Повечето от нещата, за които този човек (Майкъл Рупърт) говори, ми са много познати - все едно аз казвам голяма част от тях.
Показват се публикациите с етикет Икономика. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Икономика. Показване на всички публикации
събота, 4 февруари 2012 г.
петък, 26 ноември 2010 г.
сряда, 24 ноември 2010 г.
вторник, 5 октомври 2010 г.
сряда, 29 юли 2009 г.
вторник, 28 юли 2009 г.
Пчелите
rfi.bg >> Пчелите
Как да бъдат спасени пчелите в Европа? Този въпрос занимава не само хората, които ги отглеждат, тъй като през последните години броят на пчелите драстично намалява. Според едни причината за това е в пестицидите, а според други - в стреса и eлектромагнитните полета. Втората теза е подкрепена от изследвания в Белгия и Германия, но според пчеларите зад тези резултати стоят самите производители на пестициди. 60-годишният Герхард Бан от Кьолн е вече над 15 години пчелар и отглежда 15 хил. пчели. В края на зимата обаче, когато отворил кошерите си, останал шокиран, тъй като цял един рояк бил изчезнал, а два други били унищожени. По земята имало стотици мъртви пчели. Бан смята, че няма никакво обяснение за този феномен. Резултатите от изследването на мъртвите пчели не са довели до нищо конкретно.
"И трите колонии бяха добре гледани, не разбирам какво се случи. От опит обаче знаем, че пчелен рояк, засегнат от вируса вароа, се опитва да избяга, за да се отърве от паразита", споделя той.
За половин век броят на пчелите е намалял три пъти. Днес в Германия има едва 800 хил. пчелни рояци, а пчеларите са 80 хил. Един кошер с рояка струва между 150 и 200 евро. От германската федерация на пчеларите алармират за огромните щети, които нанасят пестицидите. В САЩ измирането на пчелите е достигнало заплашителни размери, а това оказва влияние върху естествената опрашване. Още през 1935 Айнщайн повдига въпроса: "Ако пчелите изчезнат от земното кълбо на човека ще му останат само четири години живот. Няма да има нито опрашване, нито трева, нито животни, нито хора". В Испания ветеринарен лекар решил да използва пчелите като маркери за замърсяването в град Корду. Резултатите може би ще помогнат да бъдат установени причините за изчезването на пчелите. На територията на общината предстои да бъдат изградени четири наблюдателни станции, където ще се изчислява нивото на замърсяване на въздуха. "Мобилизирани" са 80 хил. Всеки ден те излизат от кошерите си в търсене на цветен прашец и когато се завръщат носят със себе си миниатюрни проби или нещо като радиография на атмосферата. Покритото с малки косъмчета тяло на пчелите поглъща веществата от въздуха. По този начин животинките ще могат да доставят ценна информация за наличието на тежки метали, радиоактивност или пестициди в атмосферата. Пробите ще се събират и всяка седмица ще се изпращат за изследване в Университета в Болоня, Италия. Първите резултати се очакват след около три месеца.
Който и български пчелар да попитате, ще ви каже, че пчелите са най-съвършените творения на природата.
В едно пчелно семейство има стройна организация на живот и работата, ред и чистота, разказва д-р Христо Добринов, който е пенсиониран лекар и от 3 години отглежда пчели в Троянския балкан. Неговите кошери са боядисани в синьо, защото пчелите разпознават само три цвята – син, бял и жълт. Българските пчелари отглеждат основно местната българска медоносна пчела. При добри грижи и наличието на паша тя е в състояние да развива силни семейства и е високопродуктивна, а при отсъствие на паша - икономично изразходва хранителните запаси, отбелязва пчеларят. Пчеларството за него е хоби, както за по-голяма част от хората, отдали се на отглеждане на пчели. Малко са тези, които са превърнали пчеларството в своя професия, защото все още това не е атрактивен сектор. Има програма на фонд “Земеделие” за увеличаване на пчелните семейства. Природните дадености на страната и най-вече медоносната растителност дават възможност да се добива екологично чист и висококачествен мед. Друг е въпросът какъв мед се предлага в магазинната мрежа, казват мнозина, които се занимават с пчеларство. У нас няма система за контрол на качеството на пчелните продукти. Ниското качество на меда, който купуват, е една от причините хората у нас да не консумират много мед. Едва 200 грама мед на глава от населението е консумацията на мед в България. Българите се сещат за меда, когато имат проблем със здравето и обикновен търсят да си купят домашен мед. Пчеларите са мнение, че ако се залага на марка от даден регион, примерно мед от Еленския балкан, от Троянския, ще има по-голямо търсене. Българският мед се изнася успешно в страни от ЕС и най-вече в Германия, която е един от най-големите консуматори на пчелен мед. Стотици почитатели на български мед, които почиват през лятото в Несебър и Слънчев бряг, не пропускат да разгледат и единствения по рода си музей на пчелите в Несебър. Музеят на дългогодишния пчелар Кирил Кирилов е малък, но атрактивен. Експозицията му представя 30 различни жилища на пчелите от каменната ера до днес. Най-интересното място в музея е битовият кът, където посетителите могат да видят как се отваря кошер и да опитат прясно изцеден мед и медовина. Така не само заради морето, а и заради пчелите Несебър е на път да се превърне в своебразен център на апитуризма.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
Как да бъдат спасени пчелите в Европа? Този въпрос занимава не само хората, които ги отглеждат, тъй като през последните години броят на пчелите драстично намалява. Според едни причината за това е в пестицидите, а според други - в стреса и eлектромагнитните полета. Втората теза е подкрепена от изследвания в Белгия и Германия, но според пчеларите зад тези резултати стоят самите производители на пестициди. 60-годишният Герхард Бан от Кьолн е вече над 15 години пчелар и отглежда 15 хил. пчели. В края на зимата обаче, когато отворил кошерите си, останал шокиран, тъй като цял един рояк бил изчезнал, а два други били унищожени. По земята имало стотици мъртви пчели. Бан смята, че няма никакво обяснение за този феномен. Резултатите от изследването на мъртвите пчели не са довели до нищо конкретно.
