cs-cz.facebook.com
Германия е една от най-напредналите европейски страни в областта на биологичното земеделие. Това съвсем не е случайно, тъй като и търсенето на био-продукти постоянно нараства. В разгара на кризата с болестта луда крава преди пет години Ренате Кюнаст, тогава министър на земеделието от Зелените, беше определила като цел до 2006 година 10 % от обработваемите земи да бъдат предназначени за биологично земеделие. Днес Зелените, които не са вече на власт констатират, че поставената цел далеч не е изпълнена. Едва 4,7 % от земеделските площи произвеждат “био” продукти. В същото време обаче някои от провинциите с консервативна ориентация преразглеждат и намаляват отпусканите субсидии за биологичното земеделие, като например в Северен Рейн-Вестфалия. И все пак, търсенето на “био” продукти нараства постоянно. Повече от половината хранителни стоки с надпис “био” се предлагат в супермаркетите, цените намаляват, а потреблението расте. Предлагането обаче изостава от търсенето и вече се появяват трудности при снадбяването с някои продукти като например картофите, яйцата, свинското месо и зърнените храни.
Италия е на първо място в Европа по площ на обработваемите земи, които произвеждат био продукти. Със своите 1 милион 67 хиляди ха Италия изпреварва страни като Германия и Испания. За да се създава отношение към този тип продукти децата се приобщават към тях още от ранна възраст. Продажбите на “био” продукти вървят доста добре в Италия, като се наблюдава известна стагнация в супермаркетите и постоянно нарастване в специализираните магазини. Привързаността на италианците към здравословните храни се обяснява с традиционното внимание, което те отделят на свежестта и качеството на продуктите съчетано със специфичността на средиземноморския хранителен режим. Все повече училищни столове гарантират “био” храна на децата в яслите, в детските градини и началните училища. Само през 2006 са били сервирани над 1 милион “био” ястия дневно в училищните столове. Тази тенденция води началото си от 2000 година, когато парламентът гласува текст във финансовия закон, който окуражава местните власти да предлагат храна, приготвена от “био” продукти.
Търсенето на биопродукти у нас не е толкова голямо, колкото в страни като Германия и Италия. Каква е причината?
Една от причините е, че близо 90 на сто от българското производство на биопродукти е предназначено за износ. Българските биопродукти, които най-често се предлагат на пазара, са мед, мляко, билки и подправки, чайове, плодове и зеленчуци, гъби и ядки. Единствено биомлякото се продава успешно. От вносните храни много популярни са детските храни от Хърватия - Hipp, но разнообразието се увелива. Вече може да се купят био кафе, паста, зехтин, включително и козметика. Най-голямият асортимент от биопродукти, около 600 вида сертифицирани хранителни и нехранителни стоки, могат да се открият в софийския Биомаг, който се намира на площад "Журналист". Заслужава си човек да си припомни вкуса на истинския хляб и да опита био вино. Все пак, очакванията са, че търсенето ще расте, защото и производството ще расте. В стратегическия план на министерството на земеделието до 2013 година продажбите на биопродукти на нашия пазар трябва да достигнат до 3 процента от общия пазар на храни. Производителите обаче не са толкова оптимистично настроени. Според тях целта в правителствения план не е толкова лесно постижима след като в страна като Швейцария развитието на пазара на биопродукти е отнело близо 20 години. Но на свой ред производителите не се отказват. Сдружението на биопроизводителите “Биоселена” организира редовно кампании за популяризиране на биопродуктите сред българските потребители. Голяма част от тях не знаят какво е биопродукт и какво е значението му за здравето. Една от кампаниите стана традиционна. Това е Празникът на биологичното земеделие, което се провежда през септември в Южния парк на София. Резултатите са повече от добри – не остава нищо от предлаганите биопродукти – сокове, био плодове, био зеленчуци, мляко и мед. В магазинната мрежа предлагането не е богато. Биохраните се появяват на отделни щандове в големите хипермаркети. Но причина за слабото търсене е и цената. Обикновено етикетът „био”на продуктите е придружен от висока цена, което е необяснимо за средния български потребител. Затова често тези продукти са подминавани. Нежеланието да се купуват масово биопродукти е в резултат и на многото ментета, етикирани с „еко” или „био”. Според закона за храните надписът „био” трябва да бъде придружен от лого на компанията, която е сертифицирала продукта. В противен случай производителят е заплашен от глоба до 10 000 лева.
Любомир Бояджиев, Мануела Манлихерова
Няма коментари:
Публикуване на коментар