четвъртък, 31 декември 2009 г.
сряда, 30 декември 2009 г.
вторник, 29 декември 2009 г.
Японски учени създават прозрачни златни рибки
BGNES News >> Японски учени създават прозрачни златни рибки
понеделник, 28 декември 2009 г.
Странджанските села привличат гости за празниците
infotourism.bg >> Странджанските села привличат гости за празниците
неделя, 27 декември 2009 г.
събота, 26 декември 2009 г.
петък, 25 декември 2009 г.
четвъртък, 24 декември 2009 г.
сряда, 23 декември 2009 г.
вторник, 22 декември 2009 г.
понеделник, 21 декември 2009 г.
неделя, 20 декември 2009 г.
събота, 19 декември 2009 г.
петък, 18 декември 2009 г.
четвъртък, 17 декември 2009 г.
сряда, 16 декември 2009 г.
вторник, 15 декември 2009 г.
събота, 12 декември 2009 г.
петък, 11 декември 2009 г.
четвъртък, 10 декември 2009 г.
сряда, 9 декември 2009 г.
събота, 5 декември 2009 г.
петък, 4 декември 2009 г.
Почасова работа
rfi.bg >> Почасова работа
ПОЧАСОВА РАБОТААко има област, където неравенството между мъжете и жените да е най-изявено то това е пазарът на труда и особено почасовата работа. В Швейцария, където всеки трети човек работи почасово, прави впечатление, че именно жените са избрали този начин на работа. На пръв поглед изглежда, че става дума за свободен избор от страна на майките, които искат да имат време за семейството си. Основната причина обаче е, че в Швейцария има сериозен недостиг на ясли и детски градини. В болницата на Фрибург например половината от персонала работи почасово. Хората, които са заети в болницата са общо 3000, а местата на пълен работен ден – 2000. Общоприетата работна седмица в Швейцария е от 42 часа, което е много и затова работещите се съгласяват на драго сърце да преговарят за заетостта си. Статистиката обаче сочи, че почасово работят предимно жените. Ерик Давоан, преподавател по човешки ресурси в Университета във Фрибург: “Защо, всъщност, в Швейцария предимно жените избират да работят почасово? Вероятно, защото социалните роли между мъжете и жените са по-традиционни, отколкото в други страни. В Швейцария жените са получили правото да гласуват най-късно. По-общо погледнато, проучванията показват, че швейцарските ценности са по-мъжки, отколкото на други места. Трябва да се има предвид, че в Швейцария има и сериозен недостиг на ясли.” Въпреки тези особености, не може да се говори, че швейцарското общество е ретроградно, смята Шантал Айо е представител на една от големите синдикални централи: “Не бих казала, че е ретрогадно, а че по-скоро се развива бавно. Действително все още съществува тази култура на почасовата работа. Те избират този вариант, защото искат да се занимават с децата си у дома.” Трябва обаче да се има предвид, че в някои търговски обекти по принцип наемат служители само почасово. Други компании пък предлагат единствено работа вечерно време или през уикендите, което означава, че няма възможност за избор, а мнозина възприемат като дискриминация. Според Шантал Айо много работодатели са убедени, че служител, работещ почасово не може да поема отговорности. А това може да се промени единствено с промяна в мисленето. Почасовата работа в Холандия достига още по-големи размери и според последните статистики, всеки втори холандец работи почасово. Сред тях отново преобладават жените, които са 2/3. Този начин на заетост е дълбоко вкоренено в нравите на холандците и си има своето обяснение. Нито мъжете, нито жените в Холандия не предпочитат да си оставят децата в ясли пет дни седмично. Ако се наложи те прибягват до услугите на бабите и дядовците. За разлика от други страни положението в Холандия не се дължи на липсата на ясли и детски градини. Що се отнася до жените без деца, по-млади или по-възрастни, те предпочитат да запазят време за развлечения. Да работиш повече не предоставя непременно перспектива за професионална кариера и не винаги е по-доходно. Мнозинството от жените в Холандия работят по-малко от 25 часа седмично, като са направили този избор съвсем съзнателно. Този тип заетост е обичайна практика в сектори като образованието, здравеопазването и търговията на дребно. При мъжете обаче, е точно обратното и пълният работен ден е всеобщо разпространен. Все пак, според последните изследвания, 1/3 от мъжете споделят, че биха прекарвали по-малко време на работното място. Правителството обаче обмисля, в перспективата на възстановяване от кризата, да върне холандците на работните им места за по-дълго време. Близо 2 % от българите работят почасово. В последния си доклад, посветен на пазара на труда, в страни-членки Европейската комисия изтъква недостатъчно добре развитата схема за почасов труд. В Холандия, както стана по-горе ясно почасово работят половината от хората. В сравнение с останалите европейски страни България се нарежда сред тези, в които и периодът на безработица. Затова, ако има развит пазар за работа на час, би било полезно. Още повече, че много и от работещите търсят допълнителна работа, за да си допълнят месечния си бюджет. Почасово работата, която се предлага, е свързана с гледане на деца, разхождане на домашни любимци, водене и посрещане на ученици от училище, пазаруване и готвене. Всички тези дейности са по договаряне с възложителя и не са обект на трудовото законодателство. Заплащането варира – от 20 лева на ден до 20 лева на час. Не липсват добре заплатени оферти, които касаят работа като анкетьор на граждански договор. Плаща се за приключена за определен срок работа. Но конкретно трудов ангажимент, който да бъде обект на трудово правоотношение, се намира най-често в сферата на ресторантьорския бизнес, в директните продажби. Там се срещат казуси като този. Във фирма, специализирала се в продажби на едро, назначават шофьор за разнасяне на стоки на клиенти за два часа на ден. Неговият договор е втори трудов договор. Но работодателите му искат да го назначат на почасово заплащане, защото е на повикване. Оказва се, че работодателят може да се опре единствено на чл. 139 ал. 5 от Кодекса на труда. Съгласно текста на този член за някои категории служители може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя в определено време от денонощието. Тези категории служители и работници, както и времето, и редът за отчитане на това време се определя от социалния министър. А що се отнася до заплащането на почасовия труд България се оказва най-ниските ставки в целия ЕС. Най-скъпо платеният труд на час е в Люксембург. Затова хората от свободните професии се ориентират към доходоносни проекти. И ако нямат късмет да бъдат потърсени, могат да прегледат предложенията в двата най-посещавани сайта jobs.bg и getafreelancer.com. Онези, които тръгват да сърфират из Интернет за обяви за почасова работа, неминуемо се натъкват всякакви екзотични предложения – от мебелен монтажник за почасова работа до интимни компаньони.
Любомир Бояджиев, Мануела Манлихерова
ПОЧАСОВА РАБОТААко има област, където неравенството между мъжете и жените да е най-изявено то това е пазарът на труда и особено почасовата работа. В Швейцария, където всеки трети човек работи почасово, прави впечатление, че именно жените са избрали този начин на работа. На пръв поглед изглежда, че става дума за свободен избор от страна на майките, които искат да имат време за семейството си. Основната причина обаче е, че в Швейцария има сериозен недостиг на ясли и детски градини. В болницата на Фрибург например половината от персонала работи почасово. Хората, които са заети в болницата са общо 3000, а местата на пълен работен ден – 2000. Общоприетата работна седмица в Швейцария е от 42 часа, което е много и затова работещите се съгласяват на драго сърце да преговарят за заетостта си. Статистиката обаче сочи, че почасово работят предимно жените. Ерик Давоан, преподавател по човешки ресурси в Университета във Фрибург: “Защо, всъщност, в Швейцария предимно жените избират да работят почасово? Вероятно, защото социалните роли между мъжете и жените са по-традиционни, отколкото в други страни. В Швейцария жените са получили правото да гласуват най-късно. По-общо погледнато, проучванията показват, че швейцарските ценности са по-мъжки, отколкото на други места. Трябва да се има предвид, че в Швейцария има и сериозен недостиг на ясли.” Въпреки тези особености, не може да се говори, че швейцарското общество е ретроградно, смята Шантал Айо е представител на една от големите синдикални централи: “Не бих казала, че е ретрогадно, а че по-скоро се развива бавно. Действително все още съществува тази култура на почасовата работа. Те избират този вариант, защото искат да се занимават с децата си у дома.” Трябва обаче да се има предвид, че в някои търговски обекти по принцип наемат служители само почасово. Други компании пък предлагат единствено работа вечерно време или през уикендите, което означава, че няма възможност за избор, а мнозина възприемат като дискриминация. Според Шантал Айо много работодатели са убедени, че служител, работещ почасово не може да поема отговорности. А това може да се промени единствено с промяна в мисленето. Почасовата работа в Холандия достига още по-големи размери и според последните статистики, всеки втори холандец работи почасово. Сред тях отново преобладават жените, които са 2/3. Този начин на заетост е дълбоко вкоренено в нравите на холандците и си има своето обяснение. Нито мъжете, нито жените в Холандия не предпочитат да си оставят децата в ясли пет дни седмично. Ако се наложи те прибягват до услугите на бабите и дядовците. За разлика от други страни положението в Холандия не се дължи на липсата на ясли и детски градини. Що се отнася до жените без деца, по-млади или по-възрастни, те предпочитат да запазят време за развлечения. Да работиш повече не предоставя непременно перспектива за професионална кариера и не винаги е по-доходно. Мнозинството от жените в Холандия работят по-малко от 25 часа седмично, като са направили този избор съвсем съзнателно. Този тип заетост е обичайна практика в сектори като образованието, здравеопазването и търговията на дребно. При мъжете обаче, е точно обратното и пълният работен ден е всеобщо разпространен. Все пак, според последните изследвания, 1/3 от мъжете споделят, че биха прекарвали по-малко време на работното място. Правителството обаче обмисля, в перспективата на възстановяване от кризата, да върне холандците на работните им места за по-дълго време. Близо 2 % от българите работят почасово. В последния си доклад, посветен на пазара на труда, в страни-членки Европейската комисия изтъква недостатъчно добре развитата схема за почасов труд. В Холандия, както стана по-горе ясно почасово работят половината от хората. В сравнение с останалите европейски страни България се нарежда сред тези, в които и периодът на безработица. Затова, ако има развит пазар за работа на час, би било полезно. Още повече, че много и от работещите търсят допълнителна работа, за да си допълнят месечния си бюджет. Почасово работата, която се предлага, е свързана с гледане на деца, разхождане на домашни любимци, водене и посрещане на ученици от училище, пазаруване и готвене. Всички тези дейности са по договаряне с възложителя и не са обект на трудовото законодателство. Заплащането варира – от 20 лева на ден до 20 лева на час. Не липсват добре заплатени оферти, които касаят работа като анкетьор на граждански договор. Плаща се за приключена за определен срок работа. Но конкретно трудов ангажимент, който да бъде обект на трудово правоотношение, се намира най-често в сферата на ресторантьорския бизнес, в директните продажби. Там се срещат казуси като този. Във фирма, специализирала се в продажби на едро, назначават шофьор за разнасяне на стоки на клиенти за два часа на ден. Неговият договор е втори трудов договор. Но работодателите му искат да го назначат на почасово заплащане, защото е на повикване. Оказва се, че работодателят може да се опре единствено на чл. 139 ал. 5 от Кодекса на труда. Съгласно текста на този член за някои категории служители може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя в определено време от денонощието. Тези категории служители и работници, както и времето, и редът за отчитане на това време се определя от социалния министър. А що се отнася до заплащането на почасовия труд България се оказва най-ниските ставки в целия ЕС. Най-скъпо платеният труд на час е в Люксембург. Затова хората от свободните професии се ориентират към доходоносни проекти. И ако нямат късмет да бъдат потърсени, могат да прегледат предложенията в двата най-посещавани сайта jobs.bg и getafreelancer.com. Онези, които тръгват да сърфират из Интернет за обяви за почасова работа, неминуемо се натъкват всякакви екзотични предложения – от мебелен монтажник за почасова работа до интимни компаньони.
Любомир Бояджиев, Мануела Манлихерова
четвъртък, 3 декември 2009 г.
сряда, 2 декември 2009 г.
вторник, 1 декември 2009 г.
понеделник, 30 ноември 2009 г.
петък, 27 ноември 2009 г.
четвъртък, 26 ноември 2009 г.
Свинският грип вероятно е грандиозна корупционна афера
rfi.bg >> Свинският грип вероятно е грандиозна корупционна афера
Свинският грип може да се окаже грандиозна корупционна афера, информира в.”Сега”, цитирайки руския в. "Новие известия", според когото пандемията от свински грип може да се окаже една от най-грандиозните корупционни схеми. Датски разследващи журналисти от местния вестник Information са открили, че експерти от Световната здравна организация (СЗО) са свързани с големи фармацевтични компании, забогатели от продажба на лекарства срещу заболяването. По време на разследването е установено, че много учени, които са членове и на различни комитети в СЗО, усърдно укривали, че получават пари и от големи фармацевтични компании. Според данни на международната инвестиционна банка "Джей Пи Морган" фармацевтичната индустрия е спечелила тази година от продажбата на ваксини срещу вируса А (H1N1) над 7 млрд. евро. Причината за преувеличената реакция на света към не толкова опасния свински грип е успешната пиар кампания, проведена от експертите на СЗО, твърди датският вестник.
Свинският грип може да се окаже грандиозна корупционна афера, информира в.”Сега”, цитирайки руския в. "Новие известия", според когото пандемията от свински грип може да се окаже една от най-грандиозните корупционни схеми. Датски разследващи журналисти от местния вестник Information са открили, че експерти от Световната здравна организация (СЗО) са свързани с големи фармацевтични компании, забогатели от продажба на лекарства срещу заболяването. По време на разследването е установено, че много учени, които са членове и на различни комитети в СЗО, усърдно укривали, че получават пари и от големи фармацевтични компании. Според данни на международната инвестиционна банка "Джей Пи Морган" фармацевтичната индустрия е спечелила тази година от продажбата на ваксини срещу вируса А (H1N1) над 7 млрд. евро. Причината за преувеличената реакция на света към не толкова опасния свински грип е успешната пиар кампания, проведена от експертите на СЗО, твърди датският вестник.
сряда, 25 ноември 2009 г.
Започва производството на китайски автомобили в Ловеч
rfi.bg >> Започва производството на китайски автомобили в Ловеч
“Започва производството на китайски автомобили в Ловеч” пише в.“Класа”. От края на 2010 г. китайската компанията “Грейт уол” щезапочне производството на джипове в Ловеч, след като тя подписадоговор за това с “Литекс моторс” на стойност 570 млн. евро.Първоначалната инвестиция е от 80 млн. евро, а по-нататък тя щенадвиши 300 млн. До 1 800 души ще работят в завода, който щепроизвежда до 50 000 автомоила годишно.Това ще е последният шанс за българското автомобилостроене следпровала на “Роувър” през 1996 г. Производството във Варна тогава бешеспряно едва след като 2 200 автомобила бяха съставени.
“Започва производството на китайски автомобили в Ловеч” пише в.“Класа”. От края на 2010 г. китайската компанията “Грейт уол” щезапочне производството на джипове в Ловеч, след като тя подписадоговор за това с “Литекс моторс” на стойност 570 млн. евро.Първоначалната инвестиция е от 80 млн. евро, а по-нататък тя щенадвиши 300 млн. До 1 800 души ще работят в завода, който щепроизвежда до 50 000 автомоила годишно.Това ще е последният шанс за българското автомобилостроене следпровала на “Роувър” през 1996 г. Производството във Варна тогава бешеспряно едва след като 2 200 автомобила бяха съставени.