"И трите колонии бяха добре гледани, не разбирам какво се случи. От опит обаче знаем, че пчелен рояк, засегнат от вируса вароа, се опитва да избяга, за да се отърве от паразита", споделя той.
За половин век броят на пчелите е намалял три пъти. Днес в Германия има едва 800 хил. пчелни рояци, а пчеларите са 80 хил. Един кошер с рояка струва между 150 и 200 евро. От германската федерация на пчеларите алармират за огромните щети, които нанасят пестицидите. В САЩ измирането на пчелите е достигнало заплашителни размери, а това оказва влияние върху естествената опрашване. Още през 1935 Айнщайн повдига въпроса: "Ако пчелите изчезнат от земното кълбо на човека ще му останат само четири години живот. Няма да има нито опрашване, нито трева, нито животни, нито хора". В Испания ветеринарен лекар решил да използва пчелите като маркери за замърсяването в град Корду. Резултатите може би ще помогнат да бъдат установени причините за изчезването на пчелите. На територията на общината предстои да бъдат изградени четири наблюдателни станции, където ще се изчислява нивото на замърсяване на въздуха. "Мобилизирани" са 80 хил. Всеки ден те излизат от кошерите си в търсене на цветен прашец и когато се завръщат носят със себе си миниатюрни проби или нещо като радиография на атмосферата. Покритото с малки косъмчета тяло на пчелите поглъща веществата от въздуха. По този начин животинките ще могат да доставят ценна информация за наличието на тежки метали, радиоактивност или пестициди в атмосферата. Пробите ще се събират и всяка седмица ще се изпращат за изследване в Университета в Болоня, Италия. Първите резултати се очакват след около три месеца.
Който и български пчелар да попитате, ще ви каже, че пчелите са най-съвършените творения на природата.
В едно пчелно семейство има стройна организация на живот и работата, ред и чистота, разказва д-р Христо Добринов, който е пенсиониран лекар и от 3 години отглежда пчели в Троянския балкан. Неговите кошери са боядисани в синьо, защото пчелите разпознават само три цвята – син, бял и жълт. Българските пчелари отглеждат основно местната българска медоносна пчела. При добри грижи и наличието на паша тя е в състояние да развива силни семейства и е високопродуктивна, а при отсъствие на паша - икономично изразходва хранителните запаси, отбелязва пчеларят. Пчеларството за него е хоби, както за по-голяма част от хората, отдали се на отглеждане на пчели. Малко са тези, които са превърнали пчеларството в своя професия, защото все още това не е атрактивен сектор. Има програма на фонд “Земеделие” за увеличаване на пчелните семейства. Природните дадености на страната и най-вече медоносната растителност дават възможност да се добива екологично чист и висококачествен мед. Друг е въпросът какъв мед се предлага в магазинната мрежа, казват мнозина, които се занимават с пчеларство. У нас няма система за контрол на качеството на пчелните продукти. Ниското качество на меда, който купуват, е една от причините хората у нас да не консумират много мед. Едва 200 грама мед на глава от населението е консумацията на мед в България. Българите се сещат за меда, когато имат проблем със здравето и обикновен търсят да си купят домашен мед. Пчеларите са мнение, че ако се залага на марка от даден регион, примерно мед от Еленския балкан, от Троянския, ще има по-голямо търсене. Българският мед се изнася успешно в страни от ЕС и най-вече в Германия, която е един от най-големите консуматори на пчелен мед. Стотици почитатели на български мед, които почиват през лятото в Несебър и Слънчев бряг, не пропускат да разгледат и единствения по рода си музей на пчелите в Несебър. Музеят на дългогодишния пчелар Кирил Кирилов е малък, но атрактивен. Експозицията му представя 30 различни жилища на пчелите от каменната ера до днес. Най-интересното място в музея е битовият кът, където посетителите могат да видят как се отваря кошер и да опитат прясно изцеден мед и медовина. Така не само заради морето, а и заради пчелите Несебър е на път да се превърне в своебразен център на апитуризма.
Любомир Бояджиев Мануела Манлихерова
петък, 15 май 2009 г.
