понеделник, 20 април 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
УЧЕНЕ ЗА РАЗБИРАНЕ И АДАПТИРАНЕ >> Можем да научим едва ли не всичко по два основни начина: първосигнално (условно-рефлекторно) и като използваме своите разум и въображение. При първия начин учител е Господ или някой в ролята на Биг Брадър, който ни награждава и наказва като в играта "Топло-студено". При втория прилагаме разума и мисленето, за да разберем средата и да се приспособим към нея според концепцията си за нея. Този блог е за феновете на когнитивното учене.
12 коментара:
И мегасъбитията в музиката са обект на политически борби както всички останали. Това се отнася и до Мюзик Айдъл, и до Евровизия.
Лично мое мнение е, че по-миналата година победителят беше предизвестен и нагласен, както вероятно е нагласен и тазгодишния победител в БГ Мюзик Айдъл. За победителя от Евровизия 2008 г. не съм толкова сигурна, но и той беше удобен.
Мисля, че и тази година има подготовка за победата на Норвегия, макар аз лично също да харесвам тази песен дори и тя да ми звучи повече като модерна съветска с вероятно норвежки фолкелементи (цигулките са страхотни според мен).
В някои случаи вероятно може да се каже "ухажван и покорен", в други си е чист PR в преследване на политически цели. Що се отнася до Скандинавия не знам кое преобладава, но на мен лично би ми се искало да е другото, макар да не ми харесва последната част, т.е. "покорен".
"Много те харесвам" и "гениален си" явно действа на всеки. И е един често употребяван похват. Видях, че и Красимир Аврамов го използва, сиреч усвоил го е като част от американскаат култура.
Културата и художественият вкус са силно зависими от политиката, доколкото хората харесват и се вълнуват от културните продукти на тези общества/общности, които уважават и към които имат респект. Затова българите не бива да се чудим, че ни е трудно на форуми като Евровизия и че нашите представяния нерядко завършват безславно и много под очакванията и възможностите. Не е важно само какво се представя а и кой го представя. Има и смазващ психологически ефект върху българските представители, които усещат това отношение към себе си на самото място. Май са развили нещо като страхова психоза от Евровизия и конкурса.
По отношение на нас е ясно, че се прилага обратния похват на посочения по-горе ("ухажван и покорен") - един негативен PR спрямо нас.
В този смисъл за нас ще е най-добре да си урегулираме очакванията, т.е. да ги сверим с реалността. Най-доброто, което можем да искаме според мен е нашите изпълнители да си представят добре песента, така че все пак да се харесат на колкото може повече хора, да оставят добро впечатление. Олимпийски принцип - важно е участието, дори да нямаме шанс да спечелим, погледнато реалистично.
Що се отнася до "Илюзия", според мен нереалистично би било да се мисли, че е нямало политическа намеса. Наистина песента си има фолк-елемент, който се харесва на хората у нас, но това, което прочетох за броя подадени гласове, необичайността на изпълнението и като се има предвид как въздейства на хората по света (асоциация с кастрати и оттук - инстинктивно отхвърляне от мнозина) резултатът от над 50% гласували българи за нея ми изглежда неправдоподобен. Едва ли сме чак такива чуждопоклонници, че да гласуваме за някого само защото е дошъл от Америка и му е направена реклама на "успял", "човек-глас" и т.н. Дори и да сме податливи на рекламата поне колкото всички останали съвременни общества.
Въобще, където става дума за избор в днешно време можем да очакваме манипулация и най-логично е да я очакваме от тази посока, където са придобили най-голям опит в изборите и в манипулирането им.
Не виждам никаква политическа изгода за никого от това Норвегия да победи. Тук просто имаме много добра песен и изключително талантлив изпълнител. Струва ми се, че в този случай говорим за чисто изкуство, без политическо или друго лоби.
Ако политиката е намесена, по-скоро би спечелила Великобритания. Участието на Андрю Лойд Уебър е допълнителен стимул за това. Но се съмнявам, че ще се случи.
Що се отнася до българското участие: съгласен съм, България има силно негативен PR и цялостно лошо впечатление в Европа. Не мисля, че 5-ото място от 2007-а някога ще се повтори, да не говорим за повече. Но това са естествени и взаимозависими процеси. Не може всичко в страната да е с главата наопаки, а в музиката да сме отлични.
Датчанин бе избран начело на NATO. Това за мен може да е индикация.
Що се отнася до БГ PR той е в много голяма степен отсъстващ от страна на самата България. Дори когато ние сами правим опити за това те са много слаби. Защото световното обществено мнение се влияе много слабо от нас, но много силно от големите играчи като Великобритания. А това, което публикуват британските медии за нас по-правило е българофобско, в повечето случаи пристрастно и от позиция на "чашата е наполовина празна". Което не се прави с други народи. Ако ние бяхме направили това, което направиха сърбите, досега да са ни затрили от лицето на земята.
Или пък дружното повтаряне на англосаксонци пред македонските медии, че никой не може да разбере позицията на Гърция в спора за името, че неприемането им в НАТО и т.н. е единствено в резултат на едностранното, неразбираемо и неоправдано вето на Гърция... Няма "чисто изкуство", както и няма политик, който не би се изкушил да използва събитие с толкова могъщ PR потенциал за своите цели, ако може да го направи без да се разбере от масите.
А България с нищо не е по-лоша от другите държави - напротив. Най-лошото у нас е, че на всяко лошо нещо реагираме с национален нихилизъм и негативизъм от рода на "българска работа" и "абсурдистан" - сякаш в другите държави няма криминални престъпления, отвличания и убийства... за съжаление. Това е най-болното в българското общество.
Продължавам да мисля за това.
И между другото, ако британската песен би спечелила в резултат на политически машинации, това би било не политика, а чиста запалянщовщина. Нереалистично и невъзможно.
Освен това може да се повлияе на нещо, като само се усили съществуваща тенденция и потенциал и се попречи на конкурентите, но не може да се направи от нищо нещо. Освен това не може да се повлияе по такъв начин, когато публиката би заподозряла такова влияние - тогава би имало точно обратния ефект.
За британската песен не съм съгласен. Там го има фактора Jade, която може да продаде лед дори и на ескимосите. Това ще бъде една от последните изпълнение песни на финала, и ако няма други балади наоколо, като нищо ще се изкачи до най-горе.
Ще видим.
Между другото сетих се за един съветник на бившия британски премиер, мисля че името му беше Алистър Кембъл, известен като "spin" майстор (английското значение на думата). Мисля, че на него се приписваха думите, че те могат да направят така, че и магаре да бъде избрано в парламента.
Публикуване на коментар