Ако някой искрено ми е казал какво мисли за мен и то не е било ласкаво

Не мога да се сърдя, ако някой искрено е изразил каквото си е мислил... Поне бързо ми минава, дори да съм го приела по-емоционално в началото. Защото  искреността е едно от условията за истината. Дори да не смятам, че казаното е било истина. Дори да ми е прозвучало малко грубо... защото да изразим какво наистина мислим понякога може да е доста трудно и понякога се осмеляваме да го направим само когато сме в състояние на някакъв афект.

Проблемът не е в искреността, а обратно  - в неискреността или в това, че се дава простор за съмнения в неискреност. Понякога казаното може да звучи толкова двусмислено, че може да се тълкува по два и дори повече противоположни начини. И така много да прилича на изказванията на политиците и дипломатите, т.е. на свързано с политика. И то точно тогава, когато смятам, че се касае за личния ми живот, който искам да е контролиран, доколкото е възможно, само от директно въвлечените...

Искреност, почтеност и спонтанност - това е, към което се стремя и аз самата и вярвам, че те струват много повече от захаросаните лъжи и илюзиите.