Нестинарството - вече само шоу за туристите

www.infotourism.net >> Нестинарството - вече само шоу за туристите

Многобройни са опитите да бъде обяснена "ненаранимостта на почитателите" на този обред. Изглежда ще се окаже прав М. Арнаудов, че причината е в екстаза на този нестинар, който изпаднал в транс, "може в течение на няколко минути да забрави жегата".

Костадиновден според народния календар, е последният от пролетните празници, весел и пъстър. В народните представи обявените за християнски светци император слънцепоклонник Константин I (324-337) и майка му Елена, са винаги съпружеска двойка. В повечето райони на страната празникът (в края на месец май) се отбелязва от младите, които връзват люлки по дърветата, люлеят се и се задяват пролетно. В Родопите овчарите отбелязват тържествено и с богата гощавка края на винаги тежката за тях зима, а Костадиновден е един от най-големите им празници.

В най-югоизточния край на българските земи само в няколко села, празникът се отбелязва с тайнствени народни мистерии и гадателства. Както пише П. Р. Славейков в първото съвременно свидетелство за "ищинарите" в бр. 12 на цариградския в. "Гайда" от 15 юни 1866 г., "обреда на огнепалението" се извършва в българските села Блаца, Мъжера, Перигопуло, Режево, Мързево, както и в "българо-погърчените" Бродилово, Агио-Стефано и Кости. По-късни изследователи изброяват още няколко села в Източна Тракия, а М. Арнаудов ги брои точно 22 до края на ХIХ в.

Повечето от тези села са днес отвъд българо-турската граница, а населението им е претърпяло значителни етнически промени в последвалите тежки исторически събития. Самата дума "нестинар" (от нгр. огън, огнище, с вторично привнесено значение на пост) е очевидно нова. Славейковото обяснение за "ищинар" от "вещ", "вещер", т.е. който знае, е по-скоро по народна етимология.

Обредът започва веднага след като свърши църковната служба. От параклиса на светеца или от къщата на главния нестинар/ка, наричани и двете столнина (или конак), се взема първом свещения тъпан, който не се ползва в никакъв друг случай. Народната мистерия нестинарство оттук нататък е изцяло озвучена с музика, от гайда и от свещения тъпан, като се изпълнява специалната нестинарска мелодия в 7/16 ритъм. С началото на мелодията някои нестинари вече изпадат в особен екстаз, "прихванати са". До вечерта всички са на обща трапеза до селския извор.

Същевременно в центъра на селото се подготвя клада и след като се образува жар, тя се разнася внимателно в кръг. На смрачаване цялото село се насочва към мегдана в очакване на най-съществената част на обичая. Нестинарите отново изпадат в екстаз, като всеки от тях изважда своя си "домашна иконичка - изображение на св. св. Кoнстaнтин и Елена с дръжка отдолу" и "когато [го] хвати св. Константин, рипва, и като държи иконичката с една ръка хваща да си къса дрехите и тича, та скача в огъня, играе из него с боси крака, или с калцуни и чорапи, но без друга обувка, и от как кръстоса няколко пъти през него хваща тогаз гората тичащ или ся връща в селото."

Нестинарите ходят в транс по нажежени въглени, без да получават очакваните изгаряния, пристъпват ситно-ситно с пронизителни викове, или с тежко охкане, "въх-въх". Играта им продължава няколко минути, в което време те успяват да предскажат градушките, понеже "Еленка носи градушката в ръкава си", според народното поверие, предсказват войни и болести, но също съобщават на събралите се какво трябва да се направи, за да се избавят от всички тия беди.

Многобройни са опитите да бъде обяснена "ненаранимостта на почитателите" на този обред, по думите на най-ранния и авторитетен негов изследовател М. Арнаудов. Обясненията се колебаят от "светецът ги покровителства" (по всеобщо мнение) до рационалното "навикнали да ходят боси... направили си краката нечувствителни към всичко, което инак би ги повредило" (С. Шивачев, 1898 г.). Изглежда ще се окаже прав М. Арнаудов, че причината е в екстаза на този нестинар, който изпаднал в транс, "може в течение на няколко минути да забрави жегата".

