродажбата на дрехи. Не съм много сигурна, че клиентите ще се втурнат да купуват продукти, които не са им съвсем по вкуса, нито са си мечтали да притежават нещо подобно, само заради ниската цена. Така че, инициативата е по-скоро “маркетингов удар”, а не феномен, който има бъдеще.
Така е. Повечето хора свързват ниската цена с ниско качество. Ето защо няма да е лошо формулата “Плащате толкова, колкото пожелаете”, да бъде променена на “Плащате толкова, колкото смятате, че струва пожелания от вас продукт”.
понеделник, 11 май 2009 г.
Влезлият последен, излиза пръв от кризата
Money.bg >> Влезлият последен, излиза пръв от кризата
По време на криза няма друга тема за икономистите и е разбираемо защо всички все за кризата говорим. Но не е ясно защо все повече глупости се говорят на тази тема. Модерно е да бъбриш страхотии. Това е "IN": да вещаеш най-драматичен разпад на българската икономика, независимо че статистиката не вижда нищо толкова ужасяващо. "OUT" е да мислиш с главата си и да вярваш на очите си вместо на ушите си, проглушени от прясно надутия с 250 млрд. долара Международен валутен фонд.
По време на криза няма друга тема за икономистите и е разбираемо защо всички все за кризата говорим. Но не е ясно защо все повече глупости се говорят на тази тема. Модерно е да бъбриш страхотии. Това е "IN": да вещаеш най-драматичен разпад на българската икономика, независимо че статистиката не вижда нищо толкова ужасяващо. "OUT" е да мислиш с главата си и да вярваш на очите си вместо на ушите си, проглушени от прясно надутия с 250 млрд. долара Международен валутен фонд.
Специалистите по комуникационна технология обясняват черните анализи с медийния принцип „страхът продава" (fear sells): за да те забележат, трябва да гледаш мрачно и да говориш страшно. Инстинктът за самосъхранение заостря интереса на човека върху онова, което го застрашава. За да ти обърне някой внимание, трябва да го уплашиш.
Предстоят избори и кандидатите за власт има да ни плашат поне още два месеца. Международният валутен фонд и неговите подизпълнители ще продължат и след това, защото прясно извоюваната властова позиция трябва да се оправдае с дела, а новополучените милиарди трябва да се вложат. Т.е. нужни са страни за спасяване. България е сред постоянните заподозрени в спешна нужда от спасяване. Пък и без друго всеки трети у нас иска някой да го спаси. За жалост не повече от петима на сто души си дават сметка колко е опасно да те спасява някой чрез принудително лечение.
А нелогичните прогнози са вредни дори когато не са съпроводени с агресивни терапии. Те могат да подведат бизнеса, който се вслуша в тях. Ако очакваме спадът на стопанството да продължи, ще е логично да вземем предпазни мерки, като се свием още повече. Ако си мисли, че най-лошото в България тепърва предстои, инвеститорът ще отложи проекта си, докато се увери, че най-ниската точка на кризата е преминала.
По този начин, като насаждат страх, прокобите се самосбъдват. Особено когато са подпечатани от някой "авторитет". Преди дни например еврокомисарят Хоакин Алмуня представи поредната "остро коригирана" (надолу, разбира се) стопанска прогноза. Според нея тази година брутният вътрешен продукт на България щял да намалее с 1.6%. По каква логика се очаква в Гърция например спадът да е само 0.9% остава загадка. Друга загадка е какви именно негативни явления са съзрели "наблюдателите" от Брюксел през последните два месеца, за да "намалят" прогнозния ни БВП с почти 3% (преди това ни "даваха" малко над 1% ръст).
Пълни брътвежи са теориите за кризисния лаг, според които страните влизали различно късно в кризата и затова кризата в "закъснелите" (като България) страни щяла тепърва да се разрази. Такава тъжна приказка ни разказаха тези дни няколко политикономисти (политици, говорещи за икономика).
Според тях кризата започнала в развитите страни миналата година, а у нас едва тази година и тепърва предстои. Двойна лъжа. Кризата започна едновременно в САЩ и във всички финансови центрове по света. Има си точна дата и тя не е "миналата година", а 8 октомври 2007 г.: отбелязахме най-високото ниво на борсовите индекси, преди пазарите да се сринат. Най-ниското ниво в сегашната рецесия бе стигнато също едновременно - на 9 март 2009 г. в Ню Йорк, в Азия и в Европа (и в София включително) само дни след това.
Нищо не показва отместване ("лаг") във времето на кризата. Да, вярно е, че въздействието на кризата у нас се усети значително по-късно и е доста по-слабо. Но това не е "изоставане" на кризата, а белег за различен профил на рецесията у нас.
Сравнете всички кризи в различните страни и ще видите, че следват правилото ЛИФО. LIFO (last in, first out) означава "влезлият последен, излиза пръв"
Да вземем отново Великата депресия. Както е известно, тя започва с Черния четвъртък, 24 октомври 1929 г. В България обаче срив настъпва едва през есента на 1930 г. В САЩ спадът на промишленото производство е 46%, във Франция - 32%, в Англия - 24%, а в България - малко над 10% (вярно, че тогава аграрният сектор е давал близо 70% от целия продукт и е ангажирал 80% от активното население).
Икономиките на САЩ и Германия достигат предкризисното ниво едва през 1939 г., а България отбелязва още през 1932 г. значителен ръст; за годините на световната криза (1929-1933) селскостопанската продукция у нас се увеличава с 38%, докато Франция от износител става вносител на зърно. Още през 1935 г. у нас е надхвърлено предкризисното ниво, а през 1939 г. България излиза на девето място в Европа по икономически показатели.
Последният печели е друго правило на кризите. То е проекция на очевидното съждение, че от високо се пада повече; от ниско няма накъде и да падаш. Кризата ще преструктурира икономиката на Европа и логично ще пренасочи инвестиции от "скъпите" страни към нови дестинации, където могат да работят с по-ниски разходи.
Стига, разбира се, инвеститорите да не бъдат подплашени, че евтините дестинации като България крият страшни рискове. Страхът е най-лошият съветник по време на кризи. Когато всички се страхуват, пресметливият търси възможност.
****
Текстът е препечатан от в-к Сега
Абонамент за:
Публикации (Atom)
