"Не Белгия отново!"

Интернет Медия БИГ.БГ - Новините - Свят -„Не Белгия отново!"

Свят : „Не Белгия отново!”
Вестник Новинар 27/2/2009 10:00:00

90-те години в кралството са белязани от случаи на серийни убийци и педофили
Мария Манчева

Той е 20-годишен белгиец с дълга коса и загадъчна усмивка. Името му е Ким де Гелдер и доскоро целият живот бе пред него. Преди месец този на пръв поглед безобиден младеж извърши едно от най-жестоките престъпления в историята на Белгия. Гелдер нахлу посред бял ден, размахвайки нож, в детска ясла в гр. Термонд в северозападната част на кралството и отне живота на трима души - две бебета и бавачка.

За да подсили още повече ефекта на кървавото си дело, безумният Гелдер бе боядисал лицето си с бяла и черна боя като жокер. В касапницата сериозно пострадаха още 13 души, повечето от които деца. В момента те се възстановяват от множеството прободни рани по малките си тела. Малчуганите в яслата всъщност бяха невръстни бебета на възраст от месец до 3 години, съобщи полицията по-късно.

Гелдер най-вероятно е планирал още по-кърваво престъпление, тъй като когато полицаите го заловили, открили у него списък с други ясли. Мотивът на белгиеца за жестокото престъпление все още е неясен. Работещите по случая вече отхвърлиха версията, че атаката е свързана с първата годишнина от смъртта на австралийския актьор Хийт Леджър, който посмъртно получи „Оскар” за ролята си на жокера в „Черният рицар”.

Познати на Гелдер го описаха като незрял, срамежлив и самотен младеж. Бивши негови съученици разказаха за страстта му към филмите на ужасите, за които той говорел, смеейки се по особен начин.

В първите дни след жестокото престъпление стана ясно, че младежът далеч не е в добро психическо здраве. Адвокатът на престъпника Як Хентйес съобщи, че преди около две години родителите му искали да го затворят в заведение за умствено изостанали. Гелдер обаче вече имал назначено лечение за депресия и психиатрите стигнали до извода, че няма нужда да бъде настаняван в подобно клиника.

Адвокатът му обясни, че по онова време Гелдер чувал гласове. Все още не е ясно дали престъпникът е имал този проблем и докато размахвал ножа в яслата. Освен всички подробности около профила на убиеца, стана ясно, че двете бебета и бавачката в яслата не са единствените жертви на извратеното му съзнание. Полицията подозира, че той стои и зад убийството на 73-годишна жена на 16 януари тази година. Тя била наръгана с нож в дома си в гр. Беверен, близо до Антверпен.

„Не Белгия отново!” бе първата реакция на трагедията в градчето Термонд, писа в. „Таймс”. Въпреки че престъпленията срещу деца не са проблем единствено на Белгия (във Финландия бяха извършени две кланета в училища за период от две години, случаят Фрицъл в Австрия бе разкрит миналата година), когато стане въпрос за насилие над деца, в съзнанието на много европейци неизменно изниква споменът за белгийския педофил и убиец Марк Дютру.

Случаят на Дютру, роден през 1956 г. в Брюксел, е една от най-потресаващите истории, белязали последното десетилетие на миналия век. Казусът приковава за дълго медийното внимание не само заради жестоките престъпления на белгиеца, но и заради пропуските и некомпетентните действия на полицията и представителите на правителството, участващи в разследването на случая.

В средата на 90-те години Дютру, който е баща на пет деца (две от първата си съпруга и три от втората Мишел Мартен), не среща трудности да изхранва семейството си. Той се занимава с няколко доходоносни занаята, които му позволяват да води доста охолен живот в градчето Шарлероа, като трафик на наркотици и търговия с крадени коли в Полша и Словакия.

Освен това той трупа средства и от продажба на млади момичета за проституция в цяла Европа. По онова време Дютру разполага със 7 къщи в Белгия, повечето от които не ползва. Той обитава само онези, в който държи в плен отвлечени от него момичета. Маниакът снима с някои от тях порнографски филми, а други има планове да превърне против волята им в проститутки.