Най-доброто място за бягство от кризата
Автор: Елица Елефтерова
Въвеждането на единен ISO стандарт за СПА услугите, който ще бъде валиден за всички европейски държави, ще помогне на работещите у нас в този сектор да уеднаквят както нивото си, така и ще доведе до изключването на онези, които предлагат менте услуга, съобщава "Монитор".
Това каза Стефан Шарлопов, председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм по време на годишната среща на съюза.
Сериозни интереси към нашите професионално разработени центрове е проявил кметът на Москва Юрий Лужков, който публично оповести, че руснаците ще се отправят към България за рехабилитация, водни и разкрасяващи процедури.
От съюза обявиха, че в края на септември страната ни е домакин на европейската среща за изготвяне на стандарта за здравни услуги. Шарлопов допълни, че за 15 г. у нас са инвестирани 40 млрд. евро в туризма, а приходът е едва 2,5 млрд. евро.
Целта ни е да разработим план как тези приходи да станат 10 млрд. евро, поясниха от съюза. Работещите в този сектор настояват таксите, които се събират от ползването на минерални води, да се реинвестират в тяхното разработване и поддръжка.
Елена Ковачева, председател на Съюза на кинезитерапевтите в България, заяви пред Money.bg, че базово образование по кинезитерапия и рехабилитация има.
В страната има специализация по СПА на ниво бакалавър и магистър, но трябва допълнителна специализация за всички новости, които непрекъснато се появяват в СПА индустрията и това става със следдипломна квалификация и не е нужно да се започва ново обучение, както имаше идея за спа-терапевти и т.н., обясни Ковачева.
Ако един хотел със СПА предназначение си назначи специалисти със стандарт, там трябва да бъдат точно тези специалисти и тогава можем да бъдем конкурентноспособни. Като българка не бих казала, че в Гърция или Турция условията са по-добри от нас, коментира специалистът.
Според Ковачева става въпрос за подход към клиента и точно каква професионална услуга ще се предостави. Това е конкурентоспособност, ако ние не знаем как да глезим туристите си и това, което знаем го продадем точно по тази начин ще сме на много по-високо ниво от съседните страни.
Терапевтите гърци се обучават в България, но те са живели в друг строй и знаят как да си предложат услугите, докато тук точно това липсва - липсва мениджмънт, начина на продаване на услугата. Това, според мен, е на първо място.
В България има шест училища по рехабилитация и три висши учебни заведения по кинезитерапия, като на година излизат поне по 20-30 специалиста.
Тези специалисти обаче нямат добра реализация, защото няма стандарт, т.е. инвеститорът или собственик на СПА-центъра или хотел, щом няма специфични изисквания за СПА-частта на хотела, както има стандарти за ресторантьорската част или хотелиерската, ще назначи, който се яви, смята Ковачева.
Според нея е важно да се създаде регистър на специалистите, които излизат и по този начин информацията да е на едно място - дали това ще е в Държавната агенция по туризъм или Министерство на здравеопазването, откъдето собствениците да си търсят специалистите по СПА.
Държавната агенция по туризъм и Министерство на здравеопазването са двете институции, които трябва за изготвят законовата уредба за СПА. Трети вариант е професионално - съсловната организация, твърди Ковачева.
Наличието в България на планина и море ни прави богати. Трябва ни още малко организация и всичко ще си дойде на местото. За да усвоява страната ни напълно потенциала, с който разполага, са нужни много инвестиции, както и много добри мениджъри на СПА и т.нар. лечебен туризъм, обобщава експертът.
От кризата, която е неизбежна и за нашия сектор, ще успее да се измъкне този, който много добре усети нишата за правилното развитие на туризма. Всичко трябва да бъде преосмислено. Качеството на услугите трябва многократно да бъде подобрявано, за да станем конкурентноспособни.
По време на криза или си стесняваш и преустройваш нещата, с които се занимаваш, или ставаш много добър и единствен, обобщава Ковачева.
Не толкова оптимистична е прогнозата на председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин.
20-30 % спад на оборота и фалит на заведения очаква ако парламентът реши да наложи тотална забрана на тютюнопушенето на обществени места от следващия месец.
Пред агенция "Фокус" Рагин заяви, че от асоциацията са предложили по-либералния вариант. Освен това - да не се прави веднага, защото сме във финансова криза и изведнъж пазарът няма да може да поеме този срив.
Рагин обясни, че по-добрият вариант е с обособени помещения за пушене за заведения за обществено хранене и ресторанти и забрана на обществени места.
понеделник, 11 май 2009 г.
Влезлият последен, излиза пръв от кризата
Money.bg >> Влезлият последен, излиза пръв от кризата
По време на криза няма друга тема за икономистите и е разбираемо защо всички все за кризата говорим. Но не е ясно защо все повече глупости се говорят на тази тема. Модерно е да бъбриш страхотии. Това е "IN": да вещаеш най-драматичен разпад на българската икономика, независимо че статистиката не вижда нищо толкова ужасяващо. "OUT" е да мислиш с главата си и да вярваш на очите си вместо на ушите си, проглушени от прясно надутия с 250 млрд. долара Международен валутен фонд.
