Това звучи като от фентъзи филм или роман.
А всъщност искам да пиша за преходността на лидерството. Несменяемите лидери са типични за тоталитарните държави и общества и са може би един от белезите им. Някога така беше с българския "първи" Тодор Живков в продължение на 30 години. Няма несменяеми индивидуални или групови/класови лидери.
Както знаем възможно е да се постигне задържане на лидерството за по-продължително време по един или друг начин, например чрез манимулиране на умовете, но това според мен в никакъв случай не е полезно за обществата, както вече съм имала повод да го кажа и друг път с малко по-различни думи. Стремежът към властта и силата е нещо толкова човешко. Но обществата и индивидите, които запазват ясна преценка за ситуацията вероятно са способни и да се приспособят по-добре към нея.
Всеки лидер трябва да живее с мисълта, че няма да е вечен и както се казва за министрите "да носи оставката в джоба си".
Има известна разлика между ръководни постове в държава или международна организация и лидерство - те не винаги са едно и също нещо. Понякога истинските лидери стоят зад кулисите и може би дърпат конците на политиците. Вероятно тези задкулисни лидери имат шанс да се задържат по-дълго време, ако са много добри лидери или пък ако си поставят това за цел и използват много умело и без скрупули всички налични съвременни средства. Отговорността обществото така или иначе приписва на политиците - тези, които се виждат от всички.
Дали в момента в западния свят кризата не е видимото проявление на провала на "скритите лидери" като лидери, ако не по отношение на собственото им благосъстояние?
Но навлизам в друга тема. Всъщност мислех си само за преходността на лидерството и това ми хрумна сега.
А всъщност искам да пиша за преходността на лидерството. Несменяемите лидери са типични за тоталитарните държави и общества и са може би един от белезите им. Някога така беше с българския "първи" Тодор Живков в продължение на 30 години. Няма несменяеми индивидуални или групови/класови лидери.
Както знаем възможно е да се постигне задържане на лидерството за по-продължително време по един или друг начин, например чрез манимулиране на умовете, но това според мен в никакъв случай не е полезно за обществата, както вече съм имала повод да го кажа и друг път с малко по-различни думи. Стремежът към властта и силата е нещо толкова човешко. Но обществата и индивидите, които запазват ясна преценка за ситуацията вероятно са способни и да се приспособят по-добре към нея.
Всеки лидер трябва да живее с мисълта, че няма да е вечен и както се казва за министрите "да носи оставката в джоба си".
Има известна разлика между ръководни постове в държава или международна организация и лидерство - те не винаги са едно и също нещо. Понякога истинските лидери стоят зад кулисите и може би дърпат конците на политиците. Вероятно тези задкулисни лидери имат шанс да се задържат по-дълго време, ако са много добри лидери или пък ако си поставят това за цел и използват много умело и без скрупули всички налични съвременни средства. Отговорността обществото така или иначе приписва на политиците - тези, които се виждат от всички.
Дали в момента в западния свят кризата не е видимото проявление на провала на "скритите лидери" като лидери, ако не по отношение на собственото им благосъстояние?
Но навлизам в друга тема. Всъщност мислех си само за преходността на лидерството и това ми хрумна сега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар