Ти, велики господарю, ще покориш нови земи и ще създадеш огромно царство. Жрецът свещенодейства - излива вино върху огромна плоча, пламва огън. Пламъкът се извисява - силен и ярък. Това пророчество Александър Велики чува по нашите земи преди повече от 23 века, Прорицателят в храма на Дионис в Родопа планина е съперничело на най-прочутия в древността оракул - този в Делфи. Това разказва древният историк Херодот.
Свещеният град Перперикон - там е мястото, където е ставало чудото. Лесно е да се потопиш в магията на древните траки - трябват ти само здрави обувки и кола. Плюс хъс на авантюрист. Преживяването е по-вълнуващо от приключенията на Индиана Джоунс.
Малко преди Кърджали започват табелите за Перперикон. Пътят се катери през пасторални селца. Ухае на зрели ябълки и тютюневи ниви. Най-сетне ето го свещения Перперикон - славен и внушителен, въпреки че е обрасъл с гора и храсти.
Перперикон на залез слънце. Снимка: Димитър Колешев, Вертикален свят
Нов асфалтов път води до подножието на хълма. Отсечката е открита лично от президента Георги Първанов, който следи отблизо разкопките в района. Новият паркинг е претъпкан с автобуси и леки коли. Наоколо щъкат десетки любители на старините. Цените на услугите гонят европейските - 30 лева беседа на екскурзовод, 18 лева книжка за Перперикон, 50 стотинки ползване на тоалетна.
Най-запалените поемат веднага по тясната пътека нагоре. Стръмнината се минава неусетно - горе се извисяват величествените останки на хилядолетна славна история.
Вадим невероятен късмет - наш гид ще бъде не кой да е, а изследователят на Перперикон проф. Николай Овчаров. Машината на времето се завърта, пренасяме се в епохата на древните траки.
Стометров проход в скалите извежда до огромната зала с олтара, главна част на прорицалището на Дионис. Около него се оформя дворецът светилище. Гледката е грандиозна - наоколо каменни отломки, дълбоко долу се е ширнала равнината.
Около скалния жречески трон фотоапаратите щракат непрекъснато - сред светилището не е трудно да си представиш, че си древен герой, на когото жрецът вещае славни победи.
Златно време за Перперикон е римската епоха, 1-4 век. Тогава той се превръща в свещения скален град на траките, пазен от две стабилни крепости. Активни разкопки през последните две години се водят в най-високата част, крепостта акропол. Тук се минава на пръсти, иначе рискуваш да политнеш в дълбоките изкопи.
До 14 век Перперикон е духовен и военно-стратегически център. Само на 2 км оттук се намират най-богатите златни мини на Европа от времето на древността и средновековието. И днес някои търсачи на съкровища се промъкват по старите галерии, рискувайки живота си. От Перперикон са охранявани добивът и обработката на злато от мините. Неслучайно за града се водят няколко войни.
Един от най-драматичните периоди на Перперикон е фаталният 14 век. През 1362 г. насам тръгва емирът Орхан - баща на Мурад Завоевателя. Свещеният град е обсаден, цитаделата е последното убежище на хората от долината. Те се крият тук с имуществото и църковните светини. Вървим по каменна улица, останала непокътната. Тук още бродят духовете на ридаещите майки, повлекли децата си към крепостта в онези трагични дни. Останки от начупено оръжие показват откъде турците са нахлули в цитаделата. 50 натрошени кръста показват драмата на погрома.
Според законите на свещената война повечето жители на Перперикон са били избити, други отведени в робство. Два комплекта пранги свидетелстват за тежката участ на пленниците - точно копие на синджирите роби в народните песни. Една от страдалките е била робинята Кали от Перперикон, родопска красавица, продадена на остров Крит.
Перперикон рано сутрин. Снимка: Димитър Колешев, Вертикален свят
Това е краят на крепостта. През 17 век селата около Перперикон са напуснати от християнското население и колонизирани от турско население.