По време на криза няма друга тема за икономистите и е разбираемо защо всички все за кризата говорим. Но не е ясно защо все повече глупости се говорят на тази тема. Модерно е да бъбриш страхотии. Това е "IN": да вещаеш най-драматичен разпад на българската икономика, независимо че статистиката не вижда нищо толкова ужасяващо. "OUT" е да мислиш с главата си и да вярваш на очите си вместо на ушите си, проглушени от прясно надутия с 250 млрд. долара Международен валутен фонд.
Специалистите по комуникационна технология обясняват черните анализи с медийния принцип „страхът продава" (fear sells): за да те забележат, трябва да гледаш мрачно и да говориш страшно. Инстинктът за самосъхранение заостря интереса на човека върху онова, което го застрашава. За да ти обърне някой внимание, трябва да го уплашиш.
Предстоят избори и кандидатите за власт има да ни плашат поне още два месеца. Международният валутен фонд и неговите подизпълнители ще продължат и след това, защото прясно извоюваната властова позиция трябва да се оправдае с дела, а новополучените милиарди трябва да се вложат. Т.е. нужни са страни за спасяване. България е сред постоянните заподозрени в спешна нужда от спасяване. Пък и без друго всеки трети у нас иска някой да го спаси. За жалост не повече от петима на сто души си дават сметка колко е опасно да те спасява някой чрез принудително лечение.
А нелогичните прогнози са вредни дори когато не са съпроводени с агресивни терапии. Те могат да подведат бизнеса, който се вслуша в тях. Ако очакваме спадът на стопанството да продължи, ще е логично да вземем предпазни мерки, като се свием още повече. Ако си мисли, че най-лошото в България тепърва предстои, инвеститорът ще отложи проекта си, докато се увери, че най-ниската точка на кризата е преминала.
По този начин, като насаждат страх, прокобите се самосбъдват. Особено когато са подпечатани от някой "авторитет". Преди дни например еврокомисарят Хоакин Алмуня представи поредната "остро коригирана" (надолу, разбира се) стопанска прогноза. Според нея тази година брутният вътрешен продукт на България щял да намалее с 1.6%. По каква логика се очаква в Гърция например спадът да е само 0.9% остава загадка. Друга загадка е какви именно негативни явления са съзрели "наблюдателите" от Брюксел през последните два месеца, за да "намалят" прогнозния ни БВП с почти 3% (преди това ни "даваха" малко над 1% ръст).
Пълни брътвежи са теориите за кризисния лаг, според които страните влизали различно късно в кризата и затова кризата в "закъснелите" (като България) страни щяла тепърва да се разрази. Такава тъжна приказка ни разказаха тези дни няколко политикономисти (политици, говорещи за икономика).
Според тях кризата започнала в развитите страни миналата година, а у нас едва тази година и тепърва предстои. Двойна лъжа. Кризата започна едновременно в САЩ и във всички финансови центрове по света. Има си точна дата и тя не е "миналата година", а 8 октомври 2007 г.: отбелязахме най-високото ниво на борсовите индекси, преди пазарите да се сринат. Най-ниското ниво в сегашната рецесия бе стигнато също едновременно - на 9 март 2009 г. в Ню Йорк, в Азия и в Европа (и в София включително) само дни след това.
Нищо не показва отместване ("лаг") във времето на кризата. Да, вярно е, че въздействието на кризата у нас се усети значително по-късно и е доста по-слабо. Но това не е "изоставане" на кризата, а белег за различен профил на рецесията у нас.
Сравнете всички кризи в различните страни и ще видите, че следват правилото ЛИФО. LIFO (last in, first out) означава "влезлият последен, излиза пръв"
Да вземем отново Великата депресия. Както е известно, тя започва с Черния четвъртък, 24 октомври 1929 г. В България обаче срив настъпва едва през есента на 1930 г. В САЩ спадът на промишленото производство е 46%, във Франция - 32%, в Англия - 24%, а в България - малко над 10% (вярно, че тогава аграрният сектор е давал близо 70% от целия продукт и е ангажирал 80% от активното население).
Икономиките на САЩ и Германия достигат предкризисното ниво едва през 1939 г., а България отбелязва още през 1932 г. значителен ръст; за годините на световната криза (1929-1933) селскостопанската продукция у нас се увеличава с 38%, докато Франция от износител става вносител на зърно. Още през 1935 г. у нас е надхвърлено предкризисното ниво, а през 1939 г. България излиза на девето място в Европа по икономически показатели.
Последният печели е друго правило на кризите. То е проекция на очевидното съждение, че от високо се пада повече; от ниско няма накъде и да падаш. Кризата ще преструктурира икономиката на Европа и логично ще пренасочи инвестиции от "скъпите" страни към нови дестинации, където могат да работят с по-ниски разходи.
Стига, разбира се, инвеститорите да не бъдат подплашени, че евтините дестинации като България крият страшни рискове. Страхът е най-лошият съветник по време на кризи. Когато всички се страхуват, пресметливият търси възможност.
****
Текстът е препечатан от в-к Сега
понеделник, 27 април 2009 г.
събота, 18 април 2009 г.
