(Гледната точка на практика)
Таня Желязкова
Смисълът на всяка триадична структура е във възможността да се обхванат идеално и да се структурират реално полярни характеристики чрез полагането им в нещо трето, което ги среща, коригира или помирява. Понякога това действие се асоциира с посредничеството, което на латински се изразява с думата "mediatio". Точно с този смисъл е натоварен т. нар. Трети сектор в обществото, който има функцията на посредник между другите два сектора - държавата и частния бизнес.
Структурите на гражданското общество, известни като организации с идеална цел, нестопански организации, неправителствени организации, са граждански обединения, които претърпяват сложна еволюция в историята на българското общество от края на 19. век до днес. Законът, според който съществуват (доскоро Законът за лицата и семейството, а от 01.01.2001 г. Законът за юридическите лица с нестопанска цел), защитава едновременно и тези, които се плод на автентичната инициатива на гражданите, и тези, които са форми на гражданственост, провокирани от държавни структури и частни интереси. Всички заедно формират елита на гражданското общество със съществената подробност за твърде различен обхват на сферата на влияние.
В обществата с ескалираща икономическа криза основният смисъл на съществуването на нестопанските организации - тяхната благотворителност - закономерно се измества в други посоки. Зад идеята за благотворителност и реални благотворителни действия стои различна мотивация.
За разлика от проф. Васил Проданов, който разделя гражданските организации на осем вида, според осъществяваните цели (Проданов, В. Гражданското общество - аргументи на умерения оптимист. Ръкопис, С., 2000, I глава, т. 9), аз ги разделям на четири категории, според водещата мотивация на създателите им в периода на прехода от тоталитарно към демократично общество. Предварително искам да подчертая, че става дума за организациите с идеална цел в България, където много от стандартите на американското и европейското общество не работят, без необходимата адаптация към нашите традиции на гражданственост, които датират от миналия век с дейността на първите читалища.
За самоволните физически лица организациите с идеална цел, които те регистрират, са форма на бягство от безработица и вид трудова заетост. Точно тези граждански образувания обединяват усилията на изявени професионалисти с активна гражданска позиция и формирани социални умения. Те са истинската сол на неправителствения сектор, но не разполагат със структури и средства, за да получат широко обществено влияние.
За икономически замогналите се лица и групировки нестопанските организации са форма на социална защита на определени икономически интереси. Те оперират с човешкия и финансов потенциал на своите образувания конкурентоспособно на структурите, които определят социалните процеси.
За професионалните съюзи на художественотворческата и научната интелигенция нестопанските организации са форма на осигуряване на условия и средства за запазване и изява на творческия потенциал на своите членове. Чрез тях опасността от смърт на културата и науката поради бедност се отдалечава.
За държавните служители, които изпълняват благотворителни функции по съвместителство, регистрираните от тях нестопански организации са форма на акумулиране на извънбюджетни средства, които скрито се вливат в държавните структури за социални дейности. На тези свои подгласници разчита държавата, ограничавайки под различни форми действията и дейността на колегите им, работещи по собствена воля.
Но всички изброени категории организации с идеална цел заедно формират синтетичното цяло, наречено медиатор на гражданственост. Сложен, многолик, конфликтен посредник между потребностите и формите за тяхното задоволяване, между гражданина и неговата държава.
Тук е мястото на различния тип тълкувания на гражданското общество (оптимистичен или песимистичен), оито оперират с различен обем на самото понятие. В широк смисъл под гражданско общество се разбира самоосъзнатостта и самоинициативата на гражданите на националната държава, която в тяхно име регламентира дейността на националния бизнес. В тесен смисъл гражданското общество обхваща само регистрираните юридически структури на гражданите. Същевременно различия се търсят и в мащаба на анализирания обект - глобален или национален. От съществено значение е и нивото на анализ - емпирично или теоретично.
