сряда, 15 април 2009 г.

Дневник + | Опитът "Милграм" и опасностите от по�

Дневник >> Опитът "Милграм" и опасностите от подчинението

2 коментара:

Yoradna каза...

Тези дни покрай "Мюзик Айдъл" и македонските новинарски сайтове си мислех и как се развива този механизъм на съзнателно в много случаи отричане на историята и на чувствата на съседите си при македонците. Мисля, че има нещо общо с описаното - политиците им ги уверяват, че не вършат нищо лошо и помагат на страната си, че трябва да се държат заедно и единни, за да успеят. Самите политици пък слушат Чичо Сам и сие, който има интерес... може би има изгода в това да се правят подобия на Израел. Разбира се разликата е тази, че Израел има много силно лоби в Щатите, докато Македония ще си е само бомба със закъснител, на каквито и изгоди да разчита за сметка на съседите си.

Yoradna каза...

Истината е, че няма политически вакуум и няма събития, които да не се използват политически от някого. Така че за всяко събитие, ако не се използва от един, значи може да си види как го използва някой друг. Твърдението "Ние не се занимаваме с политика" в такъв случай е смешно, особено когато е от медия.

Следователно кой и как използва "Мюзик Айдъл"? Само по себе си общуването на базата на това, което свързва хората вместо това, което ги разделя е добро.

Но като четох коментарите към сайта се смутих: какво всъщност внушават те?

Ако неудобните правителства на две съседни на Македония държави бъдат сменени с удобни, които не причиняват проблеми за налагане на македонистката интерпретация на историята, всъщност това общуване пак би могло да влезе в работа - например да се покаже на по-малко осведомения свят как македонците ни приемат спокойно и ние тях и как няма нищо скрито покрито.

Да речем, че това е възможно. Но има една приказка: че можеш да лъжеш известно време всички или през цялото време няколко души, но не може през цялото време да лъжеш всички. Сиреч дори за известно време това да се наложи, тази работа пак ще си бъде бомба със закъснител в крайна сметка.

Защото Македония би могла да служи чрез марионетки за "най-верен съюзник" и без да е необходима "македонистка интерпретация на историята". Кой нормален човек би настоявал да гради идентитета си върху лъжи, след като спокойно може да си го гради върху реалността? Единственото ми разумно обяснение е, че тази работа е необходима, за да всява раздор.

Иначе това БГ-МК шоу ми е много интересно, но заедно с това ме фрустрира, оставя горчилка, неудовлетвореност и тъга.