Да оцелееш във време на промени
Money.bg >> Да оцелееш във време на промени
Много хора предполагат, че лидери като Бил Гейтс или сър Ричард Брансън притежават някаква генетична дарба, която им позволява да успяват в нестабилния свят. Десетилетия изследвания, обаче, не успяха да открият доказателства за такава, освен проявата на смелост от страна на предприемачите и мениджърите да се възползват от новите възможности, които им се предоставят.
Много хора предполагат, че лидери като Бил Гейтс или сър Ричард Брансън притежават някаква генетична дарба, която им позволява да успяват в нестабилния свят. Десетилетия изследвания, обаче, не успяха да открият доказателства за такава, освен проявата на смелост от страна на предприемачите и мениджърите да се възползват от новите възможности, които им се предоставят.
петък, 10 април 2009 г.
четвъртък, 9 април 2009 г.
сряда, 1 април 2009 г.
сряда, 18 март 2009 г.
вторник, 17 март 2009 г.
Money.bg - Адам Смит:Пазарът никога не е бил сам
Money.bg - Адам Смит:Пазарът никога не е бил сам
Точно преди 90 години, през март 1919 г., Владимир Ленин се сблъсква с друга икономическа криза, която показва пред съпартийците му страшните проблеми на тогавашния капитализъм, според Амартия Сен и FT.
Той обаче, не желае да напише епитафия по въпроса и заявява: "Да се повярва, че няма изход от настоящата криза за капитализма, е грешка."
В това свое твърдение Ленин, за разлика от някои други негови мнения, се оказва прав.
Въпреки, че американските и европейските пазари се изправят пред допълнителни проблеми в 1920те, последвани от Голямата депресия на 1930те, чиито последствия се виждат дори след края на Втората световна война, пазарната икономика се оказва изключително динамична и генерираща безпрецедентна експанзия в глобален мащаб през последните 60 години.
В момента пазарите отново са под натиск. Глобалната икономическа криза започна внезапно през есента в САЩ и събирайки скорост с плашещо темпо заля света, а правителствата се опитаха да спрат този процес, но за сега имат много малко успехи, въпреки безпрецедентните ангажименти за инвестиране на публични средства.
Въпросът, който възниква сега е не толкова за края на капитализма, а за естеството на капитализма и необходимостта от промяна.
Кризата, без значение, че изглежда непобедима днес, ще мине, но въпросът за бъдещето на икономическата система ще остане.
Наистина ли се нуждаем от "нов капитализъм" или от децентрализирана икономическа система, която се основава на различни институции, избрани прагматично и ценности, които могат да се защитават с реални аргументи?
Този въпрос всъщност е тревожел ума и на основателя на съвременната икономика, шотландеца Адам Смит, още през 18 век, дори когато той представя първите анализи за работата на пазарната икономика.
Смит никога не използва термина капитализъм, според Амартия Сен и е трудно да се изведе от неговите произведения теория за достатъчността на пазарната икономика или за необходимостта да се приеме господството на капитала.
Той говори за важната роля на широките възможности за избор на поведение, както и за значението на институциите, в „Богатството на нациите", но в първата си книга "Теория на моралните чувства", публикувана преди 250 години, той подробно изследва мощната роля на нестопанските ценности.
Въпреки че посочва, че "предпазливостта" е "от всички добродетели, това, което е най-полезно за личността", Смит твърди, че "човечността, справедливостта, щедростта, и общественият дух, са най-полезните качества за другите".
Какво точно е капитализмът? Стандартното определение изглежда е, че когато се разчита на пазарите за икономическите транзакции, това позволява една икономика да се разглежда като капиталистическа.
По подобен начин, зависимостта от мотива за печалба и индивидуалните права, които са в основата на частната собственост, се разглеждат като архетипни особености на капитализма.
Все пак, ако това са необходимите изисквания, дали икономическите системи, които в момента функционират, например в Европа и САЩ са наистина капиталистически?
Функционирането на икономиките на всички богати държави в света - тези в Европа, както и САЩ, Канада, Япония, Сингапур, Южна Корея, Тайван, Австралия и други - е в зависимост от операции, които се случват в голяма степен извън пазарите, като например обезщетения за безработица, пенсии и други публични функции на социалната сигурност и обществеността, като осигуряване на обществено образование и здравеопазване.
В дните на растеж на определяните като капиталистически икономики, бяха налице реални постижения на множество институции, които отиваха далеч отвъд максимизирането на печалбите.
Често се пренебрегва, че Смит не е разглеждал чисто пазарни механизми, които биха довели моделите за икономическите взаимодействия до съвършенство, нито пък взема мотива за печалба като единственият необходим фундамент на пазара.
Хората търгуват заради личен интерес - какво повече е нужно, така се разглежда позицията на Смит, която е цитирана отново и отново, обяснявайки защо хлебарите, касапите, пивоварите и потребителите търгуват.
Но икономиката се нуждае и от други ценности и ангажименти, като взаимно доверие и увереност в перспективите, за да работи ефективно.
За пример, според Смит: "Когато хората от имат такова доверие в късмета, почтеността и предпазливостта на конкретен банкер, че да повярват, че той е винаги готов да заплати при изискване дълговите записи, които е издал и които е вероятно по всяко време да бъдат представени пред него, тези бележки имат същата стойност като златните и сребърните пари, идваща от увереността, че могат да бъдат осребрени по всяко време."