От позициите на десетгодишен практик в българския нестопански сектор мога да оправдая изключителната отвлеченост на теоретиците от парливите проблеми на гражданското общество и изнасянето им в пространството на глобалната политика. Вероятно и от това има нужда. Но теоретизирането върху гражданското общество не изчерпва по същество анализирането на гражданското общество.
От предложените аргументи на оптимизъм в обстойната монографична разработка "Гражданското общество - аргументи на умерения оптимист" на Васил Проданов и на неразочароващия се песимист Диана Данова в статията й "Гражданското общество - аргументи за песимизъм" става ясно, че първият акцентира върху мястото и ролята на глобалното гражданско общество в управлението на световните процеси, следователно дава превес на отношението гражданско общество - държава, докато вторият разглежда слабите позиции на гражданското общество в глобалната икономика, т. е. слага се превес върху отношението гражданско общество - частен бизнес. Пита се къде е триадата държава (Първи сектор) - бизнес (Втори сектор) - нестопанска организация (Трети сектор)?
Как могат да се хармонизират върховете на триъгълника държава - бизнес - нестопанска организация? Могат ли да се съвместят интересите на самоосъзналия се гражданин, чиято инициатива търси поле за изява, на представителите на бизнеса, които постоянно разширяват кръга на потребностите за задоволяване, и на държавата, която е в невъзможност да задоволява всички потребности? Самият въпрос показва, че полето на съвместяване на интересите на трите сектора се нарича приватизация на обществените услуги.
Лаиците смятат, че доброволните нестопански организации само апелират за взаимопомощ и благотворителност, а всъщност са прикрити форми за лично обогатяване, чиято независимост може да се окаже заплаха за социалните интереси на държавата. За тях и за всички останали е паралелът на различията и пътищата за задоволяване на едни и същи потребности от държавата и от организациите с идеална цел.
| Държавата | № | Третият сектор |
| Обществена потребност | 1 | Собствена инициатива |
| Държавен интерес | 2 | Групов интерес |
| Удовлетворява масови потребности | 3 | Обслужва неудовлетворени индивидуални и групови потребности |
| Справедливо разпределение на услугите между гражданите | 4 | По-ефективни конкретни услуги |
| Административен апарат и сложна структура | 5 | Малки функционални структури |
| Финансова обезпеченост | 6 | Финансов риск |
| Стандартен професионализъм | 7 | Високо ниво на професионализъм |
| Държавни заплати | 8 | Доброволен труд |
| Фиксирани цени на услугите | 9 | По-ниски цени на услугите |
| Нормативни изисквания | 10 | Нестандартни идеи и опит |
| Личността е институционализирана | 11 | Личността е автономна |
| И накрая според | някои | спорното твърдение |
| “Рационалност и ефективност” | 12 | “Спонтанност и въображение” |
Сигурно всяка "колонка" ще има своите привърженици, а защо не и отрицатели. Въпросът е как те могат да се съвместят? Защото нищо не се появява, без да има необходимост от него. А хората едва ли ще се откажат от потребностите си, само защото някой ги спира да ги удовлетворяват.
Пазарът е мястото, където се срещат интересите на всички сектори от обществения живот - на държавата, на частния бизнес и на неправителствените организации с идеална цел, наречен Трети сектор. Но различен е пътят, по който се установяват потребностите на хората, откриват се най-ефективните средства за задоволяването им чрез производство на стоки и услуги и се поднасят чрез пазарния механизъм на потребителите. Луфтът, който се отваря между държавата и частния бизнес като създатели на блага, и пазарът на потребностите днес съвсем закономерно се запълва от Третия сектор.
Дошло е време политици, юристи и икономисти да разберат, че все по-трудно ще контролират процеса на разрастване на полето от потребности на съвременния човек и все по-често тези потребности ще се задоволяват, благодарение на свободната инициатива на членовете на гражданското общество. Необходимото институционализирано трето, което ще допълва и хармонизира мястото, ролята и значението на другите две съставни части на триадата държава « частен бизнес « граждански организации.
Авторката е председател на Движение за деца "Рицари на познанието"
Няма коментари:
Публикуване на коментар