Старинността на обреда е очевидна. Негови предшественици са празниците на траките, посветени на соларните божества Хелиос и Сабазий. Широко разпространеният култ към Дионис също ще да е сред предтечите на нестинарството. Може доста сигурно да се предположи, че в окончателния си вид от края на ХIХ в. нестинарството се оформя в ранна Византия, според Ив. Георгиева. Съществуващите в редица средновековни извори (например Никита Акоминат в неговият летопис и по повод въстанието на Асен и Петър) сведения за "обхванати от духове" сред българите, според Н. Веис, трябва да се смятат за сигурно указание за разпространение на нестинарството в средновековна България след ХII в.

Според свидетелствата на П. Р. Славейков след като със съдействието на созополския владика през втората половина на ХIХ в. местните турски власти неколкократно забраняват изпълняването на обреда, "тези, които ги прихваща св. Костадин... клали огневе скритом в къщята си и пак са играли". Тъй като обредът се изпълнява повече от жени, то в случаи на спешност, когато ги "прихване", отново вкъщи се правят огньове за жар, за да могат да играят. Пак по думите на Славейков така се случило с едно младо момиче, което "втресе го една люта треска, посиня и почерня като сукман, хвана да бълнува и удари го на полуда". Точно в такива случаи се налага бързо да й направят огън, момичето "кръстосва" няколко пъти жарта и все едно нищо не е било - "премина му и треска, и всичко".

Нестинарите играят и в зависимост от храмовия празник в селото - на Илинден, на Еньовден, на Гергьовден, на св. Марина. Посвещаването на обреда на християнски светци е късно явление и има за цел да примири езическия по своята същност обред с християнската църква. Според информатори на М. Арнаудов спирането на изпълняването на обреда води до големи беди за селото, до глад и войни.

С разпръскване на жар, с ходене по жар вкъщи са свързани и други народни обичаи и обреди, предимно в Македония, където са пренесени вероятно от жители на селата Кости и Бродилово след 1900 г., но е възможен и чисто местен произход. В Самоковско (на югозапад от Скопие) на Бъдни вечер за плодородие се прави обредът жар-пилци, който се сродява с нестинарството и по гадаенето. Пак там, не само се пазят с лечебна цел яйцата от хамкането, както е навсякъде по българските земи, но вечерта на Сирница се ходи по жарта на огнището в къщата и се гадае по яйцето и по конеца от хамкането, предимно за здравето на децата.

* * *

Няма спор, че нестинарството е сред най-красивите български, но не само, народни обичаи. Заедно с кукерските танци и донякъде с русалийските игри, нестинарите образуват една група най-често практикувани днес стари обреди, предимно за туристическа употреба. Наблюдавайки съвременни нестинари, повечето от нас не могат да се отърсят от чувството за театралност и даже превзетост, но така е с всички стародавни обреди, чиято обществена основа и нужда вече не съществуват. Разнасянето на икони на светци никога не успява да направи обичая християнски, църквата никога не го е припознавала напълно. Единствена защита за нестинарството могат да бъдат от туристическия бранш. Освен във всяко по-престижно питейно и хранително заведение в национален стил, с достъпните цени за труда си нестинарите са чести гости на общински празненства в цялата страна.

Да ни пазят от злите сили, за здраве и плодородие днес съществуват съответните министерства. Нямаме нужда и от гадателските способности на нестинарите, тъй като поне веднъж на четири години политическите партии съвсем точно и в подробности ни предсказват в предизборните си програми, какво ще се случи в следващия междуизборен период. От нестинарството остават само проблясването на въглените в тъмнината, пронизителните викове "въх-въх", мириса на море и кебапчета, и нещо тайнствено, недоизказано и неразбрано, идващо от най-далечното ни минало.

Иван Петрински
в. "Сега"