Смит обяснява и защо този вид на доверие не винаги съществува. В действителност дисбалансите на разпределението на сигурност доведоха до кризата.
Задълженията и отговорностите, свързани със сделки през последните години станаха много по-трудно проследими благодарение на бързото развитие на вторичните пазари, включващи деривативи и други финансови инструменти.
Това стана в момент на изобилна наличност на кредит, която частично се дължи на огромния търговски излишък на някои икономики, като Китай, а от друга страна е следствие и от дългия период на ниски лихвени нива в САЩ.
А от няколко години заемодателят на вторичния пазар, който подвежда кредитополучателя, към неразумни рискове, може да продаде риска по финансовите инструменти на трети страни, нямащи общо с оригиналната сделка.
В същото време надзорната ролята на властите в САЩ беше ограничена вследствие на либералната вяра в естествената саморегулация на пазарната икономика.
Всъщност процесът на саморегулация и премахване на дисбалансите се задейства, но дълбоките негативни последствия от това можеха да бъдат до голяма степен облекчени.
И сега се търси увеличаване на ролята на регулаторите, като тяхната институционална уязвимост е от значение за възможностите им да ограничават стремежа към свръх-спекулации, обяснен от Смит с усиленото търсене на печалби от страна на много групи от хора.
Смит нарича тези проводници на прекомерен риск в търсене на печалба "прахосници и проектанти" - което, между другото, е доста добро описание на предприемачите, инвестиращи в ипотечен дълг на вторичните пазари през последните години.
Въпреки всичко Смит защитава и конструктивната роля на пазара, като е дълбоко загрижен за разпространението на бедността, неграмотността и относителните лишения, които могат да останат, въпреки добре функциониращата пазарна икономика.
Той пледира за институционално и мотивационно разнообразие, а не за монолитни пазари, доминирани единствено от мотива за печалба.
Смит е бил не само защитник на ролята на държавата в изпълняването на функциите, които пазарът може да не успее да изпълни, като обществено образование и облекчаване на бедността, но и твърди, като цяло, че за да са ефективни институционалните решения на проблемите, които възникват, институциите не трябва да действат по фиксирана формула, като например да оставят нещата на пазара.
Икономическите затруднения днес не са покана за "нов капитализъм", а изискват ново разбиране на идеите за мястото и границите на пазарната икономика.
И преди всичко е необходимо ясно разбиране за това как различните институции да работят заедно с най-различни организации и заедно да допринесат за изграждането на един икономически по-достоен свят.
Точно преди 90 години, през март 1919 г., Владимир Ленин се сблъсква с друга икономическа криза, която показва пред съпартийците му страшните проблеми на тогавашния капитализъм, според Амартия Сен и FT.
Той обаче, не желае да напише епитафия по въпроса и заявява: "Да се повярва, че няма изход от настоящата криза за капитализма, е грешка."
В това свое твърдение Ленин, за разлика от някои други негови мнения, се оказва прав.
Въпреки, че американските и европейските пазари се изправят пред допълнителни проблеми в 1920те, последвани от Голямата депресия на 1930те, чиито последствия се виждат дори след края на Втората световна война, пазарната икономика се оказва изключително динамична и генерираща безпрецедентна експанзия в глобален мащаб през последните 60 години.
В момента пазарите отново са под натиск. Глобалната икономическа криза започна внезапно през есента в САЩ и събирайки скорост с плашещо темпо заля света, а правителствата се опитаха да спрат този процес, но за сега имат много малко успехи, въпреки безпрецедентните ангажименти за инвестиране на публични средства.
Въпросът, който възниква сега е не толкова за края на капитализма, а за естеството на капитализма и необходимостта от промяна.
Кризата, без значение, че изглежда непобедима днес, ще мине, но въпросът за бъдещето на икономическата система ще остане.
Наистина ли се нуждаем от "нов капитализъм" или от децентрализирана икономическа система, която се основава на различни институции, избрани прагматично и ценности, които могат да се защитават с реални аргументи?
Този въпрос всъщност е тревожел ума и на основателя на съвременната икономика, шотландеца Адам Смит, още през 18 век, дори когато той представя първите анализи за работата на пазарната икономика.
Смит никога не използва термина капитализъм, според Амартия Сен и е трудно да се изведе от неговите произведения теория за достатъчността на пазарната икономика или за необходимостта да се приеме господството на капитала.
Той говори за важната роля на широките възможности за избор на поведение, както и за значението на институциите, в „Богатството на нациите", но в първата си книга "Теория на моралните чувства", публикувана преди 250 години, той подробно изследва мощната роля на нестопанските ценности.
Въпреки че посочва, че "предпазливостта" е "от всички добродетели, това, което е най-полезно за личността", Смит твърди, че "човечността, справедливостта, щедростта, и общественият дух, са най-полезните качества за другите".
Какво точно е капитализмът? Стандартното определение изглежда е, че когато се разчита на пазарите за икономическите транзакции, това позволява една икономика да се разглежда като капиталистическа.
По подобен начин, зависимостта от мотива за печалба и индивидуалните права, които са в основата на частната собственост, се разглеждат като архетипни особености на капитализма.
