Слуховете

rfi.bg >>Слуховете

Начинът за предаване на информация от уста на ухо, известен още като “уста на уста” или на някои места като “арабски телефон” си остава най-доброто средство за разпространяване на слухове. При устното предаване са възможни всякакви изкривявания, а анонимността се запазва. Интернет се явява перфектният съвременен носител на слуховете, но в същото време обаче става дума за писмен начин на предаването й. След 11 септември 2001 по Интернет започнаха да се разпространяват всякакви слухове, включително и снимката на сатаната, чийто образ се забелязвал в дима от ударените кули на Световния търговски център в Ню Йорк. Най-интересният слух след 11 септември обаче бе свързан с прословутите 4 хиляди евреи, които не отишли на работа в трагичния ден. Няколко дни преди атентата те били предупредени от израелски служби за сигурност да не ходят на работа в този ден. В основата на този слух отново стои Интернет, защото е тиражиран за първи път от електронния сайт на ливанска телевизия, близка до Хизбула т.е до ислямистките движения.

¼ от поляците живеят по селата, а селското стопанство осигурява едва 2 процента от БВП на страната, но въпреки това в Полша получава сериозни земеделски субсидии от ЕС. За да стане това факт обаче, Варшава трябваше да се съобрази с европейското законодателство в тази област или с така наречените директиви. Именно тези европейски правила станаха повод за появата на много слухове особено в разгара на предишната кампания за европейските избори. По традиция, популистките партии обичат да плашат избирателите, за да представят по-късно като единствените защитници на техните интереси. Един от слуховете, който бе пуснат в Полша преди четири години бе, че съобразявайки се с директива на ЕС, полското министерство на здравеопазването е наредило да се премахнат всички лястовичи гнезда от селскостопанските постройки. Това естествено предизвика вълна от недоволство сред земеделците и природозащитниците. В крайна сметка стана ясно, че министерството е издало просто наредба за хигиена на местата, където се отглежда добитък.

И в България Интернет е перфектния носител на слухове.
Със слухове се подхранват форуми, блогове. Когато у нас стане дума за слухове и Интернет темата се свързва със случая, който засегна Първа инвестиционна банка. Точно преди година мнозина клиенти на банката се хванаха на въдицата, че банката ще фалира и те ще загубят парите си. Слухът тръгна от три сайта и обиколи всички форуми, ICQ-та, разнесе се чрез SMS-и. Резултатът бе блокиране на клоновете на банката с опашки от чакащи да изтеглят парите си. Едно неофициално разследване всъщност показа, че зад онлайн източници на разпространение на слуха стоят офлайн първоизточници с интереси да дестабилизират работата на банката. Най-логичното обяснение, което противостоеше на недоброжелателните слухове, бе зад тях стоят евентуални бъдещи купувачи на банката с цел да и смъкнат цената. Банката продължи да работи без проблеми, но експериментът използвайки най-простия механизъм с манупилация на общественото доверие, се оказа успешен. Загубиха клиентите на банката, които повярваха и изтеглиха депозитите си, защото загубиха лихвите по тях. Този прост механизъм има своята дълга история в България. Преди промените хората се информираха какво става в страната им като си предаваха информация от ухо на ухо. Тази склонност към слуховете се запазва и до днес. Като жители на Балканския полуостров българите се състезават с албанците и румънците по това, че се информират от слухове за всичко, което засяга живота им, включително и по европейска тематика. Констатацията е в резултат на проучване на „Евробарометър”. Всеки трети гражданин у нас се доверява на слухове, което е два пъти повече от средноевропейското ниво. Цените, инфлацията, миграцията и безработицата са най-честите теми, обекти на интерпретация на слуховете. Освен от медиите и по слухове много от хората няма как да разберат какво се случват, се отбелязва още в изследването на „Евробарометър”. Причина за това изследователите виждат във все още малките възможности на по-голяма част от хората в България да пътуват в другите европейски страни.

Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова