Не най-лошото

Не е това "най-лошото, което можеше да ... се случи" на Македония, сиреч на македонизма на тази среща на NATO. И на двете биха могли да се случат по-лоши неща.

Какво по-лошо може да се случи на Македония? Ясно е според мен. И точно т.нар. македонизъм и неговите мис-интерпретации на историята застрашават страната да има подобна съдба като тези на Югославия и Сърбия. Ако се допусне, че (тайните и явни) приятели на Македония са същите както на Сърбия досега и знаем резултата от политиката на последната, може да се предположи и какъв би бил резултатът на македонското уравнение. Разбира се, това ще е извън срещата на NATO. Освен това може да се очаква дори по-лош резултат, доколкото Македония изглежда като някакво под-уравнение или функция на сръбското. И на трето място, не може да се говори за приятели, а по-скоро за тип подченение. Едва ли марионетките се използват само в българската политика.

Кое можеше да е по-лошо за македонизма? Ако не единствено Гърция, подкрепена главно и донякъде от България, беше настояла за прекратяване на мис-интерпретациите на историята. Ако проблемът, който не е само проблем за името и прищявка, националистическа ексцентричност, беше изложен по-ясно и гласно. Така че да не може да бъде потулван или представян превратно.

Дали моят непрофесионализъм и неразбиране на дипломатическите и политическите тънкости ме кара да мисля, че това не е само проблем на една или две съседни страни и че представянето му като такъв представлява сериозна заплаха и за двете - вероятно ги очаква много трудно време, ако може да бъде по-трудно от досегашното. Едно по-ясно и гласно артикулиране на проблема би представявало някаква гаранция, че в бъдеще той няма да бъде замазан и "разчистен" по обичайния начин "няма човек - няма проблем".

Наистина, може би не бе това мястото и тук би имало опасност от скандал и нарушаване на добрия тон. Но така или иначе се случи нещо като скандал, така че то можеше да е от по-голяма практическа полза за решаването на този проблем. Още повече, че както изглежда Балканите в момента са в центъра на глобалната политика.

Надявам се, че на "бунтарите" е ясно какво целят. На мен не ми изглежда достатъчно практически полезно някой да бъде изолиран или свален от пиедестала си, с който всички са свикнали. Аз намирам за по-полезни тези действия, които водят до промяна на лошата и враждебна политика, така че да можем да си живеем по-мирно и спокойно. Съзнавам, че звучи идилично и нереалистично - винаги ще има някакъв пробем и нещо, което да трябва да се отстоява. По-точно е да се каже да се промени политиката, така че обстоятелствата да станат по-благоприятни.

Освен това колко доза истина е в състояние и иска да понесе широката публика?

В скоби казано, мен днес отново ме обезпокоиха тези антибългарски нотки или подтекст, които се съдържат във всяка новина, свързваща германски политици с България. Това ни е добре познато и е особено присъщо като стил на британските медии и новини, макар и не само на тях, разбира се. Германия е в центъра, в сърцето на Европа и двете й части няма как да бъдат заедно, освен ако не я притиснат от двете й страни, така че да не може да мърда.

Аз самата не знам какво да мисля за тази среща. Не знам дали има нещо, на което бих се радвала в нея. Разбира се, това че Македония не бе поканена и цялата ситуация около него е по-скоро тъжно. Но все пак не се случи най-лошото, т.е. тя да бъде поканена и така мис-интерпретациите на историята да бъдат узаконени, както и враждебността спрямо съседите. Това наистина е успех.

Вероятно няма никой напълно доволен или недоволен от срещата, което значи нещо като консенсус и е добре. Друго би била нереалистично.