Все пак, ако това са необходимите изисквания, дали икономическите системи, които в момента функционират, например в Европа и САЩ са наистина капиталистически?
Функционирането на икономиките на всички богати държави в света - тези в Европа, както и САЩ, Канада, Япония, Сингапур, Южна Корея, Тайван, Австралия и други - е в зависимост от операции, които се случват в голяма степен извън пазарите, като например обезщетения за безработица, пенсии и други публични функции на социалната сигурност и обществеността, като осигуряване на обществено образование и здравеопазване.
В дните на растеж на определяните като капиталистически икономики, бяха налице реални постижения на множество институции, които отиваха далеч отвъд максимизирането на печалбите.
Често се пренебрегва, че Смит не е разглеждал чисто пазарни механизми, които биха довели моделите за икономическите взаимодействия до съвършенство, нито пък взема мотива за печалба като единственият необходим фундамент на пазара.
Хората търгуват заради личен интерес - какво повече е нужно, така се разглежда позицията на Смит, която е цитирана отново и отново, обяснявайки защо хлебарите, касапите, пивоварите и потребителите търгуват.
Но икономиката се нуждае и от други ценности и ангажименти, като взаимно доверие и увереност в перспективите, за да работи ефективно.
За пример, според Смит: "Когато хората от имат такова доверие в късмета, почтеността и предпазливостта на конкретен банкер, че да повярват, че той е винаги готов да заплати при изискване дълговите записи, които е издал и които е вероятно по всяко време да бъдат представени пред него, тези бележки имат същата стойност като златните и сребърните пари, идваща от увереността, че могат да бъдат осребрени по всяко време."
Смит обяснява и защо този вид на доверие не винаги съществува. В действителност дисбалансите на разпределението на сигурност доведоха до кризата.
Задълженията и отговорностите, свързани със сделки през последните години станаха много по-трудно проследими благодарение на бързото развитие на вторичните пазари, включващи деривативи и други финансови инструменти.
Това стана в момент на изобилна наличност на кредит, която частично се дължи на огромния търговски излишък на някои икономики, като Китай, а от друга страна е следствие и от дългия период на ниски лихвени нива в САЩ.
А от няколко години заемодателят на вторичния пазар, който подвежда кредитополучателя, към неразумни рискове, може да продаде риска по финансовите инструменти на трети страни, нямащи общо с оригиналната сделка.
В същото време надзорната ролята на властите в САЩ беше ограничена вследствие на либералната вяра в естествената саморегулация на пазарната икономика.
Всъщност процесът на саморегулация и премахване на дисбалансите се задейства, но дълбоките негативни последствия от това можеха да бъдат до голяма степен облекчени.
И сега се търси увеличаване на ролята на регулаторите, като тяхната институционална уязвимост е от значение за възможностите им да ограничават стремежа към свръх-спекулации, обяснен от Смит с усиленото търсене на печалби от страна на много групи от хора.
Смит нарича тези проводници на прекомерен риск в търсене на печалба "прахосници и проектанти" - което, между другото, е доста добро описание на предприемачите, инвестиращи в ипотечен дълг на вторичните пазари през последните години.
Въпреки всичко Смит защитава и конструктивната роля на пазара, като е дълбоко загрижен за разпространението на бедността, неграмотността и относителните лишения, които могат да останат, въпреки добре функциониращата пазарна икономика.
Той пледира за институционално и мотивационно разнообразие, а не за монолитни пазари, доминирани единствено от мотива за печалба.
Смит е бил не само защитник на ролята на държавата в изпълняването на функциите, които пазарът може да не успее да изпълни, като обществено образование и облекчаване на бедността, но и твърди, като цяло, че за да са ефективни институционалните решения на проблемите, които възникват, институциите не трябва да действат по фиксирана формула, като например да оставят нещата на пазара.
Икономическите затруднения днес не са покана за "нов капитализъм", а изискват ново разбиране на идеите за мястото и границите на пазарната икономика.
И преди всичко е необходимо ясно разбиране за това как различните институции да работят заедно с най-различни организации и заедно да допринесат за изграждането на един икономически по-достоен свят.
вторник, 10 март 2009 г.
Пазари | Бизнесът иска таксите за Дунав мост да
Пазари | Бизнесът иска таксите за Дунав мост да
Бизнесът иска таксите за Дунав мост да отпаднат
От Росица Великова Всички статии на автора
Последна промяна в 17:38 на 09 мар 2009, 213 прочитания, 1 коментар
Ако таксата отпадне, ще се премахнат възможностите за корупционен натиск, смятат от Българо-румънската търговско-промишлена палата
Ако таксата отпадне, ще се премахнат възможностите за корупционен натиск, смятат от Българо-румънската търговско-промишлена палата
Таксите за преминаване на Дунав мост да отпаднат, за да се подобри конкурентоспособността на българския износ за Румъния. Това съобщиха от Българо-румънската търговско-промишлена палата (БРТПП). Износът на български стоки на пазара в северната ни съседка в момента е силно редуциран заради обезценяването на румънската валута и условията на валутен борд у нас.