Мястото е истинска съкровищница на старини. Откритото досега е плод на 6-годишен труд, а разкопките ще продължат още десетилетия. Тепърва предстои консервацията на каменния град, изграждането на музей, на специално издигнати пътеки, за да не се повреждат руините.
Оттук всеки отнася спомен. Сувенири има за всеки вкус - вкаменелости, минерали, полускъпоценни камъни, ритуални чаши. Липсва само жертвеното вино - може би след година ще се сетят да предлагат и от него.
Филм за Перперикон подготвя телевизия Би Би Си, един от броевете на Нешънъл Джеографик ще бъде посветен на тракийското светилище. Това е шанс то да се превърне в едно от чудесата на Европа, а защо не и на света.
Втората спирка по тракийския маршрут в Родопите е светилището на Орфей. Пътят лъкатуши през бедните селца около Момчилград. Село Татул се е сгушило на височината, заобиколено от гори и възвишения с причудливи каменни образувания. Ако европеец попадне тук, ще помисли, че се е върнал поне в миналия век. Местните хора вече са свикнали с туристическата суетня.
Две тесни вити пътечки отвеждат до храма на легендарния певец. Светилището от II хилядолетие преди Христа се издига на върха на хълм. От трите посоки надолу са пропасти. Ако си куражлия да се изкачиш най-горе, сякаш увисваш между небето и земята.
Там, на най-високото, в масивната скала е издялан гробът на Орфей. Под него е изсечена още една дъговидна гробница. Според легендата тук почива в мир любимата на певеца Евридика. Свързаните с улей гробове сякаш символизират вечната връзка между влюбените.
Светилището на Орфей е ориентирано на изток-запад. Затова първите лъчи на слънцето огряват скалния гроб, последните лъчи пък се сбогуват с него. Тук си има ритуал - трябва да хвърлиш паричка в жертвеника, издълбан в скалата. Казват, че каквото си пожелаеш тук, сбъдвало се.
Перперикон. Снимка: Димитър Колешев, Вертикален свят
На Татул наистина легендите оживяват. Историята за смъртта на легендарния певец се разиграва пред очите ни като на филм. Ето го Орфей на поляната сред свещената горичка - свири и тъжи за любимата Евридика. Улучил е лош момент - празниците, посветени на бог Дионис. Изпаднали в екстаз жени нападат певеца. В него те виждат мъжа, когото са жадували и който ги е отритнал. Вбесени, весталките разкъсват Орфей на части.
Глас от небесата изрича проклятие: Ако слънцето огрее с лъчите си костите на Орфей, градът на жените убийци да бъде унищожен. Въпреки положените усилия, проклятието се сбъдва, близката река прелива и унищожава града на жените, отнели живота на най-прочутия певец на древността.
Неохотно се връщаме от легендата в реалността. Там, горе на върха, се чувстваш като избраник на Бога.
Има места, които задължително трябва да видиш, за да усетиш духа на древната ни земя. Такива са Перперикон и Татул, където легендите оживяват.
Почитателите на културата на траките задължително посещават и храма-утроба до с. Ненково, само на 20 км. от Кърджали. Мястото е безлюдно, високо в планината над хижа „Боровица", в скалистата местност Тангардък кая. Шокирани сме още на входа.
Той е оформен като вулва. Навътре се простира пещера с дълбочина 22 м. Първоначално кухината е била дълбока едва 16 м. Човешка ръка я е продължила и издялала във вид на женска утроба, по стените на която постоянно се стича вода. В южния край на пещерата е издълбан олтар, символизиращ матката. Точно на обяд, през нарочно изсечен процеп на тавана, във вътрешността прониква слънчев лъч, който се проектира на пода. Само през януари и февруари, когато слънцето се намира ниско на север, лъчът може да е достатъчно дълъг, за да оплоди символично утробата. | |
Няма коментари:
Публикуване на коментар