rfi.bg >> Паста
www.mangiabenepasta.com
Естествено започваме от Италия, където на човек се падат по 28 кг макаронени изделия
годишно! Италианците се едновременно най-големият производител и най-големият консуматор на този вид храна; ежегодно от заводите излизат над 3 милиона тона “паста”, както се наричат в Италия макаронените изделия, или една четвърт от световното производство. Разбира се, на Апенинския полуостров има производители гиганти като Barilla например, но съществуват и безброй малки майстори на макаронените изделия, разпръснати из цялата страна. Разнообразието на видовете също е огромно и може да бъде сравнено с това при сирената във Франция. В европейските страни са познати най-добре спагетите, макароните, тортелините, равиолите, но освен тях съществуват десетки други видове в зависимост не само от формата им, а и от начина на приготвянето им. Ако Парма е най-големият производител в Италия на макаронени изделия, истинската столица на “пастата” е Неапол или по-точно малкото селце, разположено на хълмист терен на около 30 км от града – Граниано. Най-реномираната “паста” се приготвя именно тук; в годините след края на Втората световна война в Граниано имало единствено производители на “паста”; в момента повечето от пенсионерите тук са майстори в тази област, а в селцето има дори и улица “Пастифичи”, което означава “производители на паста”. Специфичното на макаронените изделия от Граниано е естественото им сушене, за което допринася силното слънце, сухият въздух по хълмовете и прекрасната вода. Вярно, че цената на ръчно приготвяните в Граниано макаронени изделия е малко по-висока от тази в големите супермаркети, но качеството си заслужава; един килограм спагети тук струва около 3 евро.
Малко хора може би знаят, че в Полша се ядат много макаронени изделия… Поляците обаче си имат свой вид равиоли известни тук като “пиероги”, които имат формата на полумесец. За приготвянето им, което е много лесно, са необходими малко брашно – около 300-400 гр., едно яйце и 200 мл. вода, която може да бъде заместена от прясно мляко. След като престои и втаса малко замесеното тесто то трябва да е гладко и леко да лепне. След това тестото се разточва на подходящо място и се разделя на малки овални парчета. Предварително приготвеният пълнеж се слага в средата, краищата на тестото се прилепват добре и пиерогът е готов за готвене. Плънката на тези полски “равиоли” може да бъде най-различна – от гъби, лук, зеле или по руски, което означава с картофи и сирене. Пиерогите се поставят в предварително осолена вряща вода; изчаква се, докато “равиолите” се отделят от дъното и се издигнат на повърхността на тенджерата. 2 минути по-късно пиерогите са готови за ядене. В зависимост от плънката, те могат да се консумират почти с всички видове ястия.
Имената им наистина предизвикват неприятни усещения у много хора, но макаронените изделия “шпецле”, “кньопфле” или “шупфнуделн” са сред любимите ястия на германците. Това са специалитети от южна Германия, които обаче са популярни из цялата страна. Ако искате да си приготвите шпецле у дома, за 4 души ще са ви необходими 500 гр брашно, 5 яйца, 200 мл вода, сол и немалко умения. Има различни видове шпецле – къси и дълги; тези, които се наричат кньопфле изглеждат като малки кръгли копчета и се приготвят със специално ренде.
У нас консумацията на паста не е голямо. Едва 2,5 килограма на на глава от населението. Консумацията на макаронени изделия в България е по-ниска от средната за Европа, но постепенно се увеличава. Пазарът на макаронени изделия у нас си поделят основно италианските и гръцките продукти. Разнообразието е голямо - спагети, лазаня, пене, равиоли, фусили, фетучини, ригатони. Не липсва и българско производство на паста, но качеството е по-ниско. Често при сваряване българските спагети се слепват и стават меки. Причина за това е, че при тяхното производство не се използва или се влага малък процент твърда пшеница (Triticum Durum - semolina), от която се произвежда италианската и гръцката паста. Консумацията на тестени изделия именно от твърда пшеница не води напълняване. Това прави пастата подходяща за различни диетични режими. Любопитен факт, който не е много известен е, че пастата съдържа необходимото количество белтъчини - 13 на 100 грама, което спомага за отслабване. А хранителната стойност на пастата от меки пшеници е съпоставима с тази на обикновения хляб. Лесното приготвяне на пастата я прави популярна храна. Но не мийте сварените спагети или макарони със студена вода, както често правят българските домакини. Измиването на пастата намалява съдържанието на витами в макароните и поврежда техния вид. Преди време българите консумираха основно макарони и юфка без да знаят, че всъщност това е паста. Макарони идва от гръцката дума макриа и означава щастие. Една от традиционните български рецепти за приготвяне на макарони е на фурна като приготвянето им има различни интерпретации - сладки, с шунка, със спанак. Друга известна рецепта е юфка с мляко и яйца. Все още има домакини, които си спомнят домашното производството на юфка. Всеки, който е опитвал такава юфка, споделя, че тя има несравним вкус. Юфката на практика представлява натрошени тънки кори, които са леко запечени или само изсушени. При нея по-особеното е във варенето. Десет минути са много, максимум пет и то при по-голямо количество. Донякъде зависи и от дебелината на корите. Освен юфка добре познат на българската кулинарна традиция е кус-куса под формата на малки плътни топчета. Истинският кус-кус представлява изключително финни и малки зрънца с неправилна форма. На пазара се намират продукти, българско производство и различни марки кус-кус от Тунис, Алжир или Мароко. С кус- кус могат да се приготвят всякакви ястия - вегатариански, местни, различни видове супи и салати. Редом с кус-куса в магазинната мрежа се предлага и не-кус-кус. Това са малки кухи кръгчета, подобно на мини макарони.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
