Отрицателното влияние на медиите, възпитанието на децата и възрастните

Някога като студентка, преди около 20 години, много се интересувах от темата как да се противодейства на отрицателното влияние на медиите и масовата култура върху децата, и по-точно на  излъчваната агресия. Тогава имаше доста публикации по това и май беше модерно. Мисля, че също я бяхме обсъждали на семинар по педагогическа социология или друг предмет и е възможно интересът ми да е тръгнал оттам.

Но за друго става дума тук. Тогава препоръчваха родителите да приучват децата си как да възприемат излъчваното от медиите, да им създават нагласи може би, един вид да програмират предварително възприятията и реакциите им, да ги имунизират когнитивно..., казано с мои думи, защото в източниците, които четох, не беше формулирано по този начин. Мисля, че тогава бях преровила доста книги и списания  за това в Народната библиотека, където не намерих каквото търсех, с изключение може би на един материал, свързан с Италия - статия в списание. Така или иначе децата не можеха да бъдат изолирани от мас медиите тогава, а и сега. Днес в интернет ерата нещата кой знае как са се променили - за съжаление престанала да съм следя излизащата литература и не съм добре информирана по въпроса.

Между другото, в днешно време приемствеността между поколенията ми изглежда под въпрос: децата много повече се влияят от медиите за някои неща, отколкото от родителите си. Хрумва ми, че е интересно да поразпитам и потърся дали има някакви проучвания за това доколко и в какво влияят семейството и непосредствената среда, от една страна, и медиите - от друга. Със сигурност ще има материали, и то немалко, особено като знам колко много беше изписано за влиянието на медиите преди 20 години. Наскоро имах повод (събитията в и след Катуница) да помисля малко за това как опитът и наученото от по-зрелите днешни поколения не може да бъде използвано от по-младите, защото последните първо се обръщат към медиите, и по-скоро биха отрекли родителите си и техния опит като неактуални, остарели и отживелица.

Сега мога да видя, че по много подобен начин медиите влияят и на възрастните, както  и на подрастващите, особено във връзка с политиката и промиването на мозъци. И няма грижовни мама и татко, нито лидери, които да програмират реакциите им и да ги научат да се предпазват, да им създадат някакъв имунитет. Лидерите май по-скоро са заинтересувани точно от обратното.

Медийната пропаганда - и тази от мас медиите, и тази от новите е-медии -, в някаква степен зомбира или хипнотизира хората. Те престават да реагират адекватно съобразно средата си, а стават податливи на нещо като дистанционно управление на емоциите, мисловните процеси и свързаните с тях решения, респективно последващите действия.

Доктор Георги Лозанов, известният сугестолог и сугестопед, беше открил в един от сугестопедичните си експерименти голямата сила на авторитета и доверието. Оказва се, че дори и без сугестопедични техники резултатите от ученето също са много високи (не помня дали не бяха аналогични), ако водещият се ползва с голям авторитет и престиж сред учащата група. Тогава неговите предложения или по-скоро внушения имат хипнотична сила.

Не съм сигурна дали по отношение на споменатото опустошително въздействие на медиите става дума само за техника, само за (незаслужени) престиж и доверие или и за двете. Като говоря за медиите, всъщност вероятно по-скоро трябва да разграничавам престижа и доверието към самите медии от една страна, и към тези, които всеки знае, съзнателно или подсъзнателно, че стоят зад тях - от друга.

И така, родителите и възпитателите, които сами са подвластни на всякакво въздействие от медиите, няма как да предпазят децата си от него. Ако те го могат, възможно е то да се предаде дори нецеленасочено на децата им, като контекстуално обучение. Отново един случай, когато според мен обучението може да доведе до промяна, ако се започне с възрастните, а не с децата... В скоби казано, това е моя хипотеза, близка до убеждение - децата просто се приучват на това, което възрастните знаят, и образованието им може да има революционен характер едва ли не само във връзка с достъпността и всеобхватността, но не и по друг някакъв начин.... Може би ако не се пречи целенасочено на това - разбирам, че този абзац е в противоречие с по-горния за прекъсната приемственост между поколенията.

Чудя се дали все още е актуална темата за преодоляване на отрицателното влияние на медиите и на масовата култура върху подрастващите, респективно излъчваните от тях модели и внушения за прекомерна агресия и фокусиране върху сексуалността. Дали някак си от самосебе си не е намерено решение на проблема? Или пък той вече не се възприема като чак толкова интересен и приоритетен поради една или друга причина, например поради осъзнаване от интелектуалния  елит на наличието на много по-сериозни проблеми в момента?