вторник, 24 ноември 2009 г.
понеделник, 23 ноември 2009 г.
събота, 21 ноември 2009 г.
петък, 20 ноември 2009 г.
четвъртък, 19 ноември 2009 г.
вторник, 17 ноември 2009 г.
неделя, 15 ноември 2009 г.
четвъртък, 12 ноември 2009 г.
Фоторетуширането
rfi.bg >> Фоторетуширането
Ретуширането на снимки е познато от зората на фотографията и позволява да не само да се разкрасяват сниманите лица, но и да се коригират недостатъци. С развитието на цифровата фотография възможностите за ретуширане стават неограничени. Може би за мнозина ще прозвучи странно, но повод да се заговори за същината на ретуширането във Франция стана проблемът с анорексията. Преди два месеца депутатката от управляващата партия UMP Валери Боайе предложи да се обявява, когато дадена снимка е ретуширана. Според нея, фотосесиите на някои много слаби манекени може да окажат лошо влияние върху младите момичети с тенденция към анорексията. Предложението на Валери Боайе обаче предизвика остри реакции сред фотографите и издателите на списания. Какъв резултат би имало, ако това предложение се приеме? Ето мнението на психотерапевта Кристин Шике: “Ако действително това е същината на проблема то би било редно тези снимки въобще да се забранят. Малко е нелепо да се показва снимката и да се казва „не вярвайте в това” или „не сме снимали точно това”. Що се отнася до нарушенията в хранителното поведение, това е болест, чиито корени са много сложни, а в основата стои голямо психично страдание. Да мислиш, че ще намалиш сериозността на тези смущения, поставяйки един ред с пояснение под снимката, не е най-доброто решение. Ако може да се говори за някаква превенция то тя се отнася до едно много по-глобално и социално ниво. “ От феминистките среди също не подкрепят предложението на Валери Боайе, но според представителките на тези среди проблемът се крие в стандартизацията на критериите за красота. В същото време, политическият ретуш съвсем не датира от вчера, а примерите за специално обработени портрети по времето на съветския режим са красноречиви. Наскоро снимката на бившата министърка на правосъдието Рашида Дати претърпя сериозна промяна, когато очевидно скъпия пръстен изчезна от ръката й, когато снимката бе публикувана на първата страница на в. „Фигаро”. С наближаването на президентските избори в Украйна, на 17 януари кандидатите все повече се подмладяват и с всеки изминал ден стават все по-елегантни. И тук обаче става дума за работа с „фотошопа”. С всяка нова серия от афиши кандидатът на опозицията Виктор Янукович се появява като че ли подмладен с 10 години. Лидерът на Партията на регионите, който се сочи за фаворит в проучванията, е на 59 години, но на рекламните афиши изглежда на 40... Достатъчно е обаче човек да пусне телевизора си, за да види истинския Янукович с двойната му брадичка и падащи бръчки. Съперничката му и сегашна министър-председателка, Юлия Тимошенко, съвсем не изостава. Нейна запазена марка е перфектното лице, което никога не остарява, или поне на по афишите. В другата крайност пък е 35-годишният аутсайдер Арсений Аценюк, който минава за прекалено млад и трябва да се състарява по снимките. И накрая, не трябва да забравяме досегашният президент Виктор Юшченко, който също е кандидат президент и който е направил доста за майсторите по ретуш в Украйна. След като през 2004 бе отровен с диоксин той прибягна до фотошопа, за да прикрие неизлечимите остатъци по лицето си. На много хора прави впечатление, че много от харесваните от тях телевизионни водещи или певци изглеждат нереално добре на фона на ежедневно срещаните хора. На екрана това се постига със специални филтри, които се поставят на телевизионните камери. Това е причината някои водещи да изглеждат много добре за разлика от поканените от тях гости в студиото. В печатните издания, най-вече списанията фоторетуширането или както е по-известно фотошоп е свързано с професията графичен дизайнер, която е много модерна в момента. Работата на графичния дизайнер е свързана с редактиране на цифрови изображения. Няма модно списание, което да не разчита на фотошопа, за да публикува идеални снимки на манекенки и фотомодели. На практика графичните дизайнери се оказват по-добри от пластичните хирурзи. И в тази работа има професионалисти, които високо ценени и такива, чиято работа не блести с добри резултати. Въпрос на талант е да се промени една снимка, без образът на човека на нея да бъде превърнат в карикатура. Тези, които се справят с ретишурането виртуозно, подобно на естестическите хирурзи, са се броят на пръсти и работят за няколко от водещите модни списания. Има и такива печелят много пари в чужбина, защото там работата е финансово високо ценена. У нас, се оказва, че сред списанията рекордът по използването на фотошоп, се държи от мъжкото списание Playboy. С фотошопа се тушира визуално не една фигура откъм обеми, друга откъм формите. Едни биват намалявани, други уголемявани. Изглаждат се малките бръчки, подпълват се устни. Тъй като това е част от работата им, дизайнерите не разкриват тайни от своята работа. Но е всеизвестно, че при организирането на кастинг, за да бъде избран някой за фотомодел, не е задължително да е красив. Още повече, че красотата се оказва преходна категория и много променлива. Понякога се търси перфектно тяло, а благодарение на фотошопа може да се сложи друга глава или обратното. Засиви какво се търси. Понякога се получава така, че една снимка, се превръща в истинско графично произведение на дизайнера. Важен критерий за перфектната работа е ретушът да не личи, дори да няма намек, че е използван. И в тази работа се налага тенденции, които се харесват на някои, а на други – не. Много от фолкизпълнителките освен че се подлагат на коригиране от страна на пластичните хирурзи, изискват и следването на определена стилистика при обработката на техни снимки за списанията. По-важното в този случай е, че феновете харесват своите идоли и ретуширани. Извън професионалната дейност на фоторетуширане, в ежедневието всеки може да се позабавлява с фотошоп. Заниманията с това са известни като фейк, което означава подправям, а фейкърите си шегуват основно с политическите фигури.
Любомир Бояджиев, Мануела Манлихерова
Ретуширането на снимки е познато от зората на фотографията и позволява да не само да се разкрасяват сниманите лица, но и да се коригират недостатъци. С развитието на цифровата фотография възможностите за ретуширане стават неограничени. Може би за мнозина ще прозвучи странно, но повод да се заговори за същината на ретуширането във Франция стана проблемът с анорексията. Преди два месеца депутатката от управляващата партия UMP Валери Боайе предложи да се обявява, когато дадена снимка е ретуширана. Според нея, фотосесиите на някои много слаби манекени може да окажат лошо влияние върху младите момичети с тенденция към анорексията. Предложението на Валери Боайе обаче предизвика остри реакции сред фотографите и издателите на списания. Какъв резултат би имало, ако това предложение се приеме? Ето мнението на психотерапевта Кристин Шике: “Ако действително това е същината на проблема то би било редно тези снимки въобще да се забранят. Малко е нелепо да се показва снимката и да се казва „не вярвайте в това” или „не сме снимали точно това”. Що се отнася до нарушенията в хранителното поведение, това е болест, чиито корени са много сложни, а в основата стои голямо психично страдание. Да мислиш, че ще намалиш сериозността на тези смущения, поставяйки един ред с пояснение под снимката, не е най-доброто решение. Ако може да се говори за някаква превенция то тя се отнася до едно много по-глобално и социално ниво. “ От феминистките среди също не подкрепят предложението на Валери Боайе, но според представителките на тези среди проблемът се крие в стандартизацията на критериите за красота. В същото време, политическият ретуш съвсем не датира от вчера, а примерите за специално обработени портрети по времето на съветския режим са красноречиви. Наскоро снимката на бившата министърка на правосъдието Рашида Дати претърпя сериозна промяна, когато очевидно скъпия пръстен изчезна от ръката й, когато снимката бе публикувана на първата страница на в. „Фигаро”. С наближаването на президентските избори в Украйна, на 17 януари кандидатите все повече се подмладяват и с всеки изминал ден стават все по-елегантни. И тук обаче става дума за работа с „фотошопа”. С всяка нова серия от афиши кандидатът на опозицията Виктор Янукович се появява като че ли подмладен с 10 години. Лидерът на Партията на регионите, който се сочи за фаворит в проучванията, е на 59 години, но на рекламните афиши изглежда на 40... Достатъчно е обаче човек да пусне телевизора си, за да види истинския Янукович с двойната му брадичка и падащи бръчки. Съперничката му и сегашна министър-председателка, Юлия Тимошенко, съвсем не изостава. Нейна запазена марка е перфектното лице, което никога не остарява, или поне на по афишите. В другата крайност пък е 35-годишният аутсайдер Арсений Аценюк, който минава за прекалено млад и трябва да се състарява по снимките. И накрая, не трябва да забравяме досегашният президент Виктор Юшченко, който също е кандидат президент и който е направил доста за майсторите по ретуш в Украйна. След като през 2004 бе отровен с диоксин той прибягна до фотошопа, за да прикрие неизлечимите остатъци по лицето си. На много хора прави впечатление, че много от харесваните от тях телевизионни водещи или певци изглеждат нереално добре на фона на ежедневно срещаните хора. На екрана това се постига със специални филтри, които се поставят на телевизионните камери. Това е причината някои водещи да изглеждат много добре за разлика от поканените от тях гости в студиото. В печатните издания, най-вече списанията фоторетуширането или както е по-известно фотошоп е свързано с професията графичен дизайнер, която е много модерна в момента. Работата на графичния дизайнер е свързана с редактиране на цифрови изображения. Няма модно списание, което да не разчита на фотошопа, за да публикува идеални снимки на манекенки и фотомодели. На практика графичните дизайнери се оказват по-добри от пластичните хирурзи. И в тази работа има професионалисти, които високо ценени и такива, чиято работа не блести с добри резултати. Въпрос на талант е да се промени една снимка, без образът на човека на нея да бъде превърнат в карикатура. Тези, които се справят с ретишурането виртуозно, подобно на естестическите хирурзи, са се броят на пръсти и работят за няколко от водещите модни списания. Има и такива печелят много пари в чужбина, защото там работата е финансово високо ценена. У нас, се оказва, че сред списанията рекордът по използването на фотошоп, се държи от мъжкото списание Playboy. С фотошопа се тушира визуално не една фигура откъм обеми, друга откъм формите. Едни биват намалявани, други уголемявани. Изглаждат се малките бръчки, подпълват се устни. Тъй като това е част от работата им, дизайнерите не разкриват тайни от своята работа. Но е всеизвестно, че при организирането на кастинг, за да бъде избран някой за фотомодел, не е задължително да е красив. Още повече, че красотата се оказва преходна категория и много променлива. Понякога се търси перфектно тяло, а благодарение на фотошопа може да се сложи друга глава или обратното. Засиви какво се търси. Понякога се получава така, че една снимка, се превръща в истинско графично произведение на дизайнера. Важен критерий за перфектната работа е ретушът да не личи, дори да няма намек, че е използван. И в тази работа се налага тенденции, които се харесват на някои, а на други – не. Много от фолкизпълнителките освен че се подлагат на коригиране от страна на пластичните хирурзи, изискват и следването на определена стилистика при обработката на техни снимки за списанията. По-важното в този случай е, че феновете харесват своите идоли и ретуширани. Извън професионалната дейност на фоторетуширане, в ежедневието всеки може да се позабавлява с фотошоп. Заниманията с това са известни като фейк, което означава подправям, а фейкърите си шегуват основно с политическите фигури.
Любомир Бояджиев, Мануела Манлихерова
сряда, 11 ноември 2009 г.
вторник, 10 ноември 2009 г.
понеделник, 9 ноември 2009 г.
петък, 30 октомври 2009 г.
четвъртък, 29 октомври 2009 г.
сряда, 28 октомври 2009 г.
вторник, 27 октомври 2009 г.
понеделник, 26 октомври 2009 г.
неделя, 25 октомври 2009 г.
събота, 24 октомври 2009 г.
петък, 23 октомври 2009 г.
Младите и психостимулантите
rfi.bg >> Младите и психостимулантите
Употребата на допинг вече не е запазена територия единствено за спортистите. Към стимулиращите вещества прибягват и все повече студенти, загрижени за постиженията си. Наскоро проведено проучване в няколко холандски университета показа, че студентите проявяват доста засилен интерес към психостимулантите. Цифрите са красноречиви: един от всеки осем студенти споделя, че е готов да прибягва до хапчета „риталин”, за да се справи с изпитите през годината. Явлението обаче съвсем не е ново. В САЩ, 20 % от студентите преди дипломиране използват този медикамент и от няколко години насам. „Риталинът” се появява отвъд Атлантика през 50-те години и се използвал за лекуване на деца засегнати от хиперактивност, които имат проблеми с концентрацията. Оттогава насам лекарството е доказало вече свойствата си и не само, че помага за концентрацията преди изпит, а се превръща в ефикасно психотропно вещество по време на партита, ако се приема през носа или се инжектира венозно. Ефектът му трае от три до шест часа. Активното вещество на риталина се доближава до амфетамините и кокаина, но е много по-евтин, защото една таблетка струва само 4 евро. Освен това и лесно се намира, тъй като се продава без рецепта. За последните пет години, броят на хората в Холандия поглъщащи риталин се е утроил и вече достига 600 000, като една трета от тях са възрастни. Риталинът обаче съвсем не е безобиден и списъкът с нежелани ефекти тръгва от обикновено главоболие, минават през дихателни затруднения и стигат до сърдечно-съдови проблеми. В момента Европейската комисия разглежда опасностите, които предизвикват всички медикаменти, съдържащи активното вещество на риталина.
Във Великобритания също употребата на стимулиращи вещества от студентите придобива през последните години заплашителни размери. Британските учени си задават въпроси и вече дори успяха да се разделят. Едните настояват да бъдат въведени тестове за откриване на стимулантите, а другите защитават контролираното използване на медикаментите. Проф. Джон Харис, ръководител на департамента по биоетика в Университета в Манчестър е от втората група учени: “Стимулиращите медикаменти увеличават значително бързината на усвояване на паметта ни. Още повече, че те не представляват някаква опасност. Смятам, че е оправдано възрастни хора в добро здраве да прибягват до тези медикаменти, както и да решават сами дали да ги взимат или не.”
В лондонската университетска болница Сейнт Джордж, психиатърът д-р Кен Шекински, специалист по зависимостите, е много по-резевиран: “Пациентите, които лекувам развиват най-различни проблеми, като депресивни състояния, панически кризи. Най-тежкият случай бе на млад човек, използвал медикаменти подобни на амфетамина, за да подобри паметта си. Постепенно обаче той започва да развива параноя и да се страхува от всичко, включително от най-обикновени неща. Той се изолирал все повече, загубил приятелите си и се затворил в студентската си стай. Накрая започнал да халюцинира, да чува гласове – с една дума, той развил изключително тежка психоза.”
Проблемът, според специалистите, идва от пълно непознаване на свойствата на тези медикаменти сред младите хора.
За да си спестиш малко от ученето, може да си купиш специално хапче за стимулация.
