Запазване чистотата на националните езици

rfi.bg >> Запазване чистотата на националните езици

Каквото и да се прави в защитата на отделните европейски езици, английският продължава да е основният работен език. Френското национално събрание бе домакин наскоро на конференция за правото да работиш със собствения си език. Според няколко асоциации и синдикати това право се оказва все по-често потъпквано и няколко съдебни дела завършиха с осъждане на използването на английския език. Жалбоподателите се основават на така наречения закон “Тубон”, влязъл в сила през 1994, според който налага използването на френския език като официален работен език. Моник Шереф е един от примерите за служител прибягнал до съда, за да защити правото си да ползва френския език в работата си. Тя е главен счетоводител в компанията Europe Assistance и отказала да работи със софтуеърна програма на английски. Моник Шереф: “След завръщането ми от отпуска шефът ме обвини, че съм саботирала работния процес. Аз отговорих, че програмата на английски не е улеснила по никакъв начин работата ми... А освен това не става въпрос за английския, който се говори в Лондон, а за технически английски.” Моник Шереф завежда две дела срещу компанията, които успява да спечели и съдът постановява, че компютърната програма трябва да бъде преведена преди края на месец май. Освен с упорството си Моник успява да спечели съдебната битка благодарение и на синдиката CFTC, според който е опасно да се изхожда от предположението, че всички работещи с компютър са англоговорящи.

Холандия е традиционно отворена към света страна и английският език там се използва повсеместно. Холандците са избрали практичния подход и заради трудноразбираемия език, който се говори в страната на вятърните мелници. В Амстердам има чужденци, които живеят от години там и използват единствено английския език в общуването си. Всички университети в Холандия предлагат обучение на езика на Шекспир, а когато по обществените радиостанции се интервюират хора на английски няма превод на холандски. Това се оказва ненужно, според проучване на ЕК от 2005 г. Според него, 87 % от холандците говорят английски, освен друг чужд език. 66 % от холандците говорят немски, а 24 % - френски. През 2007 властите в страната решиха да предоставят възможността в колежите и гимназиите китайският да се избира като втори чужд език.

Необходимостта от защита на българския език е очевидна.
Един поглед около нас е достатъчен, за да се убедим, че табелите на кирилица са рядкост в страната, чиято азбука е призната за третата официална азбука в ЕС. Подвластни на тенденцията на глобализацията вече има български фирми, които осъществяват кореспонденцията помежду си на английски. Това са някои адвокатски кантори, представителства на чуждестранни компании. В ежедневния живот българите без да се замислят охотно приемат всякакви нови думи, които навлизат с медиите, с обозначенията на търговските центрове, с бюрата на мобилни оператори, с новите кина - мултиплекси. В София всички наричат един от търговските центрове Sofia City center, а не Софийския градски център. Това е един от многото примери за безпрепятствено навлизане на американизми или английски фрази в говоримия език. Английските думи бързо изместват български думи със същото значение. В различни сфери все по-често чуваме думата мониторинг вместо наблюдение, презентация вместо представяне, даунлондване вместо зареждане. Всички започват да използват чуждици и се стига до специфичен сленг като този: “ Мениджърът оферира ноу-хау за ъпдейтване на фирмата. “ За всички е ясно, че езикът се променя. Но все пак, българският език е доста далече от заплахата да бъде изцяло променен. Най-големият проблем е увеличаващата се неграмотност. Вече е рядкост млади българи, които излизат от средните училища, да пишат без правописни грешки, както и да владеят българската граматика. Именно това подтикна група родители да изразят своя протест срещу отпадане на т. 4 ал.16 от закона за народната просвета, чийто текст гласи – Държавните образователни изисквания се отнасят за усвояване на книжовния български език. Родителите, които организираха подписката, настояват да има ясни стандарти по отношение на усвояването на българския език в училищата. Подписката е подкрепена и от много българи, които живеят в чужбина. Радетелите за защита на езика настояват отдавна за закон. Проектозакон за българския език е внесен на 26 май 2004 година. Текстът на проектозакона е окачествен като твърде повърхностен, но със сигурност приемане на закон би дал знак, че има воля на най-високо ниво за защита на езика и на кирилицата като знак за българското.

Мануела Манлихерова, Любомир Бояджиев