Сделките между контрагенти от двете страни на Дунав са затруднени заради девалвацията на леята, съобщи наскоро пред "Дневник" изпълнителният директор на палатата Емилиян Енев. Той допълни, че вече от няколко фирми е получена информация, че обезценяването на валутата в северната ни съседка е един от факторите за затруднения в правенето на бизнес. Когато българска компания продава на големите търговски вериги в Румъния чрез регистриран там филиал, сделките са в леи, а срокът за плащане е между 45 и 60 дни. Този период и оперирането в румънската валута носи загуби за българските фирми, тъй като обезценката на леята ги поставя в неизгодно положение, обясни Енев. Продажби за голяма румънска компания са в евро, но пък съседите ни са в неизгодно положение, тъй като продават на дребно продуктите в леи, и то с разсрочено плащане от 30-40 дни.
БРТПП разглежда премахването на таксите на Дунав мост като реална възможност за облекчаване на средата за бизнес, обясниха от палатата. От бизнес организацията считат, че намалението от януари с 25% на таксите за преминаване на моста е крайно недостатъчно и не отговаря на новите икономически условия. Ако таксата отпадне, ще се премахнат възможностите за корупционен натиск, смятат от палатата. От началото на 2009 г.автомобили с до 8 плюс 1 места и товарни коли с общо максимална допустима маса, по-малка или равна на 3.5 т, плащат 12 лв. за преминаване на разстоянието Русе - Гюргево. През 2008 г. това струваше 16 лв. За камиони между 3.5 и 7.5 т и за бусовете с повече от 9 и максимум с 23 места сумата сега е 23 лв., а 35 лв. стана тарифата за товарни автомобили с маса, по-голяма или равна на 7.5 и под 12 т. Автобусите с повече от 23 места и товарните коли над 12 т с до три оси ще дължат 49 лв., а по-големите камиони - 72 лв. Таксите се върнаха на нивата от 2007 г., което не облекчава възможностите за бизнес контакти между двете страни.
За отпадането им е нужно съгласието и на румънската страна, както и промяна в тарифата на Национална агенция "Пътна инфраструктура", коментираха от транспортното министерство. Оттам смятат, че решението за преминаване на моста без такси зависи от становището и на финансовото министерство.
Бизнесът иска таксите за Дунав мост да отпаднат
От Росица Великова Всички статии на автора
Последна промяна в 17:38 на 09 мар 2009, 213 прочитания, 1 коментар
Ако таксата отпадне, ще се премахнат възможностите за корупционен натиск, смятат от Българо-румънската търговско-промишлена палата
Ако таксата отпадне, ще се премахнат възможностите за корупционен натиск, смятат от Българо-румънската търговско-промишлена палата
Таксите за преминаване на Дунав мост да отпаднат, за да се подобри конкурентоспособността на българския износ за Румъния. Това съобщиха от Българо-румънската търговско-промишлена палата (БРТПП). Износът на български стоки на пазара в северната ни съседка в момента е силно редуциран заради обезценяването на румънската валута и условията на валутен борд у нас.
Сделките между контрагенти от двете страни на Дунав са затруднени заради девалвацията на леята, съобщи наскоро пред "Дневник" изпълнителният директор на палатата Емилиян Енев. Той допълни, че вече от няколко фирми е получена информация, че обезценяването на валутата в северната ни съседка е един от факторите за затруднения в правенето на бизнес. Когато българска компания продава на големите търговски вериги в Румъния чрез регистриран там филиал, сделките са в леи, а срокът за плащане е между 45 и 60 дни. Този период и оперирането в румънската валута носи загуби за българските фирми, тъй като обезценката на леята ги поставя в неизгодно положение, обясни Енев. Продажби за голяма румънска компания са в евро, но пък съседите ни са в неизгодно положение, тъй като продават на дребно продуктите в леи, и то с разсрочено плащане от 30-40 дни.
БРТПП разглежда премахването на таксите на Дунав мост като реална възможност за облекчаване на средата за бизнес, обясниха от палатата. От бизнес организацията считат, че намалението от януари с 25% на таксите за преминаване на моста е крайно недостатъчно и не отговаря на новите икономически условия. Ако таксата отпадне, ще се премахнат възможностите за корупционен натиск, смятат от палатата. От началото на 2009 г.автомобили с до 8 плюс 1 места и товарни коли с общо максимална допустима маса, по-малка или равна на 3.5 т, плащат 12 лв. за преминаване на разстоянието Русе - Гюргево. През 2008 г. това струваше 16 лв. За камиони между 3.5 и 7.5 т и за бусовете с повече от 9 и максимум с 23 места сумата сега е 23 лв., а 35 лв. стана тарифата за товарни автомобили с маса, по-голяма или равна на 7.5 и под 12 т. Автобусите с повече от 23 места и товарните коли над 12 т с до три оси ще дължат 49 лв., а по-големите камиони - 72 лв. Таксите се върнаха на нивата от 2007 г., което не облекчава възможностите за бизнес контакти между двете страни.
За отпадането им е нужно съгласието и на румънската страна, както и промяна в тарифата на Национална агенция "Пътна инфраструктура", коментираха от транспортното министерство. Оттам смятат, че решението за преминаване на моста без такси зависи от становището и на финансовото министерство.
понеделник, 9 март 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
