rfi.bg >> Известните градинари
club.biberonbg.com
Всички европейски градинари гледат с респект към Великобритания. Градинарството там е издигнато в култ и представлява неизменна дейност през уикендите наравно с футболните мачове. Както феновете си имат любими играчи, градинарите също си имат свои идоли, които са и водещи на телевизионни предавания. Става дума за истински звезди, фигуриращи в топ 100 на най-известните личности във Великобритания. Сред тях са Чарли Димок – млада жена, която е известна и с факта, че никога не носи сутиен, Томи Уолш и всепризнатата звезда Алън Титмарш, избран за един от най-секси мъжете на Англия. Предаванията на всеки един от тези градинари-звезди се излъчват в най-гледаното телевизионно време и това показва красноречиво какво представлява градинарството за англичаните, въпреки че Англия е една от най-урбанизираните страни в Европа. Трябва да се отбележи обаче, че архитектите и то най-вече от викторианската епоха са се погрижили да запазват почти навсякъде място за паркове и градини. Хората, които си нямат градини имат така наречените алотмънт или обрабодваеми терени. За култа към Алън Титмарш може да се каже, достига границите на ексцентричното. Освен че има свое телевизионно предаване, той е издал видеокасети и DVD, написал повече от 30 книги за градинарството, редовно пише за списания, публикувал е няколко романа и всичски не са бестселъри. Наскоро един производител на декоративни предмети за градини предложи вместо градинските джуджета и други фигури да се поставята статуи на тримата звезди-градинари.
След потушаването на пражката пролет през 1968 г. всички администрации и предприятия получават нареждане да не взимат на работа главното действащо лице в чешките събития – Александър Дубчек. Така на 47-годишна възраст той остава без работно място и то в страна, където извършването на трудова дейност е задължително. Дубчек решава тогава да се заема с възстановяването на изоставената си градина, която се намира на хълма над словашката столица Братислава. Малко по-малко той вдъхва живот на запустялата от години градина като засажда нови цветя, оформя храстите в различни форми, засажда също десетки дървета от любимата ябълка. Един италиански фотограф успява да заснеме скришно Александър Дубчек докато подрязвал цветята си и тази снимка бързо обикаля света като се превръща в легенда. След смъртта на Дубчек през 1992 г. градината му отново потъва в забвение.
Най-новият площад на Варна носи името на градинаря Антон Новак. Площадът се намира пред входа на Морската градина, чийто създател е именият чех. На церемонията по именуването на площада присъстваха роднини на известния паркостроител, както и малкият Антон Новак, който е трето поколение. В чест на чешкия градинар е реставрирана и негова паметна плоча в района на морския парк. Заслуга да бъде поканен в България Антон Новак има друг известен чех археологът Карел Шкорпил. Преди да дойде в България Антон Новак участва в изграждането на парковете на дворците Белведере и Шьонбрун във Виена. Работата на градинаря бързо е оценена у нас. Една от първите му задачи е да създаде общинските градини по стръмните склонове на Велико Търново преди сватбата на цар Фердинанд в старата столица на България. Година по-късно Фердинанд иска назначаването на Новак за управител - градинар на двореца "Евксиноград". Той успява да прокара своята идея стръмните брегове, спускащи към морето, да бъдат изчистени от храсталаците и боклуците и след това започва бавно и методично да изгражда градината. Морската градина е най-големия изкуствен парк на Балканите, разположен на 850 декара. От Лонгоза, от Странджа, дори от Истанбул, са докарани ценни дървестни и цветни видове. Заради заслугите му община Варна построява за Новак къща край входа на градината до сградата на радио Варна. В началото на миналия век не само Варна, но и други български градове ползват европейска помощ при оформяне на градския ландшафт. Борисовата градина, Докторската градина в София, градските градини в Русе, Севлиево, Велико Търново, градината "Цар Симеон" в Пловдив, Дунавската градина във Видин са дело на градинарите Даниел Неф, Йосиф Фрай, Шевалас Лошо, Холубар Леерс. Тяхната работа помага за школуването на поколение български паркостроители, повечето от които завършили своето образование в чужбина и посветили се на ландшафната архитектура.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
