събота, 11 април 2009 г.
петък, 10 април 2009 г.
четвъртък, 9 април 2009 г.
вторник, 7 април 2009 г.
Radio France Internationale Sofia 103.6
Radio France Internationale Sofia 103.6: "НАНОТЕХНОЛОГИИ В ЕЖЕДНЕВИЕТО"
Науката напредва все повече в разработването на нанотехнологиите, овладявайки безкрайно малки частици от порядъка на една милиардна от метъра. Нанотехнологиите намират вече приложение в автомобило- и самолетостроителната индустрия, но също така и в козметиката. В момента обаче няма европейските текстове, които да регламентират използването на тези съвременни технологии. Съвсем наскоро европейските депутати приеха нова нормативна уредба за козметиката, според текста на която от 2012 г. наличието на наночастици в козметичните продукти ще трябва да бъде упоменато. Това представлява една първа, но много важна стъпка особено като се има предвид, че ЕС участва активно в изследванията и разработката на нанотехнологии.
Любопитно е, че съвсем скоро много почиващи ще започнат, без да знаят, да покриват кожата си с наночастици, които се съдържат в слънцезащитните кремове. Една от най-напредналите европейски страни в тази област е Германия и в много от козметичните продукти, произведени там, се съдържат наночастици, които са сто пъти по-малки от вируса на грипа. Франк-Шрьодер Хюнхаузен е директор на предприятие специализиано в нанотехнологиите, което работи с козметичната фирма Nivea: “Нанопигментите, които се използват в слънцезащитните кремове са най-често титанов двуокис или цинков окис. Те имат за свойство да отразяват ултравиолетовите лъчи, да ги разпръскват или да ги поглъщат. Освен това, наночастиците правят продуктите по-лесни за използване. До преди известно време в продуктите пак имаше титанов двуокис, но в много по-големи количества и размери. Днес, когато частиците са по-фини, кремът образува невидим слой върху кожата и в същото време я предпазва от слънцето.” Възниква обаче въпросът дали наночастиците имат вредно влияние върху здравето на човека. Производителите са категорични, че няма подобно влияние, но има критици, които са на противоположното мнение, защото изследванията си противоречат. Според някои от тях, наночастиците биха могли да преминат през епидермиса, оттам да навлязат в кръвта и така да стигнат до мозъка, където въздействието им засега е с неизвестни последици. Разработката на наночастиците е започнала преди десетина години, а това прекалено малко като време, за да се установи въздействието им в дългосрочен план.
Много вероятно е нанотехнологиите да предизвикат истинска революция от хранително-вкусовата промишленост до медицината, като се мине и през козметика. В Белгия например, Научният институт за обществено здраве се е заел със задълбочено изследване на нанотехнологиите, за да се установи дали те имат някакво вредно въздействие върху човешкия организъм. Във Франция, противниците на нанотехнологиите си имат силно лоби, но предимно от средите на антиправителствения сектор.
Наночастиците си пробиват път не само в производството на козметиката, която използваме, но и в дрехите, които обличаме. Наночастиците са с размер едва неколкостотин нанометра и са около 50 000 пъти по- малки от диаметъра на човешки косъм. Въз основа на своите миниатюрни размери те въздействат химически и физически много по- силно от по- големите частички на даденото вещество. В повечето случаи става дума за това как наночастиците влияят на човешкия огранизъм и се изтъква потенциалната опасност негативните последици за здравето. Нанотехнологиите променят облика на текстилната промишленост. Използването на нанофибри и нанотехнологии показва, че производителите могат едновременно да намалят количеството на суровия материал и да прецизират значително своите потребителски групи. Създадени са уникални платове с вградени сребърни наночастици, които имат бактерицидно действие. Така фирмата UB jeans въведе на българския пазар нова линия дънкови облекла с антибактериално действие - UB Smart Jeans. При носенето на тези дрехи кожата влиза в непрекъснат контакт със сребърните наночастици в плата. Тяхното полезно действие се изразява в това, че наночастиците унищожават почти всички микроорганизми, намиращи се върху кожата. От фирмата - производител уверяват, че ефектът е дълготраен дори след повече от трийсет изпирания. Дънките са безопасни за кожата, а допълнителните ползи от носенето им е намаляване на изпотяването, премахване на неприятната миризма и облекчаване на кожните възпаления. Защото сребърните наночастици убиват над 650 бактерии, включително Staphylococcus Aureus, основен причинител на кожни възпаления. Оказва се, че наночастиците с размер една милиардна част от метъра, встъпват в реакция със светлината и превръщат замърсяванията в безвредни компоненти и ги отстраняват от повърхностти. Осигуряването на хигиенна среда се използва от производителите на бои. На нашия пазар се предлагат бои от турската фирма Джанай, която въведе нанотехнологията в производството на бои. Боите имат свойството да се самоочистват от светлината от полепната впоследствие мърсотия. Нанесени на фасадите на сградите благодарение на наночастиците и порестия състав на смолите, под въздействие на слънчевата светлина мърсотията се разлага на безвредни вещества като CO2, вода, нитратни и сулфатни соли.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
Науката напредва все повече в разработването на нанотехнологиите, овладявайки безкрайно малки частици от порядъка на една милиардна от метъра. Нанотехнологиите намират вече приложение в автомобило- и самолетостроителната индустрия, но също така и в козметиката. В момента обаче няма европейските текстове, които да регламентират използването на тези съвременни технологии. Съвсем наскоро европейските депутати приеха нова нормативна уредба за козметиката, според текста на която от 2012 г. наличието на наночастици в козметичните продукти ще трябва да бъде упоменато. Това представлява една първа, но много важна стъпка особено като се има предвид, че ЕС участва активно в изследванията и разработката на нанотехнологии.