През юни 1995 г. той отвлича 2 осемгодишни момиченца - Жули Льожон и Мелиса Рюсо, и ги затваря в специално построено мазе в една от къщите си. Той многократно се гаври с децата. През август същата година той отвлича още две момичета на 17 и 19 години Ан Маршал и Ефе Ламбрекс, с които постъпва по същия начин. Следващите му жертви са 14-годишната Летисия Деле и 12-годишната Сабин Дарден. Тях той прави свои сексуални робини в периода между май и август 1996 г.

Когато през август 1996 г. полицията най-накрая стига до Дютру след множество безуспешни опити, тя открива живи само Деле и Дарден. Полицаите ги намират в звукоизолирано бетонно мазе. Те признават, че са били обект на сексуално насилие и че Дютру е снимал с тях порно филми. В дома на престъпника впоследствие са открити над 300 порно записи с деца.

За съжаление съдбата не е така благосклонна към останалите жертви на педофила. Няколко дни след това телата на 8-годишните Русо и Льожон са намерени заровени в двора на друга къща на Дютру. Аутопсията показва, че двете деца са умрели от глад. Те нямало как да бъдат нахранени, тъй като през февруари и март Дютру бил в затвора заради кражба на кола. Ан Маршал и Ефе Ламбрекс са намерени няколко седмици по-късно заровени в двора на друга къща. Във връзка с педофилската мрежа, от която е част Дютру, впоследствие са арестувани и негови съучастници, които му помагали да отвлича децата.

Скандалното в случая е, че може би всички тези момичета можеха да са живи, ако обстоятелствата не се бяха стекли по този начин. Още през 1986 г. Дютру и приятелката му Мишел Мартен, която по-късно ще му стане жена, са арестувани за отвличането и изнасилването на 5 момичета. През 1989 г. той е осъден на 13 години и половина затвор, а Мишел на 5 години. Въпреки това той е освободен само три години след това за добро поведение. 4 години по-късно белгийските власти ще бъдат принудени да въведат по-строги наказания за подобен вид престъпления.

Случаят на Дютру предизвика огромен скандал в Белгия заради множеството пропуски на полицията и се превръща в една от причините за реорганизирането на правораздавателната система в страната. През 1996 г. стотици хиляди души се включват в една от най-големите демонстрации, провеждани някога в Белгия, известна като „Белият марш” заради жестоките престъпления и действията на властите.

Според данните полицията е претърсвала по два различни повода къщата на Дютру, където били държани две от момичетата, но не е открила мазето. През 1993 г. униформените служители пренебрегват и сигнал от мъж, който твърдял, че Дютру му е предложил между 3000 и 5000 долара, за да отвлича момичета. Полицията дори не взима под внимание писмо, написано от майката на престъпника, в което тя твърди, че той държи момичета в къщите си.

Делото срещу Дютру е отлагано многократно. Той е окончателно осъден за отвличането, изнасилването и смъртта на момичетата на доживотен затвор през 2004 г. През 2004 г., докато магистратите решават съдбата на Дютру, нов случай на сериен убиец привлича общественото внимание. Белгийската полиция арестува французина Фурнире при негов неуспешен опит да отвлече 13-годишно момиче. Полицията стига до 62 годишния французин, след като детето успява да избяга и дава номера на колата на престъпника.

През 2004 г. 62-годишният френски дърводелец Мишел Фурнире, получил прозвището „Страшилището от Ардените” признава, че е отвлякъл, изнасилил и убил 7 момичета за период от 14 години през 80-те и 90-те години. Ардените е планинска област, разположена в Белгия, Люксембург и Франция, където Фурнире извършва по-голяма част от престъпленията. Той прави признанията, след като жена му Моник Оливие го изобличава. Тя взима това решение, след като вижда новините по телевизията за Дютру и неговата съпруга. Тя обаче твърди, че той е извършил 9 убийства. В дома му в Белгия полицията открива крадени пистолети и детски дрешки.

