неделя, 6 ноември 2011 г.
Отрицателното влияние на медиите, възпитанието на децата и възрастните
Някога като студентка, преди около 20 години, много се интересувах от темата как да се противодейства на отрицателното влияние на медиите и масовата култура върху децата, и по-точно на излъчваната агресия. Тогава имаше доста публикации по това и май беше модерно. Мисля, че също я бяхме обсъждали на семинар по педагогическа социология или друг предмет и е възможно интересът ми да е тръгнал оттам.
Но за друго става дума тук. Тогава препоръчваха родителите да приучват децата си как да възприемат излъчваното от медиите, да им създават нагласи може би, един вид да програмират предварително възприятията и реакциите им, да ги имунизират когнитивно..., казано с мои думи, защото в източниците, които четох, не беше формулирано по този начин. Мисля, че тогава бях преровила доста книги и списания за това в Народната библиотека, където не намерих каквото търсех, с изключение може би на един материал, свързан с Италия - статия в списание. Така или иначе децата не можеха да бъдат изолирани от мас медиите тогава, а и сега. Днес в интернет ерата нещата кой знае как са се променили - за съжаление престанала да съм следя излизащата литература и не съм добре информирана по въпроса.
Между другото, в днешно време приемствеността между поколенията ми изглежда под въпрос: децата много повече се влияят от медиите за някои неща, отколкото от родителите си. Хрумва ми, че е интересно да поразпитам и потърся дали има някакви проучвания за това доколко и в какво влияят семейството и непосредствената среда, от една страна, и медиите - от друга. Със сигурност ще има материали, и то немалко, особено като знам колко много беше изписано за влиянието на медиите преди 20 години. Наскоро имах повод (събитията в и след Катуница) да помисля малко за това как опитът и наученото от по-зрелите днешни поколения не може да бъде използвано от по-младите, защото последните първо се обръщат към медиите, и по-скоро биха отрекли родителите си и техния опит като неактуални, остарели и отживелица.
Сега мога да видя, че по много подобен начин медиите влияят и на възрастните, както и на подрастващите, особено във връзка с политиката и промиването на мозъци. И няма грижовни мама и татко, нито лидери, които да програмират реакциите им и да ги научат да се предпазват, да им създадат някакъв имунитет. Лидерите май по-скоро са заинтересувани точно от обратното.
Медийната пропаганда - и тази от мас медиите, и тази от новите е-медии -, в някаква степен зомбира или хипнотизира хората. Те престават да реагират адекватно съобразно средата си, а стават податливи на нещо като дистанционно управление на емоциите, мисловните процеси и свързаните с тях решения, респективно последващите действия.
Доктор Георги Лозанов, известният сугестолог и сугестопед, беше открил в един от сугестопедичните си експерименти голямата сила на авторитета и доверието. Оказва се, че дори и без сугестопедични техники резултатите от ученето също са много високи (не помня дали не бяха аналогични), ако водещият се ползва с голям авторитет и престиж сред учащата група. Тогава неговите предложения или по-скоро внушения имат хипнотична сила.
Не съм сигурна дали по отношение на споменатото опустошително въздействие на медиите става дума само за техника, само за (незаслужени) престиж и доверие или и за двете. Като говоря за медиите, всъщност вероятно по-скоро трябва да разграничавам престижа и доверието към самите медии от една страна, и към тези, които всеки знае, съзнателно или подсъзнателно, че стоят зад тях - от друга.
И така, родителите и възпитателите, които сами са подвластни на всякакво въздействие от медиите, няма как да предпазят децата си от него. Ако те го могат, възможно е то да се предаде дори нецеленасочено на децата им, като контекстуално обучение. Отново един случай, когато според мен обучението може да доведе до промяна, ако се започне с възрастните, а не с децата... В скоби казано, това е моя хипотеза, близка до убеждение - децата просто се приучват на това, което възрастните знаят, и образованието им може да има революционен характер едва ли не само във връзка с достъпността и всеобхватността, но не и по друг някакъв начин.... Може би ако не се пречи целенасочено на това - разбирам, че този абзац е в противоречие с по-горния за прекъсната приемственост между поколенията.
