Признаването на реалността

Няма да е края на Македония. Дори напротив - най-после страната ще може да застане стабилно на собствените си крака. По-скоро някои там се страхуват за позициите си.

Аз си представям нещата така: признават се грешките; поднасят се извинения на засегнатите съседи и най-вече на македонския народ; прави се анализ, като се посочват причините и евентуално най-виновните и последните търпят някакво наказание, дори морално (освен ако не е свързано с причиняване на смърт или др. под. тежки престъпления, в съответствие със законите). И това е. Не е нужно като си признаят грешките да си направят харакири или дори си посипят главата с пепел - достатъчно е да бъде дипломатично, но достатъчно ясно, за да е разбираемо за всички.

Между другото, отдавна Македония е сравнявана с Черен Петър и може би наистина е така. Тежко му у когото е. Но ако е оставена сама на себе си - имам предвид не изолирано, но наистина самостоятелна и независима държава като съседите си, колкото и относително да е това -, може пък да донесе късмет на всички?