четвъртък, 4 ноември 2010 г.

Размисли по Фейсбук постинг: Поразените деца - Всичко, което искам да кажа на висок глас

gayaneminassian.weebly.com - Поразените деца - Всичко, което искам да кажа на висок глас

Интересен откъс. Това ми припомня как преди няколко години, когато все още вярвах в американския тип "демокрация", прочетох една статия от една дама, която е образовала домашно децата си. В нея тя говореше, че една от целите й била да избегне индоктринирането им в училище. Тогава това ме изненада, а днес мисля, че вече я разбирам много добре. Истинската демокрация според мен би била възможна само при силни и независимо мислещи индивиди, които умеят да действат заедно при необходимост. Друг е въпросът дали такива индивиди е възможно да се появят някога...

 Цитат: "Колеж у дома
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Няма начин да се мине през колеж без трудности и големи разходи, нали?
http://bgrecon.commentary.net/bgrecon/DBell/dbug/chapter25.htm"

...Т.нар. "скрита програма"

Само да добавя, да не става недоразумение, че според мен и социалната солидарност и отговорност е необходима. Но в общество, съставено от силни, умни (и образовани), независими индивиди, а не от стадни единици.