Чудя се дали все още е актуална темата за преодоляване на отрицателното влияние на медиите и на масовата култура върху подрастващите, респективно излъчваните от тях модели и внушения за прекомерна агресия и фокусиране върху сексуалността. Дали някак си от самосебе си не е намерено решение на проблема? Или пък той вече не се възприема като чак толкова интересен и приоритетен поради една или друга причина, например поради осъзнаване от интелектуалния елит на наличието на много по-сериозни проблеми в момента?
Но за друго става дума тук. Тогава препоръчваха родителите да приучват децата си как да възприемат излъчваното от медиите, да им създават нагласи може би, един вид да програмират предварително възприятията и реакциите им, да ги имунизират когнитивно..., казано с мои думи, защото в източниците, които четох, не беше формулирано по този начин. Мисля, че тогава бях преровила доста книги и списания за това в Народната библиотека, където не намерих каквото търсех, с изключение може би на един материал, свързан с Италия - статия в списание. Така или иначе децата не можеха да бъдат изолирани от мас медиите тогава, а и сега. Днес в интернет ерата нещата кой знае как са се променили - за съжаление престанала да съм следя излизащата литература и не съм добре информирана по въпроса.
Между другото, в днешно време приемствеността между поколенията ми изглежда под въпрос: децата много повече се влияят от медиите за някои неща, отколкото от родителите си. Хрумва ми, че е интересно да поразпитам и потърся дали има някакви проучвания за това доколко и в какво влияят семейството и непосредствената среда, от една страна, и медиите - от друга. Със сигурност ще има материали, и то немалко, особено като знам колко много беше изписано за влиянието на медиите преди 20 години. Наскоро имах повод (събитията в и след Катуница) да помисля малко за това как опитът и наученото от по-зрелите днешни поколения не може да бъде използвано от по-младите, защото последните първо се обръщат към медиите, и по-скоро биха отрекли родителите си и техния опит като неактуални, остарели и отживелица.
Сега мога да видя, че по много подобен начин медиите влияят и на възрастните, както и на подрастващите, особено във връзка с политиката и промиването на мозъци. И няма грижовни мама и татко, нито лидери, които да програмират реакциите им и да ги научат да се предпазват, да им създадат някакъв имунитет. Лидерите май по-скоро са заинтересувани точно от обратното.
Медийната пропаганда - и тази от мас медиите, и тази от новите е-медии -, в някаква степен зомбира или хипнотизира хората. Те престават да реагират адекватно съобразно средата си, а стават податливи на нещо като дистанционно управление на емоциите, мисловните процеси и свързаните с тях решения, респективно последващите действия.
Доктор Георги Лозанов, известният сугестолог и сугестопед, беше открил в един от сугестопедичните си експерименти голямата сила на авторитета и доверието. Оказва се, че дори и без сугестопедични техники резултатите от ученето също са много високи (не помня дали не бяха аналогични), ако водещият се ползва с голям авторитет и престиж сред учащата група. Тогава неговите предложения или по-скоро внушения имат хипнотична сила.
Не съм сигурна дали по отношение на споменатото опустошително въздействие на медиите става дума само за техника, само за (незаслужени) престиж и доверие или и за двете. Като говоря за медиите, всъщност вероятно по-скоро трябва да разграничавам престижа и доверието към самите медии от една страна, и към тези, които всеки знае, съзнателно или подсъзнателно, че стоят зад тях - от друга.
И така, родителите и възпитателите, които сами са подвластни на всякакво въздействие от медиите, няма как да предпазят децата си от него. Ако те го могат, възможно е то да се предаде дори нецеленасочено на децата им, като контекстуално обучение. Отново един случай, когато според мен обучението може да доведе до промяна, ако се започне с възрастните, а не с децата... В скоби казано, това е моя хипотеза, близка до убеждение - децата просто се приучват на това, което възрастните знаят, и образованието им може да има революционен характер едва ли не само във връзка с достъпността и всеобхватността, но не и по друг някакъв начин.... Може би ако не се пречи целенасочено на това - разбирам, че този абзац е в противоречие с по-горния за прекъсната приемственост между поколенията.