www.mangiabenepasta.com
Естествено започваме от Италия, където на човек се падат по 28 кг макаронени изделия
годишно! Италианците се едновременно най-големият производител и най-големият консуматор на този вид храна; ежегодно от заводите излизат над 3 милиона тона “паста”, както се наричат в Италия макаронените изделия, или една четвърт от световното производство. Разбира се, на Апенинския полуостров има производители гиганти като Barilla например, но съществуват и безброй малки майстори на макаронените изделия, разпръснати из цялата страна. Разнообразието на видовете също е огромно и може да бъде сравнено с това при сирената във Франция. В европейските страни са познати най-добре спагетите, макароните, тортелините, равиолите, но освен тях съществуват десетки други видове в зависимост не само от формата им, а и от начина на приготвянето им. Ако Парма е най-големият производител в Италия на макаронени изделия, истинската столица на “пастата” е Неапол или по-точно малкото селце, разположено на хълмист терен на около 30 км от града – Граниано. Най-реномираната “паста” се приготвя именно тук; в годините след края на Втората световна война в Граниано имало единствено производители на “паста”; в момента повечето от пенсионерите тук са майстори в тази област, а в селцето има дори и улица “Пастифичи”, което означава “производители на паста”. Специфичното на макаронените изделия от Граниано е естественото им сушене, за което допринася силното слънце, сухият въздух по хълмовете и прекрасната вода. Вярно, че цената на ръчно приготвяните в Граниано макаронени изделия е малко по-висока от тази в големите супермаркети, но качеството си заслужава; един килограм спагети тук струва около 3 евро.Малко хора може би знаят, че в Полша се ядат много макаронени изделия… Поляците обаче си имат свой вид равиоли известни тук като “пиероги”, които имат формата на полумесец. За приготвянето им, което е много лесно, са необходими малко брашно – около 300-400 гр., едно яйце и 200 мл. вода, която може да бъде заместена от прясно мляко. След като престои и втаса малко замесеното тесто то трябва да е гладко и леко да лепне. След това тестото се разточва на подходящо място и се разделя на малки овални парчета. Предварително приготвеният пълнеж се слага в средата, краищата на тестото се прилепват добре и пиерогът е готов за готвене. Плънката на тези полски “равиоли” може да бъде най-различна – от гъби, лук, зеле или по руски, което означава с картофи и сирене. Пиерогите се поставят в предварително осолена вряща вода; изчаква се, докато “равиолите” се отделят от дъното и се издигнат на повърхността на тенджерата. 2 минути по-късно пиерогите са готови за ядене. В зависимост от плънката, те могат да се консумират почти с всички видове ястия.
Имената им наистина предизвикват неприятни усещения у много хора, но макаронените изделия “шпецле”, “кньопфле” или “шупфнуделн” са сред любимите ястия на германците. Това са специалитети от южна Германия, които обаче са популярни из цялата страна. Ако искате да си приготвите шпецле у дома, за 4 души ще са ви необходими 500 гр брашно, 5 яйца, 200 мл вода, сол и немалко умения. Има различни видове шпецле – къси и дълги; тези, които се наричат кньопфле изглеждат като малки кръгли копчета и се приготвят със специално ренде.
У нас консумацията на паста не е голямо. Едва 2,5 килограма на на глава от населението. Консумацията на макаронени изделия в България е по-ниска от средната за Европа, но постепенно се увеличава. Пазарът на макаронени изделия у нас си поделят основно италианските и гръцките продукти. Разнообразието е голямо - спагети, лазаня, пене, равиоли, фусили, фетучини, ригатони. Не липсва и българско производство на паста, но качеството е по-ниско. Често при сваряване българските спагети се слепват и стават меки. Причина за това е, че при тяхното производство не се използва или се влага малък процент твърда пшеница (Triticum Durum - semolina), от която се произвежда италианската и гръцката паста. Консумацията на тестени изделия именно от твърда пшеница не води напълняване. Това прави пастата подходяща за различни диетични режими. Любопитен факт, който не е много известен е, че пастата съдържа необходимото количество белтъчини - 13 на 100 грама, което спомага за отслабване. А хранителната стойност на пастата от меки пшеници е съпоставима с тази на обикновения хляб. Лесното приготвяне на пастата я прави популярна храна. Но не мийте сварените спагети или макарони със студена вода, както често правят българските домакини. Измиването на пастата намалява съдържанието на витами в макароните и поврежда техния вид. Преди време българите консумираха основно макарони и юфка без да знаят, че всъщност това е паста. Макарони идва от гръцката дума макриа и означава щастие. Една от традиционните български рецепти за приготвяне на макарони е на фурна като приготвянето им има различни интерпретации - сладки, с шунка, със спанак. Друга известна рецепта е юфка с мляко и яйца. Все още има домакини, които си спомнят домашното производството на юфка. Всеки, който е опитвал такава юфка, споделя, че тя има несравним вкус. Юфката на практика представлява натрошени тънки кори, които са леко запечени или само изсушени. При нея по-особеното е във варенето. Десет минути са много, максимум пет и то при по-голямо количество. Донякъде зависи и от дебелината на корите. Освен юфка добре познат на българската кулинарна традиция е кус-куса под формата на малки плътни топчета. Истинският кус-кус представлява изключително финни и малки зрънца с неправилна форма. На пазара се намират продукти, българско производство и различни марки кус-кус от Тунис, Алжир или Мароко. С кус- кус могат да се приготвят всякакви ястия - вегатариански, местни, различни видове супи и салати. Редом с кус-куса в магазинната мрежа се предлага и не-кус-кус. Това са малки кухи кръгчета, подобно на мини макарони.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
Няма коментари:
Публикуване на коментар