Това е едно от действията, които могат да се предприемат в разпространената сред българските ученици виртуална игра “Кварталът”. Действието носи най-много точки. Целта на играта е да се развие собствен бизнес като се строят кафенета, хотели, заводи за алкохол или фабрики за наркотици. Близо 22 хиляди са регистрираните на уебсайта за компютърни игри, в момент, когато се прави внезапна проверка. В реалния живот, подобно на виртиалния, помощници на учениците са веселите хапчета XTC, ADAM и други. Употребата им рязко е скочила през последните години. На външен вид те са таблетки или капсули с различен цвят. В тинейджърския жаргон наименованията на хапчетата варират – стъкло, лед, кристали или “бонбончета”. Действието им настъпва бързо, до 20 минути и трае близо 6 часа. Ефектът е повишена активност, но най-важното е, че умората изчезва. Най-често, търсенето и консумацията на хапчета, се свръзва с ученическите и студентските партита, но в действителност много от почитателите им продължават да взимат и в останалото време. Според статистиката в резултат на изследване в столицата консуматорите на екстази до 18 годишна възраст, само в София, наброяват 15 000. Един на всеки пет от софийските ученици употребява сънотворни, 10 на сто от учениците взимат успокоителни. Същият е процентът и на тези, които комбинират успокоителни с най-разпространения психостимулант – алкохола. Стига се дори дотам, че някои, които искат да си намерят по-евтини хапчета, бързо започват да проявяват интереси към иначе не особено обичаната химия. Сред съставките на една таблетка от “чудотворните” се съдържат: ортохидроксил, омегафенил, пропиофенон, а те се намират във всички фирми, които търгуват с химически субстанции. Някои специалисти химици твърдят, че схемите и съставките са описани във всеки учебник по органична химия. Има и тинейджъри, които решават, че от екстази се развива зависимост, а други вече изпитват негативните последици от неговото свръхенергично действие и правят промяна. Тези, които си признават и говорят откровено за това, казват, че следват примера на своите родители – взимат псохотропното лекарство диазепам. Защото, ако го няма в къщи, няма как се снабдят с него без рецепта. Освен диазепам употребяват и рисполепт. Търсят се и успокоителните рудотел, транксен и лексотан, които премахват страха, напрежението, тревогата. По –лесно се изкарват трудните моменти, свързани с учене и с вършене на досадни работи. Изчезва чувството за дискомфорт, породен от разликата между възможности и амбиции. При успокоителните и психотропните зависимостта отново е налице. “Пия диазепам от 11 годишен и без него се чувствам супер зле”, признава ученик , който е в горния курс. Когато действието свърши, настъпва черния период – голяма физическа отпадналост, депресията се засилва, а нейни отдушници са гневът и агресията. Интересно е, че богатите знания на младежите за хапчетата са придобити от разкази на приятели и от гледане на филми.
Любомир Бояджиев, Мануела Манлихерова
Употребата на допинг вече не е запазена територия единствено за спортистите. Към стимулиращите вещества прибягват и все повече студенти, загрижени за постиженията си. Наскоро проведено проучване в няколко холандски университета показа, че студентите проявяват доста засилен интерес към психостимулантите. Цифрите са красноречиви: един от всеки осем студенти споделя, че е готов да прибягва до хапчета „риталин”, за да се справи с изпитите през годината. Явлението обаче съвсем не е ново. В САЩ, 20 % от студентите преди дипломиране използват този медикамент и от няколко години насам. „Риталинът” се появява отвъд Атлантика през 50-те години и се използвал за лекуване на деца засегнати от хиперактивност, които имат проблеми с концентрацията. Оттогава насам лекарството е доказало вече свойствата си и не само, че помага за концентрацията преди изпит, а се превръща в ефикасно психотропно вещество по време на партита, ако се приема през носа или се инжектира венозно. Ефектът му трае от три до шест часа. Активното вещество на риталина се доближава до амфетамините и кокаина, но е много по-евтин, защото една таблетка струва само 4 евро. Освен това и лесно се намира, тъй като се продава без рецепта. За последните пет години, броят на хората в Холандия поглъщащи риталин се е утроил и вече достига 600 000, като една трета от тях са възрастни. Риталинът обаче съвсем не е безобиден и списъкът с нежелани ефекти тръгва от обикновено главоболие, минават през дихателни затруднения и стигат до сърдечно-съдови проблеми. В момента Европейската комисия разглежда опасностите, които предизвикват всички медикаменти, съдържащи активното вещество на риталина.
Във Великобритания също употребата на стимулиращи вещества от студентите придобива през последните години заплашителни размери. Британските учени си задават въпроси и вече дори успяха да се разделят. Едните настояват да бъдат въведени тестове за откриване на стимулантите, а другите защитават контролираното използване на медикаментите. Проф. Джон Харис, ръководител на департамента по биоетика в Университета в Манчестър е от втората група учени: “Стимулиращите медикаменти увеличават значително бързината на усвояване на паметта ни. Още повече, че те не представляват някаква опасност. Смятам, че е оправдано възрастни хора в добро здраве да прибягват до тези медикаменти, както и да решават сами дали да ги взимат или не.”
В лондонската университетска болница Сейнт Джордж, психиатърът д-р Кен Шекински, специалист по зависимостите, е много по-резевиран: “Пациентите, които лекувам развиват най-различни проблеми, като депресивни състояния, панически кризи. Най-тежкият случай бе на млад човек, използвал медикаменти подобни на амфетамина, за да подобри паметта си. Постепенно обаче той започва да развива параноя и да се страхува от всичко, включително от най-обикновени неща. Той се изолирал все повече, загубил приятелите си и се затворил в студентската си стай. Накрая започнал да халюцинира, да чува гласове – с една дума, той развил изключително тежка психоза.”
Проблемът, според специалистите, идва от пълно непознаване на свойствата на тези медикаменти сред младите хора.
За да си спестиш малко от ученето, може да си купиш специално хапче за стимулация.
Това е едно от действията, които могат да се предприемат в разпространената сред българските ученици виртуална игра “Кварталът”. Действието носи най-много точки. Целта на играта е да се развие собствен бизнес като се строят кафенета, хотели, заводи за алкохол или фабрики за наркотици. Близо 22 хиляди са регистрираните на уебсайта за компютърни игри, в момент, когато се прави внезапна проверка. В реалния живот, подобно на виртиалния, помощници на учениците са веселите хапчета XTC, ADAM и други. Употребата им рязко е скочила през последните години. На външен вид те са таблетки или капсули с различен цвят. В тинейджърския жаргон наименованията на хапчетата варират – стъкло, лед, кристали или “бонбончета”. Действието им настъпва бързо, до 20 минути и трае близо 6 часа. Ефектът е повишена активност, но най-важното е, че умората изчезва. Най-често, търсенето и консумацията на хапчета, се свръзва с ученическите и студентските партита, но в действителност много от почитателите им продължават да взимат и в останалото време. Според статистиката в резултат на изследване в столицата консуматорите на екстази до 18 годишна възраст, само в София, наброяват 15 000. Един на всеки пет от софийските ученици употребява сънотворни, 10 на сто от учениците взимат успокоителни. Същият е процентът и на тези, които комбинират успокоителни с най-разпространения психостимулант – алкохола. Стига се дори дотам, че някои, които искат да си намерят по-евтини хапчета, бързо започват да проявяват интереси към иначе не особено обичаната химия. Сред съставките на една таблетка от “чудотворните” се съдържат: ортохидроксил, омегафенил, пропиофенон, а те се намират във всички фирми, които търгуват с химически субстанции. Някои специалисти химици твърдят, че схемите и съставките са описани във всеки учебник по органична химия. Има и тинейджъри, които решават, че от екстази се развива зависимост, а други вече изпитват негативните последици от неговото свръхенергично действие и правят промяна. Тези, които си признават и говорят откровено за това, казват, че следват примера на своите родители – взимат псохотропното лекарство диазепам. Защото, ако го няма в къщи, няма как се снабдят с него без рецепта. Освен диазепам употребяват и рисполепт. Търсят се и успокоителните рудотел, транксен и лексотан, които премахват страха, напрежението, тревогата. По –лесно се изкарват трудните моменти, свързани с учене и с вършене на досадни работи. Изчезва чувството за дискомфорт, породен от разликата между възможности и амбиции. При успокоителните и психотропните зависимостта отново е налице. “Пия диазепам от 11 годишен и без него се чувствам супер зле”, признава ученик , който е в горния курс. Когато действието свърши, настъпва черния период – голяма физическа отпадналост, депресията се засилва, а нейни отдушници са гневът и агресията. Интересно е, че богатите знания на младежите за хапчетата са придобити от разкази на приятели и от гледане на филми.
Любомир Бояджиев, Мануела Манлихерова
"Грейт Уол" обяви българското си производство
Vesti.bg >> "Грейт Уол" обяви българското си производство
"Грейт Уол Мотор" започва сглобяването на свои модели у нас през 2011 г., обяви официален източник от отдела за чуждестранен бизнес на компанията.
Според споразумението, подписано между китайците и българската компания "Литекс Моторс", двете строят съвместно нов асамблиращ завод.
Той ще се намира в Баховица край Ловеч.
Съоръжението е планирано за производство на 50 000 автомобила годишно и ще стартира дейността си с цели четири модела, които в началото на септември получиха сертификация за продажби в ЕС.
Това са седаните Florid и Coolbear, SUV-ът Hover 5 и пикапът Wingle.
350 чаши топъл чай до НДК на 24 октомври
Vesti.bg >> 350 чаши топъл чай до НДК на 24 октомври
Пловдив: 350 минути клавирна музика на живо, инициатива на доц. Албена Димова и нейни студенти с любезното домакинство на Народно читалище 'Христо Ботев'. Концертът с вход свободен започва ще продължи от 11 до 16.50 ч.
Пловдив: 350 минути клавирна музика на живо, инициатива на доц. Албена Димова и нейни студенти с любезното домакинство на Народно читалище 'Христо Ботев'. Концертът с вход свободен започва ще продължи от 11 до 16.50 ч.
четвъртък, 22 октомври 2009 г.
сряда, 21 октомври 2009 г.
Национална сензация – български писател на световно ниво!
rabotaveu.com >> Национална сензация – български писател на световно ниво!
При това, както се казва - "от нашата черга": емигрант и гурбетчия. Подробности
Уважаеми посетители на rabotavEU.com,
България роди писател, който се издава в чужбина, масово се чете и завладява сърцата на чуждестранната публика. Ние, гурбетчиите и емигрантите, като представители на най-смелата, най-решителната и най-предприемчивата част от българския народ, сме особено горди, че този човек произлиза от нашата черга!
Ето защо, като истински българи, ние поставяме препратка на българската секция на сайта към издателите на книгата, за да може всеки от Вас да се докосне до магията на твореца. За целта получихме разрешение от Alienbooks.net – партньори на Amazon.com – едни от най-големите издателски къщи в света. За съжаление, книгата се разпространява на български език все още като е-book, т.е. електронно издание. Загадка остава и истинското име на твореца – по негово изрично желание издателите не разкриха нищо друго освен псевдонима, под който пише – Dany King.
И така – книгата се казва “Германски импресии” и е толкова вълнуваща, че след като я прочетохме, ние всички плакахме... Не ни е срам да го признаем, защото същото се случвало и с американците, и с англичаните, и дори със студените германци.
Главният герой тръгва от аерогарата в София заедно с двама негови приятели и пристигат в Берлин. После в лагерите, след това – във вътрешността на страната... Така е описано, че човек все едно гледа филм. Но какъв филм! Триизмерен, цветен, изпълнен с вълшебни звуци – обгръща те, завихря те и те засилва право в най-дълбокото на живота!
Едва сега западняците успяха да прочетат (при това описано от едно първокласно перо!) какви точно са тези хора, които пристигат на тумби в родината им, тълпят се на опашките пред емигрантската полиция и тропат на вратите им, търсейки каквато и да е работа.
Лесно е да напишеш книга, седнал удобно пред горящата камина. Но както ни казаха издателите, нашата, българската книга е писана в центъра на самия водовъртеж – в емигрантските лагери, където пишеш, а в коридора се стреля, в обкръжението на всевъзможна паплач от “криминални престъпници, напуснали страната, за да избегнат правосъдието”.
Сам авторът (горкото момче!) лично е преживял всичко, описано в книгата. Това не са някакви измислени истории за вещици, пръстени и разни там шифри и небивалици. Тук мистиката е истинска, реална и поради това толкова вълнуваща!
Уважаеми посетители, Вие, които толкова се стремите да отидете на Запад!
Какво да пишем за заключение – ами отново, че сме много горди, че сме българи!
Ще се радваме, ако и други сайтове и издания разпространят вестта за български автор – предоставяме авторските права на настоящия материал безплатно. Можете да го препечатвате, да го публикувате от Ваше име – в случая няма проблем! Тъй като самите ние живеем и работим в Европа и май у нас все още никой не е писал за това, на нас ще ни остане сладката тръпка, че първи съобщихме на България тази новина!
За тези посетители, които не успеят да се оправят с Alienbooks.net, ще обясним как се купува книгата:
- Натискате върху http://alienbooks.net/index.html?loadfile=catalog1_0.html
- Книгата струва пет лева. Ако платите във валута, можете да го направите online, с кредитна карта. Тогава обаче книгата излиза $ 5.99 или 3.31 английски лири. Ако платите в лева, трябва да преведете(чрез банков превод или пощенски запис) 5 лева до банковата сметка на представителите на Alienbooks в България, като задължително впишете Вашия e-mail в записа.
И така – приятно четене! Предстоят Ви незабравими вълнения и една истинска, дълбока тръпка!
вторник, 20 октомври 2009 г.
понеделник, 19 октомври 2009 г.
неделя, 18 октомври 2009 г.
събота, 17 октомври 2009 г.
La température idéale pour le sommeil est de 19°C
lalibre.be >> La température idéale pour le sommeil est de 19°C
Belga
Mis en ligne le 17/10/2009 Mis en ligne le 17/10/2009
Une température moyenne de 19 ° C est idéale pour passer une bonne nuit, ont découvert des chercheurs du laboratoire du sommeil the VUB, samedi peut-on lire dans un quotidien flamand. Une température moyenne de 19°C est idéale pour passer une bonne nuit, ont découvert des chercheurs du laboratoire du sommeil de la VUB, peut-on lire samedi dans un quotidien flamand.
Les chercheurs ont également fait un autre constat surprenant. Les chercheurs ont également fait un autre surprenant constat. "Cela ne nous pas que l'on étonna s'endorme légèrement mieux plus dans une chambre froide. Mais nous avons la qualité du noticed that sommeil profond est meilleure chambre est if the plus chaude d'un degré une heure après l'assoupissement" explain Elke De Valck le professeur. "Cela ne nous étonne pas que l'on s'endorme mieux dans une chambre légèrement plus froide. Mais nous avons observé que la qualité du sommeil profond est meilleure si la chambre est d'un degré plus chaude une heure après l'assoupissement", explique le professeur Elke De Valck.
"Lors de nos guinea auprès des mesures, nous avons donc qualité du noticed that the s'améliore profond sommeil lorsque la chambre is réchauffé. Cela nous a surpris mais depuis ça a été confirmé par une étude néerlandaise", ajoute-t-elle. "Lors de nos mesures auprès des cobayes, nous avons donc constaté que la qualité du sommeil profond s'améliore lorsque la chambre se réchauffe. Cela nous a surpris mais ça a depuis été confirmé par une étude néerlandaise", ajoute-t-elle.
Border-run fun: A whirlwind weekend in Plovdiv, Bulgaria
hurriyetdailynews.com >> Border-run fun: A whirlwind weekend in Plovdiv, Bulgaria
All too many visa-seeking expats end their explorations of Bulgaria at the border crossing. But Turkey's under-appreciated neighbor to the north is well worth a weekend trip. Take a sleeper train to historic Plovdiv, Bulgaria's second-largest city, which entices with millenia of history and a vibrant art scene
 |
Istanbul's expat community suffers from a strange affliction: an irresistible quarterly urge to visit Bulgaria. But while many travel to Turkey's northern neighbor solely to score a new visa, the country offers far more than just a Nescafé at the border. Next time the three-month warning sounds, pick a free weekend, pack an overnight bag and give Bulgaria 36 hours of your undivided attention.
While Sofia stands out as Bulgaria's largest city and vibrant capital and Varna lures travelers to the country's scenic Black Sea coast, lesser-known Plovdiv is the perfect destination for a cross-border jaunt. Situated some hundred kilometers closer to Istanbul than either Sofia or Varna, a trip to Plovdiv means more time spent exploring and fewer hours in transit. As Bulgaria's second-largest city, Plovdiv has a wealth of historical, artistic and cultural attractions, yet the Old Town core is blissfully compact. Armed with a basic map and a good pair of walking shoes, the city's sights can easily be experienced on foot over the course of a single whirlwind weekend.
Old Town, new tricks
Plovdiv reveals an intriguing synthesis of old and new. Built atop the ruins of an ancient Thracian settlement, the city has been an important regional hub since at least 7,000 B.C. The current city bears witness to its impressive legacy, as Neolithic sacred sites share space with Roman monuments, medieval walls, Ottoman-era mosques and hamams and a plethora of exquisite 19th-century buildings from the National Revival period. Although justifiably proud of its skillfully executed restorations and culture of preservationism, Plovdiv also looks to the future by nurturing a dynamic contemporary-art scene, ensuring that a youthful vitality balances the weight of its history.
Begin a weekend in Plovdiv with a visit to the Archaeological Museum to gain some perspective on this rich past. Situated inside a grand 19th-century mansion, the museum features an impressive collection of Thracian art, including the legendary Panagyurishte treasure — a group of incomparable golden artifacts from the fourth century B.C.
A short stroll down the central Rayko Daskalov pedestrian boulevard from the museum ends at the Dzumaya Mosque, which is among the oldest in Europe. Converted from a church by the Ottomans in 1364, the building was extensively restored last year. Heading east from the boulevard toward the heart of the Old Town, Plovdiv's Roman theater emerges from the valley between two central hills. Only discovered in 1972 thanks to a freak landslide, the magnificent monument has been largely restored to its former glory and still showcases live performances.
Continue up the Old Town's steep slope to the heart of the National Revival district, where dozens of historic homes and mansions — many open to the public — display the beauty and charm of 19th-century Bulgarian architecture, woodworking and wall painting. One of the most impressive specimens, built in 1847, houses the city's lovely Ethnographical Museum. The collection boasts folk costumes, traditional crafts, and artisans' tools, along with several period rooms. Best of all is a room devoted entirely to musical instruments, including a ghostly music box and a memorably odd street organ, complete with dancing puppets.
Plovdiv also upholds a long tradition of Eastern Orthodox icon painting and other religious art. The Church of Sveti Konstantin and Elena, Plovdiv's oldest, features a stunning iconostasis, or wall of icons, separating the nave from the sanctuary. The lingering scent of frankincense makes visiting the church a particularly evocative experience. The nearby Museum of Icons, situated in the church's former schoolhouse, exhibits a small but enthralling collection dating back to the 15th century.
For a taste of Plovdiv's cutting-edge art scene, head back down the hill to Hebros square and duck inside the arched portal of the Center for Contemporary Art. Housed inside the Chifte Banya, an Ottoman-era hamam, the gallery hosts temporary exhibitions by young artists from Bulgaria, the Balkans and beyond, as well as providing a space for local musicians, dancers and performance artists to debut new work.
Planes, trains and automobiles
Plovdiv is easily accessible from Istanbul by road and rail and can be reached by plane via Sofia. For a weekend getaway, the best bet is to take the Bosphorus Express from Istanbul's central Sirkeci station, which departs nightly at 10 p.m., arriving in Plovdiv around 9 a.m. the following day. The train's cozy and romantic sleeper cars run just under 60 Turkish Liras per person each way and include bunk beds with clean sheets, adjustable heat and air conditioning, private wash basins and, of course, free cups of tea. The only catch is a sleepy 3 a.m. wake-up knock for the border-crossing formalities.
There are also several bus companies that make the trip in roughly seven hours, albeit with far less comfort and charm than the Express. A one-way ticket from Istanbul's main bus station costs 35-40 liras.
Bedding down in Old Town
There are numerous places to stay in central Plovdiv, ranging from bland business hotels to elegant boutique inns and bare-bones hostels. Perhaps the best choice in the Old Town is the Hotel Renaissance (www.renaissance-bg.com), which features carefully restored wood floors and hand-painted walls. The owner, Dimitar Vassilev, serves up strong coffee and friendly advice in the on-site restaurant. Next door is the famous Café Starino, a beautifully dilapidated haunt that has served caffeine and stronger stuff since Ottoman times. A double room with private bath costs roughly $100 per night.
For a cheaper alternative, try the Raisky Kat hostel (www.raiskykat.hostel.com), located just up the hill. More of a home-stay than a hotel, the welcoming house features a few spare but spacious rooms off of a central courtyard. Expect to be greeted by at least three generations of the owner's family, along with two sweet and pudgy dogs. A double room with private bath runs just $35 per night.
Nazdrave!
Say "nazdrave" (cheers in Bulgarian) over a bottle of red or a glass of grape brandy at Petnoto (ul Ioakim Gruev 36), a cheerful nightspot just west of the Center for Contemporary Art. The lively venue offers a cozy and inexpensive restaurant in the back and a rollicking bar in the front, with frequent live performances and nightly DJ sets. For an unusual local flavor, try the Thracian "katmi," a golden crepe filled with tender beef, tangy tomato paste and grilled hot peppers. Like the rest of Plovdiv's unique charms, the taste is sure to linger.
петък, 16 октомври 2009 г.
Биохранителни продукти
rfi.bg >> Биохранителни продукти
cs-cz.facebook.com
Германия е една от най-напредналите европейски страни в областта на биологичното земеделие. Това съвсем не е случайно, тъй като и търсенето на био-продукти постоянно нараства. В разгара на кризата с болестта луда крава преди пет години Ренате Кюнаст, тогава министър на земеделието от Зелените, беше определила като цел до 2006 година 10 % от обработваемите земи да бъдат предназначени за биологично земеделие. Днес Зелените, които не са вече на власт констатират, че поставената цел далеч не е изпълнена. Едва 4,7 % от земеделските площи произвеждат “био” продукти. В същото време обаче някои от провинциите с консервативна ориентация преразглеждат и намаляват отпусканите субсидии за биологичното земеделие, като например в Северен Рейн-Вестфалия. И все пак, търсенето на “био” продукти нараства постоянно. Повече от половината хранителни стоки с надпис “био” се предлагат в супермаркетите, цените намаляват, а потреблението расте. Предлагането обаче изостава от търсенето и вече се появяват трудности при снадбяването с някои продукти като например картофите, яйцата, свинското месо и зърнените храни.
Италия е на първо място в Европа по площ на обработваемите земи, които произвеждат био продукти. Със своите 1 милион 67 хиляди ха Италия изпреварва страни като Германия и Испания. За да се създава отношение към този тип продукти децата се приобщават към тях още от ранна възраст. Продажбите на “био” продукти вървят доста добре в Италия, като се наблюдава известна стагнация в супермаркетите и постоянно нарастване в специализираните магазини. Привързаността на италианците към здравословните храни се обяснява с традиционното внимание, което те отделят на свежестта и качеството на продуктите съчетано със специфичността на средиземноморския хранителен режим. Все повече училищни столове гарантират “био” храна на децата в яслите, в детските градини и началните училища. Само през 2006 са били сервирани над 1 милион “био” ястия дневно в училищните столове. Тази тенденция води началото си от 2000 година, когато парламентът гласува текст във финансовия закон, който окуражава местните власти да предлагат храна, приготвена от “био” продукти.
Търсенето на биопродукти у нас не е толкова голямо, колкото в страни като Германия и Италия. Каква е причината?
Една от причините е, че близо 90 на сто от българското производство на биопродукти е предназначено за износ. Българските биопродукти, които най-често се предлагат на пазара, са мед, мляко, билки и подправки, чайове, плодове и зеленчуци, гъби и ядки. Единствено биомлякото се продава успешно. От вносните храни много популярни са детските храни от Хърватия - Hipp, но разнообразието се увелива. Вече може да се купят био кафе, паста, зехтин, включително и козметика. Най-голямият асортимент от биопродукти, около 600 вида сертифицирани хранителни и нехранителни стоки, могат да се открият в софийския Биомаг, който се намира на площад "Журналист". Заслужава си човек да си припомни вкуса на истинския хляб и да опита био вино. Все пак, очакванията са, че търсенето ще расте, защото и производството ще расте. В стратегическия план на министерството на земеделието до 2013 година продажбите на биопродукти на нашия пазар трябва да достигнат до 3 процента от общия пазар на храни. Производителите обаче не са толкова оптимистично настроени. Според тях целта в правителствения план не е толкова лесно постижима след като в страна като Швейцария развитието на пазара на биопродукти е отнело близо 20 години. Но на свой ред производителите не се отказват. Сдружението на биопроизводителите “Биоселена” организира редовно кампании за популяризиране на биопродуктите сред българските потребители. Голяма част от тях не знаят какво е биопродукт и какво е значението му за здравето. Една от кампаниите стана традиционна. Това е Празникът на биологичното земеделие, което се провежда през септември в Южния парк на София. Резултатите са повече от добри – не остава нищо от предлаганите биопродукти – сокове, био плодове, био зеленчуци, мляко и мед. В магазинната мрежа предлагането не е богато. Биохраните се появяват на отделни щандове в големите хипермаркети. Но причина за слабото търсене е и цената. Обикновено етикетът „био”на продуктите е придружен от висока цена, което е необяснимо за средния български потребител. Затова често тези продукти са подминавани. Нежеланието да се купуват масово биопродукти е в резултат и на многото ментета, етикирани с „еко” или „био”. Според закона за храните надписът „био” трябва да бъде придружен от лого на компанията, която е сертифицирала продукта. В противен случай производителят е заплашен от глоба до 10 000 лева.
Любомир Бояджиев, Мануела Манлихерова
cs-cz.facebook.com
Германия е една от най-напредналите европейски страни в областта на биологичното земеделие. Това съвсем не е случайно, тъй като и търсенето на био-продукти постоянно нараства. В разгара на кризата с болестта луда крава преди пет години Ренате Кюнаст, тогава министър на земеделието от Зелените, беше определила като цел до 2006 година 10 % от обработваемите земи да бъдат предназначени за биологично земеделие. Днес Зелените, които не са вече на власт констатират, че поставената цел далеч не е изпълнена. Едва 4,7 % от земеделските площи произвеждат “био” продукти. В същото време обаче някои от провинциите с консервативна ориентация преразглеждат и намаляват отпусканите субсидии за биологичното земеделие, като например в Северен Рейн-Вестфалия. И все пак, търсенето на “био” продукти нараства постоянно. Повече от половината хранителни стоки с надпис “био” се предлагат в супермаркетите, цените намаляват, а потреблението расте. Предлагането обаче изостава от търсенето и вече се появяват трудности при снадбяването с някои продукти като например картофите, яйцата, свинското месо и зърнените храни.
Италия е на първо място в Европа по площ на обработваемите земи, които произвеждат био продукти. Със своите 1 милион 67 хиляди ха Италия изпреварва страни като Германия и Испания. За да се създава отношение към този тип продукти децата се приобщават към тях още от ранна възраст. Продажбите на “био” продукти вървят доста добре в Италия, като се наблюдава известна стагнация в супермаркетите и постоянно нарастване в специализираните магазини. Привързаността на италианците към здравословните храни се обяснява с традиционното внимание, което те отделят на свежестта и качеството на продуктите съчетано със специфичността на средиземноморския хранителен режим. Все повече училищни столове гарантират “био” храна на децата в яслите, в детските градини и началните училища. Само през 2006 са били сервирани над 1 милион “био” ястия дневно в училищните столове. Тази тенденция води началото си от 2000 година, когато парламентът гласува текст във финансовия закон, който окуражава местните власти да предлагат храна, приготвена от “био” продукти.
Търсенето на биопродукти у нас не е толкова голямо, колкото в страни като Германия и Италия. Каква е причината?
Една от причините е, че близо 90 на сто от българското производство на биопродукти е предназначено за износ. Българските биопродукти, които най-често се предлагат на пазара, са мед, мляко, билки и подправки, чайове, плодове и зеленчуци, гъби и ядки. Единствено биомлякото се продава успешно. От вносните храни много популярни са детските храни от Хърватия - Hipp, но разнообразието се увелива. Вече може да се купят био кафе, паста, зехтин, включително и козметика. Най-голямият асортимент от биопродукти, около 600 вида сертифицирани хранителни и нехранителни стоки, могат да се открият в софийския Биомаг, който се намира на площад "Журналист". Заслужава си човек да си припомни вкуса на истинския хляб и да опита био вино. Все пак, очакванията са, че търсенето ще расте, защото и производството ще расте. В стратегическия план на министерството на земеделието до 2013 година продажбите на биопродукти на нашия пазар трябва да достигнат до 3 процента от общия пазар на храни. Производителите обаче не са толкова оптимистично настроени. Според тях целта в правителствения план не е толкова лесно постижима след като в страна като Швейцария развитието на пазара на биопродукти е отнело близо 20 години. Но на свой ред производителите не се отказват. Сдружението на биопроизводителите “Биоселена” организира редовно кампании за популяризиране на биопродуктите сред българските потребители. Голяма част от тях не знаят какво е биопродукт и какво е значението му за здравето. Една от кампаниите стана традиционна. Това е Празникът на биологичното земеделие, което се провежда през септември в Южния парк на София. Резултатите са повече от добри – не остава нищо от предлаганите биопродукти – сокове, био плодове, био зеленчуци, мляко и мед. В магазинната мрежа предлагането не е богато. Биохраните се появяват на отделни щандове в големите хипермаркети. Но причина за слабото търсене е и цената. Обикновено етикетът „био”на продуктите е придружен от висока цена, което е необяснимо за средния български потребител. Затова често тези продукти са подминавани. Нежеланието да се купуват масово биопродукти е в резултат и на многото ментета, етикирани с „еко” или „био”. Според закона за храните надписът „био” трябва да бъде придружен от лого на компанията, която е сертифицирала продукта. В противен случай производителят е заплашен от глоба до 10 000 лева.
Любомир Бояджиев, Мануела Манлихерова
Абонамент за:
Публикации (Atom)