Чудя се дали все още е актуална темата за преодоляване на отрицателното влияние на медиите и на масовата култура върху подрастващите, респективно излъчваните от тях модели и внушения за прекомерна агресия и фокусиране върху сексуалността. Дали някак си от самосебе си не е намерено решение на проблема? Или пък той вече не се възприема като чак толкова интересен и приоритетен поради една или друга причина, например поради осъзнаване от интелектуалния елит на наличието на много по-сериозни проблеми в момента?
Етикети:
Култура и религия,
Медии,
Наука/Знание,
Размишления,
Социум,
Учене (DL),
Човек,
BigBrother
четвъртък, 20 октомври 2011 г.
събота, 8 октомври 2011 г.
Революции?
Историко-диалектическият материализъм ни учеше, че - ще перефразирам - революциите се случват, когато масите не искат да живеят по старому, а управляващите не могат да управляват по старому.
Тогава или тази дефиниция не е вярна, или не революции, а преврати се случиха или/и са в ход в Източна Европа (бившия Съветски блок), в Арабския свят и в Европейския съюз (Гърция, Италия, Испания, Португалия, дори нямайки предвид самолетните катастрофи с президенти и др. подобни) .
Въобще, вече се чудя каква част от историята, която знаем, е зрънцето истина и каква - бигбрадърска пропаганда. Например, фашистите също ли са били марионетки на англосаксонците? А Ленин и Сталин? Или тяхното най-близко обкръжение? Все пак сега БигБрадърс без съмнение за посветените застават зад македонизма, а досега бяхме убедени, че той е коминтерновско творение.
Трябва да се опитам да се дистанцирам от подозренията и въобще, ако изобщо искам да не се поддавам на дяволско-божествения (черно-белия) подход.
Тогава или тази дефиниция не е вярна, или не революции, а преврати се случиха или/и са в ход в Източна Европа (бившия Съветски блок), в Арабския свят и в Европейския съюз (Гърция, Италия, Испания, Португалия, дори нямайки предвид самолетните катастрофи с президенти и др. подобни) .
Въобще, вече се чудя каква част от историята, която знаем, е зрънцето истина и каква - бигбрадърска пропаганда. Например, фашистите също ли са били марионетки на англосаксонците? А Ленин и Сталин? Или тяхното най-близко обкръжение? Все пак сега БигБрадърс без съмнение за посветените застават зад македонизма, а досега бяхме убедени, че той е коминтерновско творение.
Трябва да се опитам да се дистанцирам от подозренията и въобще, ако изобщо искам да не се поддавам на дяволско-божествения (черно-белия) подход.
Етикети:
Македонизъм,
Политика,
Развитие,
Размишления,
Социум,
BigBrother,
EU
четвъртък, 8 септември 2011 г.
сряда, 10 август 2011 г.
Претседателката на новинарскиот синдикат доби отказ
Канал 5 Телевизија - Македонија - Претседателката на новинарскиот синдикат доби отказ
Претседателката на независниот синдикат на новинари, Тамара Чаусидис, е отпуштена од телевизијата „Алсат-М“
Претседателката на новинарскиот синдикат доби отказ
Канал 5 Телевизија - Македонија - Претседателката на новинарскиот синдикат доби отказ
Претседателката на независниот синдикат на новинари, Тамара Чаусидис, е отпуштена од телевизијата „Алсат-М“
вторник, 9 август 2011 г.
понеделник, 8 август 2011 г.
понеделник, 1 август 2011 г.
A1 Телевизија
A1 Телевизија - Краят на независимата от властта македонска А1 ТВ, която се бореше с вяра за демокрация и за почтено демократично бъдеще на Македония, без "антиквизация".
Видеото со сите заеднички мигови поминати во мир, среќа, колегијалност и се останато што произлезе од А1 споделени со сите вас ... Ова нека остане како сеќавање на сите нас кој поминавме низ целата таа историја ... За тогаш кога овој момент ке биде некогаш ..
СЕ НАЈДОБРО
вторник, 19 юли 2011 г.
неделя, 3 юли 2011 г.
Соопштение од А1
Соопштение од А1
"Ние вработените во А1 сме соочени со неизвесна судбина на телевизијата во која работиме. За прв пат по 18. години постоење, новинарите на А1 заминуваат на колективен одмор, а вестите ќе се емитуваат без репортерски извештаи, анализи, без интервјуа или дебати.
Не сакаме да веруваме дека веќе никогаш нема да се видиме во нашата препознатлива форма, но цврсто сме убедени дека наредниот период ќе се искористи на најдобар начин, за да се спречи затворањето на првата приватна телевизија."
понеделник, 27 юни 2011 г.
събота, 18 юни 2011 г.
сряда, 15 юни 2011 г.
сряда, 4 май 2011 г.
четвъртък, 28 април 2011 г.
неделя, 20 февруари 2011 г.
четвъртък, 17 февруари 2011 г.
Байдън: Пътят към НАТО за Македония минава през името
bgnes.com - Байдън: Пътят към НАТО за Македония минава през името
Коментар: Тази статия парадира с неутралност, незаинтересованост, демонстриране на липса на връзка на България със спора, сервилност...
Като че никой в БГ дори не знае за какво спорят БГ и Гърция и затова трябва да ни се обясни след новината, и то по начин, както това се обяснява на англосаксонците!?!
Коментар: Тази статия парадира с неутралност, незаинтересованост, демонстриране на липса на връзка на България със спора, сервилност...
Като че никой в БГ дори не знае за какво спорят БГ и Гърция и затова трябва да ни се обясни след новината, и то по начин, както това се обяснява на англосаксонците!?!
понеделник, 7 февруари 2011 г.
Дали не ни пречат за Шенген заради македонците?
Гледам запис на едно неделно предаване на БНТ, посветено на Македония, и там водещият постави въпроса дали и защо македонците продължават да искат БГ гражданство заради безвизовото движение в ЕС, след като вече и като македонски граждани могат да пътуват без визи.
И се сетих, че всъщност ако БГ бъде приета в Шенген, тогава пак ще има предимство и нещо, заради което македонците да са мотивирани към повече близост... или по-малко враждебност. Да не говорим и за по-имагинерни неща като имиджа на БГ, който също би пораснал сред нашите съседи.
Вероятно и ромите са причина, но по-скоро геостратегическите интереси, които, ако се съди по случващото се с нас и около нас, може и да са мотивирани от нефта, но далеч не само.
В по-общ план, какво ли още ще измислят Биг Брадърс, за да държат границите на Балканите затворени и народите - скарани?
И се сетих, че всъщност ако БГ бъде приета в Шенген, тогава пак ще има предимство и нещо, заради което македонците да са мотивирани към повече близост... или по-малко враждебност. Да не говорим и за по-имагинерни неща като имиджа на БГ, който също би пораснал сред нашите съседи.
Вероятно и ромите са причина, но по-скоро геостратегическите интереси, които, ако се съди по случващото се с нас и около нас, може и да са мотивирани от нефта, но далеч не само.
В по-общ план, какво ли още ще измислят Биг Брадърс, за да държат границите на Балканите затворени и народите - скарани?
неделя, 6 февруари 2011 г.
Науката не се е развивала в полза на "народоуправлението"
Как да се попречи на елита да симулира демокрация и да пречи на реалното участие на "народа" във вземането на решения чрез манипулации, промиване на мозъци, внушения, хипноза и пр.?
Не може да се очаква, че елитът ще отстъпи от някакви позиции доброволно - нужна е ефективна противосила, ако искаме възстановяване на баланса. Допреди малко повече от 20 години такава противосила в "развитите западни демокрации" бе съветската заплаха.
В същото време считаните за гаранти на демокрацията гражданско общество, неправителствени организации, свободни медии и пр. явно се оказаха слаби и лесна плячка, след като съветският съперник рухна.
