Мисля, че преди да се правят каквито и да било други реформи в образователната система, е нужно да бъде отслабена авторитарната й хватка върху самите учители. Като се почне от министерството и всички негови регионални структури и се стигне до директорите на училищата, май основната грижа е властта, упражняването й върху низшестоящите, респективно спускането на всякакви директиви и команди. Няма как учителят да бъде по-добър, когато го третират, както са третирани и учениците в училище. И учителят, и децата, се нуждаят от повече автономия и свобода за творчество, от по-индивидуален и човешки подход.
Заедно с това ми е трудно да видя как това може да стане, защото самото ни общество има такъв характер. Много хора ежедневно работят при същия стил - или властват/командват, или са командвани и се подчиняват. А не е ли така и в много български семейства, където общуването с децата се свежда до командване от родителите?
Промяната все някога ще се случи, макар да е бавна. Но без да променим този си стил, собственото си авторитарно мислене и нагласи, не можем да очакваме това да стане и в училище.
Аз лично не бих искала да правят "реформи", заобикаляйки това, особено управляващи, които не се ползват с доверие и не действат въз основа на обществен консенсус, базиран на широко обсъждане преди това. Боя се иначе, че "реформите" ще се сведат до разрушение, без не само да се съгради нещо по-добро, но изобщо да се съгради нещо. В Англия отдавна са разбрали, че имат повече изгода от еволюция, отколкото от революции. Не ги харесвам като държава в много отношение, но практичността на това според мен е очевидна.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар