Абонирания аутсайдер по отношение на политиката

Не съм сигурна дали звучи убедително, но е факт: аз съм и вероятно винаги ще бъда аутсаудер по отношение на политиката. Въпреки, че се въвлякох в нея по някакъв начин.

Не мисля, че би могло да бъде иначе. Наистина постигам някакво разбиране на това, което се случва, в рамките на интереса ми към обществото, човека и изобщо окръжаващия свят, както и мястото в него на мен самата и на системите, от които съм част и завися най-много. Но това става в изключително голяма степен благодарение на дистанцираността ми и може би на успеха ми да стигна по-далеч в стремежа си към обективност, да не кажа безпристрастност, както и в смелостта да приема интелектуалните "открития". Извън ролята ми на що годе обективен (да не кажа безпристрастен) и дистанциран наблюдател аз не бих била полезна нито за себе си, нито за някой друг. Дори и за PR кампания. Е, може би някой би могъл да опита да ме използва, за да натрие носа на другиго, но аз естествено бих желала да избегна това.

А и и тази досегашна ситуация очевидно не може да продължава много дълго, защото освен че аз не бих издържала- все пак съм човек от плът и кръв и имам и материални потребности, освен духовното удоволствие, което получавам от разбирането на нещата -, най-вече не би било търпяно от тези, които имат големите ресурси да задоволяват и най-асоциалните си и осъдителни от човешка гледна точка свои прищевки и аспирации.

Понякога единствено поглеждането на ситуацията от философска гледна точка ми помага да превъзможно отвращението и възмущението от случващото се. Наскоро в един канадско-френски филм героят, май професор по история, беше казал нещо от рода на това, че историята е низ от чудовищни престъпления, които (май) останали ненаказани. Етиката е в основата на човешкото общество, заедно с егоизма, но разбира се морализаторстването не е много практично и само по себе си не дава нито отговорите, нито решенията.

Вчера също прочетох във "Вещицата от Портобело" разсъждения, основани на Юнг, за това как в един момент човек, оцелял след проникването в своите тъмни и покрити с паяжина дълбини, приема себе си и това, че въпреки че има тъмни и отвратителни кътчета все пак си заслужава и е ценен. Мисля, че не цитирам съвсем точно, но смисълът е този. Май там имаше нещо за обич, но не ми се струва уместно да използвам тази дума тук.

Иначе смятам, че личният ми живот си е мой личен, макар да е ясно, че не може да не бъде повлиян и да взаимодейства с политиката, която е част от средата ни. Ако усетя, че престава да бъде личен, ще избягам. Аз съм ценна най-вече заради позицията, която заемам, макар разбира се изглежда да имам и заложбите да бъда там. Болтчето е ценно в механизма и извън него няма смисъл, а аз се смятам за уникално болтче, болтче "по мярка" и не вярвам да мога да пасна универсално на каквото и да е, дори и ако някой на теория би могъл да постигне известен успех, ако се опита да ме измъкне от моя механизма и да ме завлече в някой друг. Вярвам, че е невъзможно.

В този смисъл има неща, за които не преговарям. Аз не съм бог, ако изобщо с бог би могъл да се преговаря - аз не съм този, който постановява законите и закономерностите. Аз ги следвам, тези основни човешки и социални закономерности и правила, и ако някой се опита да преговаря и договаря нещо в този смисъл, то той би могъл единствено да го прави със собствената си съвест. Защото човешката природа и основите на социума едва ли ще могат да бъдат радикално променени: човек винаги ще бъде едновременно егоист и социално същество.

Какво най-много искам да постигна? Ако оставя настрана личните си амбиции, иска ми се да постигна повече духовно разбиране. Не смятам, че това е бягство от действителността. Винаги ще има протистояния и борби. Човек не може да каже: ще победим и тогава. Защото победата е да продължаваш да се бориш, да не се отказваш, а не да надделееш над "злия" враг/противник. Нито злото, нито злите ще свършат някога. А аз не съм герой. Наистина обществото е имало нужда от своите герои и мъченици и нерядко ги е създавало, но не съм сигурна дали това е било оправдано в повечето случаи, освен ако не е наистина неизбежно. Излишно пилеене на ресурси с минимален ефект. Но да спра засега.