Но нека най-после се насоча към въпроса за науките и тяхната роля за реална демокрация. Очевидно сме в нова ситуация, която излиза от теориите на релевантните науки и тепърва ще бъде изучавана и обяснявана..., когато специалистите я забележат или им бъде позволено да се заемат с нея.
Все пак имам впечатлението, че науките, свързани с политиката, досега са се развивали едностранчиво в полза само на едната страна на управлението - управляващите. Липсва базата знания в услуга на управляваните и техните отношения с властта. Психологията и нейните дялове, политологията, социологията, журналистиката, историята и другите релевантни науки са в дълг към хората извън властта.
За да бъда още по-конкретна, дали има нещо, което да дава практически насочени познания за това как да попречим на политическия елит да ни манипулира, хипнотизира и промива мозъците ни? С голяма доза увереност мога да предположа, че няма, защото очевидно в настоящия момент не се справяме успешно с тези предизвикателства, т.е. няма ефективно познание за това.
Между другото, в тази връзка си спомням, че някога четох две статии с приблизителното заглавие "Как да управляваме своя шеф на работа". За съжаление в цялото море от научни и научно-приложни разработки по организационен мениджмънт, поставени в услуга на мениджърите, тези с подобна контранасоченост - в услуга на управляваните -, май все още са капка.
Заедно с това, макар и детайлно разработено, техническото осъществяване на избори и гласуване не е еквивалент на и не гарантира реално участие на "народа" във вземането на решения, както погрешно се представя и възприема. Пък и изборите са само един от начините за това.
Дали законът, че на всяка сила има противосила, е пренебрегнат тук поради това, че елитът разпределя парите и следователно привлича интереса на учените и специалистите? Със сигурност има куп причини.
Вероятно, когато се акумулира знание и опит за това как да бъдем демократично управлявани, то едва ли може да бъде част от ежедневието и отношението с властта на всеки, така както не е такъв случаят и с елитарно насоченото. Хората дори не познават законите чак толкова добре. За елита обикновено работят професионалисти с нужните компетенции и може би така би било и с другата страна на управленското уравнение.
Както вече стана дума по-горе, неправителствените организации с политическа насоченост, които биха могли да бъдат основно място за, агенти и носители на такава властова контракомпетентност, изглежда най-малкото са под влиянието на масовата пропаганда, дори без да говоря за българските. Аз лично не вярвам на тяхната независимост, защото често ми се е случвало да попадам из медиите (случайно, напоследък не че ги чета целенасочено) на техни доклади и виждания, които са копие на официални бигбрадърски становища и според мен обслужват интересите на последните.
Мисля, че има голяма празнота и не е отговорено на обществената нужда от съвременно познание за отношение с управляващите, особено за контриране на манипулациите и симулирането на демокрация.
Не може да се очаква, че елитът ще отстъпи от някакви позиции доброволно - нужна е ефективна противосила, ако искаме възстановяване на баланса. Допреди малко повече от 20 години такава противосила в "развитите западни демокрации" бе съветската заплаха.
В същото време считаните за гаранти на демокрацията гражданско общество, неправителствени организации, свободни медии и пр. явно се оказаха слаби и лесна плячка, след като съветският съперник рухна.
Но нека най-после се насоча към въпроса за науките и тяхната роля за реална демокрация. Очевидно сме в нова ситуация, която излиза от теориите на релевантните науки и тепърва ще бъде изучавана и обяснявана..., когато специалистите я забележат или им бъде позволено да се заемат с нея.
Все пак имам впечатлението, че науките, свързани с политиката, досега са се развивали едностранчиво в полза само на едната страна на управлението - управляващите. Липсва базата знания в услуга на управляваните и техните отношения с властта. Психологията и нейните дялове, политологията, социологията, журналистиката, историята и другите релевантни науки са в дълг към хората извън властта.
За да бъда още по-конкретна, дали има нещо, което да дава практически насочени познания за това как да попречим на политическия елит да ни манипулира, хипнотизира и промива мозъците ни? С голяма доза увереност мога да предположа, че няма, защото очевидно в настоящия момент не се справяме успешно с тези предизвикателства, т.е. няма ефективно познание за това.
Между другото, в тази връзка си спомням, че някога четох две статии с приблизителното заглавие "Как да управляваме своя шеф на работа". За съжаление в цялото море от научни и научно-приложни разработки по организационен мениджмънт, поставени в услуга на мениджърите, тези с подобна контранасоченост - в услуга на управляваните -, май все още са капка.
Заедно с това, макар и детайлно разработено, техническото осъществяване на избори и гласуване не е еквивалент на и не гарантира реално участие на "народа" във вземането на решения, както погрешно се представя и възприема. Пък и изборите са само един от начините за това.
Дали законът, че на всяка сила има противосила, е пренебрегнат тук поради това, че елитът разпределя парите и следователно привлича интереса на учените и специалистите? Със сигурност има куп причини.
Вероятно, когато се акумулира знание и опит за това как да бъдем демократично управлявани, то едва ли може да бъде част от ежедневието и отношението с властта на всеки, така както не е такъв случаят и с елитарно насоченото. Хората дори не познават законите чак толкова добре. За елита обикновено работят професионалисти с нужните компетенции и може би така би било и с другата страна на управленското уравнение.
Както вече стана дума по-горе, неправителствените организации с политическа насоченост, които биха могли да бъдат основно място за, агенти и носители на такава властова контракомпетентност, изглежда най-малкото са под влиянието на масовата пропаганда, дори без да говоря за българските. Аз лично не вярвам на тяхната независимост, защото често ми се е случвало да попадам из медиите (случайно, напоследък не че ги чета целенасочено) на техни доклади и виждания, които са копие на официални бигбрадърски становища и според мен обслужват интересите на последните.
Мисля, че има голяма празнота и не е отговорено на обществената нужда от съвременно познание за отношение с управляващите, особено за контриране на манипулациите и симулирането на демокрация.
Етикети:
Политика,
Размишления,
Социум,
Човек,
BigBrother
четвъртък, 3 февруари 2011 г.
Демократизация или марионетизация
Демокрация значи народът, т.е. мнозинството от дадена общност, действително да участва във вземането на решения. Тя е алтернатива на вземане на решения само от определен елит, върхушка.
В днешно време гласуването не гарантира това, защото силните и имащите реална власт могат да управляват вота, като влияят върху мненията и нагласите на хората, внушават и хипнотизират. Така се постигат удобни резултати от гласувания, каквито властимащите предварително са заложили, т.е. решенията де факто се вземат от върхушката.
Затова са ми въпросите:
Когато се симулира "демократизация" и "събаряне на диктаторски режим", а всъщност се извършва марионетизация, страничният наблюдател може да се запита кое всъщност е по-малкото зло: дали глобалният "режим" и тирания (какъвто в крайна сметка е резултатът от марионетизацията) или националният.
Ако се съди по българския опит след марионетизацията през 2009 (след 20 години и може би повече опити и настойчивост), едва ли "глобалният режим" може да изглежда привлекателен на друг освен на наивните или правещите се на такива. Този режим дава временно спокойствие и привиден мир на потърпевшата общност (нация), които всъщност служат като параван за тихо изтребление, ако тя пречи на глобалните геостратегически интереси. В крайна сметка се унищожават всякакви шансове тя да излязе някога от затворения кръг на експлоатация, бедност и тирания.
Това, което е станало с англосаксонската колонизация на Северна Америка и Австралия едва ли може да се повтори в наше време - днес унищожаването на туземните/местните общности не може да става така открито жестоко и с такъв замах. Дори ако уж някой друг (режим, мафия, глобален тероризъм или друго) върши това, развитите демокрации все пак трябва да реагират за пред общественото мнение и да оказват хуманитарна и друга помощ. Показаната в "Консервфилм" подмяна на (мозъчното) съдържание в консервите-хора също не ми изглежда възможно, колкото и да сме податливи на промиване на мозъци. И накрая, елитът печели от експлоатацията на мнозинството, докато се поддържа такова съотношение, т.е. богато и хищно малцинство и бедно и стадоподобно мнозинство. Т.е. не може целият свят да стане част от богатия англосаксонски клуб, дори ако допуснем, че е възможно 100-процентна марионетизация.
Но дотук разсъжденията ми звучат много мрачно. Историята на човечеството е пълна с тирания, войни и какви ли не още гадости, но има все пак и хубави неща, светли мигове. Европа имаше около 50 светли години, когато демокрацията и благоденствието за всички изглеждаха реалност, дори ако това се дължеше на необходимостта на Биг Брадърс да се представят в по-добра светлина от съперника си Большой Брат, за да го победят. Науката напредва и открива все нови и интересни неща, въпреки че сме на път да се самоунищожим екологично, защото не знаем мяра и не можем да овладеем алчността си, своята и тази на върхушката. Със сигурност има и други хубави неща, за които не се сещам сега.
В днешно време гласуването не гарантира това, защото силните и имащите реална власт могат да управляват вота, като влияят върху мненията и нагласите на хората, внушават и хипнотизират. Така се постигат удобни резултати от гласувания, каквито властимащите предварително са заложили, т.е. решенията де факто се вземат от върхушката.
Затова са ми въпросите:
- Възможна ли е демокрацията в днешно време?
- Как е била възможна и била ли е тя изобщо в миналото (може би робовладелската демокрация в Древна Гърция е била по-скоро кланова солидарност и обединяване на класата срещу мнозинството безправни и експлоатирани)?
- Възможно ли е да се попречи на манипулирането ("управлението") на вота при избор?
- Всъщност дали на случващата се всеобхватна бигбрадъризация и засилване мощта и влиянието на глобалната върхушка (и отслабването на върхушките в отделни страни и замяната им с марионетки на Биг Брадърс) не трябва да се погледне по съвсем друг начин?
Когато се симулира "демократизация" и "събаряне на диктаторски режим", а всъщност се извършва марионетизация, страничният наблюдател може да се запита кое всъщност е по-малкото зло: дали глобалният "режим" и тирания (какъвто в крайна сметка е резултатът от марионетизацията) или националният.
Ако се съди по българския опит след марионетизацията през 2009 (след 20 години и може би повече опити и настойчивост), едва ли "глобалният режим" може да изглежда привлекателен на друг освен на наивните или правещите се на такива. Този режим дава временно спокойствие и привиден мир на потърпевшата общност (нация), които всъщност служат като параван за тихо изтребление, ако тя пречи на глобалните геостратегически интереси. В крайна сметка се унищожават всякакви шансове тя да излязе някога от затворения кръг на експлоатация, бедност и тирания.
Това, което е станало с англосаксонската колонизация на Северна Америка и Австралия едва ли може да се повтори в наше време - днес унищожаването на туземните/местните общности не може да става така открито жестоко и с такъв замах. Дори ако уж някой друг (режим, мафия, глобален тероризъм или друго) върши това, развитите демокрации все пак трябва да реагират за пред общественото мнение и да оказват хуманитарна и друга помощ. Показаната в "Консервфилм" подмяна на (мозъчното) съдържание в консервите-хора също не ми изглежда възможно, колкото и да сме податливи на промиване на мозъци. И накрая, елитът печели от експлоатацията на мнозинството, докато се поддържа такова съотношение, т.е. богато и хищно малцинство и бедно и стадоподобно мнозинство. Т.е. не може целият свят да стане част от богатия англосаксонски клуб, дори ако допуснем, че е възможно 100-процентна марионетизация.
Но дотук разсъжденията ми звучат много мрачно. Историята на човечеството е пълна с тирания, войни и какви ли не още гадости, но има все пак и хубави неща, светли мигове. Европа имаше около 50 светли години, когато демокрацията и благоденствието за всички изглеждаха реалност, дори ако това се дължеше на необходимостта на Биг Брадърс да се представят в по-добра светлина от съперника си Большой Брат, за да го победят. Науката напредва и открива все нови и интересни неща, въпреки че сме на път да се самоунищожим екологично, защото не знаем мяра и не можем да овладеем алчността си, своята и тази на върхушката. Със сигурност има и други хубави неща, за които не се сещам сега.
