Потайностите на Долината на тракийските царе

Travel Guide >> Потайностите на Долината на тракийските царе

1. Долината на тракийските царе в околностите на Казанлък е осеяна с тракийски могили. 2. Входът на храма – мавзолей на тракийския владетел Севт ІІІ. 3. Дъбовият венец на Севт ІІІ, изработен от злато – символ на царската власт. 4. Златна чаша за пиене, открита в храма –мавзолей на владетеля. 5. Маската на цар Терес, открита в могилата “Оструша”. Снимки: Венета Николова

Първите следи от човешко присъствие в околностите на гр. Казанлък са от епохата на неолита или 6-5 хилядолетие пр. Хр. По-късно тук се заселват траките. В обвеяните с тайнственост могили, разпръснати в живописната долина, бяха направени уникални открития на древни светилища и на погребения на тракийски владетели. Така този райски кът от българската природа стана известен като като Долината на тракийските царе.

Преди повече от 2 хиляди години траките се установяват на брега на р. Тунджа в околностите на днешен Казанлък. През ІV-ІІІ век пр.н.е. тук те основават град Севтополис, който става столица на тракийската Одриска държава. В околностите й нашите предци започват да изграждат монолитни култови комплекси, в които погребвали своите владетели. Така с течение на времето Долината, заключена между отвесните склонове на Стара планина и вълнистите била на Средногорието, се превърнала в своебразен мавзолей на открито по подобие на Долината на царете по течението на р. Нил. До момента археолозите са проучили над 20 могили в района. Откритите в тях златни накити и изящно изработени предмети от бита хвърлят нова светлина върху начина на живот и вярванията на нашите предци. Траките са вярвали в задгробния живот. Затова, когато се раждал човек, те горко го оплаквали, а когато умирал, го изпращали с пищни празненства. Владетелите им били погребвани със специални почести, които продължавали три дни. “През първия ден траките правели жертвоприношения пред входа на гробницата, на втория ден организирали спортни игри и състезания с колесници и чак на третия ден владетелят бил изпращан в отвъдното с погребална трапеза и много песни и танци” - разказва директорът на Историческия музей в Казанлък Коста Зарев.

Най-известният археологически обект в района е Казанлъшката гробница от края на ІV, началото на ІІІ ти век пр.н.е., която е включена в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Това е единствената тракийска гробница със запазени стенописи в Европа. Друг интересен паметник от времето на траките е открит през 1992 г. в т.н. Малка могила. Там археолозите попаднали на следи от лъжливо погребение. Оказало се, че гробната камера е празна, а самото погребение е направено в скрито помещение зад фиктивната гробница с цел да се заблудят върлуващите от край време по тези места крадци и иманяри. Благодарение на това гробницата е останала невредима до наши дни.

“Там намерихме погребение на тракийски цар жрец, който по онова време много обичал да се кичи с женски накити – разказва Коста Зарев. - Открихме 3 сребърни и 3 златни огърлици, които постоянно гостуват на най-реномираните музеи по света. Попаднахме и на великолепна хидрия – съд за пиене на вода, както и на чудесни сребърни ритуални съдове за вино.”

През 1993 г. в могилата “Оструша” учените откриват голям култов комплекс от V век пр.н.е., изграден от монолитен 40-тонен каменен блок и двускатен покрив. Силно впечатление прави и таванът, целият покрит с релефи и изображения на хора, животни и растения. “Когато през ІV-VІ век започва навлизането на християнската вяра по нашите земи, много от великолепните стенописи в тези храмове и гробници са били напълно унищожени от християните, които смятали, че това са езически паметници”- разказва Коста Зарев. През 2004 г. в могилата “Светица” археолозите попадат на неограбена гробница, в която намират златна маска, тежаща почти 700 гр. Предполага се, че е принадлежала на тракийския цар Терес - създателят на Одриското царство. Владетелят е бил погребан със златни и сребърни предмети, както и с цялото си бойно снаряжение – броня, меч, копия и пр. и с две огромни амфори, пълни догоре с вино. Голяма част от тези гробници първоначално са били храмове, в които са се извършвали религиозните обреди и жертвоприношения, а по-късно, когато владетелят или жрецът умирал, се превръщали в гробници – мавзолеи, обяснява г-н Зарев. Такъв е случаят с открития през лятото на 2005г. храм мавзолей на цар Севт ІІІ – основател на гр. Севтополис. Почитаният от траките владетел е бил убит по време на битка с други племена в края на ІV, началото на ІІІ в. пр.н.е. в околностите на Севтополис. Тялото му обаче е погребано извън пределите на Одриската държава. Проучвайки могилата Голяма косматка, учените попадат на великолепни произведения на тракийското изкуство.

“Тъй като в този храм не е донесено тялото на Севт ІІІ, решават да направят едно ритуално погребение – разказва г-н Зарев. - Това означава, че тялото го няма, но всички вещи, необходими на царя в задгробния живот, са положени в гробната камера. Оказа се, че за да бъде преустроен храмът в гробница, към задната му част е изградена гробна камера от монолитен каменен блок, тежащ 60 тона и 20 тонен каменен капак. Това е нещо колосално. Ние не можем да си обясним как тези гигантски блокове са били донесени от кариерите на Средна гора!”

Входът на гробната камера и ритуалното легло са били застлани със златно тъкан килим, върху който са били положени нужните на Севт ІІІ вещи в задгробния му живот. Най впечатляващ е изящно изработеният от злато дъбов венец – символ на царската власт.