Младите и психостимулантите

rfi.bg >> Младите и психостимулантите

Употребата на допинг вече не е запазена територия единствено за спортистите. Към стимулиращите вещества прибягват и все повече студенти, загрижени за постиженията си. Наскоро проведено проучване в няколко холандски университета показа, че студентите проявяват доста засилен интерес към психостимулантите. Цифрите са красноречиви: един от всеки осем студенти споделя, че е готов да прибягва до хапчета „риталин”, за да се справи с изпитите през годината. Явлението обаче съвсем не е ново. В САЩ, 20 % от студентите преди дипломиране използват този медикамент и от няколко години насам. „Риталинът” се появява отвъд Атлантика през 50-те години и се използвал за лекуване на деца засегнати от хиперактивност, които имат проблеми с концентрацията. Оттогава насам лекарството е доказало вече свойствата си и не само, че помага за концентрацията преди изпит, а се превръща в ефикасно психотропно вещество по време на партита, ако се приема през носа или се инжектира венозно. Ефектът му трае от три до шест часа. Активното вещество на риталина се доближава до амфетамините и кокаина, но е много по-евтин, защото една таблетка струва само 4 евро. Освен това и лесно се намира, тъй като се продава без рецепта. За последните пет години, броят на хората в Холандия поглъщащи риталин се е утроил и вече достига 600 000, като една трета от тях са възрастни. Риталинът обаче съвсем не е безобиден и списъкът с нежелани ефекти тръгва от обикновено главоболие, минават през дихателни затруднения и стигат до сърдечно-съдови проблеми. В момента Европейската комисия разглежда опасностите, които предизвикват всички медикаменти, съдържащи активното вещество на риталина.

Във Великобритания също употребата на стимулиращи вещества от студентите придобива през последните години заплашителни размери. Британските учени си задават въпроси и вече дори успяха да се разделят. Едните настояват да бъдат въведени тестове за откриване на стимулантите, а другите защитават контролираното използване на медикаментите. Проф. Джон Харис, ръководител на департамента по биоетика в Университета в Манчестър е от втората група учени: “Стимулиращите медикаменти увеличават значително бързината на усвояване на паметта ни. Още повече, че те не представляват някаква опасност. Смятам, че е оправдано възрастни хора в добро здраве да прибягват до тези медикаменти, както и да решават сами дали да ги взимат или не.”

В лондонската университетска болница Сейнт Джордж, психиатърът д-р Кен Шекински, специалист по зависимостите, е много по-резевиран: “Пациентите, които лекувам развиват най-различни проблеми, като депресивни състояния, панически кризи. Най-тежкият случай бе на млад човек, използвал медикаменти подобни на амфетамина, за да подобри паметта си. Постепенно обаче той започва да развива параноя и да се страхува от всичко, включително от най-обикновени неща. Той се изолирал все повече, загубил приятелите си и се затворил в студентската си стай. Накрая започнал да халюцинира, да чува гласове – с една дума, той развил изключително тежка психоза.”
Проблемът, според специалистите, идва от пълно непознаване на свойствата на тези медикаменти сред младите хора.

За да си спестиш малко от ученето, може да си купиш специално хапче за стимулация.
Това е едно от действията, които могат да се предприемат в разпространената сред българските ученици виртуална игра “Кварталът”. Действието носи най-много точки. Целта на играта е да се развие собствен бизнес като се строят кафенета, хотели, заводи за алкохол или фабрики за наркотици. Близо 22 хиляди са регистрираните на уебсайта за компютърни игри, в момент, когато се прави внезапна проверка. В реалния живот, подобно на виртиалния, помощници на учениците са веселите хапчета XTC, ADAM и други. Употребата им рязко е скочила през последните години. На външен вид те са таблетки или капсули с различен цвят. В тинейджърския жаргон наименованията на хапчетата варират – стъкло, лед, кристали или “бонбончета”. Действието им настъпва бързо, до 20 минути и трае близо 6 часа. Ефектът е повишена активност, но най-важното е, че умората изчезва. Най-често, търсенето и консумацията на хапчета, се свръзва с ученическите и студентските партита, но в действителност много от почитателите им продължават да взимат и в останалото време. Според статистиката в резултат на изследване в столицата консуматорите на екстази до 18 годишна възраст, само в София, наброяват 15 000. Един на всеки пет от софийските ученици употребява сънотворни, 10 на сто от учениците взимат успокоителни. Същият е процентът и на тези, които комбинират успокоителни с най-разпространения психостимулант – алкохола. Стига се дори дотам, че някои, които искат да си намерят по-евтини хапчета, бързо започват да проявяват интереси към иначе не особено обичаната химия. Сред съставките на една таблетка от “чудотворните” се съдържат: ортохидроксил, омегафенил, пропиофенон, а те се намират във всички фирми, които търгуват с химически субстанции. Някои специалисти химици твърдят, че схемите и съставките са описани във всеки учебник по органична химия. Има и тинейджъри, които решават, че от екстази се развива зависимост, а други вече изпитват негативните последици от неговото свръхенергично действие и правят промяна. Тези, които си признават и говорят откровено за това, казват, че следват примера на своите родители – взимат псохотропното лекарство диазепам. Защото, ако го няма в къщи, няма как се снабдят с него без рецепта. Освен диазепам употребяват и рисполепт. Търсят се и успокоителните рудотел, транксен и лексотан, които премахват страха, напрежението, тревогата. По –лесно се изкарват трудните моменти, свързани с учене и с вършене на досадни работи. Изчезва чувството за дискомфорт, породен от разликата между възможности и амбиции. При успокоителните и психотропните зависимостта отново е налице. “Пия диазепам от 11 годишен и без него се чувствам супер зле”, признава ученик , който е в горния курс. Когато действието свърши, настъпва черния период – голяма физическа отпадналост, депресията се засилва, а нейни отдушници са гневът и агресията. Интересно е, че богатите знания на младежите за хапчетата са придобити от разкази на приятели и от гледане на филми.

Любомир Бояджиев, Мануела Манлихерова