Етикети:
Илюзиология,
Политика,
Размишления,
BigBrother
петък, 28 януари 2011 г.
Блокирана сметката на македонската А1 ТВ
a1.com.mk - Блокирана сметката на македонската А1 ТВ
Опозицията в Македония напусна парламента заради финансовото блокиране на независимата от македонското правителство А1 (която заедно с БТВ участва в Мюзик Айдъл 2009).
Мисля, че нашите медии го премълчават. Току що изгледах новините по БТВ (което отдавна не правя) - нищо. За съжаление пак сме Small Brother of Big Brother, макар че този път големият брат е друг.
Опозицията в Македония напусна парламента заради финансовото блокиране на независимата от македонското правителство А1 (която заедно с БТВ участва в Мюзик Айдъл 2009).
Мисля, че нашите медии го премълчават. Току що изгледах новините по БТВ (което отдавна не правя) - нищо. За съжаление пак сме Small Brother of Big Brother, макар че този път големият брат е друг.
петък, 21 януари 2011 г.
понеделник, 17 януари 2011 г.
събота, 15 януари 2011 г.
Говорейки свободно с Джон Перкинс (2007)
Говорейки свободно с Джон Перкинс (2007)
http://www.youtube.com/watch?v=2GLLJMfNBME
Дълги години Джон Перкинс е бил "икономически убиец", в света на международните финанси. Функция, която той извършва чрез убеждаване на държави от третия свят да предприемат мащабни проекти за обществени строежи. Днес разбираме, че тези проекти финансирани от Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ) служат за обогатяване на американски корпорации, докато в същото време създават осакатяващи дългове за тези държави, правейки ги зависими от САЩ.
Изживявайки вътрешна промяна, Перкинс напуска занаята през 1981. Днес той има non-profit организация (което ще рече организация, която няма за цел печалби) - Dream Change Coalition, която работи с амазонски и други туземни народи за да им помогне да запазят тяхната околна среда и култура.
Коментар: Засега не са ми известни доказателства, че "корпокрацията" е по-надеждно обяснение за (перефразирам) "императора на САЩ - световната империя" от конспиративните теории. (Йорадна)
http://www.youtube.com/watch?v=2GLLJMfNBME
Дълги години Джон Перкинс е бил "икономически убиец", в света на международните финанси. Функция, която той извършва чрез убеждаване на държави от третия свят да предприемат мащабни проекти за обществени строежи. Днес разбираме, че тези проекти финансирани от Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ) служат за обогатяване на американски корпорации, докато в същото време създават осакатяващи дългове за тези държави, правейки ги зависими от САЩ.
Изживявайки вътрешна промяна, Перкинс напуска занаята през 1981. Днес той има non-profit организация (което ще рече организация, която няма за цел печалби) - Dream Change Coalition, която работи с амазонски и други туземни народи за да им помогне да запазят тяхната околна среда и култура.
Коментар: Засега не са ми известни доказателства, че "корпокрацията" е по-надеждно обяснение за (перефразирам) "императора на САЩ - световната империя" от конспиративните теории. (Йорадна)
неделя, 9 януари 2011 г.
Интервю с д-р Желю Желев за македонската А1 ТВ
http://www.a1.com.mk/vesti/video.asp?Video=11%2Fborjan-08-01.wmv&VestID=132750
вторник, 4 януари 2011 г.
Фейсбук дискусия по повод откъс от книга около образованието, училището, домашното образование...
http://www.facebook.com/photo.php?fbid=143586369030519&set=a.118251711563985.31751.100001374708670&ref=notif¬if_t=photo_reply
Продължение:
http://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=173588366012646&id=100000604755958
Продължение:
http://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=173588366012646&id=100000604755958
Етикети:
Размишления,
Социум,
Учене,
Учене (DL),
Човек
Абонамент за:
Публикации (Atom)