Демократизация или марионетизация

Демокрация значи народът, т.е. мнозинството от дадена общност, действително да участва във вземането на решения. Тя е алтернатива на вземане на решения само от определен елит, върхушка.

В днешно време гласуването не гарантира това, защото силните и имащите реална власт могат да управляват вота, като влияят върху мненията и нагласите на хората, внушават и хипнотизират. Така се постигат удобни резултати от гласувания, каквито властимащите предварително са заложили, т.е. решенията де факто се вземат от върхушката.

Затова са ми въпросите:

• Възможна ли е демокрацията в днешно време? 
• Как е била възможна и била ли е тя изобщо в миналото (може би робовладелската демокрация в Древна Гърция е била по-скоро кланова солидарност и обединяване на класата срещу мнозинството безправни и експлоатирани)? 
• Възможно ли е да се попречи на манипулирането ("управлението") на вота при избор?
• Всъщност дали на случващата се всеобхватна бигбрадъризация и засилване мощта и влиянието на глобалната върхушка (и отслабването на върхушките в отделни страни и замяната им с марионетки на Биг Брадърс) не трябва да се погледне по съвсем друг начин?

Като става дума за марионетизация, тя вероятно е по-стара от съвременната демокрация от западен тип. Разликата в наше време е, че от една страна, новите ИКТ придават нова сила и замах на марионетизацията, но от друга - те разширяват и увеличават шансовете за разбиране, позволяват на повече хора да следят процесите и да разбират какво реално се случва зад това, което се говори и излъчва по медиите, въпреки изкривяванията на фактите.

Когато се симулира "демократизация" и "събаряне на диктаторски режим", а всъщност се извършва марионетизация, страничният наблюдател може да се запита кое всъщност е по-малкото зло: дали глобалният "режим" и тирания (какъвто в крайна сметка е резултатът от марионетизацията) или националният.

Ако се съди по българския опит след марионетизацията през 2009 (след 20 години и може би повече опити и настойчивост), едва ли "глобалният режим" може да изглежда привлекателен на друг освен на наивните или правещите се на такива. Този режим дава временно спокойствие и привиден мир на потърпевшата общност (нация), които всъщност служат като параван за тихо изтребление, ако тя пречи на глобалните геостратегически интереси. В крайна сметка се унищожават всякакви шансове тя да излязе някога от затворения кръг на експлоатация, бедност и тирания.

Това, което е станало с англосаксонската колонизация на Северна Америка и Австралия едва ли може да се повтори в наше време - днес унищожаването на туземните/местните общности не може да става така открито жестоко и с такъв замах. Дори ако уж някой друг (режим, мафия, глобален тероризъм или друго) върши това, развитите демокрации все пак трябва да реагират за пред общественото мнение и да оказват хуманитарна и друга помощ. Показаната в "Консервфилм" подмяна на (мозъчното) съдържание в консервите-хора също не ми изглежда възможно, колкото и да сме податливи на промиване на мозъци. И накрая, елитът печели от експлоатацията  на мнозинството, докато се поддържа такова съотношение, т.е. богато и хищно малцинство и бедно и стадоподобно мнозинство. Т.е. не може целият свят да стане част от богатия англосаксонски клуб, дори ако допуснем, че е възможно 100-процентна марионетизация.

Но дотук разсъжденията ми звучат много мрачно. Историята на човечеството е пълна с тирания, войни и какви ли не още гадости, но има все пак и хубави неща, светли мигове. Европа имаше около 50 светли години, когато демокрацията и благоденствието за всички изглеждаха реалност, дори ако това се дължеше на необходимостта на Биг Брадърс да се представят в по-добра светлина от съперника си Большой Брат, за да го победят. Науката напредва и открива все нови и интересни неща, въпреки че сме на път да се самоунищожим екологично, защото не знаем мяра и не можем да овладеем алчността си, своята и тази на върхушката. Със сигурност има и други хубави неща, за които не се сещам сега.