Не ми хареса това, което чух по радиото

Струва ми се, че отново се залага на реториката, вместо на политиката, и че все още албанците хвърчат в облаците.

Заяждането и перченето няма да помогнат на никого. Въпросът не е останалите да изберат между единия или другия - това значи конфликт, война. Не мисля, че съседите показаха, че са склонни на това. Между избор на единия или другия засега те не са избрали нито единия, нито другия. И все пак подкрепят единия или другия в тези техни действия, които смятат за оправдани и разумни - и тези действия със сигурност ще донесат дивиденти в бъдеще. Някои отделни държави сякаш искат да заложат само на единия, но съседите общо взето очевидно не биха желали да са свидетели и да бъдат въвлечени в нещо като бой на петли, който обаче наистина има европейски и глобални измерения.

Въпросът не е или единия, или другия, а или конфликт и нестабилност, или мир и благополучие на всеки в рамките на общото благополучие. И последното не може да се жертва зарази своето собствено, каквото общо впечатление изглежда остави прибързаното обявяване на независимост според мен. Както показва историята на Балканите, държавите, които са действали в разрез с това и са виждали своите благополучие успех над и извън общото благополучие в крайна сметка са губели, и то катастрофално. В скоби казано, наистина за дълго време процесът изглежда излезе извън добронамереното управление на общността, така че албанците до голяма степен бяха тласнати към това. А и сигурно са необходими много сила, воля и ум, за да се устои на подобно изкушение и на други подобни, които все още са възможни. Общността като цяло показва ясно, че не е склонна да застане на страната на единия или другия, а обратно - очаква те да застанат на нейна страна, защото не може да са извън нея.

Струва ми се, че и албанците, и сърбите трябва да намерят път един към друг. Няма друг начин. Не може да се игнорират и да враждуват и всичко да е наред. Разбира се, изглаждането на всеки конфликт изисква време, често много време, но все с нещо се започва.

Разбира се, това са само думи.