club.biberonbg.com
Всички европейски градинари гледат с респект към Великобритания. Градинарството там е издигнато в култ и представлява неизменна дейност през уикендите наравно с футболните мачове. Както феновете си имат любими играчи, градинарите също си имат свои идоли, които са и водещи на телевизионни предавания. Става дума за истински звезди, фигуриращи в топ 100 на най-известните личности във Великобритания. Сред тях са Чарли Димок – млада жена, която е известна и с факта, че никога не носи сутиен, Томи Уолш и всепризнатата звезда Алън Титмарш, избран за един от най-секси мъжете на Англия. Предаванията на всеки един от тези градинари-звезди се излъчват в най-гледаното телевизионно време и това показва красноречиво какво представлява градинарството за англичаните, въпреки че Англия е една от най-урбанизираните страни в Европа. Трябва да се отбележи обаче, че архитектите и то най-вече от викторианската епоха са се погрижили да запазват почти навсякъде място за паркове и градини. Хората, които си нямат градини имат така наречените алотмънт или обрабодваеми терени. За култа към Алън Титмарш може да се каже, достига границите на ексцентричното. Освен че има свое телевизионно предаване, той е издал видеокасети и DVD, написал повече от 30 книги за градинарството, редовно пише за списания, публикувал е няколко романа и всичски не са бестселъри. Наскоро един производител на декоративни предмети за градини предложи вместо градинските джуджета и други фигури да се поставята статуи на тримата звезди-градинари.
След потушаването на пражката пролет през 1968 г. всички администрации и предприятия получават нареждане да не взимат на работа главното действащо лице в чешките събития – Александър Дубчек. Така на 47-годишна възраст той остава без работно място и то в страна, където извършването на трудова дейност е задължително. Дубчек решава тогава да се заема с възстановяването на изоставената си градина, която се намира на хълма над словашката столица Братислава. Малко по-малко той вдъхва живот на запустялата от години градина като засажда нови цветя, оформя храстите в различни форми, засажда също десетки дървета от любимата ябълка. Един италиански фотограф успява да заснеме скришно Александър Дубчек докато подрязвал цветята си и тази снимка бързо обикаля света като се превръща в легенда. След смъртта на Дубчек през 1992 г. градината му отново потъва в забвение.
Най-новият площад на Варна носи името на градинаря Антон Новак. Площадът се намира пред входа на Морската градина, чийто създател е именият чех. На церемонията по именуването на площада присъстваха роднини на известния паркостроител, както и малкият Антон Новак, който е трето поколение. В чест на чешкия градинар е реставрирана и негова паметна плоча в района на морския парк. Заслуга да бъде поканен в България Антон Новак има друг известен чех археологът Карел Шкорпил. Преди да дойде в България Антон Новак участва в изграждането на парковете на дворците Белведере и Шьонбрун във Виена. Работата на градинаря бързо е оценена у нас. Една от първите му задачи е да създаде общинските градини по стръмните склонове на Велико Търново преди сватбата на цар Фердинанд в старата столица на България. Година по-късно Фердинанд иска назначаването на Новак за управител - градинар на двореца "Евксиноград". Той успява да прокара своята идея стръмните брегове, спускащи към морето, да бъдат изчистени от храсталаците и боклуците и след това започва бавно и методично да изгражда градината. Морската градина е най-големия изкуствен парк на Балканите, разположен на 850 декара. От Лонгоза, от Странджа, дори от Истанбул, са докарани ценни дървестни и цветни видове. Заради заслугите му община Варна построява за Новак къща край входа на градината до сградата на радио Варна. В началото на миналия век не само Варна, но и други български градове ползват европейска помощ при оформяне на градския ландшафт. Борисовата градина, Докторската градина в София, градските градини в Русе, Севлиево, Велико Търново, градината "Цар Симеон" в Пловдив, Дунавската градина във Видин са дело на градинарите Даниел Неф, Йосиф Фрай, Шевалас Лошо, Холубар Леерс. Тяхната работа помага за школуването на поколение български паркостроители, повечето от които завършили своето образование в чужбина и посветили се на ландшафната архитектура.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
Няма коментари:
Публикуване на коментар