По повод на ирландския референдум за ЕС-договора

Ясно е според мен, че ЕС има проблем с моралната легитимност, освен вероятната борба между Големите в и извън съюза.

Борбата на Големите е ясна. И преди Великобритания е била някак настрани и контра на по-тясното сближаване на Европа, макар несъмнено да има полза от Съюза в много отношения. Те винаги са стоели настрани и са били остров и в преносния смисъл. Излишно е, като споменавам за нея, да говоря и за многото общо, които имат с Щатите и какво би могло да е тяхното отношение към евроинтеграцията. Може би въпреки съвместните усилия по някои въпроси, като например България и Балканите, между най-силните в ЕС има съперничество по други въпроси, касаещи тяхната тежест в Съюза и по-широко, и оттук какво да представлява той.

Наистина, не съм сигурна дали Германия е по-близо до ситуацията на Русия и Франция или до тази на Великобритания по отношение на Щатите. Така че би могло англосаксонците да не искат чак толкова да засилват позициите на Германия в една разширена Европа, съставена от не съвсем суверенни на практика държави. Според мен за англичаните не е необичайно да вършат неща, с чиито последствия не могат да се справят: например това, което се случи с мен, или може би възхода на и борбата с хитлеристка Германия. Т.е. не е изключено те първо да са подкрепяли засилване на влиянието, а впоследствие да се борят с последното.

По отношение на легитимността, балансът ми се струва поизгубен в ЕС. Франция и Германия май бяха стълбовете на ЕС, а Франция преди явлението "Саркози" бе и противовес, и гарант срещу прекалено разсрастване на германското влияние и срещу повторение на отрицателни развития, известни ни от историята. Тя бе главен носител на идеалите, вкл. идеализма, и на това, което наричаме европейски ценности. Сега този балансьор има вътрешен проблем.

Възможно е хората и народите на подсъзнателно ниво да не приемат моралната легитимност на ЕС. Защото Съюзът разбира се не е замислен от основателите си, за да бъде поставен в и подчинен на бигбрадърски сценарии. Сега островитяните действително имат основание да са опозиция на по-тясно сближаване, оспорвайки моралната легитимност, независимо от тяхната роля във възникването на проблема.

Вероятно има също и липса на достатъчно информация за ЕС, за ползите от неговото разширяване и вътрешното сближаване. Може би политическите лидери не обясняват достатъчно добре на народите си защо въпреки всичко ЕС и интеграцията им е от полза и е нещо хубаво. Но питам се, как биха могли да го обяснят при наличието на това "въпреки всичко" и кой би се наел да обяснява какво и защо е това "въпреки всичко". А кой би се наел в момента да обяснява с чиста съвест ползите, премълчавайки го? Освен това едва ли някой е съвсем наясно доколко ползите надхвърлят проблемите.

Разбира се, може да играят важна роля и други причини, които на мен, от позицията на българка, не ми се струват рационални и оправдани - такива, свързани с присъединяването на България, Румъния и другите нови страни преди нас. Както и куп други причини или смесица от тях.