Въпреки твърденията на Моник, че не е замесена в престъпленията на мъжа си, полицията смята, че тя играе много важна роля при отвличанията на жертвите. Според публикация във в. „Индипендънт” тя е служела като примамка за потенциалните жертви. Впоследствие Моник е арестувана за съучастие в отвличанията на момичетата и за това, че не им е оказала помощ.

Белгия екстрадира във Франция Моник през 2005 г., а Фурнире през 2006 г. Двете страни са единодушни, че делото трябва да се води във Франция, тъй като 6 от жертвите са френски граждани.

Фурнире получава доживотна присъда през май миналата година за изнасилването и убийството на 7 млади жени на възраст между 12 и 22 години. Той прави признания пред прокурорите, че е изпитвал нужда да си намира по една девственица поне два пъти годишно. Както и Дютру, той има дълго досие със сексуални престъпления - още през 1987 г. е осъден на 5 години затвор за няколко случая на изнасилване.

Поредната потресаваща история повдига въпроса за нуждата от по-плодотворно сътрудничество между членките на ЕС, тъй като престъпниците свободно преминават от държава в държава заради свободните граници.

Случаят Дютру предизвика такъв силен гняв у обществото, че белгийските власти са принудени да преразгледат много случаи, който са били приключени през предходните години по една или друга причина. Така те се натъкват на оплакване, направено от Анйес Панди в началото на 90-те години, в което тя твърди, че е била сексуално насилвана от баща си Андрас Панди, който е свещеник.

Случаят е възобновен и през 1997 г. Анйес прави признания, че му е помогнала да убие 5 членове на тяхното семейство. Панди е родом от Унгария, откъдето избягва през 1956 г. Той се установява в Белгия и става свещеник. На пръв поглед той и семейството му са пример за подражание. Както ще се окаже по-късно, нещата съвсем не са такива каквито изглеждат.

Пак през 1997 г. година полицията намира в къщи, които са били собственост на Панди, човешки останки като зъби и кости и срещу Панди са повдигнати обвинения. След ДНК анализи обаче става ясно, че те не са на изчезналите членове на семейството му. Този факт навежда полицаите на мисълта, че жертви на Панди не са ставали само близките му роднини. През 2002 г.

Андрас Панди е признат за виновен и осъден на доживотен затвор за убийството на първата и втората си съпруга и на 4 от децата си, както и за изнасилването на 3 от дъщерите си. Според една от версиите той е убил почти цялото си семейство, за да прикрие връзката си с една от доведените си дъщери от втория си брак, след като забременяла от него. Шестте членове на семейството, чиито живот той отнема, изчезват между 1986 г. и 1990 г.

Свещенослужителят предоставя много правдоподобно обяснение за отсъствието им, като казва те живеят в Унгария. Панди убива жертвите си по особено жесток начин, някои от тях застрелва, други умъртвява с чук. След като са вече мъртви, той разчленява труповете им и ги разпределя в найлонови торбички. Някои от пликчетата носи в близката кланица, други части от телата им разтваря в огромна вана с киселина. Белгийската преса нарича по-късно Панди „Сатанинския пастор”, а дома му „Къщата на ужасите”.

Обикновено зад всяка подобна история стои провал в системата, едва ли подобни престъпления могат да бъдат приписвани само на болната психика на даден човек. Последното клане в яслата потресе Белгия толкова, колкото и случаите, разкрити през 90-те години, тъй като жертвите са деца, а те са най-ценни за обществото. Престъпления като това на Гелдер се превръщат в болезнена реалност за много държави в света и мнозина се питат защо се случват подобни неща.

Отговорът обаче може би не е само в действията на полицията и съдебната система, а и в самите хора. Тъй като светът вече познава интернет, който за добро или зло предоставя неограничени възможности. Дали е добра идея в такъв случай да споделяме доброволно голяма част от личното си пространство в глобалната мрежа, както правят много от нас, или пък да се вглъбяваме в необятния свят, който интернет ни предлага?