Любопитно е, че съвсем скоро много почиващи ще започнат, без да знаят, да покриват кожата си с наночастици, които се съдържат в слънцезащитните кремове. Една от най-напредналите европейски страни в тази област е Германия и в много от козметичните продукти, произведени там, се съдържат наночастици, които са сто пъти по-малки от вируса на грипа. Франк-Шрьодер Хюнхаузен е директор на предприятие специализиано в нанотехнологиите, което работи с козметичната фирма Nivea: “Нанопигментите, които се използват в слънцезащитните кремове са най-често титанов двуокис или цинков окис. Те имат за свойство да отразяват ултравиолетовите лъчи, да ги разпръскват или да ги поглъщат. Освен това, наночастиците правят продуктите по-лесни за използване. До преди известно време в продуктите пак имаше титанов двуокис, но в много по-големи количества и размери. Днес, когато частиците са по-фини, кремът образува невидим слой върху кожата и в същото време я предпазва от слънцето.” Възниква обаче въпросът дали наночастиците имат вредно влияние върху здравето на човека. Производителите са категорични, че няма подобно влияние, но има критици, които са на противоположното мнение, защото изследванията си противоречат. Според някои от тях, наночастиците биха могли да преминат през епидермиса, оттам да навлязат в кръвта и така да стигнат до мозъка, където въздействието им засега е с неизвестни последици. Разработката на наночастиците е започнала преди десетина години, а това прекалено малко като време, за да се установи въздействието им в дългосрочен план.
Много вероятно е нанотехнологиите да предизвикат истинска революция от хранително-вкусовата промишленост до медицината, като се мине и през козметика. В Белгия например, Научният институт за обществено здраве се е заел със задълбочено изследване на нанотехнологиите, за да се установи дали те имат някакво вредно въздействие върху човешкия организъм. Във Франция, противниците на нанотехнологиите си имат силно лоби, но предимно от средите на антиправителствения сектор.
Наночастиците си пробиват път не само в производството на козметиката, която използваме, но и в дрехите, които обличаме. Наночастиците са с размер едва неколкостотин нанометра и са около 50 000 пъти по- малки от диаметъра на човешки косъм. Въз основа на своите миниатюрни размери те въздействат химически и физически много по- силно от по- големите частички на даденото вещество. В повечето случаи става дума за това как наночастиците влияят на човешкия огранизъм и се изтъква потенциалната опасност негативните последици за здравето. Нанотехнологиите променят облика на текстилната промишленост. Използването на нанофибри и нанотехнологии показва, че производителите могат едновременно да намалят количеството на суровия материал и да прецизират значително своите потребителски групи. Създадени са уникални платове с вградени сребърни наночастици, които имат бактерицидно действие. Така фирмата UB jeans въведе на българския пазар нова линия дънкови облекла с антибактериално действие - UB Smart Jeans. При носенето на тези дрехи кожата влиза в непрекъснат контакт със сребърните наночастици в плата. Тяхното полезно действие се изразява в това, че наночастиците унищожават почти всички микроорганизми, намиращи се върху кожата. От фирмата - производител уверяват, че ефектът е дълготраен дори след повече от трийсет изпирания. Дънките са безопасни за кожата, а допълнителните ползи от носенето им е намаляване на изпотяването, премахване на неприятната миризма и облекчаване на кожните възпаления. Защото сребърните наночастици убиват над 650 бактерии, включително Staphylococcus Aureus, основен причинител на кожни възпаления. Оказва се, че наночастиците с размер една милиардна част от метъра, встъпват в реакция със светлината и превръщат замърсяванията в безвредни компоненти и ги отстраняват от повърхностти. Осигуряването на хигиенна среда се използва от производителите на бои. На нашия пазар се предлагат бои от турската фирма Джанай, която въведе нанотехнологията в производството на бои. Боите имат свойството да се самоочистват от светлината от полепната впоследствие мърсотия. Нанесени на фасадите на сградите благодарение на наночастиците и порестия състав на смолите, под въздействие на слънчевата светлина мърсотията се разлага на безвредни вещества като CO2, вода, нитратни и сулфатни соли.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
понеделник, 6 април 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
